Камен Алипиев-Кедъра е един от най-добрите и разпознаваеми спортни журналисти в българския ТВ-ефир. Малко хора обаче знаят, че той е и единственият в занаята, който е коментирал на руски в руска телевизия!... Способностите му на полиглот обаче са най-малкото в сравнение с неподражаемия му стил на водене и коментиране в спортните предавания по държавната телевизия! Ден след завръщането му в България и след продължилата 17 дни Олимпиада в Лондон, той сподели горещите си впечатления първо за Агенция БЛИЦ.
-Камене, засякох те със семейството ти на концерта на Лайди Га-Га, едва два дни след Олимпиадата в Лондон, където ти беше кореспондент на БНТ! Събра ти се напрегната работа - европейско по футбол, а сега и Олимпиадата - кога ще почиваш?!
- Това е въпрос, който трудно ще получи отговора си скоро. Както е известно, дори на семейството ми (със съпругата и дъщеря си, на долната снимка) – аз съм женен, първо за работата си. След олимпийските игри е ред на европейските квалификации на мъжкия ни национален отбор по баскетбол и мачовете на националния отбор по футбол. Времето за почивка отива някъде във втората половина на септември, засега...
- Успя ли за малкото време, което си тук, пък и по време на Олимпиадата чрез интернет, да прочетеш отзивите за вас коментаторите или не се впечатляваш от критиките по ваш/твой адрес?!
- Чета мненията непрекъснато, дори ги провокирам и понякога им отговарям по време на коментарите си. За мен обратната връзка със зрителите е много важна и се радвам, че положителните отзиви са много повече от отрицателните. Мисля, че свършихме много работа и макар да знам, че винаги може по-добре, съм доволен от това, което направихме това лято!
- Журналистът Георги Неделчев, редовно ви критикува доста оскърбително и като че ли само чака да започне спортен форум и да ви оплюе напоително. Този път имаше по-малко критики за женските ви партньорки - Ели Гигова (най-общо казано, че не става и отново е с „връзки”, заради баща й Николай Гигов - б. а.) и футболната съдийка Християна Гутева, за която се каза, че диалектът й е неопреодолим и неуместен.
- Не знам защо ме питаш непрекъснато за Георги Неделчев, мисля, че му отделихме достатъчно време! Може би е по-добре той да прочете анализите на Кеворк Кеворкян и на лингвиста Петър Тонев и след това да продължи с дребнавите си заяждания…Въпреки че примерът с „Фейсбук” стана досаден и дори цитиран като част от моите бисери ще го кажа пак: Имам пет хиляди „приятели“ там, а още 1432 души са сметнали за интересно да се абонират за така наречените ми „публични обновявания“. Вярно, че това не е чак толкова много, но е добра „представителна извадка“. Ели (Гигова) доказа отново, че има място в занаята ни, но тя предпочете друга посока и съм сигурен, че се справя отлично и със задачите си в Европейския парламент, а Християна имам да работи много върху изразните си средства, но тя все пак е само на 22 години...
-Напоследък засякох и коментар на ТВ-легендата Кеворк Кеворкян, който написа в своите традиционни медийни дописки следното, по повод европейското по футбол, цитирам: “Малките читалищни представления на Манченко и Камен Алипиев, се оказаха слабото място - а иначе и двамата имат предостатъчно качества, но когато влязат в неподходяща роля, резултатът няма да е много добър.” Как приемаш подобни обвинения, конкретно по твой адрес?!
- Чети по-внимателно Кеворк, аз го правя редовно и неслучайно споменах името му и предишния път. Аз също не съм доволен от късните ни студийни програми и по-специално от музикалното присъствие в тях. Не защото не харесвам Ясен Велчев и хората, които ни гостуваха, а заради това, че увлечени от добрите ни програми от световното през 2010-а, повторихме автоматично идеята за музика в студиото, без да се съобразим с това, че във вечерното ни студио за анализи, това нямаше много място. Според мен това е поводът изявите ни да бъдат наречени „читалищни представления“ и аз съм съгласен с тази критика. За съжаление ние нямаме финансовите ресурси на другите големи телевизии у нас, пък и в чужбина, но дори и с нашите успяхме да поканим достатъчно добри анализатори на това първенство. Мисля, че Владо Манчев, Ангел Славков, Пламен Марков, Ангел Червенков, Илия Груев и повечето от хората, които ни гостуваха, помогнаха на зрителите да разбират още по-добре футбола! Що се отнася до Кеворкян – той отдавна е доказал, че е най-добрият медиен анализатор у нас и никога не си позволява да коментира неща, които не е гледал. Аз се лаская от това, че ме нарече свой приятел в един от коментарите си и се надявам, че точно заради това няма никога да ми спести заслужена критика!
