Всеки ден, докато върви световното по футбол в Русия, водещият коментатор на БНТ Ивайло Ангелов е на малкия екран. 45-годишният журналист е завършил география в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, но от 18 години се е посветил на любимия си спорт и наистина разбира играта. От 2000 до 2002 г. е един от пионерите в спортната редакция на телевизия “Евроком”, която тогава прохожда. Там коментира за първи път футболни мачове на живо - финалите за Купата на Англия и Купата на Италия. През септември 2002 г. БНТ обявява конкурс за футболни коментатори и Ивайло Ангелов го печели. 
Winbet - най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
“Докоснал съм се до висшия пилотаж в моята област - да коментирам и да бъда на три европейски и на три световни първенства от 2004 г. досега. Това винаги ме е мотивирало в професията, докато воденето на новини никога не ме е привличало като изява, въпреки че е част от работата ми”, споделя Ангелов. За това какво е да си постоянно под стрес Ивайло Ангелов разказва в интервю специално за вестник “Доктор”.
- Г-н Ангелов, кога футболът стана вашият любим спорт?
- Баща ми ме запали по футбола още като дете. Ние сме привърженици на Локомотив (София). Ходил съм на мачове от малък. Имам много отчетливи спомени от световното първенство по футбол през 1982 г. в Испания. Изключително бях запленен от футбола, но никога не съм си представял, че той един ден ще ми стане професия. Не съм учил спортна журналистика, а завърших география. Явно ми е било писано да стана спортен журналист. Иначе не съм се занимавал с футбол професионално. Тренирах като дете баскетбол и лека атлетика. В леката атлетика бях много добър за моята възраст, но счупих крак на ски и това ме отказа от спорта. Бях три месеца в гипс, последва възстановяване. Нищо кой знае колко страшно, но за едно дете е голям удар. Травмата се случи, когато бях 11-годишен. Може би нямаше кой да ме натисне малко повече, за да продължа с тренировките. Защото се възстанових от травмата и след това никога не ми е пречила.
- За удоволствие участвате ли във футболни мачове с приятели?
- Ритах допреди десет години. Сега ми е доста по-сложно, не ми остава време, защото имам две малки деца - на 4 и на 8 години, и много семейни ангажименти. Приоритетът ми е семейството. Плюс това напоследък усещам как започват разни болежки - в ахилесите например, увеличих и диоптъра. Явно годините напредват, вече съм на 45 (смее се).
- Пиете ли лекарства за нещо?
- Само когато ме боли глава, защото не мога да изкарам деня иначе. Случва ми се много често напоследък. Явно недоспиването и напрежението ми идват в повече. Други лекарства не пия, нямам нужда. Не се оплаквам от някакви по-сериозни болежки. Но ако се налага, взимам мерки. Не ми е проблем да взимам лекарства, не съм придирчив в това отношение. Слава богу, още не пия хапчета за кръвно. Макар че съм много емоционален и от време на време вдигам малко кръвното. Гледам да се щадя и вече взимам асансьора в телевизията за три етажа.
- Движите ли се достатъчно?
- Ходя пеша на работа, живея наблизо - на около километър. Нищо не тренирам, но покрай децата все едно съм правил тренировка: разходките с колелата, игрите, отиването на детска градина. Понякога плуваме с големия син в басейни, особено през лятото. При мен основният проблем е, че времето не стига. Не бих се отказал да практикувам някакъв вид спортна игра, но по-внимателно. Защото не мога да си позволя травма “да ме извади от строя” за по-дълго.
- Нещо специално правите ли за здравето си?
- Да си призная, малко съм немарлив. Не съм си правил изследвания от доста години. Разбира се, не трябва да имаш някакъв проблем, за да ги направиш. Хората ги правят профилактично. Аз подценявам това нещо.
- Спазвате ли диети или някакъв хранителен режим?
- Честно казано, не. Гледам да не прекалявам с някои “порочни” храни. Покрай децата ми се налага все пак да ям банички. Не мога да кажа, че се храним суперздравословно, но хамбургерите не са основното ни меню. В нашето семейство аз съм по-активен в кухнята и се стремя да разнообразявам менюто, да готвя храни, които не са вредни, особено салати, спагети и т.н. В магазините жена ми чете етикетите и избира така продуктите, че да няма много Е-та в тях. Аз купувам неща, които съм изпитал, и знам, че са окей. Пазарувам в два магазина от големите вериги, а зеленчуци и плодове от пазара. Гледам да не купувам каквото и да било. Не съм и на принципа, че каквото е по-скъпо, е по-хубаво. Балансирам в това отношение.
- Лежали ли сте в болница?
- Да, първият път беше, когато си счупих крака на 11 г. И докато бях в казармата, ми се наложи да лежа три-четири дни, но това беше проформа. Не че ми е имало нещо. Трябваше да мина през стационарно лечение в болница, за да мога да изляза в отпуск (смее се). Такава беше схемата на игра. Оттогава, вече 20 години, не ми се е налагало да влизам в болница.
- Какво ви е впечатлението от сегашната здравна система?
- За каквото и да било при днешната здравна система трябва да имаш повече пари в джоба. Една от причините да не си правя редовно изследвания и да не ходя често на лекар е, че това отнема много време. Когато отида при личния лекар, винаги губя по три часа. Това ме подлудява и просто спрях да ходя.
- Три часа губите, защото има опашка ли?
- Да, и защото всичко става мудно, бавно. Вече са се наредили хората и трябва да ги чакам. Отивам в 9, а минавам в 11 ч. Просто не мога да си го позволя. Наскоро ходих при мой познат доктор за болки в ахилесовото сухожилие. Но там стана на други начала - просто се чухме по телефона, отидох при него и всичко приключи за половин час. Докторът е доста известен в спортната медицина - д-р Мишо Илиев, и няма нужда от реклама.
- Какъв беше проблемът с ахилеса - разтежение или разкъсване?
- Травмата се е получила, без да съм спортувал или да съм играл футбол. Получих възпаление вероятно от нисък свод на стъпалото. Д-р Илиев ми назначи терапия за възпалението. Мазах крака с гел около един месец и болката се поуспокои, но трябваше да отида пак на преглед. Докторът предложи да реша проблема със стелки. Заради моята немарливост към здравето и ангажиментите ми покрай световното по футбол не можах да се прегледам контролно. Хубавото е, че не ме боли. Може би това е най-важната причина да поставя този проблем на заден план. Но в края на лятото ще се обадя пак на д-р Мишо Илиев, когато мине всичко.
- Спортните лекари ли ви спасяват при нужда?
- Нямам специален контингент от спортни лекари. Преди години ритах инцидентно футбол и ме боляха адукторите в продължение на два месеца. Това е болка в слабините. Когато ходех по работа при футболните отбори, споделях проблема си с техните лекари. Те ми казаха да не се притеснявам, че не е херния. И така ми мина, просто трябваше време.
- На кой отбор симпатизирате на това световно по футбол?
- На всички световни първенства, на които съм бил свидетел, подкрепям един отбор - този на Англия. Реалната ми преценка е, че може да стигне поне до четвъртфинал. Предполагам, че ако Англия отпадне, ще съм за Бразилия.
МАРА КАЛЧЕВА/"ДОКТОР"
