Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи интервю с капитана на Атлетико (Мадрид) Коке. Той е сред главните „виновници“ след 7 години „дюшекчиите“ отново да станат шампиони на Испания. Той израсна в школата на Атлетико, записа участие за дублиращия тим, а през 2009 г. дебютира и за първия състав. Заедно с клуба на сърцето си спечели два пъти турнира Лига Европа. Освен това ликува като двукратен шампион в Ла Лига, а по веднъж е триумфирал с купата на краля и суперкупата на Испания. Коке е на 29 години и никога досега не е изневерявал на детската си любов - Атлетико. Желанието му е да приключи кариерата си там, където я стартира - в тима с “червено-белите” екипи.

- Преди всичко, Коке, поздравления за спечелването на титлата в Ла Лига! Сякаш усмивката ти казва всичко...
- Много ви благодаря! Това беше един красив завършек на сезон, в който работихме много здраво и накрая бяхме възнаградени за усилията със спечелването на титлата.

- Да, но отстрани изглеждаше лесно в началото, защото стартът на сезона ви беше много силен, но после нещата се объркаха. Но, както се казва, в ДНК–то на Атлетико е заложено клубът да изстрада успехите си.
- Наистина беше трудно. Започнахме силно, взехме точки от преките съперници и поведохме уверено в класирането още от 9-ия или 10-ия кръг. Успяхме да задържим първата си позиция до края, но трябваше да се борим като хищници за това. Нищо не се печели лесно. Трябва да си настоятелен и да работиш много здраво. Отборът обаче вярваше, че ще спечели шампионската титла и това ни помогна да я завоюваме.

- Така Атлетико спечели 11-та титла в историята си, като интересното е, че в 10 от случаите отборът чака до последния кръг, за да триумфира. Явно този клуб трябва да изстрада успеха?
- Страданието е заложено в ДНК-то на Атлетико. Но когато страдаш и все пак в края триумфираш, тогава успехът е дори още по-сладък.

- Всички в отбора са много щастливи, но ти си капитан на този тим. Ти си човекът, който олицетворява изцяло ценностите на клуба. Какво означава за теб спечелването на титлата?
- За мен чувството е невероятно. Това е първата ми шампионска титла като капитан на отбора и затова е неописуемо. Миналия сезон беше преходен, защото приключи цикълът на един успешен отбор на Атлетико – напуснаха много важни фигури и на тяхно място бяха привлечени нови играчи. Трябваше да положим усилия, за да се сработим. Затова се гордея много със съотборниците ми, защото този успех започна с отдадената ни работа още през миналата година. Сега вече всеки знаеше своята роля в отбора и знаеше какво се изисква от него и така изградихме този колектив, благодарение на който спечелихме шампионската титла.

- Вече си изиграл над 500 официални мача с фланелката на Атлетико (Мадрид). Съвсем близо си до това да се превърнеш в играча с най-много срещи в историята на клуба?
- Да, през този сезон бяха счупени много рекорди, но аз се интересувам главно от отборното ни представяне. Винаги съм искал Атлетико (Мадрид) да бъде на върха и малко по малко успяхме да изведем клуба на следващото ниво. Тази година е една от най-успешните в историята на клуба и се надявам нещата да продължат по същия начин.

- Анхел Корея призна, че когато се появи напрежение в съблекалнята, ти си човекът, който взима нещата в свои ръце, за да го успокои. Какво каза на съотборниците си в периода, когато загубихте точки от Севиля и Бетис, а Барса и Реал се възползваха от това?
- Казах им, че трябва да запазим спокойствие и просто да продължим да вършим нашата работа, да играем с хладнокръвие и разум и да не се оставяме емоциите да ни водят. В последните два мача от сезона се видя най-ясно, че отборът играе разумно, че всеки знае ролята си на терена и с необходимото търпение и спокойствие постигнахме целта си. Излязохме от трудните ситуация заедно, като отбор и това е най-красивото чувство от крайния триумф.

