Валентин Найденов е кандидат за депутат от листата на ДПС в 23-и избирателен район София. Той няма нужда от представяне. Роден е на 27 юли 1972 година. Играл е за „Ботев“ (Враца), „Ком“ (Берковица), „Черноморец“, „Нефтохимик“, „Локомотив“ София, ЦСКА, „Литекс“, „Спартак“ - Варна, Сливнишки герой, „Вихър“ (Горубляне), „New Radiant“ - Малдивски острови, „Локомотив“ (Мездра). Носител на Купата на България за 2001 година, бивш национал. Найденов даде интервю пред БЛИЦ.

- Защо се съгласихте да се кандидатирате за народен представител от квотата на ДПС?

- ДПС включи в листите си за кандидати за народни представители предложения от гражданската квота, каквато кандидатура е моята. Аз не съм политик, аз съм професионален футболист, това е показателно, че партията е отворена към гражданите и е готова да предостави възможност за участие в Народното събрание именно на представители на народа, какъвто съм аз. Народното събрание според мен трябва да се състои именно от представители на народа, от хора, които са близо до обикновените граждани, които са съпричастни към проблемите им, които са добре познати в обществото и се приемат от народа като равни с него. В листатата на ДПС сме именно такива кандидати, при това на избираеми позиции, а в останалите политически партии тези кандидати са поставени на неизбираеми позиции, а водачите са далеч от проблемите на народа.

 

- Въпросът е не какво може да направи, а какво се прави и какво трябва да се направи. Естествено много неща трябва да се направят и не всичко се постига с волята на партията или на отделния кандидат. Моите идеи са за разрешаване на проблемите в детско-юношеския спорт. Децата нямат терени и игрища, където да спортуват. В България се обръща внимание на професионалния спорт, а не на децата и младежите, които са бъдещето и то не само на спорта. При изключително талантливи деца, доказателства за което виждаме ежедневно в медиите, те след това не продължават със спорта. От една страна това е, защото си купуваме чужди спортисти и във футбола, и в баскетбола и във волейбола и във всички спортове, а нашите надежди намират реализация в чужбина и се състезават дори за чужди национални отбори или прекъсват състезателната си кариера. Това, върху което трябва да се работи е да се стимулират, чрез създаване на материални спортни бази нашите спортисти, към което ДПС се стреми. Трябва да задържим българските таланти в България.

 

- В много училища и детски градини в големите градове с помощта на общински програми е възстановена спортната база, но ми прави впечатление, че не се допускат децата да я използват. Например в двора на Второ училище в кв. “Бъкстон” миналата година беше направена спортна площадка, инвестирани бяха доста средства, но площадката не е функционира. Прави впечатление, че децата не спортуват и това се дължи на свръхангажираността им с учебни занимания и допълнителни уроци. Вместо в свободното им време да спортуват, те сядат на компютъра или пред телевизора, за да гледат сериали. Решението на този проблем според мен е в организирането на състезания, както вътре в училищата, така и между училищата. Съревнованието и себедоказването в едно спортно състезание, независимо от вида спорт, е начинът да накараме децата си да спортуват – това е организационната мярка, която аз лично бих въвел – повече състезания и повече съревнования. Това и в момента се прави, но не в областта на спорта, а по различни учебни предмети чрез олимпиади по математика например. Децата се обединяват около идеята си да победят и по този начин стават задружни, сплотени и борбени.

 

- Ще ви дам пример: от няколко години в София и големите градове на страната бяха изградени изкуствени футболни игрища от открит и закрит тип, където се организират различни по вид турнири и първенства. Отборите, които участват, се увеличават всеки сезон, тъй като хората се увличат. Аз например в момента участвам с два различни отбора в две различни първенства. С мен се състезават хора на възраст от 15 до 50 години. Във всеки отбор има поне по един бивш професионален състезател и това кара и млади, и стари да участват заедно с нас. За това трябва да се строят още и още зали, игрища и площадки и то не само футболни, да се организират състезания и да се провокира спортния дух на гражданите. 

 

- В голяма степен професионалният спорт е извън правомощията на държавната политика, тъй като се контролира от частни лица. Същевременно обаче собствениците на големите отбори се въздържат от големи инвестиции, тъй като интересите им не са защитени от непрекъснато променящите се икономически условия у нас. Материалните бази трудно се предоставят на концесия за дълъг период и инвеститорите нямат сигурност за инвестициите си. Там, където материалната база е собственост на общините, например в гр. Враца или в Генерал Тошево, финанси за спорта, в частност за футбола се предоставят само от Общината, а това е крайно недостатъчно. Дори и да има инвеститор с дългосрочни намерения, той не желае да вложи средствата си, ако не може да получи дългосрочно материалната база дори и само за ползване, като по този начин се възпрепятства възвращаемостта на инвестициите му и добиване на печалба. За мен решението е в публично–частни партньорства със заложени достатъчно гаранции и от двете страни и със сериозни санкции при неизпълнение на задълженията.

 

- Задължително държавата трябва да участва във финансирането на спорта или с нисколихвени кредити или с целеви субсидии, за да се привлекат частните инвеститори, с данъчни облекчения при финансиране на спортни мероприятия и не само за Юридически лица с нестопанска цел. В момента много мои познати дават лични средства за спорта, но не намират подкрепа в Държавата и общините и след една – две години се отказват.

 

- Трябва да се облекчат и минимализират хилядите бюрократични пречки пред частните инвеститори при създаване на материални бази, да се осигури сигурност на инвестициите им, като се формира и поддържа ясна и постоянна държавна политика, да се увеличат средствата за субсидии и кредити в областта и на масовия и на индивидуалния спорт.

 

- За да получи България домакинство на голямо спортно мероприятие, ние трябва да имаме материална база да посрещнем състезатели и зрители. Такава налична ние нямаме, но такава не е имала и Барселона за Олимпийските игри през 1992г. или Атина през 2004 г. В резултат на огромни инвестиции Барселона построява цяло олимпийско селище, а Атина инвестира над 10 млрд. евро. За да има голямо спортно събитие у нас, трябва да се построи съответно съоръжение, което да може да бъде обезопасено съгласно съвременни изисквания за сигурност. При привличане на инвестиции и държавна воля биха се изградили модерни стадиони и спортни зали, с които да се кандидатира България за подобни състезания.

 

- Хората в малките градове нямат никакви спортни бази, съществуващите от преди 20 години са занемарени и не отговарят на изискванията за безопасност на състезатели и публика. Спортни бази има единствено в големите градове, а хората от селата са възпрепятствани да ползват същите поради отдалечеността им и най- вече поради финансови проблеми. Участието на Общините в изграждането на нови спортни бази по регионите следва да е приоритетно за в бъдеще.

 

- Индивидуално аз до този момент допринасям с личния си пример, като на 40 години продължавам активно да се състезавам и да приобщавам все повече млади и стари хора към спорта. Моето участието и на мои колеги бивши професионални състезатели в различни спортни формати допринася за развитието на спорта и популяризирането му най- вече сред децата, които се стремят да ни подражават. Лично аз с поведението си на терена съм мотивирал много деца да се заемат активно със спорт, а едно съседско дете Митко дори от нападател заради мен сложи фланелка с № 4 и стана защитник.