Преди 16 години Мауро Каморанези си стегна куфарите и напусна своята родина Аржентина, за да потърси щастието в мексиканския футбол. Никой тогава не си е помислял, че този талант, който не е имал никакъв опит в професионалния футбол, няколко години по-късно ще спечели световната титла. Още по-малко някой тогава е очаквал, че ще вдигне най-значимия трофей във футбола с националния тим на Италия.

В своята кариера Мауро Каморанези е играл за отборите на Сантос Лагуна, Монтевидео, Банфийлд, Крус Асул, Верона, Ювентус и Щутгарт, за да се завърне накрая в родината си, където в момента играе за Ланус. В екслклузивно интервю за FIFA.com Каморанези говори за настоящето, напускането му от Ювентус и неговото бъдеще като треньор.

Ето и пълното интервю с Каморанези:

- Мауро, какво се промени след напускането Ви на Ювентус и Ви накара да се завърнете в Аржентина?
- Миналата година отидох с удоволствие в Германия, защото исках да продължа да играя в Европа. Бях въодушевен от перспективата да играя за един отбор като Щутграт. След толкова много години в Италия се нуждаех от смяна на въздуха. Търсех ново предизвикателство. В крайна сметка не останах дълго там, но приех предизвикателството с голямо въодушевление. Не съм кроил планове да се завръщам в родината си, но тогава дойде тази възможност и аз взех това решение.

- Какво Ви привлече толкова в Ланус?
- Това беше първият клуб от Аржентина, който прояви интерес към мене. Един отбор, в който всичко е много позитивно. В спортен аспект това е силен тим, който в последните години се мери с големите в Аржентина. Това ме убеди най-бързо.

- Нека поговорим малко за Вашата кариера. Кой беше най-добрият отбор, за който сте играл?
- Това беше Ювентус през 2006 година, когато в него бяхме 10 от 30-те най-добри играчи във света. Такова нещо се повтаря най-малко на 20 години. Трудно е да се събере една генерация с толкова добри играчи в един и същи отбор. От общо 15 национали, които имахме тогава, 11 бяха капитани на националните си отбори. За съжаление тогава не успяхме да спечелим нищо на европейската сцена.

- Липсва ли Ви Италия?
- Понякога имам желание отново да се завърна в Италия. Имам къща и живях много години там. Но в първите си месеци в Аржентина опознавам много нови неща и преживях толкова много, колкото отдавана не съм преживявал. Но все пак има моменти, в които ми липсва къщата, приятелите и други неща.

- Как ще оцените раздялата си с Ювентус?
- Не протече добре. Благодарен съм много на клуба и не искам да повдигам разговори, които ще поставят в сянка всичко позитивно, което съм преживял там. Но раздялата не бе добре нито за мен, нито за някой мои бивши съотборници. Не получавахме истинска подкрепа от клуба и напуснахме през задната врата.

- Когато напуснахте Аржентина, мечтал ли сте да се завърнете един ден там като световен шампион?
- Не, съвсем не. Естествено, че всеки мечтае за това, но за повечето това си остава една мечта. Много малко са осъществили тази си мечта. Когато се замисля сега за това, аз имах шанса да се завърна с важен трофей вкъщи (смее се). Имах този шанс и го използвах. Прекарах 7 прекрасни години с италианския национален отбор, погледнато както от човешка, така и от спортна гледна точка. Затова ще съм благодарен вечно.

- Проследихте ли представянето на Аржентина на СП през 2006 г. в Германия и на СП през 2010 г. в ЮАР?
- Да, естествено. Когато човек е там, следи всичко. Това се отнася особено за СП в Германия, където за малко не се срещнахме. Ако Аржентина бе победила на 1/4-финала Германия тогава, щеше да ни е съперник на 1/2-финала. В спортно отношение ние бяхме радостни, че не стана така, защото те щяха да ни създадат повече проблеми отколкото Германия. Срещу начина на игра на Аржентина щяхме да се справим доста по-трудно отколкото срещу всеки един европейски тим. Германия имаше отрганизиран отбор, докато Аржентина разполагаше с двама или трима таланта, които бяха непредвидими.

- Да се върнем към финала от 2006 г. Какво изниква като първо в главата Ви, когато отново се сетите за тази среща?
- Когато продълженията започнаха, аз седях на пейката и бях много нервен. Знаех, че нашата съдба в този финал ще се реши след половин час. Спомням си купата, която стоеше през цялото време пред погледите ни, за момчетата на терена....