- Кои според теб бяха ключовите моменти през сезона?
- Сезонът беше много дълъг, затова не мога да назова точно кои са били ключовите моменти, но като цяло мисля, че кампанията за нас беше страхотна. Спечелихме много точки и оставихме двата ни големи съперника зад нас. Всъщност, струва ми се, че точно това беше ключовото – стартирахме силно и натрупахме солиден точков актив пред преките конкуренти. Това, което направихме през първия полусезон, беше основополагащо за крайния ни успех.

- И като говорим за ключови фактори няма как да подминем темата със смяната на системата на игра. Как се роди идеята за промяна на формацията и как се адаптирахте към нея?
- Знаете, че по принцип треньорът решава в каква система ще играем, но в същото време за избора на формация той трябва да се съобрази с качествата на футболистите, с които разполага. Така че по-важното беше той да ни предаде идеите, които има, а след това постепенно преминахме към схемата 3-5-2.

- Говорихме, че миналият сезон беше преходен, но през този изглеждаше, че Жоао Феликс, Фелипе и Трипиър вече се бяха адаптирали. Как стояха обаче нещата с Луис Суарес, който пристигна през лятото. Той сякаш беше последното парче от пъзела?
- Да, точно така. Той е един от най-добрите нападатели и го доказа с представянето си този сезон. Когато хората мислеха, че е свършил за големия футбол, Атлетико му подаде ръка и нещата се получиха. Много се радвам за него, защото той не заслужаваше подобно отношение. Той е страхотен човек, много трудолюбив и отдаден на работата си и аз лично съм горд, че играя с него в един отбор.

- Видях, че в социалните мрежи ти сподели снимка с него. Предполагам ви е било доста трудно, защото той дойде в отбора от Барселона – клуба на сърцето му, както сам е споменавал. Но вие отворихте широко вратата за него и сякаш той веднага прие идеята „Атлетико“ още от първия миг.
- Напротив, нещата се получават лесно с играчи като Луис. Той донесе толкова много на отбора, дори със самото си присъствие в клуба. Изградихме страхотно приятелство с него и той пасна в тима перфектно. Надявам се, че ще остане в Атлетико още дълго време.

- Това беше доста нетипичен сезон, в който станахме свидетели на много обрати. Когато нещата не се получаваха за вас, а Барса и Реал бяха безгрешни и стопяваха дистанцията, какво беше усещането? Помислихте ли си, че може да изпуснете титлата?
- Не, нито за миг. Бяхме наясно, че рано или късно и ние ще загубим точки. Няма как да спечелиш всичките си мачове през сезона. Още повече, че има и непредвидени обстоятелства като заразата от COVID-19 или пък контузиите на важните играчи. Но най-важното беше, че в нито един момент не се усъмнихме във възможностите си. Направихме много силен първи полусезон и знаехме, че може да спечелим титлата. Вярвахме до край и това беше в основата на нашия успех.

- В един момент, в рамките на няколко седмици, отборът беше елиминиран и от Кралската купа и от Шампионската лига, но остана стабилен в Ла Лига. Как ви повлияха тези неуспехи?
- Отпадането от турнира за купата на краля наистина ни разклати, защото загубата дойде от Корнея – отбор от трета дивизия. Докато в Шампионската лига отстъпихме на невероятен отбор като Челси, който в последствие спечели турнира, така че няма нищо срамно в това да отстъпиш на такъв тим. За нас важното беше тези две разочарования да не се отразят на представянето ни в Ла Лига и съумяхме да се абстрахираме от тях, за да запазим постоянството си.

- Разкажи ни малко повече за ключовите мачове срещу Реал Сосиедад и Осасуна – две изстрадани победи. Колко важно беше да спечелите тези срещи, за да държите съдбата си в свои ръце преди последния кръг?
- Най-хубавото нещо е да държиш съдбата си в свои ръце. Срещу Реал Сосиедад изиграхме добър мач, но в края се разклатихме и можеше да платим висока цена. Късметът обаче ни покри. Срещу Осасуна беше абсолютна лудост – можехме да вкараме 2 или 3 гола още до почивката, но пропуснахме шансовете си, а след това те реализираха от единственото си положение. Ние обаче не се предадохме и показахме характер. В последния мач срещу Валядолид се получи същото – озовахме се в ролята на догонващи, но знаехме какво се изисква от нас, всеки спазваше указанията на треньора и в крайна сметка стигнахме до така жадуваната победа.

