Бившият футболист на Левски и националния отбор на България Илиан Стоянов живее вече 15 години в Япония. Той има собствена школа там, а освен това помага активно и на ФК Кюстендил в България. Коловати, както е прозвището на железния бранител, даде откровено интервю пред БЛИЦ за разликите между България и страната на изгряващото слънце, както и за ситуацията във футбола у нас.

- 15 години си вече в Япония. Каква е равносметката?
- Толкова. Щом съм останал тук значи съм доволен и ми е харесало. Още през 2005 година дойдох тук и след един месец усетих, че искам да остана живея в Япония.

- Толкова много ли те впечатли?
- Да. Спокойствието, добрината на хората, всеки си знае задълженията. Имат отношение...

- Промени ли те и теб животът в Япония?
- Много по-различен съм, по-спокоен. В България бях избухлив, нервак, а сега го няма това. Още в началото когато дойдох това ми повлия и много бързо се промених. 

- На световното всички се изумиха от действията на феновете на Япония и как почистват стадиона след себе си.  ​Наистина ли са такива?
- Да. Светът се изумява, но хората, които живеем тук - не. След мачове от първенството е така. След мачове дори на деца и юноши родителите почистват след себе си, децата почистват. Така са възпитани. Още от малки ги учат на тези неща. 

- Живееш в град Гудаматсу. Какъв е той?
- Има около 160 000 души. За България е голям град, но за Япония  е малък. Животът е спокоен и всеки ден за мен е еднакъв. В школата имам 60 деца, сам ги тренирам. Направил съм си график. Събота и неделя имаме мачове. Всеки ден минава в тренировки, има и родители, които ми помагат. Правят го от желание, а не като в България - колко пари ще ми дадеш, за да ти помогна?

- Синът ти е при теб. Той насочва ли се вече към футбола?
- Той е при мен от година и половина. Играе футбол още откакто беше в България. Беше в ДИТ, а сега е тук.

- Харесва ли Япония, свикнал ли е с нея и с езика?
- Той е идвал много пъти, харесва му много тук. Учеше в японска паралелка в 18-о училище. Говори перфектно езика, знае две азбуки. Сега напредна с йероглифите. Преподавателите са много доволни от него. Моята цел е да стане добър човек, да завърши университет. А дали ще стане футболист зависи от него. Оставил съм го да реши. Уча го на каквото трябва, а ако иска нека да възприема. 

- Казваш две азбуки. Сложен ли е много езикът и ти как свикна с него?
- Последните 5 години научих езика. Преди това бях с преводачи. Докато играех имах и двама сърби за треньори. Сега го знам говоримо. Писмено е доста сложен. 

- Как върви твоята школа?
-  Школата върви добре, вече пета година. Крачка по крачка вървим напред. Идеята ми е да създам професионални футболисти. Не вземам пари, не търся резултати, а искам да създам играчи. Опитвам да се научат да играят футбол. Ако в бъдеще 4-5 деца влязат в професионалния футбол ще бъда щастлив. Аз вече имам А лиценз, чакам догодина да получа Про и да мога да водя отбор от първенството. Има интерес, два-три отбора ме питаха, водихме разговори. Но без лиценз няма как. Първо ще го извадя него, а после ще видим. 

- Как се издържа една школа без да има такси? Тук в България това също е наболяла тема..
- Със спонсори. Повечето спонсори на моята школа са мои фенове от времето, когато играех футбол. Няма как от друго. За мен в България трябва поне в школите на големите отбори да не се вземат пари. Ако е  частна школата - нормално да се плаща. Но големи отбори с много фенове и високи бюджети, би трябвало да могат да отделят пари за това. Примерно в Аякс плащат 1 евро на месец символично, а се чудим после защо имат такива успехи и как на 16-17 години са твърди титуляри и играят финал в Шампионска лига. В България на децата гледат като банкноти, детските школи се превърнаха в бизнес... Има и друго - нашите треньори в школите не са подготвени да водят деца. За мен са интернет треньори. Гледат видеа и действат копи-пейст. Не може един треньор на 20 години да тренира детето ми, без да е играл професионален футбол. Имал бил диплома от НСА. Трябва да се залага на опитни специалисти. Навремето във всеки един град треньорите бяха легенди от футбола. С две думи от тях научаваш повече отколкото сега. Липсват такива треньори и това е голям проблем. 

- Има ли интерес от страна на спонсори към спорта и в частност към футбола в Япония?
- Повечето детски отбори тук са училищни. Държавата помага. Родителите от време на време купуват екипировка.  Но има отбори, които са създадени отдавна, имат доста спонсори и са добре.

- Какво е нивото на местния футбол?
- През последните 6-7 години спадна драстично. Чужденците, които идват, са на нивото на местните, а така няма смисъл. Чужденецът трябва да е по-добър. От школите не излизат млади футболисти, а ако излезе някой го продават бързо. 

