Капитанът на ансамбъла ни по художествена гимнастика Михаела Маевска гостува в предаването "Код спорт" по TV+. Преди месец тя претърпя успешна операция в клиника в Германия.

- Как върви възстановяването на капитанката?
- До този момент върви много добре. С всеки изминал ден се чувствам все по-добре. Общо взето по три часа на ден плътно съм във възстановителния център, където правя упражнения, физиотерапии, басейни и всичко друго, което е необходимо.

- По план ли върви всичко?
- Да, надявам се 15 дни преди Световната купа да мога да вляза в залата, за да се подготвя за състезанието.

- Кажи нещо за германския лекарски екип. Как се чувстваше там? Беше ли те страх? Какви притеснения имаше или запази пълно спокойствие?
- Определено преди операцията имах притеснения, както и доста силни болки в крака. Но в момента, в който се събудих от упойката, почувствах едно облекчение и много голямо спокойствие. Явно напрежението ми е било в повече. Видях и доктора, който дойде и ми помаха, когато аз тъкмо се събуждах. След това не съм имала абсолютно никакви проблеми. Обикновено вечерта след операция винаги излиза една болка. Преди три-четири години, когато пак ме оперираха на същото място при същия лекар, изпитах въпросните болки, но сега бе различно.

- Тези, които те познават добре казват, че си родена за спорт. Единствената гимнастичка, на която й се отдава и волейбол, и баскетбол, и лека атлетика. Така ли е наистина?
- Да, обичам всички спортове. Не съм се записвала на някакъв друг спорт, но с каквото и да съм се захванала, ей така - любителски, винаги ми се получава.

- Имаш ли някой друг любим спорт, освен гимнастиката?
- Много обичам да гледам фигурно пързаляне. Това е един много труден спорт. Както една от моите колежки - Рени казва, че като малка е гледала фигурно пързаляне и си е мислела, че това е художествена гимнастика. Представяла си е как играе с лентата върху леда. Много обичам да играя волейбол.

- Как гледаш на художествената гимнастика за мъже? Хората сякаш свикнаха с присъствието на дами в типично мъжките силови спортове, но как ти звучи грациозни мъже с лента?
- Всеки е свикнал да гледа само жени в този спорт. Гледала съм и мъже - изглежда много странно. Гледайки костюма, в който е облечен, не мисля, че е много естетично, но в крайна сметка щом има желание, може да се развива. Ще свикнат хората.

- Сънуваш ли вече олимпийските игри или на базата на спомените от олимпиадата в Лондон си по-спокойна?
- Честно казано в момента всеки ден сънувам как ще се завърна в залата и ще играя. Дори днес сънувах едно състезание, на което нямах много голям късмет, защото нали знаете как е в сънищата - или нещо не виждаш добре, или не можеш да ходиш. Опитах се да правя разни неща, но много ме беше страх за крака. Не се чувствах готова. Още не съм почнала да сънувам олимпийските игри, защото има време. Действам постепенно.

- Казват, че е чудо да се задържиш два олимпийски цикъла в художествената гимнастика в ансамбъл, но ти го направи. Какво ти костваше?
- Да, определено в гимнастиката е трудно, защото този спорт доста амортизира всеки един състезател. Мотивацията най-вече ме задържа, както и мечтата на отбора да вземе медал.

- Разкажи за най-големия успех на отбора - световната титла.
- Тогава никой не очакваше, че ще станем световни шампионки в многобоя. Беше голяма изненада. Предизвика много щастие. Не мисля, че скоро отново ще имаме световни шампионки, защото нашият спорт е много субективен и е много трудно.

- Имаше ли щуро празнуване след титлата или дълго време не можехте да осъзнаете какво се е случило?
- По-скоро не можехме да осъзнаем какво се случва. Дори миналата година, когато всички очакваха от нас да защитим тази световна титла, ние знаехме, че това е невъзможно, тъй като няма как за трети-четвърти път Русия да не стане първа. Затова на второто място още повече се зарадвахме.

- Оставихте партито за олимпиадата.
- Надявам се, че тогава ще можем да отпразнуваме всички победи за тези години.

- След тази световна титла сякаш тръгна серия за гръмки успехи. Промени ли това теб самата от една страна и вас като отбор от друга?
- Променя така, че чувстваме по-голяма отговорност към хората, защото наистина очакванията към нас са големи. Всеки път, когато отидем на състезание, се стараем да защитаваме това, което сме постигнали, но не на всяко състезание можем да гарантираме, че ще отидем и ще вземем медала. Трудно е.

- Как се прави ансамбъл? Българите не се славим като сила в отборните спортове, но ти като капитан явно добре се справяш с колектива.
- Отборът ни в този състав, без едно от момичетата, е заедно вече осем години. Другото момиче дойде преди четири. Преди осем години Илиана успя да ни събере и да ни направи отбор. Малките промени не са фатални. Цвети Стоянова влезе и се справи много добре. Много бързо я възприехме. Най-важното е да се направи отбор. Ако няма отбор, няма и успехи.

- Много различни характери ли сте?
- Различни сме. Всяка по себе си има нейните си плюсове и минуси, но когато имаме една цел, всички вървим към нея. Едно от най-силните неща е, че се познаваме достатъчно добре и само с поглед се разбираме. Силен отбор сме, нямаме разногласия.

- Сега сте облагодетелствани, защото има интернет. Запозната ли си с времето, когато "златните" момичета стана нарицателно за българските звезди в художествената гимнастика?
- Не съм толкова добре запозната. Само са ми разказвали треньори, някои от тези "златни" момичета. Наистина е било трудно време за тях. При Нешка Робева е било доста по-тежко от страна на диети и т.н., а сега не е така. При Ина няма такова нещо. Тя просто иска ние да изглеждаме добре на терена.

