- Ами, работя, работя (смее се). От 3 януари съм технически директор на Ал Яиш – отборът на армията. Тук обаче системата е малко странна – играе се почти през ден, по-малко се тренира, няма време за много тренировки. Но е хубаво, че откакто съм тук, записахме 5 победи от 5 мача. На първо място сме в първенството. Най-големите клубове в Катар са Ал Араби, Ал Раян и нашият. Това за мен е едно ново предизвикателство.

 

- Нивото е като във втора лига в Италия. Вижте, работата с катарския клуб е спокойна. Тук го няма напрежението от България, където волейболът се радва на огромен интерес. Интересно е, че езикът на който се разбираме с колегите от щаба на Ал Яиш, е смесица от български и сръбски. Старши треньор е черногорец, има сърби, хървати...Общо петима играчи са от Балканите. Голямата ни звезда е диагоналът, бившият германски национал Кристиан Пампел, който дълги години игра в Италия. Във всеки отбор има само по един професионалист.

 

- Да, в Катар волейболът не е толкова популярен, колкото в България, където е издигнат едва ли не в култ. Аз шест години работих в България, от тях 2 години живях в страната. Не знам друг треньор преди мен да е оставал толкова дълго.  Половината ми сърце е българско, аз уважавам много българите, а и те мен.

 

- Разбира се. Дъщеря ми Роберта учи в София и ходи на уроци по български. Така че – не изключвам възможността един ден пак да се върна. България ми даде толкова много...Още веднъж искам да кажа: „Благодаря, България!“. Може да работя отново в София, зависи от ситуацията.

 

- Да, но само три мача на България. Не ми харесаха.

 

- Нямам право да давам оценки. Нормално е, когато отборът не върви, да има промяна. Очаквах по-силна игра от България на световното, но явно в момента има криза. Пламен Константинов е много добър треньор, работи с голямо сърце и желание, видял е много във волейбола. Добър мотиватор е. Надявам се да има успехи в бъдеще. Когато отборът върви, всичко е наред. Пламен прави максималното, според мен.

 

-  Уважаваме се с него, той не е казал една лоша дума за мен, аз няма да кажа за него. Да, от време на време се чуваме и си говорим за волейбол. Гледах му няколко тренировки. Виждахме се на по кафе.

 

- Да, така е. Говорих с него преди старта на всеки един турнир. Отговорът му обаче беше един и същ. Казваше ми: „Мерси, Камило, но не съм готов да се върна.“ Излишно беше да продължаваме дискусията. Но вратата винаги трябва да бъде отворена за Матей.  Така мисля аз.

 

- (Смее се). О, много са. С Боре Кьосев, Митко Михайлов, доцент Гешев, физиотерапевтката Генчева.  Имам много приятели – за рождения си ден на страницата си във Фейсбук получих над 2500 съобщения от волейболните фенове.

 

- Да, до известна степен. Не знам...Може би в този момент отборът наистина се нуждаеше от промяна. Федерацията също, защото нещата не вървяха добре. Не знам дали ситуацията е позитивна или негативна.

 

- Аз извадих късмет. Имах вложени 15 000 евро в банката. Дълго време ме мотаеха. Пет пъти летях от Италия до София и обратно, докато проблемът се уреди.  Чак на петият път успях да си взема парите. Не искам да се връщам към този период от живота ми. Уф, голям проблем...Помогнаха ми приятели...Добре, че бяха те. Иначе беше истински кошмар.

 

- Не съм имал кой знае каква връзка с него, не сме поддържали близки контакти. Мениджърът на националния отбор Владимир Николов беше между нас, такива му бяха и преките задължения. Аз отговарях само за спортно-техническите въпроси.

 

- Така ли? Това е много неприятно. Жалко за момчетата и за тифозите. За съжаление проблемът с парите се отразява първо върху спорта. Казвам това от личен опит. Дано кризата най-сетне свърши и „Левски“ да оцелее. Пожелавам го искрено.