- Трудно ли е да се играе финал и в същото време да виждате купата на една ръка разстояние?
- Да, това е страховито. В този аспект футболът е наистина зловещ. Победителят получава всичко, а загубилият нищо. Почувствах това на собствен гръб във финала на Шампионската лига, когато Милан ни победи след дузпи. Те приеха всички похвали и участваха на Световното клубно първенство и получиха шанс да играят за Суперкупата на Европа. А ние? Ние загубихме при изпълнението на дузпите и стояхме там с празни ръце. На този стадион разликата межди победителя и загубилия е огромна, докато на терена изглежда доста по-малка.

- Изниква в съзнанието ни снимката със Зинедин Зидан, който бе изгонен и преминава покрай купата......
- Да, тази симка от СП ще остане в спомените. Мен лично ми стана неприятно като играч, че тогава той спря с футбола. Той бе една звезда, тогава най-голямата от всички. И той показа по време на това СП, че е най-добрият. Всичко би могло да бъде по друг начин, ако той можеше да доиграе до край това СП или? Това събитие тогава не бива да поставя в сянка неговото постижение. Хората не бива да забравят заради този единствен епизод, що за голяма звезда бе той. Истинските футболни фенове, които обичат тази игра, ще си спомнят и за всичко останало, с което той е допринесъл, дори и в този мач. Този случай трябва да се забрави.

- Вие бяхте съотборник с Марко Матераци. Толкова брутален ли е той, колкото изглежда?
- Не, Марко е добро момче. Аз съм на мнение, че всички ние на терена имаме различна личност в сравнение с извън него. Някои хора не са съгласни с това, което казвам, но аз вярвам, че на терена понякога се проявяват качества, които не се виждат извън него. Всичко е позволено, докато човек се придържа към правилата.

- Да отидем 4 години по-напред. Какво се случи в Италия в ЮАР?
- Това беше едно трагично СП за нас. Много от тези, които бяха и на СП през 2006 година, се забеляза, че са остарели с 4 години. Някои се бориха с различни проблеми. Но извън тези неща може да се каже, че имахме един млад и неопитен отбор. Някои бяха играли едва в 10 мача за националния отбор. На международната сцена това дава отражение. В крайна сметка не можахме да покажем, че превъзхождаме по какъвто и да е било начин съперниците ни. Това ни струваше скъпо. Бяхме тъжни, но в същото време знаехме, че отговорността си я носим ние.

- Харесва ли Ви европейския начин на игра?
- Точно в тази година се вижда, че европейският футбол започва да изостава. Вижда се, че в италианското първенство са необходими повече от 60 точки, за да си лидер. Преди 2 или 3 години с тези точки даден отбор щеше да е трети или четвърти. Всичко е много изравнено и лидерът в даден шампионат губи много мачове. В Испания клубове като Депортиво (Ла Коруня), Валенсия, Виляреал или Атлетико (Мадрид) трябва да играят по-силна роля. Дори и когато Барселона и Реал (Мадрид) са основните конкуренти за титлата, по-рано с тях можеше да се мери поне още един или друг клуб. Днес това не е така. А английският футбол никога не ми е харесвал, ако трябва да съм съвсем честен.

- Защо?
Не знам, просто въобще не ми харесва. В Европа всички са много въодушевени от английския футбол. Може би там първенството е най-силно, но това не ме привлича. Позитивно изненадан бях от Бундеслигата. Това е истинска надпревара, в която всеки може да спечели срещу всеки. Европа си остава на върха на световния футбол, както и преди.

- Въодушевен ли сте от идеята, която нас не би ни учудила, след края на активната си кариера да седнете на треньорската скамейка?
Честно казано, когато спра с футбола и не съм свързан с тази област, тогава най-вероятно ще полудея. Мисля за това, но все още се виждам като играч на терена. Когато се говори за това да останеш свързан с футбола и след края на кариерата, всъщност остава единствено треньорският пост. Всички други постове са административни и при тях се седи на бюро. За мен това не е футбол.

- Що за треньор би бил Мауро Каморанези?
Всички треньори, които съм имал доссега, са ми оставили позитиви. Респектиран съм от всички, въпреки че всеки от тях си има свои собствени виждания. Има двама или трима, които са ми направили особено впечатление най-вече заради начина и стила на игра, в който те са интерпретирали футбола. Бил съм и при някои, които си мислеха, че става въпрос за един вид война. Но имаше и други, които ми показаха, че това е само една игра, при която само трябва да играеш по-добре от противника. Това е и моето мнение. Това е само една игра.

- Бихте ли станали един ден селекционер на Италия или Аржентина?
Защо не? (смее се). Човек винаги трябва да си поставя цели, а аз искам да се изкача много нависоко. /БЛИЦ