Бившият футболист на ЦСКА Коста Янев и до ден днешен е един от най-колоритните в родния футбол. Настоящият играч на Загорец обича живота, а стигането му до националния отбор доведе до редица лафове. За него се говореше, че е сутеньор, че е е голям бохем и в един момент му беше лепнат прякора Министър на веселието.

Коста Янев даде откровено интервю пред БЛИЦ СПОРТ, в което говори за ЦСКА, живота, миналото и бъдещето.

- Коста, родният Сливен бе силен за последно, когато вие (б.а. - карето Янев, Иван Стоянов, Костадин Стоянов, Здравко Чавдаров) бяхте там. След това нещата тръгнаха надолу, а отборът и градът се изгубиха от футболната карта. Защо?
- Болната тема - пари! Няма футболни хора явно. Никой не дава. Срамна работа. Нова Загора със 100 000 лева бюджет спечелиха място в "Б" група, а Сливен - областен град, футболен град, да няма отбор в професионалния футбол. Има стадион на топ ниво, база на топ ниво, но.. Когато Лечков беше кмет и беше там, нещата бяха други. Сега не е за говорене.

- От там ти отиде в ЦСКА, но преди да преминеш при "червените", се заговори, че си левскар и искаш в Левски.. Така ли е наистина?
- Тогава Лечков реши къде да отида. Просто от ЦСКА ни искаха комплект с Иван Стоянов, Костадин Стоянов и Здравко Чавдаров. И дадоха много пари. Общо беше около 2,1 милиона лева за четиримата. От Левски наистина ме искаха, чувах се няколко пъти с Боримиров. Бях готов да отида в Левски. Но преминах в ЦСКА и изкарах най-хубавите си години там.

- Имаше ли сливенска мафия в ЦСКА? Имаше един скандал с Павел Дочев, след който се появи този израз...
- Не, глупости се пишеха само. Когато него го изгониха, в ЦСКА бяхме само аз и Костадин Стоянов. Може тогава Дочев да е визирал него, но аз не знам за такова нещо.

- Тогава собственици на ЦСКА бяха Димитър Борисов и Иво Иванов... Имахте ли проблеми със забавяния на заплати или каквито и да е други?
- Имаше забавяния, но като цяло всичко беше топ. Доколкото знам, понякога общините забавяха някакви пари към "Титан" и затова се получаваха катаклизми. Но като цяло бяха големи пичове. Димитър Борисов е уникален човек и бохем.

Бяха невероятни собственици. Особено Митко Борисов. Банкети се правеха постоянно. Много ларж човек. Да е жив и здрав. Бяха коренно противоположни с Иво Иванов. И той обича живота, но Борисов е уникален.

- Имаше един италианци, които се биха помежду си за една служебна кола.. Само това ли им беше издънката?
- Имаше и пакостници. Правеха от време на време някакви неща, но сред тях имаше и добри футболисти. Като цяло ситуацията беше деликатна - всеки води играчи, всякакви мениджъри искаха да си продадат футболистите. Това винаги го е имало и ще го има в големите отбори, но дано занапред се изпипват малко нещата.

- Ти имал ли си проблеми с някого в ЦСКА?
- Не, с никого. Аз за себе си мога да кажа, че се уважавах с всички - колеги, треньори, шефове.

- Сещам се обаче, че Стойчо Младенов те беше извадил от отбора, а "титаните" те върнаха.
- Стойчо ме изгони 2-3 пъти, но какво да направя. Аз имам договор. Той не иска да разчита на мен, аз имах 3-4 заплати да вземам. Бях готов да си тръгна, щом няма да разчита на мен. Просто не зависеше от мен...

- Не е било личен конфликт?
- Не. Не можахме да станем шампиони след онзи мач с Разград. Треньорите ме извикаха първо мен и ми казаха: "Доволни сме, ти си добро момче" и т.н. Знаеш стадартните реплики в тези случаи. "Не влизаш в моята концепция". Аз казах: "ОК. Няма проблем. Имам само да получавам някакви пари". Стиснахме си ръцете и аз щях да си тръгвам. Нито щях да им правя спънки, нито да упорствам. Исках само това, което съм си заработил. Те не можаха да си изпълнят задължението. После явно Митко Борисов е звъннал на Стойчо Младенов. Треньорът ми звънна една вечер и каза: "Трябва да се качиш на лагера в Боровец". Отидох пак, после пък дойде прословутата загуба от Мура и ново 20. Тогава ни освободиха 6-7 човека.

- Ти не беше при инцидента в "Окото" в Панчарево? (б.а. - набиха няколко футболисти на ЦСКА)
- Аз тогава бях с двустранна бронхопневмония. Щях да умра вкъщи. И въпреки това ме глобиха около 2000 лева. Явно защото съм се разболял. Една двойка отнесох! 

- Без обяснения?
- Какво мога да кажа? Знам долу горе какъв е случаят в "Окото", но както и да е. Има доза истина в нещата, които тогава се пишеха по медиите. Преди това част  от футболистите бяха нарушили режима,  имаше едно среднощно излизане. И така бяха наложени глобите, от които си изпатих и аз, без да съм бил там. После пък стана прословутият екшън във въпросното заведение, където аз също не присъствах. 