- Какво почувства след последния съдийски сигнал на срещата срещу Валядолид?
- Връхлетяха ме много емоции и спомени. Припомних си за много бивши съотборници, които са ми помогнали да се изградя като играч, сетих се, разбира се, за моето семейство, което винаги ми е помагало през годините. Стана ми тъжно и за играчите на Валядолид, защото след загубата те изпаднаха в Сегунда и исках да ги утеша, да им дам кураж, че могат да се завърнат в Ла Лига догодина. Емоциите бяха на двата полюса, защото единият отбор празнуваше титлата, другият беше разочарован заради изпадането си. Мислих си също така и за нашите фенове, които така и не успяха да ни подкрепят през целия сезон. Въпреки това те намериха начин да бъдат близо до нас, усещахме тяхната любов, когато се събираха пред стадиона или на тренировъчната ни база. Но преди всичко се сетих за близките хора, които загубихме по време на тази ужасна пандемия.

- На кого се обади първо след спечелването на титлата?
- На моята съпруга и на сина ми, ние сме много задружно семейство. Първо се обадих на тях, след това на родителите ми и накрая звъннах на бившия ни капитан и легенда на клуба Габи. Звъннах му, за да го питам как да вдигна титлата и как да закача знамето на Атлетико на площад Нептун. Но ще запазя разговора ни в тайна, защото е доста личен. Габи е като брат за мен.

- Изглеждаш много емоционален когато говориш за тези моменти. Колко важно беше за теб да се отървеш от прокобата да не си триумфирал като капитан на отбора?
- Вярно е, че във футбола качеството на играчите се оценява по успехите, които имат. Но аз не се интересувам толкова много от печеленето на титли. За мен по-важното е да се чувствам горд, от това, което съм направил; от това, което съм дал на клуба. Винаги мисля единствено за това да помогна на отбора и да накарам хората да се гордеят със своя капитан.

- Да поговорим малко и за Ян Облак. Със своите спасявания за пореден път той имаше основна заслуга за триумфа на Атлетико. Колко важна е неговата роля в отбора?
- Той е най-добрият вратар в света. Когато преди няколко сезона той договаряше подновяването на своя договор, казах на ръководството, че трябва да му дадат доживотен контракт, защото той си го е заслужил с това, което е дал на Атлетико. През този сезон направи някои невероятни спасявания – например намесата при удара на Меси  на „Камп Ноу“ или пък спасената дузпа срещу Алавес. Той беше в основата на спечелената титла.

- Искам да те попитам за посрещането, което получи от семейството ти и приятелите ти, когато се прибра вкъщи след мача срещу Валядолид. Очакваше ли нещо подобно?
- Не, изобщо не го очаквах. Един мой приятел ми даде копие на титлата в Ла Лига и исках да я занеса вкъщи, за да ги изненадам аз, но стана така, че всъщност ми дадоха истинския трофей. Част от приятелите ми ме чакаха пред дома ми, запалиха факли и пееха песните на Атлетико. Беше невероятно изживяване.

- А как се почувства, когато завърза знамето на Атлетико на фонтана на Нептун?
- Неописуемо. Много съжалявах обаче, че не можеше да празнуваме с нашите фенове, но все пак спазих традицията да закача знамето на статуята на Нептун. Искаше ми се площадът да е пълен с нашите привърженици, но знаем в каква ситуация се намираме, така че това нямаше да бъде разумно решение. Искам да изкажа своите съболезнования на семейството на момчето, което за съжаление загина по време на празненствата за титлата. Тази черна лента е за него. Сигурен съм, че сега ни гледа някъде отгоре и се радва на шампионската титла.

- Благодаря ти за това интервю и още веднъж – поздравления!
- Благодаря и аз.