- Нека да минем на горещата тема, Олимпиадата в Лондон. България е на 63-о място, само с два медала - сребърния на Станка Златева и бронзовия на Тервел Пулев! На какво според теб се дължи отчайващото слабото представяне на българските спортисти?!
- Представянето на българския отбор не е отчайващо и това трябва да е ясно на всички. Ние от години говорим за тежкото състояние на българския спорт и предричахме подобно представяне още преди четири години в Пекин. Тогава златният медал на Румяна Нейкова ни създаде отново илюзията, че сме спортна нация и се представяме винаги достойно. Но всъщност, за да се прави голям спорт в една малка страна като нашата, е необходимо да има много сериозна организация, използване на всички нови неща, които се появяват в световния спорт и медицина и най-важното – истински масов спорт, който да селектира и извежда на преден план талантите. В момента нашият спорт е бутиков, няма масовост, а условията за работа и развитие на треньорите са несравними с организацията и възможностите, които има в Съединените щати, Великобритания, Германия и другите развити спортни нации. Не на последно място нашите спортисти и треньори трябва да забравят постоянното си мрънкане за пари, а да се съсредоточат повече върху работата си, защото премиите и славата са винаги следствие от добрите резултати и успехите, а не нещо, което ги предшества. Все пак волейболистите ни отново станаха национални герои с четвъртото си място, въпреки скандалите. Двамата ни щангисти заеха пети места и имаха шанс за медали, Йордан Йовчев ни показа какво трябва да прави един истински модел за подражание. Станка беше на втория си олимпийски финал, а ансамбълът ни изпусна медал заради грешка, заради това използването на словосъчетанието „отчайващо слабо“ е неприемливо.
Камен Алипиев и Боряна Тончева
- Държавата ще раздаде точно 1 310 000 лева премии за българските спортисти след участието им на Олимпиадата в Лондон. Как оценяваш този факт - оправдано ли е?!
-Това е потвърждение на тезата ми, че държавата дава пари за спорта. Така беше и при предишните две правителства. Въпросът е не колко са парите, а как се използват, кой ги взима, стигат ли до спортистите или чиновниците във федерациите ги използват за свои лични цели. Държавата трябва не само да дава, но също така и да контролира начинът на използване на тези средства. Премиите, които българската държава беше предвидила за шампиони и медалисти, са сред най-високите в света и това също трябваше да бъде стимул за по-добро представяне!
- Официално се отчете, че най-разочароващи са резултатите на състезателите ни по борба, които традиционно са абонирани за медали, гимнастичките ни също се разминаха с медалите... Твоите най-големи очаквания какви и към кого бяха най-вече конкретно?!
- Аз нямах много очаквания. Предрекох четири-пет медала и евентуално един златен. Спечелихме само два, което е малко разочароващо, но реално. Да, определено можем да кажем, че борците са най-голямото разочарование на игрите в Лондон, защото те имат всички условия да работят добре, имат качествата и потенциала, а също така се радват на добро финансиране не само от държавата, но и от спонсорите си, начело с Гриша Ганчев, който продължава да помага, въпреки ударите, които понесе бизнесът му.
-Най-голямата ни гордост Станка Златева, сподели в интервюто веднага след финалната битка за златото с 21 годишната й екзекуторка, рускинята Наталия Воробьова, че... „за нищо не става”!... Коментаторите от „Фейсбук” обаче яростно разкритикуваха най-вече неадекватното поведение на твоята колежка Свобода Маданска към съкрушената Станка Златева, която й зададе въпрос от сорта горе-долу, какво е научила от... загубата?...
-Не смятам, че поведението на Свобода е неадекватно! Тя е изключително близка със Станка, с нея е по целия й път, направи няколко филма посветени на Златева... Точно заради това има пълното право да й зададе въпроса: „Къде сгреши?“. Още повече, че Станка водеше във финала и направи груба грешка, която позволи на Воробьова да я тушира! Тук проблемът е друг – към Станка бяха насочени свръхочаквания, всички говореха за нейния златен медал преди да го е спечелила. Не знам дали си давате сметка какво психическо натоварване е това?! Все пак отново в интервю със Свобода Маданска в студиото ни в Лондон Станка каза, макар и с половин уста, че ще продължи да се бори за титла. Все пак шефът на борбата у нас – легендарният Валентин Йорданов, стана олимпийски шампион на 36 години, а друга изключителна фигура Александър Томов така и не взе титлата, това прави ли го по-малко велик борец?...
- Волейболистите ни бяха най-много поздравявани от всички, макар че и от тях се очакваше медал. Смяташ ли, че смяната на треньора Радостин Стойчев и липсата на титуляря Матей Казийски оказа решаващо влияние за крайното им класиране на 4-о място?!