- В ЦСКА доста известни имена те тренираха. Кой беше номер 1 и от кого научи най-много?
- Любо Пенев! Без съмнение. Голям човек. Много голям пич. Той е име, всички имахме респект към него. Ще ме извиняват другите, но като Любо Пенев друг няма.

- Поддържаш ли отношения с бившите си съотборници от ЦСКА?
- Най-близък ми остана Борис Галчев. Чуваме се, поддържаме връзка. От новия ЦСКА няма никой. Но се чувам с Иван Караджов, със Сашо Тонев. С Иван Стоянов. Общо взето уважавам всички, помагам с каквото мога и така.

- Докато беше в ЦСКА, стигна и до националния отбор. Помниш ли лафа, който тръгна, когато те повикаха за пръв път?
- Кой от всичките? Те бяха доста...

- "След толкова много к...и в националния, най-после има и сутеньор"!
- Да, помня го. Не знам защо говореха така за мен. Ти ми кажи. Може би защото сме от Сливен. Забъркваха ме в какви ли не интриги. Аз, ако имам такива екстри, ще ходя ли да си чупя краката за някакви къси пари? От кофти град сме просто. Носи се една слава и няма мърдане. Както и да е... Хората си правят някакви асоциации, че след като си от Сливен вече си сутеньор. Пълни глупости и предразсъдъци. В Сливен има много стойностни хора, много добри футболисти са излезли от тук. Но...

- Какво е усещането да си част от националния отбор?
- Уникално. Неописуемо е. Имам само три мача, но бях с Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Няма такива футболисти сега. Те просто бяха на съвсем друго ниво. Фамозни! Особено Бербатов и Стилиян. Уникално впечатление ми направиха. Но те го правят на цял свят, не само на мен.

- Имаш и няколко вечни дербита с Левски...
- Не мога да го опиша, трябва да си там вътре на терена и да го усетиш. Гледах обаче сега последния мач. Много слаб.

- Все още ли е дерби?
- Не знам вече. Скептичен съм.

- От играта или?
- От всичко. И с тази последната грозотия, която видях. Да събличат фланелките на играчите на Левски. Моите уважения към феновете, но малко в повече ми идва това. Повярвай ми, никой не иска да загуби такъв мач. Няма такъв човек. Няма човек, който да не се раздава на 100% в този мач. Просто са такива възможностите.

- А истинското ЦСКА ли е това?
- ЦСКА е на феновете. Какво да кажа? Където има фенове, там е ЦСКА. Едните си подкрепят ЦСКА от "Българска армия", другите подкрепят 1948. Всеки си избира. Но ЦСКА е това, което феновете подкрепят. Феновете са ЦСКА.

- Яд ли те е, че не игра в чужбина през кариерата си? Въпреки, че премина през ЦСКА и бе част то националния отбор...
- Честно казано, да. Такава обаче е била орисията. Още преди да дойда в Сливен, имах възможност да подпиша с Вентспилс - шампиона на Латвия. Бях там, но реших да не остана. Доста е сложно - сам човек да остана там. Тогава бях добре финансово и оферата не беше кой знае каква. Не ме удовлетворяваше. след това имаше интерес от Анталияспор, още докато бях в Сливен. Знам, че израелски отбор ме искаше, докато бях в ЦСКА. Имал съм прилични оферти, но не е станало. Така е решил горе началника.

- А сега в Загорец. Голям фурор направихте, но няма да играете във Втора лига.
- По-добре първи на село, отколкото последен в града! Ние нашата си я свършихме. Нямахме никакви цели, но мач за мач - биехме наред. Жалко, че няма да играем в професионалния футбол, но такива са възможностите. Нашият президент е много точен, нищо че сме общински отбор. Той е голям пич и дава всичко навреме. Няма забавяния. Просто от Общината не искат да дават пари и няма какво да се направи.

- Там сте голяма група сливенски футболисти.
- На кантар сме с местните. 5-6 човека сме от Сливен и треньорът Миро Миндев.

- Мислиш ли за треньорска професия след края на кариерата си?
- Засега смятам да поиграя още малко, дори на това ниво. Да чукам топчето още малко. Занапред, дай Боже. В интерес на истината още тази година смятам да се запиша в НСА. Имам стаж, имам привилегии, че съм бил в А група и в националния отбор. Има с какво да помогна, но живот и здраве да има.

- Ще те извадя извън футболните теми. Преди се говореше колко голям бохем си, човек на живота и си давал хиляди на вечер по заведенията...
- Чак такива пари не съм давал. Малко е преувеличено. Но аз обичам живота и той обича мен. Преди се раздавах много по заведенията, но вече съм семеен човек, има дете. Ако мога разпускам от време на време, но сега най-важни са моите момичета. Откакто станах баща, се промених и това е нормално. Вече имам други приоритети.

- Имало ли е жалби срещу теб за бурен секс и идвали ли са полицаи в дома ти? Понеже доста често се пишеше за твоите подвизи..
- Не. Чак толкова не. Знаеш много добре как се преувеличават нещата. Особено от жълтата преса. Пишеха се всякакви глупости и всеки си измисляше нещо. Това е.
Юри СЛАВЧЕВ/ БЛИЦ СПОРТ