ИГРАЙТЕ БЛИЦ ГЕЙМ 4 - ТУК!

"България? Здравейте, нали сте приятели на Стан?". Това са първите думи на големия шведски голмайстор Хенрик Ларсон при поканата на “Труд” за интервю. Темата е ясна - мачът на Стилиян Петров в Глазгоу на 8 септември. “Преди да ми задавате въпроси, искам да кажа едно - всички сме заедно със Стан и този мач е неговият празник", продължи Ларсон.
"Отиваме, за да сме с него! Приятели при голям приятел!”, добави шведът.
За Селтик Ларсон е легенда - в 221 мача има 174 гола. Стана европейски шампион с Барселона през 2006 г., когато влезе резерва и асистира за двата гола при обрата над Арсенал за 2:1. Играл е и за друг гранд - Манчестър Юнайтед, а колко пъти ни е наказвал с шведския национален тим...

- Помните ли деня, в който долетя кошмарната новина за Стилиян?
- Дори много добре, бях в Швеция. Ужасно беше. Разтреперих се и едва му изпратих есемес. Написах му, че мисля за него. Че трябва да е силен, че ще оздравее.
 
- Отговори ли ви?
- Не, но не съм и искал. Няколко дни по-късно се чухме по телефона. Когато ти кажат такава диагноза, имаш хиляда неща, за които да мислиш. Най-важното е семейството да остане здраво и до теб. При Стан е така.
 
- Какъв човек е Петров?
- Голям мъж. Бих казал велик. Не само футболист, който играе отлично. Стан е баща на страхотни деца. За съжаление сега футболът остана на заден план при него. Битката му ще бъде за цял живот.
 
- Какво харесвате у него?
- Усмивката. Влезе ли в съблекалнята, винаги е ухилен до уши. Шегува се с всички. Забавление е да си край него. Когато дойде в “Селтик”, беше много свит. Не знаеше английски. Бързо започна да учи и да разбира.
 
- А ядосвал ли ви е?
- Никога! Никога! Никога! Е, разбира се, на тренировка ми е влизал жестоко. Но това е част от играта. Никога не съм се сърдил.
 
- Поддържате ли връзка сега?
- Чухме се наскоро, но отдавна не съм го виждал. Сега мачът ще е една прекрасна възможност да отида и да го прегърна. Като мой брат.
 
- Какво очаквате да се случи в неделя?
- Мен ме интересува само Стан. Мачът не е важен. Искам да се съберем приятели, които да бъдем край него. Да му покажем уважение, да му вдъхнем сили, които той така или иначе има.
 
- Подобно на вас Стилиян започна треньорска работа. Мислите ли, че ще успее?
 - Той чете футбола и няма да има проблеми да бъде добър треньор. Но за него това е на втори план. Най-важното е да оздравее. Ако всичко е наред, сигурен съм, че ще видите много успехи на треньора Стилиян Петров. И ще се гордеете с него.
 
- Четири години играхте заедно в Селтик. Кажете ни някоя история, която още е тайна за нас.
- Нали не мислите, че ще издам нещо лично? Но... да помисля. Да, по едно време двамата станахме специалисти по счупени крака. Първо на мен ми се случи, а след това на него. Непрекъснато ме питаше дали е нормално да го боли, какво трябва да прави, как да се възстанови най-бързо. Стан не само се върна по-бързо от очакваното, а противно на други случаи стана още по-добър.

- Помните ли колко гола имате срещу националния отбор на България?
- Тук ще ме карате да смятам... Три за младежкия национален тим на Швеция, един в малкия финал на САЩ`94, после на Евро 2004, имаше и в квалификациите... За да не сбъркам в броя, ще кажа - между шест и осем.
 
- Стилиян сърдеше ли ви се?
- Ха-ха, не! Той си знаеше, че ще вкарам.
 
