България загуби от Франция с 0:1 предпоследната си световна квалификация. Нашите играха на прилично ниво срещу звездите на гостуващия тим, но така и не съумяха да стигнат поне до равенството. След поражението загубихме и теоритичен шанс да се класираме на световното първенство. А вече не сме го правели на пет поредни финали. За последно участвахме през 1998 година във Франция. Тогава треньор ни беше Христо Бонев. Потърсихме го за мнението му за загубата от Франция.
-Господин Бонев, мнението ви за мача с Франция?
-Създадена бе добра обстановка преди мача, у хората имаше някаква надежда, че въпреки че играем срещу силен отбор, какъвто е Франция, можем да постигнем нещо. За съжаление много рано бяха попарени и футболисти, и треньори и привърженици с ранния гол.
-Това ли ни пречупи? Имахме цял мач на разположение.
-Ранният гол е много неприятен. А и като допълнение, когато споменем името Франция... Не можем да се върнем 1993 година. Преди срещата май повече се говореше за онзи мач на „Парк де Пренс“, отколкото за този. Първото полувреме премина под пълна диктовка на французите, които не блестяха с нищо, но получиха самочувствие и увереност. Ние не можахме да се възползваме от това, че във френския отбор отсъстваха изключителни футболисти.
-И все пак българските футболисти се противопоставиха на гостите.
-През второто полувреме французите повече гледаха да запазят резултата и да не загубят, което им осигури първото място. И го постигнаха. Имахме някакво превъзходство, повече задържахме топката, но накрая пак всички и футболисти, и треньори и привърженици видяхме, че сме много далеч от истината.
-Нужно ли е въобще да поставяме под въпрос избраните футболисти от Петър Хубчев за националния отбор?
Мисля, че Хубчев избра футболисти, от които няма по-добри. Нито у нас, нито, които играят в чужбина. Той прави всичко, което е по силите му да сглоби добър отбор, но за съжаление ние сме средна европейска класа и когато дойде отбор, който е малко по-добър от нас, се вижда какво става. Направи ми обаче впечатление, че голямата звезда Мбапе, когато играе в ПСЖ го гледаш и изпитваш удовлетворение и наслада, а вчера не направи нищо.
(прекъсва ме). Знаете ли обаче кое е по-лошото и като че ли губя надежда. Че тези момчета, които чакаме да дойдат отдолу, загубиха от Люксмбург и завършиха наравно с Казахстан. Това напълно ни убива. Единствено хубаво нещо е базата, която бе построена в Бояна. Но не става само с база, трябват и футболисти.
-Усети ли се липсата на Ивелин Попов срещу Франция?
-Ивелин би допринесъл за по-голяма острота в нападение, той е футболист, който може да създаде опасности. За съжаление го нямаше.
-И така чакаме следващите световни квалификации?
-Така е, надяваме се да играем на световното първенство през 2022 година. За последно аз водех националния отбор през 98-ма на Световното. Пожелавам си през 2022 година вече да сме на Световното.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