- Не си ли гледала в интернет стари съчетания от поколението на Илиана?
- Гледала съм.

- Как ти изглеждат сега?
- Времената доста са се променили. Правилникът ни се сменя на четири години.

- По-лесно ли ви изглежда?
- Има и по-лесни неща, има и по-трудни. Изискванията са различни. Тогава не е имало тези фишове, с които сега ни оценяват. Илиана как е станала световна шампионка? Публиката в Лондон я е подкрепила. Сега дали ще има публика или не, няма абсолютно никакво значение.

- Съдиите вече са решили кого да направят световен шампион.
- Да, освен ако това не се провали (смее се).

- Промени ли се животът ти след световната титла? Как се чувстваш вече като едно от "златните" момичета в България?
- Щастлива. Както казах - много по-отговорно. Но това, че сме световни шампионки по никакъв начин не ни е повлияло на подготовката, на психиката.

- Какво е да се работи с легенда като Илиана Раева? Колко важни са репутацията и авторитетът при такава фигура?
- Илиана Раева винаги е била колкото строга, понякога толкова и добра. Винаги е била като наша майка. Във всеки един момент ни е помагала. Карала ни се е, но въпреки това за нас тя остава човекът, който ни направи отбор, защото тя беше тази, която ни събра оттук-оттам.

- Някога опълчвала ли си й се, както тя на Нешка Робева?
- Не, аз имам голям респект към нея. Винаги съм я слушала, изпълнявала съм. Случвало се е в залата да имаме някакви леки недоразумения, но при нея много бързо минава.

- Как се работи с треньор номер 1 на България за 2014 г. Ина Ананиева? Помниш ли най-тежкия конфликт с нея и кога сте плакали заедно от радост?
- Ина ме познава още от 2005 г., когато бях в ансамбъл - девойки. Тя беше помощник-треньор. Винаги е разчитала на мен и именно затова и до този момент съм в отбора. Тя много добре знае какво мога. Много съм й благодарна, че държи толкова много на мен, както аз на нея. Във всеки един момент може да се разчита на нея.

- Кога сте плакали от радост?
- На световното първенство в Измир, защото това бе първият ни по-голям успех с нея. По принцип тя е доста сдържан човек. Тогава за първи път я видяхме да се радва и да плаче от радост.

- С отбор от пет-шест състезателки може ли да има групички, както във футбола?
- В началото преди осем години се опитахме да имаме такива групички и видяхме, че нещата просто не вървят. Затова сега няма групички, всички сме едно цяло.

- Вярно ли е, че ти си единствената гимнастичка, която няма проблеми с килограмите, но понякога като капитан, солидарно гладуваш с останалите момичета?
- Нямам проблеми с килограмите. Всъщност ям абсолютно каквото искам. Случвало ми се е сама да си наложа. Примерно на някой лагер, ако другите гладуват и аз го правя. Въпреки че на мен ми е трудно, защото аз съм си изградила схема да си ям и започвам постепенно да умирам едва ли не.

- Какъв характер си? Лесно ли прощаваш?
- Прощавам, стига да не е нещо много сериозно. Склонна съм да го правя. За характера ми - това, което съм чувала от устите на хората е, че съм добра. Помагам на всеки в нужда. Може да се разчита на мен.

- Скандирането на българските фенове: "И сте най-красиви, и сте най-добри", как го възприемаш?
- Хубаво е. Всяка година чакаме с нетърпение нашата Световна купа в София, защото тогава наистина усещаме подкрепата на българите. Когато сме в чужбина, ни гледат по телевизията, но не ги усещаме до нас. Това е причината да не мога да си позволя да не участвам в него, като за последно.

- Кой е най-трудният от уредите в гимнастиката и кой е любимият ти?
- Най-трудният уред е лента. Дълга е шест метра и е един вид коприна, която се влияе от всичко. Наистина се връзва от нищото. Много пъти, като сме в залата, вали дъжд и влагата се отразява. Може да станат на птици от времето (смее се). Иначе много обичам обръч. С него мога да правя по-трудни неща.

- С кого прекарваш повече време - с любимия човек или със съотборничките?
- Със съотборничките. Те са моите любими хора.

- Как преминава времето ти извън спорта? Знаем, че имаш амбициозна цел да обиколиш 100-те национални туристически обекта в България.
- Да, но за момента съм ги спряла, защото няма кога. Но в момента, в който свърша, почивките ми ще са съобразени с това къде се намират те.

- А колко до момента си обиколила?
- Не са много - пет.

- Обичаш да постваш в социалните мрежи емоционални моменти с мъжа до теб. Ако не се лъжа, той е лекоатлет. Разкажи ни нещо повече.
- Да, той е лекоатлет. Също има амбиция да участва на европейско първенство тази година и евентуално на олимпиада, ако успее да покрие норматив, защото нормативът е доста труден при тях. В 100 и 200 м са само черни, така че ще е много трудно. Иначе като цяло се занимава с физиотерапии. Надявам се да не ми се налага през следващите години...

- Имаш ли витрина с медалите, които си спечелила у вас и как се отнасяш към тях - като парче метал или като скъп спомен?
- За мен всеки един медал е много скъп, защото знам колко труд и здраве съм хвърлила за това нещо. Имам такава витрина. До момента майка ми се грижи за нея, защото аз ги оставям в дома, в който съм израсла. Грамотите и купите също са наредени.

- Фото сесиите ти в социалните мрежи имат хиляди последователи, одобрения. Мислиш ли за кариера в тази посока след като спреш с художествената гимнастика?
- По-скоро, не. Това го правя като хоби, защото ми харесва да се снимам. Не бих го използвала за работа.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+