Защитникът на Левски Холмар Ейолфсон даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Само за година железният бранител се превърна в един от лидерите на тима от “Герена”. Бе сред участниците на Мондиала в Русия това лято със симпатичния отбор на малката по население, но голяма по дух Исландия. Крайно любопитно е, че винаги когато Ейолфсон бележи гол, отборът му побеждава.

- Здравейте, Холмар! Най-напред искаме да ви благодарим за това интервю за предаването „Код Спорт”. Нашият първи въпрос е защо беше толкова важно за Левски да спечели дербито срещу ЦСКА?
- Това беше мач между първите два отбора в класирането. Дори само от тази гледна точка беше много важно как ще завърши този двубой. Като всяко дерби имаше определени емоции преди началото. Винаги е важно да се печелят такива мачове.

- Кога осъзнахте, че за запалянковците на Левски това е най-важният мач?
- Дойдох в клуба преди година. Предстоеше мач срещу ЦСКА през октомври. Завършихме 2:2, доколкото си спомням. В подготовката за двубоя слушах какво говорят другите играчи за това дерби. След това на стадиона виждаш феновете от двете страни и тогава разбираш какво означава за тях този мач.

- Миналият сезон завърши много тъжно за Левски със загуба срещу Славия във финала за купата на България и изоставане с 16 точки от шампиона Лудогорец. Защо кампанията беше толкова неуспешна за Левски, особено в нейния край?
- Трудно е да се каже. Може би е комбинация от много фактори. Както споменахте, загубата във финала за купата беше много болезнена. И болката още не е отминала. Мисля, че това е добра мотивация за реванш. Играчите, които не успяха да вдигнат купата, продължават да изпитват глад да я спечелят. Определено искаме да я завоюваме този сезон.

- Но и този сезон не започна добре за Левски, защото се стигна до отпадане срещу Вадуц още в предварителните кръгове на Лига Европа. Какви мисли ви минаваха през главата след този провал? Мислихте ли да напуснете клуба и да отидете да играете някъде другаде?
- Не, разбира се, че не. Левски току що ме бе закупил през това лято. Подписах договор за три години. Доволен съм, тук ми допада. На семейството ми също му харесва. Но тези два мача срещу Вадуц бяха много разочароващи. Също както във финала за купата, ние тотално превъзхождахме съперника в играта. Но по някакъв необясним начин изпуснахме победата. Много е тъжно, но трябва да го приемем и да гледаме напред.

- Значи сте щастлив да останете в София с 3-годишен договор с Левски?
- Да, разбира се, че съм щастлив. Чувствам се наистина добре тук. Още откакто пристигнах в Левски, нямам проблеми. Разбирам се с хората, градът е хубав. Харесва ми.

- Какво отражение оказа лично върху вас треньорската смяна в Левски, когато Стоянович замени Делио Роси?
- Първата голяма разлика е в това, че новият треньор говори английски език. Това му позволява да отправя посланията си към нас много по-лесно, отколкото Делио, който трябваше да използва преводач. Друга разлика е в това, че тренировките станаха по-интензивни. Мисля, че това имаше голямо значение, защото настъпихме газта и пресираме силно противника. Ние сме отбор, който може да прави това. Когато спечелиш топката в по-предни позиции, тогава шансовете да вкараш гол са по-големи. Треньорът ни вдъхна такъв манталитет.

- Какво друго промени новият треньор? Хората виждат, че футболистите изглеждат по-спокойни и усмихнати под негово ръководство, отколкото преди това.
- Вече ви споменах, че ние играем малко по-нападателно. Разбирате, че това е по-приятно за футболистите. Всички в отбора изпитваме по-голямо удоволствие от играта. Това е по-хубаво както за нас, така и за феновете, защото се забавляваме повече. В момента разполагаме с много силен офанзивен състав. Ако успеем да използваме силните си качества, това ще бъде от полза за всички нас.

- Оказва се, че предишният треньор се е превърнал в проблем за доброто представяне на отбора.
- Не бих казал, че е бил проблем. Езиковата бариера беше голям недостатък. Като човек го харесвам много. Той е добър, интелигентен и има своята собствена философия. Може би тя не пасна добре в този клуб.