- Както вече казах, представянето на волейболистите е подвиг! Да, можеше и повече, но дори с Радо и Матей се говореше, че целта са четвъртфиналите! Е, тя е постигната! Аз продължавам да харесвам много Радо Стойчев и смятам, че той е отличен треньор, но също така твърдя, че битката му срещу ръководството на федерацията и президента инж. Данчо Лазаров щеше да бъде спечелена много по-лесно, ако двамата с Матей бяха останали и бяха взели медал в Лондон. Сега ръководството се бетонира на постовете си и не пропусна да демонстрира топла връзка с премиера Бойко Борисов по време на посещението му в олимпийската столица.
- Един от братята-близнаци Братоеви сподели, че причините най-вече са финансови и, че месечни заплати от по 500 лева не може да се сравняват с бомбастичните бонуси при останалите волейболисти по света?!
- Близнаците Братоеви наистина играха за такива пари в „Левски” и са прави, но сега след отличните му изяви в Световната лига и на олимпийските игри поне Георги Братоев трябва да е сигурен в доброто си бъдеще!
- Председателката на БОК - Стефка Костадинова коментира, че причините не са финансови, а “други”?!
- Добре е, че поне е коментирала! Стефка е велика, но трябваше да има по-открита политика към представителите на медиите в Лондон. Иначе съм съгласен, че причините не са финансови и вече го казах!
- По време на Олимпиадата направи впечатление, че италианският помощник-треньор Камило Плачи всъщност ръководи волейболния ни тим, докато основният треньор - Найден Найденов, стои отстрани, като наказано дете! Как си обясняваш тази неписана „размяна на ролите”?!
- Това си е работа на щаба на националния отбор, а не моя! Камило Плачи е много добър треньор и помогна страшно много на отбора, чува се, че ще остане и до Рио, което е добре за българския волейбол въобще. Найден е в началото на кариерата си като треньор, беше отличен волейболист и се надявам да успее. Не трябва да забравяме, че важна роля в спорто-техническия щаб на нашите имаше и Георги Петров!
- Ти лично с кои спортни световни звезди се запозна отблизо, разкажи повече и за атмосферата „зад кулисите”?!
- Не обичам да досаждам на хората и да се запознавам и снимам с тях просто така, за да се фукам! Но все пак имам две много приятни запознанства със звезди - станали вече колеги. Да започнем с дамата – Анастасия Мискина е победителка в откритото първенство на Франия по тенис през 2004 година и в момента работи за телевизионната компания „НТВ+” като коментатор. Запознахме се случайно – в автобуса и отново благодарение на моя приятел Дмитрий Чуковски, който е главен продуцент на спорта в „НТВ+”. Другото запознанство започна още в Пекин, когато непрекъснато и много любезно се поздравявахме с Ендрю Гейз (на долната снимка). Сега вече мога да кажа, че сме приятели. А за тези, които не знаят кой е той ще кажа, че Гейз е сред малкото баскетболисти, които успяха да играят в пет олимпийски турнира, а през 2000 година беше избран за знаменосец и носи флага на Австралия на откриването на игрите в Сидни. Сега баскетболен коментатор. Що се отнася до атмосферата – всички я видяха, британците са невероятна публика и подкрепяха всички, не само своите.
- Успя ли да видиш отблизо и някой от световните супер-звезди, които взеха участие в мега-спектаклите за откриването и закриването на Олимпиадата!
- Видях ги много отблизо, защото коментаторското ни място на Олимпийския стадион беше много близо до сцената! (б.а. - смее се)
- Какво остана скрито и не видяха българските зрители по отразяването на Олимпиадата в Лондон - като работа на вашия журналистически екип, а и като взаимоотношения между нашите спортисти?!
- За взаимоотношенията не мога да говоря, журналистите нямаха достъп до олимпийското село, а аз нямах много сблъсъци с българските спортисти, защото в спортовете, които коментирам нямаше много такива – само щангистите Милка Манева и Иван Марков. Що се отнася до работата на нашия екип – не е много коректно да я коментирам, но това, което винаги остава скрито, е колко много работа всъщност се върши! Мнозина, включително хора от телевизията, твърдят, че екип от 30 души е много голям, но нямат представа, че членовете на този екип имат работен ден, който понякога надвишава 16 часа, че нямат време да спят и дори да изпият по една бира заедно, но така или иначе ние работим за зрителите си и едва ли е коректно да ги занимаваме с проблемите си. Бяхме там, свършихме си работата и се прибрахме ...
Едно интервю на Светлана Терзиева - Сесил
Снимки: Личен архив на Камен Алипиев от “Фейсбук” и „Булфото”
