- Съжалявам много, че загубих, братле. И се извинявам на всички мои фенове за този провал и за това, че ги разочаровах. Исках, адски много исках да ги зарадвам, ама не се получи.

- Да, друг път не са ме сваляли. Тоя обаче ме свали...

- Какво значение има – загубих. Кел файда, че съм играл мъжки, като ку*ът ми е в гъ*а на мен, не на някой друг. Сори за гадното сравнение, малко цинично звучи, ама си е самата истина.

- Ами той сигурно ще стане световен шампион сега. Обикновено такива стават. Добро е момчето...

Удари ме в
слепоочието

отгоре, затова ме свали. Аз можех да продължа, но какъв беше смисълът...

- Не, само тоя удар беше тежък. Иначе ме удряше долу в трупа, но както се видя – удържах. Пак ще се повторя - съжалявам и се извинявам на всички мои фенове, че се провалих. Хората ми пращаха смс-и, стискаха ми палци, отправяха ми много пожелания. Но такъв е животът, братче.

- Нищо не ме е изненадало, просто датчанинът беше по-мощен от мен. Никога повече няма да играя на 90 килограма. И това е...

- Ами не знам. Това по принцип треньор трябва да го каже. Мисля, че всичко беше добре, само че беше много тежък просто. Това не е моята категория. Аз на 80 кила нямам загуба, така че сега пак трябва да свалям килограми. Нямам идея, братле, каква грешка в тактиката може да съм имал. Виждаш, че бях прибран, всичко... Получих удари, ама какво да ти кажа. Това, което се опитвам да ти кажа, е, че това не е моята категория. Виждаш го тоя датчанин – колко по-голям е от мен, по-мощен…

- Ами, разбира се, че до последно бях убеден, ама виждаш какво нещо стана… Лошото е, че всички видяха този провал. Това ми е най-гадното, ама какво да направя. Не мога да върна времето назад, за да се поправя и да го сваля аз на земята. Не мога...

- Е, това е така, ама все пак съм лидерът на българския бокс. И досега съм бил винаги победител. Сега вече всеки знае, че Коко Тайсъна е загубил. Затова ще се опитам да се възродя наново, сваляйки на 80 килограма. На тази категория станах балкански шампион и затова сега пак ще сваля, за да мога да ги избия. Там не мисля, че ще имам равен, ама... Какво да ти кажа, нека да опитам пак и така… На 43 години съм, братле, и още имам амбиция да си постигна мечтата – да стана световен шампион. Но това не е толкова просто, виждаш. Всичко зависи от мениджъра, а аз попадам само на мошеници, братле, и това е. Например Зауерланд, ако ме хване, ама няма как да ме хване на 43 години. Иначе, ако ме хване Зауерланд и ми прави такива мачове като на Кубрат, и аз ще стана най-добрият.

- Не, не. Аз вярвам в това, че което ти е писано да ти се случи,

не можеш да
го избегнеш

Вярвах, че ще се справя супер, но видя, че невинаги става така, както желае човек да му се случват нещата. Най-лошото е това, че съм много обиден на Господ, разбираш ли. Защото не спирам да се моля, живея по неговите правила, а той толкова години не иска да ми чуе молитвите, не иска да стана световен шампион. Ей това единствено най-много ме боли. Но това си е вътрешна болка за мен.

- Ами знам го много добре. Това го установявам и го правя. Не съм супер трениран, но не съм спирал да тренирам. Имам най-добрия спаринг партньор – Деян Топалски, който няма равен в България. Пич отвсякъде е той. Уникален е. Мисълта ми е, че всичко беше наред... Но така явно е било писано.

- Не съм бил уморен. Не ми свърши въздухът, ама не бях добре. Не се чувствах така, както мислех, че ще се чувствам. Трябва да се става, като се падне.

- Аз съм си такъв цял живот, добро момче съм, ама за това ме е*ат цял живот. Като бях бандит и бях лош, всички ме уважаваха и трепереха само като ме зърнат. Станах добър да живея по законите Божии и само ку*ове в гъ*а ми, разбираш ли!? Малко глупости приказвам, ама съм напълно откровен с теб.

- Супер съм, нищо ми няма, ама жално ми е. Просто ми е гадно. Аз имам много момчета, които ми видяха сега позора, разбираш ли. Нали съм треньор... Не може да съм им най-добрият треньор досега и изведнъж да се проваля. Тъпо, гадно нещо е. Ама както се казва – човек трябва да бъде силен и да успее да преглътне.

- Два-три пъти ме удари неправилно. То се видя и аз даже му го казах. Ама няма бе – това е боксът. Удряш, нали за това си боксьор. Това е положението. Продължавам напред, ама все по-трудно става, мен от това ме боли. Надявам се, че от този миг нататък всичко ще потръгне, дай Боже.

- Да, бях убеден, защото

винаги съм
смачквал
всички

Откъде мога да знам, че... Ама не, бе, само като си помислиш – това е на Зауерланд момче, има 19 победи, няма загуба. И ако помислим, ако беше някой мой мениджър, който мисли за мен, аз нямаше да се бия с някой, който има 19 победи, разбираш ли.

-  Затова се опитвам да ти кажа, че всички мениджъри са едни и същи, братле. И че само гледат да ти го наврат. Да си изкарат пари от теб и това е... Това, моето момче, което ми е мениджър – аз съм му благодарен на него. Даде ми възможност и всичко, ама... братле, повярвай ми – ку*ви са всичките.