Камен Алипиев- Кедъра е син на колоритния спортен тв-журналист Цветан Алипиев. Днес Кедъра е баскетболен спец №1. Прякорът му идва от детския баскет тим на Левски – понеже бил доста “дървен” в играта. В телевизията е от 1987 г., отначало в рекламния отдел. През 1992 г. Сашо Диков прави конкурс и така Кедъра започва работа в Спортна редакция. Камен Алипиев живее с приятелката си Боряна, която също работи в телевизията. И за двамата е без значение, че нямат официален брак. Имат дъщеря-тинейджърка на име Александра.

 -Камене, последната ти голяма изява беше на зимната олимпиада във Ванкувър. Колко време се адаптирахте за да свикнете в Канада?
-Тръгнахме съвсем нормално. Стигнахме на същия ден с едно прехвърляне до Ванкувър. Летяхме не повече от 12-13 часа. Аз лично нямам никакви проблеми с адаптирането. Пристигнахме вечерта. Ставаш на другия ден към 8 часа и си готов.
-Случвало ли ти се е да забравиш картата си за акредитация?
-На мен не, но познавам колеги, на които им се е случвало. Във Ванкувър, такъв проблем липсваше, но на предишни Олимпиади е ставало.
-Ти видя ли как караха сняг за пистите с камионите?
-Домакините решиха така. Тази година във Ванкувър имаха лошия късмет, защото беше най-топлата зима. Нямаше никакъв сняг там до края на Олимпиадата. Всички дръвчета бяха цъфнали. Преди олимпийските игри, когато го караха този сняг с камиони, беше много слаба основата на пистите. Снегът беше мокър. Трудно го подържаха, защото беше топло, но успяха.
-Проблеми с пребиваването и с работата имахте ли?
-Това е български въпрос. Нямахме такива проблеми и аз дори казах на една моя колежка, която беше непрекъснато недоволна, че има два начина. Да си непрекъснато сърдит на себе си и да ти е всичко криво. Другият начин е да изпиташ истинско удоволствие от Олимпиадата, че си тук и си част от това нещо. Тогава, колкото и много работа да имаш, ти е хубаво. И аз не мога да повярвам, че при толкоз много работа ми е добре, но тогава и работата не ти се струва толкова тежка. Да кажем 10 пъти трябваше да пътувам 120 километра с автобус. Значи 240 на ден. Минават се за два часа, т.е. 4 часа на ден. Станаха обаче 12 пъти за 17 дни.
-Колко души бяхте?
-24 души пътувахме. 12 журналисти и 12 тонрежисьори, режисьори, инженери, оператори и технически лица.
-Технически гафове имаше ли?
-Случиха се по време на лоша координация със София. При откриването 10-15 минути не сме записвали нищо. Върнахме се в студиото и го записахме. Но това си беше вътрешен гаф. Зрителите нищо не разбраха. Това според мен беше най-големият гаф.
-Срещнахте ли български канадци?
-Много готино беше. Българската общност там е от около 3000 души. Аз имах там приятели от преди. Запознах се и с много нови хора. Хора, които ни посрещнаха отлично. Направиха баници, български коктейл. Изведнъж, се почувствахме в дома, много бързо. Хора, които бяха приятелски настроени към нас. Което е странно за България, защото знаем за българите, че не е приятно да се срещат в чужбина. В Канада видяхме една сплотена, приятна българска общност.
-Някой от състезателите пострадаха лошо по пистите...
-Най- идиотската история се случи със словенката Петра Майдич, която беше претендентка за златен медал в ски бягането. Обаче организаторите не бяха се погрижили достатъчно добре да подсигурят пистите. Тя падна на тренировка в огромна дупка - около 3 метра, и си счупи две ребра. Въпреки това продължи да се състезава. Взе бронзов медал. За грузинеца, всички знаят. Това пак беше плод на изхвърлянето на домакините. Той загина още преди началото на самата Олимпиада. Същия ден, в който беше откриването. При тренировката с шейни. Горкото момче. Това беше най-голямата трагедия на Олимпиадата. И най-вероятно най-голямата, която се е случвала на Олимпийски игри.
-Каква ти беше на теб печалбата от тази Олимпиада?
-Загуба не можеш да имаш никога поради редица обстоятелства. Няма какво да се губи. Печелиш много нови емоции. Печелиш приятели. Печелиш ново зареждане с положителна енергия, което те държи доста време, след като си се върнал, защото попадаш в една съвсем различна обстановка. Обстановка, която не толерира простотия, чалга, Биг брадър, силиконови цици…..
-Имаше ли голяма разлика между лятната олимпиада в Пекин и зимната във Ванкувър?
-Зимната Олимпиада е по-лесна за организация. По-малка е като мащаб и има по-малко състезания и по-малко спортисти. Има и друга разлика, че канадците бяха хора, а китайците бяха повече като роботи. Много работливи. Аз не казвам, че се държат лошо, в никакъв случай, но канадците бяха по-открити и по-сърдечни, докато явно китайците са все още стегнати в обръча на една добре позната система.
-Последна клюка за теб?
-Че сме се хванали за гушите със Сашо Йовков кой да ходи на Олимпийските игри. Парадоксално или не, но мисля, че това е единствената Олимпиада, в която нямаше атака и оплюване по медиите за работата ни.
ЖОРО ЗАХАРИЕВ