-Краси, преди десетина дни се чухме, когато отново даде интервю за БЛИЦ. Има ли разлика от обстановката в Равена тогава и днес?
-Има, разбира се, и то огромна. Само за десетина дни всичко се промени в отрицателна насока в Италия. Болните се увеличиха, починалите – също. Стана страшно, да знаеш… Не е за описване картинката за карантината. Сивота голяма. Аз първоначално не гледах много притеснително на проблема, но нещата се измениха в последните две седмици. Е, категорично не съм не паникьосал, но ако ти кажа в момента, че не ми пука, ще те излъжа.
Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)
-Как протича ежедневието ти?
-Стоим вкъщи. Жена ми, която е медицинска сестра, ходи на работа, но там в нейната клиника няма болни, което си е чудо, тъй като знаете какво е в Италия. Аз ходя единствено да тичам на стадиона, който е близо до дома ни. Тук животът е спрял. Нищо не работи – само аптеки, хранителни магазини, дрогерии, както всъщност е вече и в България. Разликата обаче е тази, че не можеш да напускаш града. Ако поискам да отида в съседно селище, няма да ме пуснат. Само при спешни случаи. Даже из улиците на Равена, като те видят полицаите, че се движиш с кола, те спират и те питат накъде си тръгнал. Дават ти протокол, който попълваш и описваш защо и накъде си потеглил с автомобила си. Преди малко бях навън. Няма хора. Пустош. Чат-пат върви някой из улиците, който си разкарва кучето. В парка и дечица няма много, а преди беше пълно, беше шумно, чуваше се смях, усещаше се настроението. А днес – тишина! Само лаенето на кучетата се чува. Свирепа действителност.
Ограничихме срещите с нашите приятели. Само по телефона се чуваме. Вечер стоиш и тъпееш пред телевизора. Даже и мачовете ги спряха в цяла Европа, а за мен това е жестоко! Пълна скука е. Пълна трагедия. Така ще е до 25 март. Съжалявам ги баровете и ресторантите, тия хора ще умрат от глад, майна, бизнесът им загива. Не ги виждам как ще изкарват пари, ако това чудо продължи. Защото тук предупредиха, че всичко е предпоследно. Засега 25 март, ама може да стане 25 април, 25 май. Знае ли човек… Пишат, че пикът на вируса ще е другата седмица.
-Чуваш ли се с близки и приятели в България?
-Да, чух ги. На тях им казвам следното. Ще го кажа и на вашите читатели. Хора, не се паникьосвайте, спазвайте хигиеничните правила и не създавайте паника сред семейството ви и приятелите ви. Така не печелите нищо. Бъдете повече от стриктни относно миене на ръцете, контактите с хората и всичко останало. Повтарям – бъдете повече от стриктни, за да не ви споходи това, което е тук в Италия. Не позволявайте на ада да се пренесе в родината ни. Казано с две думи - не се шашкайте и същевременно трябва да сте повече от железни относно режима!
Хубавото е, че българското правителство реагира навреме, за което моите поздравления! В Италия, честно казано, подцениха в началото вируса. Не взеха веднага мерки и вижте как пламна със страшна сила. Онзи ден над 250 души са починали за едно денонощие. Ако бяха реагирали навреме, сега нямаше да я има тази ужасяваща картина. За щастие в България не е така. Само вижте – у нас нямаше и 30-35 заразени и държавата на секундата въведе извънредно положение. Така се прави! Ако и в Италия бяха постъпили по този начин, днес щеше да е друга обстановката.
В същото време обаче в България чувам и виждам голяма истерия с атаките на магазините. Не се прави така. В Италия нямаше такова щурмуване за храни. Безсмислено е. Храната никога няма да свърши. А и виж какво се получава – държавата зове да няма струпване на едно място на много хора и само след няколко часа много хора се струпват, за да се запасяват и пълнят хладилниците си за месец напред. Това е грешка голяма, огромна грешка е! Държавата зове да бягаме от бацила, а се събираме накуп, сякаш му казваме: „Ела, вълчо, изяж ме!“
-Ти си страстен фен на Ливърпул. Висшата лига обаче спря. Не се ли притесняваш, че след 30-годишно чакане на титлата тя пак може да не пристигне на „Анфийлд“?
-Титлата сме я вдигнали. Не се притеснявай. Тя е на „Анфийлд“, ако ще и Третата световна война да започне.
-Заговори се, че някои клубове искат анулиране на първенството…
-Смях пълен. И кой го иска – Моуриньо, който не знае къде се намира след всекидневните му провали в Тотнъм. Виж сега, това са 21 точки преднина, не са две, три или четири, та и десет. Просто от октомври месец се знае кой е шампионът. Така че – титлата си е на Ливърпул! Това е най-заслужената титла в цялата история на английския футбол.
-Ливърпул обаче се препъна в Шампионската лига срещу Атлетико (Мадрид)?
-Страхът победи красотата във футбола. Това е истината. Вместо да ги отвеем с пет гола… Много се ядосах, но… И сега като чета – Симеоне бил голям тактик, бил голямата работа. Дрън-дрън. Симеоне е голям късметлия, майна.
-Нещо за финал?
-Искам всичко да отмине. Искам пак да пътувам свободно, да се прибера в България при приятелите или просто да излезем с жена ми и дъщерите ни на ресторант в Равена. Искам футболът да се върне. Без футбол животът е мрачен. Искам да си пусна телевизора и вместо оттам да ми говорят за вируса и колко нови заразени и починали има, да видя как Хендерсън вдига титлата. Да видя пълния „Анфийлд“, който пее, и очите ми да се насълзят от радост, а не от мъка…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
