Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи интервю с френската звезда Карим Бензема! Той е последният мохикан, останал от втория звезден тим “Галактикос” на Реал (Мадрид), сформиран от Флорентино Перес през 2009 г. През онова лято на “Бернабеу” пристигнаха Кристиано Роналдо, Кака, Шаби Алонсо, а финалният щрих бе сложен с привличането на един 22-годишен французин.12 години по-късно същият този футболист вече е със статут на легенда. Той е чужденецът с най-много мачове за Реал и е петият най-резултатен футболист в историята на “кралския клуб”. След напускането на Серхио Рамос, именно френският техничар трябва да е лидер на “белите”. Така, както го направи в последния сезон, отбелязвайки общо 30 гола във всички турнири. Въпреки скандалите, които го извадиха от националния отбор на Франция през 2015 г., селекционерът Дидие Дешан го върна в тима на “петлите” за Евро 2020 и той оправда очакванията.

- Здравейте, Карим! Първо искам да ви попитам как се чувствате след тежкия сезон с Реал (Мадрид)?
- Чувствам се добре. Физически се намирам в добра форма, но най-важното е, че и психически успях да се възстановя и съм готов за нови предизвикателства. Следващата година ще бъде много важна за нас.

- Изиграхте невероятен сезон, като отбелязахте 30 гола във всички турнири, включително и 23 в Ла Лига. Смятате ли, че това е най-добрата ви кампания вече като изявен голмайстор на отбора?
- Най-добрият ми сезон? Не знам. Всяка година започвам от нулата и искам да се представя по-добре от предходната. Знам, че през този сезон вкарах доста попадения, но това се случи благодарение на работата на моите съотборници. Не се интересувам чак толкова от числата. Просто искам моите голове да носят победи и точки на отбора. Това е най-важното.

- Но освен 30-те вкарани гола, направихте и 9 асистенции. Мислите ли, че видяхме най-завършения играч Карим Бензема през този сезон?
- Може би, защото на терена се чувствам освободен. Имам свободата да правя, каквото поискам – помагам при изграждането на атаките, завършвам ги... Това е начинът на игра, който обичам още от малък и така се наслаждавам на всеки двубой и дори на всяка тренировка с отбора.

- След напускането на Серхио Рамос, вече сте вторият най-дълго задържал се в тима състезател след Марсело и от новия сезон ще сте втори капитан на отбора. Смятате ли, че вече сте емблема на Реал (Мадрид)? Как оценявате годините, прекарани на „Бернабеу“?
- Винаги е огромна чест и привилегия да носиш екипа на Реал (Мадрид). Както съм казвал много пъти – това е най-големият отбор в света. Затова се наслаждавам на всеки един момент тук – всяка тренировка, всеки мач, защото винаги съм мечтал да играя за Реал (Мадрид) и се опитвам да оползотворя всеки миг в този велик клуб.

- Говорейки за емблеми на Реал (Мадрид) – вашият сънародник Зинедин Зидан също е жива легенда на клуба. След всичко, което Зидан постигна и като футболист, но и като треньор на Реал, как приемате неговото напускане?
- Зизу е абсолютна легенда. И като футболист, и като треньор. Той не може да бъде заменен. Липсата му в съблекалнята се усети веднага. Той е много спокоен човек, уверен в себе си и своите футболисти. Зизу обича отборът на владее топката, да се движи много и да играе атакуващо. Надявам се, че Анчелоти ще продължи със същата философия.

- Говорихме за индивидуалните ви постижения през сезона, но как оценявате като цяло представянето на Реал (Мадрид) през тази кампания в Ла Лига ?
- Както винаги, кампанията беше много трудна за нас. В Ла Лига е пълно със стойностни отбори и във всеки един двубой трябва да се бориш за победата. Освен това имахме и много контузии в тима, които допълнително усложниха задачата ни да спечелим титлата. Жалко е, че до последно имахме шансове и в Ла Лига, и в Шампионската лига, но така и не успяхме да завършим сезона с трофей.

- Все пак завършихте сезона със серия от 17 поредни мача без загуба. Кои бяха ключовите моменти, които повлияха върху изхода от битката за титлата?
- След загубата от Леванте през януари повишихме много нивото на представянето си и се върнахме в битката за титлата. Тогава обаче дойдоха нулевите равенства с Хетафе и Бетис, които ни разколебаха. Отново ще кажа обаче, че тогава имахме много контузени играчи, а участвахме и в Шампионската лига. Да, това не може да ни е оправдание, но е факт, че умората в състава ни изигра ключова роля в битката за титлата.