- Сега Левски е на първо място в класирането. Мислите ли, че има потенциала да спре хегемонията на Лудогорец в българското първенство от 7 спечелени титли в последните 7 сезона?
- Определено Левски притежава такъв потенциал. Мисля, че сега наистина сме много добър отбор. Ако успеем да задържим формата, която показваме в момента, би трябвало да останем на върха. Като погледнете качеството в отбора и ако продължаваме да играем силно, би трябвало да имаме много добри шансове тази година.

- Очевидно е, че Габриел Обертан е лидерът на Левски. Какво мислите за него като футболист и има ли нещо, което може да научите от французина?
- За всички е ясно, че той е много силен лидер на терена. Той е бърз, пази добре топката, силен е, създава ситуации за другите. Много е важно за нашия отбор, че имаме такъв футболист. Винаги е способен да намери решение за дадена ситуация. Дава най-доброто от себе си и е изключително важен за нашата игра.

- В следващите два мача Левски се изправя срещу Славия и Лудогорец. Какво смятате, че ще спечелят „сините“ от тези два двубоя?
- Надявам се, че ще спечелим шест точки. Виждали сме и преди, че срещу Славия се играе трудно. А и срещу Лудогорец, разбира се, също е много трудно да се играе. Ако запазим същата атмосфера в нашия отбор, както беше срещу ЦСКА, имаме добри шансове срещу Лудогорец.

- Как се чувствате в центъра на отбраната на Левски в компанията на останалите защитници? Имате ли някакви конкретни предпочитания кой да играе до вас в центъра?
- Не, нямам никакви предпочитания. Разбирам се чудесно с всички. За Левски този сезон е по-различен от предишния, защото атакуваме повече и се отварят повече пространства отзад. За нас, защитниците, е по-интересно да поставяме на изпитание възможностите си в по-големи райони на терена.

- Обичате ли да се включвате в атака и да опитвате да вкарвате голове при ъглови удари или статични положения?
- Разбира се, че обичам.

- Какво мислите за футбола в България от опита, който вече имате?
- Има някои отбори, които са доста добри. Тимовете от втората половина на таблицата също играят много организирано в повечето мачове. Борят се без почивка 90 минути. Тук никога няма лесен мач. Няма нито един лесен двубой за Левски. Всеки се бори, всеки показва дисциплина, от което съм впечатлен.

- Какво ви харесва тук и какво не ви харесва?
- Това, което не ми харесва е, че реферите понякога не оставят играта да върви. Оставам с такова усещане. Свирят твърде много нарушения. Накъсват играта. Мисля си, че биха могли да оставят играта да върви. А това, което ми харесва е... нашите фенове. Когато запеят песните на трибуните, ни дават онзи импулс, от който имаме нужда.

- Разкажете ни как решихте да станете футболист в началото на вашата кариера? И каква беше ролята на баща ви, който също е бил футболист и треньор?
- Мисля, че през целия си живот съм искал да бъда като него. Исках да стана футболист и така започнах да играя за моя първи клуб в Исландия, когато бях на 16-годишна възраст. Получи се така, че нещата около мен се развиха много бързо и се озовах в Англия. И оттогава като професионалист правя така, че да давам най-доброто от себе си всеки ден и чакам да видя докъде ще стигна.

- Били сте в много голям клуб като Уест Хям. Защо стана така, че не успяхте да пробиете и да заиграете там?
- Бях много млад по това време. В Уест Хям бях от 17 до 20-годишна възраст. Това беше много сурова школа за мен. Манталитетът на хората в Англия е по-различен от този в Исландия. От една дружелюбна и приятелска атмосфера се озовах в изключително конкурентна среда. По никакъв начин не съжалявам, че отидох там, въпреки че прекарах в Уест Хям три години, без да изиграя нито един мач за този отбор с изключение на периода, в който бях под наем в Белгия. Но научих много в тренировките от всички тези големи играчи, които бяха в клуба. Разбрах как функционира футболният свят на най-високо ниво. Наистина научих много и взех всички тези уроци с мен.

- По-късно сте играли и в Германия с екипа на Бохум. Сравнявайки футбола в двете страни - Германия и Англия, къде играта ви допада повече?
- Труден въпрос... Мисля, че футболът в Англия ми харесва повече. Допада ми това, че се залага на физическата сила. Харесва ми, че реферите не свирят нарушение за всеки контакт, а оставят играта да върви. Германия също е много интересна като футбол, защото там се играе много тактически, работи се много в защитен план. Това са различни страни на футбола. Първенството в Германия не е толкова интересно, защото Байерн е като господар на Бундеслигата.