- Звучи като в България...
- Да, ситуацията прилича на тази в България. Навремето имаше добри чуждестранни играчи, национали на Бразилия и други държави. Сега не е така. 

- Плащат ли космически заплати по подобие на Китай?
- Не. Няма нищо общо. Сега тук е  Иниеста, но неговата заплата се плаща от спонсори. Не знам дали клубът въобще дава някаква част от заплатата му. 

- Няма как да не те питам дали следиш какво се случва в българския футбол - тежка загуба, расистки скандал, оставка на Борислав Михайлов. 
- Националният отбор не съм го гледал от много години. Не се интересувам от него. Не гледах мача с Англия, а резултатът го разбрах на другата сутрин. Нормално е при такива резултати и това представяне да има промяна и някой да понесе отговорност.

- Мислиш ли, че сме толкова големи расисти, колкото ни изкараха всички след мача с Англия?
- Не, категорично. За мен това беше скроен номер. Имаше умишлено насаждане на напрежение още две седмици преди мача, много се изговори и изписа. Мисля, че нещо е нагласено. А и смешно англичани да говорят за расизъм. Видяхме как след мача с България имаше няколко случая на расизъм в двубои от местни първенства, дори една среща беше прекратена точно заради това. И нека те не ни говорят на нас за расизъм!

- А какво се случва с Левски следиш ли? Все пак има доста промени...
- И там не следя много какво се случва. Но откакто Павел Колев, новите спонсори и Петър Хубчев дойдоха, обръщам повече внимание. Гледам мачовете когато мога, но часовата разлика е много голяма. Мисля, че нещата започват да влизат в ред. Най-важното е отборът да се изчисти финансово, а след това да се започне на чисто. Да се вкарат по-добри чужденци, да се развие школата, да се изкарват повече играчи от нея.

- Наскоро беше написал във Фейсбук - Наско Сираков е правилният човек! За президент на БФС ли имаш предвид?
- Да. Той е най-добрият вариант за БФС. Специално за футбола в България няма човек, който да разбира повече от него. Още навремето в Левски - той директор, а аз футболист. Гледах да се уча от него, виждаше се, че разбира много, наблюдавах го. Не знам обаче дали ще се съгласи. Има и млади хора, които могат да застанат начело. Стилиян Петров е отличен вариант. Познавам и Мишо Касабов от над 20 години. Смятам, че ако остане той за постоянно на поста, също ще се справи добре и ще бъде голям плюс.

- Споменаваш Сираков, споменаваш Стилиян... Тук често си задаваме въпроса дали някога ще имаме пак такива футболисти?
- Не се появяват вече такива. Виж националния отбор - кой къде играе и дали могат да излязат в някой добър европейски отбор. Имаме един Ивелин Попов и това е. Другите са в трета дивизия на Германия и шеста на Франция, образно казано. Не ми се говори какви попадат в отборите и школите заради родителски намеси, заради политически намеси. Няма ли честни хора, които да работят честно и почтено, няма как да станат нещата. С тези в момента не става. Трябват честни и независими. Аз и от тази гледна точка не съм се върнал в България. Не мога да се мазня на някого, да слушам. Никога не съм имал шеф. Няма как да дойде някой, който не разбира от футбол и да ми казва какво да правя. 

Това е самата истина. Не мога да съм треньор и да дойде някой с пари и да ми обяснява кой да играе. В Япония е по-трудно, но предпочитам така. Специално във футбола и спорта няма такива неща. Тук какви пари се харчат... Урава Редс имат най-много фенове. На домакински мачове са по 50 000, навън ходят по 10 000. Бюджетът им е повече от на цялата "А" група. Обаче треньорът е оставен да работи спокойно, а са пред изпадане. Други отбори изпаднаха, но си оставиха треньорите да работят. Тук отношението е - имам пари, давам ги, но не разбирам и не се бъркам. А в България с пари си капитан на кораб и решаваш всичко. Аз не мога така. Честен съм и на никой нищо лошо не съм направил. За жалост вече ми останаха много малко приятели, но това всъщност е хубаво. Разбрах какви са повечето. Докато играеш футбол, докато си известен, всички са около теб, всеки ти е приятел. А после никой не се сеща за теб, не се сеща да попита как си... 

- Какво върви школата в Кюстендил?
- Отлично. Над 200 деца имаме във ФК Кюстендил. Отборът ни е във В група и сме на 7 точки от лидера Миньор. Имахме нужда от нови треньори, но вече се събраха. Купихме екипировки. Има хора, които помагат и движат нещата. В началото имаше голям натиск и добре, че успях да се намеся. Прибирам се от време на време, за да видя какво се случва. 
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