-Споменахме, че вие вече сте един от ветераните в отбора. Сега обаче в Реал (Мадрид) върви подмладяване на състава и младите играчите като Винисиус и Родриго се превръщат във важни фигури за отбора. Как ги оценявате като партньори в атака?
- Те са млади и много талантливи играчи. Например, Винисиус е страхотен. Вярвам, че той може да постигне големи неща и също да стане легенда на Реал. Говоря си много с него, както на терена, така и извън него. Позволявам си да му повишавам тон понякога, когато греши, защото знам, че той може много повече. Той може да бъде изключителен, когато поиска и аз искам да му помогна да се развие, с каквото мога. Родриго също е много перспективен играч. Още е много млад, но вече е научен футболист. Движи се много бързо, усеща играта с по едно докосване, а още е само на 19 години. Да не забравяме и Марко Асенсио, който трябваше да лекува много тежка контузия и със сигурност ще се нуждае от време, за да възвърне формата си и отново да показва невероятните неща, на които е способен.

- А сега да поговорим и за „Ел Класико“. Какво е този мач за вас ?
- За мен „Ел Класико“ е най-големият мач в световния футбол. Всъщност, не само за мен, а за всички. Историята на тези два клуба и играчите в тях просто правят сблъсъка специален.

- Ние виждаме „Ел Класико“ отстрани и се вълнуваме като зрители, но какво означава да играеш в този дуел? Кое е толкова специалното на този мач?
- За мен винаги е сбъдната мечта да играя в „Ел Класико“. Спомням си, че когато бях малък, всички вкъщи сядахме пред телевизора да гледаме Реал – Барса. И сега, се чувствам като огромен късметлия да мога да играя в този сблъсък. Да, има голямо напрежение преди срещата, но когато мачът започне, сякаш забравяш за всичко и просто се наслаждаваш на този специален момент.

- Вкарали сте вече 7 гола на Барселона в Ла Лига. Имате ли любимо попадение срещу големия съперник?
- Да, разбира се. Любимият ми гол срещу Барса е от един мач на „Бернабеу“, когато спечелихме с 3:1 или 3:2, не си спомням точно резултата, но аз вкарах третото попадение за нашия тим. Барса имаше корнер, защитниците ни изчистиха, Иско започна контраатаката, подаде на Кристиано, той комбинира с Хамес и накрая аз завърших. Другият ми любим мач срещу Барселона е, когато вкарах 2 гола срещу тях на „Камп Ноу“ за купата на краля. Разбира се, няма как да забравя и гола ми този сезон, който се получи много красиво.

- Предполагам е специално за вас усещането да вкарате срещу Барселона?
- Да, разбира се, това е нещо специално. Както ви казах, това е най-големият мач в света, така че да имаш късмета да вкараш в него, прави усещането още по-приятно, особено срещу най-големия ни съперник.

- Кои според вас са ключовете за спечелването на мач срещу Барселона?
- Ключът е да гледаме нашата игра и да не се интересуваме от това какво прави противникът. Трябва да пресираме здраво по целия терен и да се възползваме от шансовете си, когато владеем топката. Барса е отбор, който не обича да тича, когато няма притежанието.

- Кои са най-силните страни на Барселона ?
- Те винаги се опитват да владеят много топката, разполагат с невероятен вратар като Тер Стеген и разбира се, имат Лео Меси, който прави всичко за този отбор. Той е наистина невероятен футболист.

- Говорейки за Меси - и двамата приключихте сезона като голмайстори на своите отбори. Гледате ли на аржентинеца като на своя най-голям конкурент?
- Не, не гледам на Меси по този начин. Най-малкото, защото ние имаме много различни стилове на игра. Той върши своята работа в тактиката на Барселона, а аз правя нещата, които се изискват от мен в моя отбор. Най-важното е с представянето си един играч да помага на своя тим да печели срещите си. Аз се опитвам винаги да съм на точното място, така че, когато ми се отдаде възможност, да мога да вкарам гол.

- В Реал и Барса има много французи – вие, Варан, Менди, Гризман, Лангле, Дембеле. В този сблъсък вие сте съперници, но също сте и съотборници в националния отбор. Какво означаваше за вас да се завърнете в тима на Франция?
- Да си призная, включването ми в състава беше шокиращо дори за мен. Въпреки че в последните месеци имах разговори със селекционера Дидие Дешан, не вярвах, че ще бъда повикан, защото той не ми каза: „Ще те включва в състава за Евро 2020“. Благодаря му много, че ми даде шанса отново да защитавам цветовете на родината си на голямо първенство и се надявам да оправдая това доверие, което ми се гласува.

- Спечелили сте всички възможни трофеи с Реал (Мадрид), за какво още мечтаете?
- За какво мечтая? Как да ви кажа… сякаш всеки ден изживявам детската си мечта да бъда футболист на Реал (Мадрид). Това е като сън, на който се опитвам да се насладя всеки ден.