Днес в ранния следобед трябва да започне третото заседание по делото на Димо Тонев за обида и клевета срещу журналистката Катерина Манолова и по-конкретно за нейния материал Имаше едно време национален отбор, публикуван в BGvolleyball.com на 26 септември 2011 година. На първото заседание не беше даден ход поради нередовно призоваване, а на второто съдията предложи споразумение. Междувременно подобно дело срещу журналистката заведе и президентът на БФВ Данчо Лазаров, този път за друг неин коментар в BGvolleyball.com - Защо Стойчев трябва да си тръгне от 31 януари 2012 година. Една и съща адвокатска кантора обслужва двете дела и според Кети Манолова това е причината да не се стигне до въпросното споразумение по делото на Димо Тонев. Първото заседание по делото на Лазаров премина на 6 март, когато съдията не приема представени от страна на обвиняемата доказателства, а второто е насрочено за 13 май. “Те очевидно продължават войната и аз изобщо не съм сигурна дали няма да се появи и трето дело срещу мен от човек, свързан с федерацията, въпреки че откакто получих първата призовка аз не съм написала един ред. Просто спрях да пиша за волейбол”, обясни журналистката в интервю пред BGvolleyball.com. Поканих и Димо Тонев да обясни неговата страна по това дело, но той отказа с аргумента, че, каквото има да каже, ще го каже в съда. Ето разговора на Кети Манолова със специализирания сайт:

 

 - Ще бъдеш ли докрай откровена в това интервю или вече имаш едно наум какво да говориш?

- Аз нямаше да съм подсъдима, ако не бях докрай откровена. Проблемът е точно там - че съм откровена. Ако имах друго поведение, което може би да е по-разумно, или да премълчавам неща, които мисля, да си налагам автоцензура и да се правя, че не виждам и не чувам, може би още щях да работя като спортен журналист.

 

- Аз и моят адвокат представихме 16 журналистически публикации от различни медии и различни автори, голяма част от които са публикувани преди моя коментар. В тях езикът, на който са написани текстовете, е много по-брутален, много по-груб, а фактите, изнесени за Лазаров, се намесват в личното му пространство, в личния му живот – неща, от които, ако човек иска да се обиди, би могъл да се обиди и би могъл да съди някого заради принципа и може да спечели такова дело. Тези публикации доказват, че отношението към Лазаров на цялата гилдия е такова – негативно, но за наша изненада съдията не ги прие като доказателство. Очевидно тези неща не са обидили Лазаров и не са му предизвикали болка и страдание, но моите текстове са го засегнали до степен такава, че той е решил да заведе дело срещу мен с огромен иск от 12 000 лева. Отделно иска да ми бъдат наложени глоби в размер на 17 000 лева, т.е. цялата сума е за 29 000 лева. Странното е, че по принцип размерът на глобата се определя от съда и в практиката няма случай ищецът сам да определя размера на глобата. Но адвокатите на господин Лазаров са определили и това.

 

- За 8000 лева. Там няма предложение да бъда глобявана.

 

- Аз не смятам, че нещата, които аз съм писала, са обидни. Напротив, смятам, че в 17-годишната ми практика като журналист с ресор волейбол съм се стремяла да бъда максимално обективна. Разбира се, и критична – смятам, че това е един задължителен елемент от работата на един журналист. Знам ли? Може би с годините се създаде една такава среда на писане и на говорене, която беше възприета като норма – че всичко трябва да бъде харесвано и одобрявано, и, когато се появи някакъв критичен материал, той се приема толкова лично, че нещата отиват в съда. Не мога да кажа, че другите материали, които визирам, са критични. Те са клюкарски, обидни и атакуват Лазаров заради личния му морал и заради неща, които прави в личния си живот – нещо, което аз никога не съм си позволявала, защото смятам, че личният живот на един човек си е негова лична работа.

 

- Аз нямам друго обяснение. Ето, вече две дела се заведоха срещу мен. Аз не зная да се водят други такива дела от президента на федерацията или други хора от нейното управление и да се саморазправят по този начин с неудобните за тях журналисти. Но е факт, че откакто те ме съдят аз изобщо не пиша за волейбол. Така че по някакъв начин те си постигнаха целта. Ако са искали да ми затворят устата, те успяха.

 

- Има тълковен речник. В него има две значения на думата “апаратчик“ и нито едното, нито другото са обидни. За мен, апаратчик е човек, създаден от някакъв апарат. Всеки човек, който е работил в някаква структура – икономическа, административна, той е създаден от този апарат. Аз самата например съм създадена от апарата на 7 дни спорт и се гордея с това.

 

- Апаратчик е добър администратор и за мен думата “апаратчик” в определен смисъл е комплимент – един човек, който добре си служи с апарата.

 

- Заради нещата, които ми се случиха, аз напуснах спортната журналистика. Заради същите неща мъжът ми (б.а. – волейболният специалист Петър Дочев, в момента помощник-треньор в женския отбор на ЦСКА-Демакс от София) доста време беше без работа и продължава да е в едно много трудно положение, защото, на която и врата да почука, се намира човек, който се обажда в съответния клуб и казва: “ако искате да се разбирате добре с нас, си потърсете друг треньор“. Той е много благодарен на своя роден ЦСКА, че не се подаде на натиска и му подаде ръка. Не мисля, че мога да понеса повече удари от ударите, които тези хора ми нанесоха, защото това се отрази на работата ми, която аз обичах безкрайно много. Бях принудена да сменя вестника с телевизия, да изляза от спорта и да вляза в една съвсем различна сфера. Не мога да кажа нищо за съдебната система, защото на този етап нямам никаква причина да смятам, че съдът няма да отсъди справедливо. Напротив, аз вярвам в това. Наистина смятам, че ще бъде много страшно, ако българският съд ме осъди за думата “апаратчик”. Има, разбира се, и втора инстанция, а Българският хелзинкски комитет ще изпрати свой представител и на заседанието по делото на Тонев, и на заседанието по делото на Лазаров. Разбира се, при един негативен за мен развой ще стигнем най-вероятно до съда по правата на човека в Страсбург, чието истинско име между другото е Съд на справедливостта.

 

- Значи, ако ти бъдеш осъдена в България, ще счетеш, че твоите човешки права, по-конкретно твоята свобода на словото, са били нарушени?