Иван Ранков е един от най-популярните и обичани от феновете футболисти на ЦСКА в началото и средата на 60-те години. Той е роден на 5 януари 1940 година в Кумарица, квартал на Нови Искър. Играе като дясно крило. Става два пъти шампион на България с „армейците“ , два пъти печели и Купата на Съветската армия. Ранков е дядо на известната ни тенисистка Виктория Томова. 80-годишният ветеран даде интервю пред агенция БЛИЦ.

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

-Г-н Ранков, от какво семейство произхождате?
-От работническо. Моите родители бяха много трудолюбиви хора. Баща ми работеше в текстилна фабрика, а майка ми беше домакиня – заминаваше се и с земеделие. Имам брат, който е с година и три месеца по-голям от мен. Той също е жив и здрав. Самият аз имам две деца – син и дъщеря. Синът ми е роден 1965 година, а щерката – 1970. Радвам се на три внучета. Най-голямата Лиляна живее в Лондон, където е женена за ирландец. Внукът ми Иван е на 30 години, а най-малката внучка е Виктория Томова. Нея я знаят привържениците на спорта. Тя е тенисистка и продължи спортната нишка в нашия род. Дъщеря ми беше лекоатлетка в ЦСКА, имаше много добри постижения, но впоследствие се отказа от спорта.
-Кога се влюбихте във футболната топка?
--Както се пее в една прекрасна песен на агитката на ЦСКА: „Още от дете запали моето сърце“. Та аз още от дете се запалих по футболната топка.
Тя стана моят постоянен спътник в живота. От тъмно до тъмно я гоних в родния ми квартал Кумарица в Нови Искър. Завърших механотехникума и поради тази причина първият ми футболен отбор е Завод 12. По ония години това беше много силен тим, част от елита на България. После поиграх малко в Септември, след което преминах в Славия. Първо в юношите, а през есента на 1958 година и при мъжете. Там обаче рядко получавах шанс да играя. Имам само три официални мача, защото бях резерва на много добрия в тези години Александър Костов с прякор Фанфан. Той после направи кариера и в Левски. В тези години играех редовно за юношеския национален отбор на България, с който през 1959 година станахме европейски шампиони. Това постижение, този успех е голяма гордост за мен. Тогава на финала победихме с 1:0 абсолютния фаворит Италия.

-След това преминавате първо в Ботев (Пловдив), а после в ЦСКА.
-Да. Когато влязох в казармата като доброволец, облякох екипа на Ботев (Пловдив). Там явно съм впечатлил ЦСКА, защото един ден през лятото на 1960 година в пловдивския клуб пристигна телеграма, на която пишеше следното: „Иван Ранков да се яви с футболни обувки на стадион „Народна армия“. Това означаваше, че ЦСКА ме иска и така преминах в най-силния в България тогава отбор. Първото ми изпитание беше в Чехия за един приятелски мач. Димитър Миланов играеше дясно крило през първото полувреме, аз го замених на почивката и бях на терена през вторите 45 минути. Това беше прощъпулникът ми с червения екип.

-Имате участия и голове във вечното дерби срещу Левски?
-Точно така. През 1961 година вкарах два гола във вратата на Левски. Първият мач беше през пролетта. Победихме с 2:0. Първо мен ме събориха за дузпа, която Иван Колев вкара. След това при една хубава атака финтирах майсторски Иван Вуцов и отбелязах второто попадение. Това е най-силният ми мач срещу Левски, който се игра пред препълнен стадион. То тогава всички двубои от вечното дерби бяха пред пълни трибуни. Помня, че тогава имаше и хиляди хора, останали извън стадиона. Смятайте само за какъв интерес ставаше въпрос. През есента с Левски, вече в мач от следващия сезон, завършихме 1:1, като аз отново се разписах.

-Какви бяха отношенията ви с играчите на Левски?
-Прекрасни, отлични. На терена бяхме съперници, не врагове, а съперници. Но извън него бях приятел с някои от тях. Това са Христо Илиев-Патрата, Сашо Костов и Гунди. Даже с Гунди се засякохме в ЦСКА. Предполагам знаете, че Георги Аспарухов през ноември 1961 година беше за кратко в ЦСКА, тъй като беше войник. Даже изигра един мач с нашия екип – контрола срещу СКА (Ростов на Дон), която спечелихме с 3:1. Имам снимка, на която той е с фланелката на ЦСКА. След това се върна в Ботев (Пловдив), а после знаете какви успехи постигна с Левски. Гунди беше прекрасен приятел, истински другар. Много земен и честен. Беше много известен, но земното, човешкото у него си остана. Уважаваше приятелите си. Една Нова година я посрещнахме заедно с него, Сашо Костов и Иван Колев. Бяхме на заведение, на ресторант в хотел „Плиска“.  Страхотно си изкарахме. Когато Гунди и Котков починаха, вече бях в Спартак (Варна). Беше голяма трагедия за цяла България.

