- По принцип, когато човек е работил в даден клуб, е запазил емоции, има сантименти. Локомотив е отборът, от който пазя най-приятни спомени, престоят ми в Пловдив е свързан с много емоции. Това се дължи на отношението на феновете, на ръководството. Винаги съм пазил добри спомени от престоя си там. Освен това помня, когато имах здравословни проблеми, по какъв начин ме подкрепиха. Никога няма да го забравя. Затова съвсем емоционално, когато господин Бонев ми се обади вечерта и ме помоли да помогна, аз му казах на секундата, без да се замислям: “Идвам”. Знам какви са възможностите, какво е финансовото състояние на клуба, не искам нито заплати, нито нищо. Искам да помогна, след като на мен са ми помогнали. Оттам вече продължението на първия емоционален разговор ескалира в съвсем различни вариации.

- Аз ви намирам в Бургас, на стадион “Нефтохимик”....

- Това е истината. Трябваше на следващия ден да ходя, обади ми се един от... ръководителите на това сдружение (б.р. “Бъдеще за Локомотив”). Попита ме дали още остава желанието ми да помогна, както съм казал вечерта. Отговорих: “Естествено, че стои”. След като съм обещал предния ден, не мога да си променя мнението на следващия. Разбрахме се да пътувам за Пловдив, започнах да си стягам багажа, но след един час пак ми се обадиха. Казаха ми: “Няма смисъл да идвате, ние сме надробили тази каша, ние трябва да поемем негативите”. На мен не ми остана нищо друго освен да им пожелая успех.

- За "Левски" ви бяха нужни три месеца, за да склоните да поемете отбора, докато за Локо приехте веднага. Каква е разликата?

- Нещата са съвсем различни. Когато ме поканиха в Левски, аз прецених и за съжаление се оказах прав, че с тази селекция, особено що се отнася до чужденците, няма потенциал да се бори за шампионската титла. Аз му казах на Гонзо няколко пъти, че не искам да идвам в Левски на всяка цена. Бих отишъл в Левски, за да се боря за шампионската титла. С този състав това няма как да стане, затова поисках да си направя аз селекцията. Разбира се, в рамките на възможностите на клуба, нямаше да ощетя Левски и една стотинка. От “Герена” са в правото си да кажат - “Не, нас този вариант не ни устройва, искаме те веднага, на секундата”. Аз нямаше да се разсърдя. Но аз не можех да постъпя по друг начин, най-вече заради феновете на Левски. Знам каква е психологията в клуба, винаги се бори за титлата, а и аз не искам да отивам в Левски, за да търся нещо различно. Ако отида в Левски, ще се боря за титлата, не за шестицата, петицата или четворката.

- Не сте ли изненадан, че "Левски" отиде във втората шестица?

- Ако трябва да съм честен – да. Но това беше заложено от резултатите през първия полусезон.
 

- Първия разговор, който водих, макар и неофициален, беше с Иво Тонев. Този човек няколко пъти ме е канил да бъда треньор – както в Левски, така и в Локомотив (София). Смятам, че той има добро отношение към мен. Усетих подкрепа от господин Батков. Когато бях взел своето решение след три дни в София, бях много обиден от това как се развиха нещата, имах разговор с Батков. Аз на няколко пъти казах моето становище, а той шест-седем пъти ме попита това ли е последното ми становище. От начина, по който ми зададе този въпрос, усетих, че този човек държи на мен. Същото не мога да кажа за Гонзо. Аз изброих няколко примера, а те са много повече. Особено когато излезе изказване на един високопоставен човек в България, че след като аз се назлъндисвам, трябва да поканят друг, от този момент усетих съвсем различно отношение. Последваха действия, които бяха наопаки на това, което исках - това, че ми бламираха селекцията, е едно от тях. Разбрах, че на този етап аз там съм ненужен. Просто няма как да работим заедно, имаме концептуални различия във вижданията как се управлява един отбор. Не приемам идеята, че директорът на един клуб трябва да прави селекцията, а треньорът само да тренира играчите, за мен не е правилно.

- Мислите ли, че някога отново ще получите предложение от “Герена”?