- Вие имате 106 мача за Швеция, а Стилиян - 105 за България. Какво не достигна на отборите ни в последните 20 години да стигнем далеч, както през 1994-та?
- През 1994 година финалът можеше спокойно да е Швеция - България. Не ни стигна късмет - на нас срещу Бразилия, а на вас - срещу Италия. През 2002 година една греда срещу Сенегал ни изхвърли от осминафинала. За да стигнеш много напред, трябва да имаш и голям късмет. Не само силни футболисти. Това се отнася най-вече за Швеция през 2002 г.
 
- В момента Швеция и България се борят за място на плейофите за Мондиал 2014. Как виждате един мач помежду ни?
- Ще ви бием пак! Шегувам се, разбира се. Нека стигнем до такъв плейоф, тогава пак ще говорим. В момента почти нищо не знам за българския отбор.
 
- Защо Швеция играе толкова успешно срещу България?
- Защото имаме огромна физическа мощ. Не казвам, че българите не са силни. Просто ние сме винаги с едно ниво отгоре. Смазвахме ви на терена. Статистиката, мисля, че е изцяло в наша полза. Помня само победи над България. Ако бъркам, ме поправете...
 
- Завършихме 1:1 в София през 1993 г...
- Но не сте ни били, нали? Мисля, че последната победа на България е отпреди 40 години.
 
- Кои български играчи харесвате?
- От сегашното поколение не мога да отлича никого, защото не ги познавам. Но целият отбор от САЩ`94 беше много силен. Христо Стоичков, естествено, е номер едно. Признал го е цял свят. Харесваха ми Балъков и Лечков. А след това Стан и Бербатов. Имам доста спомени и мачове срещу тях. Винаги е било удоволствие да се срещаме на терена.

- През 2003 година малко не ви достигна със Селтик и Стилиян да победите Порто във финала за Купата на УЕФА. Ако бяхте успели, щеше ли да е толкова специален Жозе Моуриньо днес?
- Връщате ме на велик мач. Загубихме с 2:3 след продължения. Не мисля, че съдбата на Моуриньо е предопределена от този мач. Още тогава той беше създал един изключителен отбор в Порто, чиито футболисти после отидоха в най-големите отбори. През годините Моуриньо се развиваше и сега е специален. Няма да го отричаме, само трябва да го признаваме.
 
- Бихте ли сравнили този финал с онзи през 2006-а, когато с Барселона победихте Арсенал?
- Велики мачове бяха. Щастлив съм, че моят резултат е 1:1. Защото, както бе тръгнало, можеше да загубя и с Барселона. Признавам си, че ме е много яд за онзи мач в Севиля срещу Порто. Вкарах два гола и бяхме уникален отбор. Със Стан до мен, естествено. Три години по-късно в Париж с Барса просто знаех, че не трябва да губя.
 
- Кой е най-твърдият защитник, срещу когото сте играли?
- Фабио Канаваро. Без никакви съмнения. Играл съм срещу него и с националния отбор, и срещу “Ювентус”. Когато погледнеш Канаваро, не изглежда респектиращ. Дори е нисък за защитник. Но идете да му “вземете” висока топка. Играта му е изключително ясна. Не можеш да го изненадаш с нищо.
 
- Франк Рибери беше избран за №1 на последния сезон в Европа. Вие за кого бихте гласували?
- Бих призовал всички да гледат как играе Лионел Меси. Той си остава най-добрият. Рибери спечели всичко с “Байерн” и това е причината за наградата му. Но като индивидуални качества Меси е номер едно. Освен това ми се струва, че се подценява малко Златан Ибрахимович. Той е до Меси и Кристиано Роналдо.

- Благодаря за разговора. И все пак колко гола да очакваме от Хенрик Ларсон на “Селтик Парк” в неделя?
- Чакайте да видя дали ще мога да се затичам и да стигна до вратата. Ха-ха-ха. Ще повторя това, с което започнах. Неделя е денят на Стан. Отиваме в Глазгоу, за да се срещнем с него. Да го прегърнем и да се поклоним пред великолепните фенове на “Селтик”. Футболът няма да е на първо място в неделя.