- Нивото на футбола в Исландия също става все по-високо всяка година. Каква е причината за това?
- Мисля, че най-важната причина е силното представяне на националния отбор. А това, че той се представя толкова силно, се дължи на няколко фактора. От тях на първо място определено е отборният дух. Футболистите се жертват за отбора. Жертват се в буквалния смисъл. Нашият капитан например някак си успя да влезе в игра за световното първенство след много тежка контузия. Игра всичките мачове и сега пак е тежко контузен от световното насам. За всеки исландец е голяма чест да играе за националния отбор. В представителния тим егото на всички футболисти се забравя и отборът е над всичко. Това се вижда по начина, по който се играе. И този отборен дух е най-големият фактор за успеха.

- Стана дума за световното първенство, а вие бяхте част от него с отбора на Исландия. Какво е чувството да сте сред участниците на мондиала?
- Чувството е невероятно. Дори само да си там и да видиш как цяла Исландия се вдига на крака и идва да подкрепя отбора в Русия – това е наистина уникално. Спомням си, че съм гледал предишни световни първенства като дете и съм се удивлявал на такава еуфория. И сега се оказах там, в центъра на събитията.

- Съжалявате ли, че не изиграхте нито една минута в мачовете на световното?
- Не мога да кажа, че съжалявам. Нашият отборен дух е такъв, че всеки е там, за да подкрепя другите. Естествено, че ми се играеше. Групата ни беше много оспорвана. Всички в отбора се подкрепяхме и окуражавахме да постигнем максималното.

- Исландия имаше и страхотни фенове на световното и създаваха впечатляваща атмосфера с типичния викингски поздрав.
- Да, нашите привърженици са великолепни. Както ви казах, да видиш как цялата държава идва да те подкрепя, създава уникално чувство.

- Един въпрос за вашия личен живот. Съпругата ви беше ли щастлива да дойде в София, когато решихте да преминете в Левски?
- Преди да дойда тук, наистина не знаех какво да очаквам. Тя също не знаеше. Пристигнахме тук през септември миналата година. И оттогава ние двамата, както и нашата малка дъщеря, се чувстваме чудесно. Детето вече ходи на детска градина. Харесва ни градът, атмосферата. Хората са открити и приятелски настроени. На много места се говори добър английски, което е много полезно за нас. Сега и ние трябва да започнем да учим български език.

- Вие двамата имате различни професии – футболист и адвокатка. Как напасвате служебните си ангажименти един към друг?
- Точно сега тя не работи толкова много, защото се занимава с отглеждането на детето. Когато аз завърша кариерата си на футболист, тя ще започне да работи повече, а аз трябва да измисля какво да правя със себе си.

- Кажете ни как се чувствате в София, имате ли любими места, какво правите в свободното си време?
- Обичаме да се разхождаме в парковете в центъра на града, заедно с дъщеря ни. С удоволствие ходим в един ресторант в близост до катедралата„Александър Невски“. Там наистина ни харесва и се храним поне два-три пъти седмично. Ресторантът е италиански, много е хубав. Какво друго да ви кажа? Обичам да си прекарвам времето в София.

- Гледате ли много футбол по телевизията – Шампионска лига, Висша лига?
-Да, опитвам се да гледам повече футбол по телевизията, когато имам време. Разбира се, най-интересно е да се гледа Шампионската лига, но често гледам и мачове от Висшата лига. Това са двата турнира, които основно следя. Извън тях не гледам много футбол.

- Имате ли любим отбор някъде в Европа?
- Винаги съм подкрепял Ливърпул в миналото, но после станах привърженик и на Уест Хям, което е нормално. Когато си професионален футболист, нещата се променят. Сега не съм толкова голям фен на Ливърпул, какъвто бях някога. Но се радвам да виждам, че Ливърпул побеждава и се наслаждавам много също и на победите на Уест Хям.

- Смятате ли, че този сезон Ливърпул най-накрая ще успее да стане шампион на Англия?
- Да, очаквам това да се случи. Даже съм много сигурен, че Ливърпул ще стане шампион.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+