-Участвате в историческия мач на ЦСКА срещу Ювентус на 12 октомври 1960 година, когато биете с 4:1 и продължавате напред в турнира за КЕШ?
-Първия мач в Торино загубихме с 0:2. Италианците бяха уверени, че вече са в следващия кръг. Даже една от звездите им Джон Чарлз не игра на реванша в София. Ние ги помляхме. В 76-ата минута вече водехме с 4:0. Накрая Юве вкараха един гол, за да се оформи крайното 4:1. След мача италианците, на прибиране в съблекалнята, взеха ни подхвърлят: „Допинг, допинг!“, а Гацо Панайотов им махна с ръка, знаете го онзи жест, че все едно не са в ред и говорят глупости. Какъв ти допинг? Ние тогава, в онези години, пиехме само един вид витамини. Нищо повече. Не е като сега. Днес футболистите употребяват доста витамини, които ги прави по-издръжливи на терена.

Отборът на ЦСКА през есента на 1961 година. Ранков е най-вляво, първият от седналите

-Каква премия получихте за голямата победа?
-Не помня сумата, честно. Много години минаха. Но помня, че не бяха малко парите за онези години. Е, не са бомбастични като днешните премии, но останахме доволни. Мисля, че при титла ни даваха по 300 лева, а една заплата беше 100 лева. А автомобил специално аз нямах. Чак много по-късно – преди двайсетина години, си купих за първи път кола.

-Вкарвате два гола във вратата на Дукла (Прага) в мач от евротурнирите?
-Да. Вкарах първия гол на първия мач в София, завършил 4:4, както и на реванша, където загубихме с 1:2. Чехите тогава имаха силен състав. Месец преди това бяха спечелили силен международен турнир в Ню Йорк. Левият бек на Дукла се казваше Новак, беше национал на Чехословакия. Много добър футболист. Но аз играх доста силно срещу него.

-А как се отнасяха генералите към вас, играчите на ЦСКА, след победа и след загуба?
-Те бяха свикнали да бием. И когато губехме, хич не бяха в настроение. Но само ни мъмреха или привикваха някого. Глоби и по-строги наказания нямаше. Аз съм с прекрасни впечатления от Добри Джуров. Той идваше почти всяка сутрин да тича и прави кросове на стадиона. Отбиваше се, говореше с нас. Много добър човек беше.

-Вече сте на 80 години. Като върнете лентата назад, има ли нещо, за което да съжалявате?
-Не. Категорично няма за какво да съжалявам. Слава на Бога, щом съм на крака толкова години. Господ беше доста щедър към мен, даде ми всичко!

-Гордост за вас ли е внучката ви Виктория Томова?
-Разбира се. Но и с останалите внуци се гордея. Вики е най-популярната от тях. Израсна на кортове на Левски от мъничка, от 7-годишна. Скромна, умна и трудолюбива е тя. Ходя да и гледам тренировките. Но заради коронавируса програмата и през годината се обърка. Даже на един турнир в Италия не я допуснаха, въпреки че имаше отрицателен тест. Сега в Швеция, където тренира. Дано през следващата година й потръгнат нещата. Желая й го истински и от сърце.

-Вие пазите ли се и притеснявате ли се от коноравируса?
-Пазя се, макар и да не се притеснявам. Пия витамини, не се събирам с хора. Правя си доста разходки – отскачам до Банкя.  
 
-Кажете нещо за настоящия ЦСКА?
-Следя всеки мач. Мисля, че този път улучихме с треньора. Но на Акрапович трябва да му бъде даден шанс, за да дойдат така дългоочакваните успехи.

-За финал кои са най-добрите за нас български и чуждестранни футболисти в историята?
- Стоичков, Гунди, Якимов. Много са. Но аз съм твърдо против да съпоставям и сравнявам футболисти от различни поколения. Такива класации не бива да се правят. Младите не знаят толкова много за Гацо Панайотов, но той беше брилянтен техник, изкусен майстор с топка в краката. С неговото напускане ЦСКА тогава дълго време страдаше, защото Гацо бе изключителен. Същото ще кажа и за световните футболисти – не правете сравнения между различните поколения. Пеле е безспорният №1, защото има три световни титли. Никой друг не го е правил. Но има още много, много други гении на футбола.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