- Докато Георги Иванов е там, разбира се, че никога няма да получа. Той даже не разрешава да се споменава моето име там. Може би няма да получа, но във футбола не можеш да си 100 процента сигурен. Смятам, че съм постъпил принципно и правилно от моя гледна точка.
 

- Да, ние бяхме добри приятели, така мисля. Имаше един мач през 2011 година, когато той беше треньор на Левски. Тогава усетих много тежко разочарование преди мача със “сините” в Бургас, бях треньор на Черноморец. Точно в периода, когато обявих болестта си, имаше едни атаки към наши играчи за пробив, не знам дали си спомняте. Бях изключително засегнат и обиден от тези действия, защото знаех детайли, знаех подробности. Но исках всичко да забравя заради приятелските отношения. Оказва се обаче, че аз съм го познавал в една светлина – тогава отношенията бяха между треньор и футболист. Когато се стигна до отношения между директор и треньор, аз усетих други нюанси, които не ми се понравиха. Въпреки това аз не съм казал една обидна дума или квалификация за Георги. Аз си позволих да изразя принципни различия за управлението на един клуб, докато той използва обидни квалификации по мой адрес. Това не му прави чест, най-малкото заради периода, в който сме работили заедно, но най-вече заради тези неистини, които се казаха и от които наистина ме заболя. Но в крайна сметка човек сам отговаря за действията си.

- Не можете ли да седнете двамата да седнете на четири очи и да си кажете тези неща, без да занимавате цяла България?

- Аз не искам да занимавам цяла България. След като дадох пресконференция, дума не съм казал по темата Левски. След месец и половина-два Георги се сеща за нещо и започва с обидни квалификации, едва ли не аз съм виновен за селекцията в отбора, бил съм страхливец. Опитах се да отговоря пак в нормален тон, но съм обиден от неговото отношение и поведение.

- Това, че Левски се намира във финансова криза, изигра ли някаква роля за това да изчакате известен период, преди да поемете евентуално отбора?

- Не, абсолютно никаква роля няма това. Аз ви казах единствената причина. Левски има финансови проблеми, но ако гледаме заплатите на футболистите, те изобщо не са малки. За тези пари могат да се намерят много добри играчи, свободни агенти, бях сигурен, че можем да привлечем такива. Знам го от опита си в Бургас, като сме намирали такива футболисти, за които сме взели близо 9 милиона, а са стрували нула лева. Бях убеден, че по същия начин можем да намерим добри млади играчи за Левски, които впоследствие да се продадат и клубът да спечели от тях, но преди всичко да вдигнат нивото на отбора и да гонят целите, които аз искам.
 

- Още преди да се изиграе мачът в Разград, аз изразих мнение, че “сините” имат шанс да стигнат до финала. Наблюдавам Лудогорец, а в последните няколко месеца няма никакво надграждане, напротив – има доста сериозен регрес в поведението на терена. И тъй като шампионите са доста далеч от класата, която показваха, Левски е в състояние да ги преодолее.

- Възникна един скандал от изказване на Кирил Домусчиев, от което излезе, че мачът "Ботев" – Литекс не се е играл и че домакините в Пловдив са “легнали”. Вие споделяте такова мнение?

- Категорично не. Гледах мача по телевизията. Вече толкова години съм във футбола, усещам когато един мач е “приятелски”. Сто процента съм убеден, че този двубой беше мъжки.

- Кой има интерес от подобни интриги и защо ръководителите се занимават с такива неща, вместо да си гледат клубовете?

- Едни от най-големите виновници за състоянието на футбола и за корупцията, която се шири, са президентите на клубовете. Особено тези, които са в Изпълкома на БФС. С цялото ми уважение към тях, към това, че дават пари за футбола, смятам, че не трябва да бъдат в ръководството на футболния съюз. Нека си бъдат президенти, да обичат футбола и да си дават парите, но те трябва да бъдат встрани от Изпълкома, за да не дърпа всеки чергата към своите интереси. Така нещата може да бъдат по-чисти. Не казвам, че ще станат кристални, във футбола няма такова понятие, но поне да бъдат в рамките на нормалното, защото в момента е премината границата.
 

- Сигурно няма треньор, на който да не му се работи там. За голямо съжаление в другите клубове нещата са много трудни за хората от нашата професия.

- Къде ще работите от новия сезон?

