Германският селекционер на САЩ Юрген Клинсман даде обширно интервю за официалния сайт на ФИФА, в което говори за своите надежди и планове за развитие на американския футбол.

Бившата звезда на Байерн, Интер и Тотнъм живее от 13 години в Калифорния и има по-специално отношение към САЩ. Германецът би желал да допринесе за израстването на местния футбол и повишаване класата на националния отбор.

По-интересното от интервюто с Клинсман:

- Г-н Клинсман, какво може да ни разкажете за първите си 6 месеца служба начело на САЩ?
- Намираме се в преходна фаза. Трябва да променим начина си на игра и не само да реагиреаме, но и да подемаме инициативата. Искаме да се мерим с големите отбори и да играем срещу силни нации и да се представяме като тях. Затова е нужен един съвсем различен подход на работа. Става въпрос за физически аспекти, технически аспекти, фитнес аспекти и тактически аспекти. Трябва да се подобрим във всички тези области, а това не може да се направи от един ден за следващия.

- Какво ще кажете за досегашните резултати от контролите? Две победи, едно равенство, четири загуби и само пет вкарани гола. Това определено не е това, което сте очаквали....
- Резултатите не бяха винаги впечатляващи, но промените, за които става въпрос, се нуждаят от време. Тук и там е възможно да има карък, но всичко е наред. Това е част от развитието, част от промяната. Освен това мисля, че до този момент показахме някои много добри постижения. Работим за една по-голяма цел.

- Поехте поста от Боб Брадли, който имаше свой собствен начин на работа. Как може да се задействат по-бързо промените в този национален отбор?
- Най-важното е да работим и тренираме така, както искаме да играем. Това не може да се постигне с думи и рисуване на тактически схеми на дъската, а само на тренировъчното игрище. Човек трябва да се научи да работи за бързо превключване в играта, да стигне бързо до топката, когато я загуби.

- Каква философия преследвате в работата си като треньор?
- Това не съм си го измислил и не е от списък с желания. Този начин на работа се диктува от световния футбол и от отборите, които играят в Европа на най-високо ниво. Испания е пример за национален отбор, а Барселона е най-добрият клуб от всички. Германия и Холандия също играят донякъде така. Те изнасят играта напред и променят стила си. Преди известно време бях в Бразилия. Там човек има интересното чувство, че е изпуснал завръзката на развитието, както например имаме такава завръзка в Испания. Тук говориме за страната на петкратния световен шампион. Но тенденциите се раждат в Европа и особено в Шампионската лига. Трябва да анализираме тези развития и да намерим път, по който най-добре бихме могли да достигнем само това ниво и стил на игра.

- Теорията излежда значи така. Сами да се развиете в един голям тим?
- Когато играеш десет пъти срещу Испания или Барселона и в по-голяма част от случаите се съсредоточаваш в защитни действия, може би може да се спечели една среща и може би веднъж може да се стигне до равенство. Но ще инкасираш седем или осем загуби, при това разгромни. Може би отборът ще има лош ден или пък късмет, но точно това имам предвид, когато казвам, че САЩ трябва да реагира по-малко и повече да взима инициативата. Целта ми е да разясня на играчите как да се подобри всеки отделен аспект на нашата игра, за да можем да издържаме на това футболно ниво.

- Досега най-добрият резултат под Ваше ръководство бе победата с 3:2 при гостуването на Словения през ноември. Видяхте ли тогава футбола, който си пожелавате?
- Само 45 минути срещу Словения не стигат. Трябва да бъдем тактически по-будни и по този начин да играем с пълна концентрация пълни 90 минути. На най-високо ниво не бива да се допускат малки грешки, които видяхме срещу Еквадор (0:1).

- Вие обещахте в началото на една от пресконференциите си, че в тази голяма страна ще намерите нови таланти. Как вървят нещата?
- Остава да се свърши още работа, когато става въпрос за това да се намерят най-добрите таланти във възможно най-млада възраст. Това е много важно. Голяма част от техническото развитие на футболистите става между 6 и 12-годишна възраст, но все още не сме достигнали до там. Трябва да се погрижим първо за това, момчетата да играят повече футбол, най-добре всеки ден и в обкръжение, на което това му доставя удоволствие. Тогава те ще могат да се развиват като в Европа и Южна Америка.

- С изключение а вратари, няма много американски играчи в големите европейски клубове. Трябва ли това да се промени?
- Да. Още преди десетилиетие имаше американци, които играеха с договор в чужбина, но те бяха в малки отбори и играеха рядко. В повечето случаи седяха на резервните скамейки. Сега 80% от моите играчи са активни в чужбина и играят, а не са резерви. Представям си отбор, който да представя САЩ като цяло, като една многообразна страна с много различни влияния.

- Има ли големи разлики между американските играчи и тези от останалите части на света?
Американските играчи израстват в една страна, която е доминирана от три големи спорта (бейзбол, баскетбол и американски футбол). Футболът тук не е социален спорт като в останалите страни. Тази най-важна разлика трябва да се разбере. Ако като играч в клуб от МЛС запишеш лошо постижение, на следващия ден в супермарекета никой няма да те обижда за лошата ти игра. Но в Европа е точно обратното, преди всичко в Италия и Германия. Знам го от собствен опит. Искам и моите играчи да да добият такъв опит.

- Каква е следващата крачка за най-добрите американски играчи?
- Искам те да се качат на следващото стъпало и да достигнат най-високото ниво. Музиката свири в Шампионската лига. Искам моите играчи да усетят това и да го проумеят и да бъдат част от него. Играчите трябва да преминат в по-големи клубове и да играят в Шампионската лига. Винаги им казвам, че имат техниката и възможностите за това. Но не напоследно място става въпрос и за глад за успехи. На това никой човек не може да те научи. Работата трябва сам да си я свършиш. Трябва повече да тичаш, да вкарваш повече голове, да се бориш повече и да показваш по-голямо постоянство.