- Във футбола никой не може са каже, нещата се променят изключително бързо и динамично. Нямам идея в този момент. Имаше запитвания от чужбина, но не мога да кажа на този етап къде ще се получи.

- Кой има полза от агонията на ЦСКА и "Левски"?

- Явно клубове като Лудогорец, които нямат проблеми да стават шампиони и носители на купата. Това, разбира се, е в рамките на шегата. Но за българския футбол е жалко, че ЦСКА и Левски са в това състояние – организационно и финансово. Това говори, че нивото е много ниско във футбола. Много пъти съм се шегувал пред мои приятели, че ако зависи от мен, в този момент ще забраня футбола в България.

- Защо?

- Този футбол, който в момента играем в България, е доста далеч от желанията на всички нас. Трябва да започнем наново - със строене на бази, интегриране на млади хора, обучаване на треньори в школи, за да може да се вдигне нивото. Въпреки че има едно противоречие, като сравня времето, когато аз съм тренирал като дете, и сега. Смея да твърдя, че сега има по-подготвени треньори в школите от преди 30-40 години. Какво е противоречието? Тогава имаше много таланти, докато сега няма такива. Ние само си говорим, че има таланти, но няма такива. Показателно е, че в последните 25-30 години нямаме класиране за финали, пък камо ли да спечелим медали. Но тогава имаше добри футболисти. Спомням си един парадокс с един треньор, който вече не е между живите. Този човек играеше шах с един свой колега, дойдоха да го подканят за тренировка: “Хайде, децата взеха топката, няма ли да излизаш”. И той отговори: “Не, който стане футболист – стане”, и си продължиха шаха. Но от този отбор в мъжкия тим влязоха 6-7 играчи. Това го казвам като шега, но истината е, че тогава имаше голяма масовост, играеше се футбол по училища и по махали, фундаментът беше много широк. Индивидуалните тренировки тогава децата сами си ги правеха. Докато сега с три часа тренировки на седмица няма как да стане.
 

- Това е голямата ми болка. Все пак това е родният ми град, Черноморец е първият ми отбор, Нефтохимик е първият състав, който водих като треньор. Проблемите са финансови. В последните 4 години Черноморец беше почти в кома. Разпродадохме всичко, за да можем да съществуваме, но тези стари задължение ни убиха. В момента отборът е застрашен да отиде в аматьорския футбол. Същите бяха нещата и в Нефтохимик. Нивото на футбола в Бургас е обидно.

- Коя е най-голямата язва на българския футбол?

- Проблемите са много, но корупцията е най-големият. Има я навсякъде, няма кристално чисти места, винаги се помага на силните на деня. Но при нас минава всякакви граници. И съдийският апарат – те слугуват, толкова безгръбначни са станали. Когато идва дерби мач, в 80 процента от случаите познавам назначенията, защото знам кой с кого е обвързан, дори понякога и дежурния делегат уцелвам, защото ми е ясно кой трябва да им пази гърба. Нещо страшно.

 
- Как сте със здравето?

- Благодаря, добре. Това е нещото, което ме крепи. Но разбира се, и аз поддържам много по-различен начин на живот след 2011 година. Не знам дали съм успял да бъда по-спокоен, но се стремя да подтискам емоциите. Започнах да спазвам диета, на стари години се хванах с йоги и цигуни, които не бях ги чувал до този момент.

- Често ли се сещате за момента, в който разбрахте диагнозата?

- Да, има такива моменти. Съжалявал съм за много пропуснати моменти и съм си мислел, че е много вредно това, което съм правил, че съм допускал емоции, които са напълно излишни. Но човек осъзнава това с времето – че всичко е една суетня, която може би не си е струвала. Това се отнася за работата, в нормалния живот аз съм много по-различен, по-отстъпчив, по-мекушав. Но в професията съм друг – нормално за зодия близнаци.

- Кое ви прави щастлив?

- Щастлив ме правят моите близки, когато са здрави и щастливи самите те. Успехите във футбола също ми носят радост, работата като ежедневие също ми носи щастие, а много тъжен съм след загубите.

- Нещо за финал?

- Може да е банално, но пожелавам на всички здраве. Човек, когато го загуби, осъзнава колко е важно. Важното е да се радваме на малките моменти.