Козмин Моци е в основата на успехите, които Лудогорец жъне последните години. Румънският защитник пристигна в Разград през лятото на 2012-а и бързо успя да се превърне в стълб в отбраната на "орлите". Моци вече ликува с четири шампионски титли, вдигна и Купата и Суперкупата на България, както и изигра редица силни мачове в Шампионска лига. Най-паметният от тях е победата над Стяуа през 2014 година, когато Моци блесна с вратарските ръкавици и благодарение на спасените от него дузпи тимът от Разград се класира за първи път в груповата фаза на най-комерсиалния футболен турнир. Румънският национал даде интервю за БЛИЦ, в което говори откровено не само за Лудогорец, а и по други теми:

- Козмин, натрупахте солидна преднина пред Левски (16 точки). Чувствате ли се вече шампиони за шеста поредна година?
- Имаме още работа. Да, голяма е разликата, но ще работим докрай. Не трябва да губим форма.

- Титлата този сезон ли се очертава като най-лесно спечелената от Лудогорец?
- Няма лесно. Всичко постигаме с много труд. 

- Толкова голяма ли е разликата между вас и останалите отбори в България?
- Смятам, че вече всички се убедиха в това. Ние сме най-добрият отбор в България. На терена си проличава и ясно личи, че сме класа над останалите. За 26 мача в първенството постигнахме 21 победи, но не смятам, че ще спрем дотук. Искаме да побеждаваме докрая. 

- Кой е основният ви конкурент - Левски или ЦСКА?
- Засега е Левски, защото са на второ място. Преди Великден ги приемаме, побеждаваме ги и разликата в точките ще стане още по-голяма. 

- Вече няколко сезона Лудогорец доминира и спечели пет поредни титли. Ти пристигна през лятото на 2012 година, когато тимът вече бе извоювал първото шампионско отличие. Каква е рецептата за големите успехи, които постигате?
- Много работа, това е истината. Не само от нас - футболистите, a и от треньорите и всички служители в клуба. Благодарни сме на ръководството, защото винаги всичко ни е подсигурено и ни остава да мислим само и единствено за футбол. Нямаме никакви проблеми, което е много важно. 

- И семейството ти е при теб...
- Да, това също е важно нещо. Жена ми и дъщеричката ни са при мен, всички сме заедно. Лудогорец сме едно голямо семейство. Повечето ми съотборници също са с жените и децата си в Разград. Когато не сме на лагери, всички сме заедно. Излизаме на разходки из парковете или ходим на ресторант. Всички сме семейни приятели, което е много добре за колектива.

- Ожени се за дългогодишната си приятелка Оливия, която те дари с дъщеричка. Някоя българка не успя ли да ти завърти главата?
- Не, не съм имал вариант да бъда с българка. С Оливия сме заедно от 11 години.

- Миналото първенство отбеляза 4 гола в шампионата, а сега вече имаш 5 попадения на сметката си. Колко още искаш да отбележиш в най-резултатния си сезон?
- Да, наистина това е най-резултатния ми сезон. Има още мачове, така че мога още голове да вкарам. Но за мен не е много важно кой бележи. Важното е Лудогорец да побеждава. Не отричам обаче, че е много сладко като вкарваш. До края на първенството, ако имам възможности, се надявам да отбележа още голове. А и аз съм изпълнителят на дузпите. Два от головете ми този сезон са от дузпи. Всички искат аз да ги изпълнявам. 

- Чувстваш ли се по-специален, още повече, че една от трибуните на "Лудогорец Арена" беше кръстена на теб? 
- По-специален не, но съм щастлив и радостен от този факт. Това е голямо признание. Показва, че съм дал много за клуба. Благодарение на дузпите, които спасих в онзи паметен мач със Стяуа, заслужих признанието да бъде кръстена трибуна на мое име. 

- Паметната победа над Стяуа през 2014 година ли е мачът, който никога няма да забравиш?
- О, да. За момента това е най-паметната ми победа. Знаете, че беше изключително важен мач за нас, за първи път се класирахме в групите на Шампионска лига. 

- След случилото се приятелите ти от Стяуа сърдиха ли ти се?
- Нормално да се сърдят. Аз и сега продължавам да ги бъзикам. Когато сме заедно в националния отбор на Румъния постоянно говорим за този мач, въпреки че изминаха почти три години. Не спирам да бъзикам играчите на Стяуа.

- На 32 години си и едва ли мислиш за край на кариерата, но все пак колко още смяташ, че можеш да играеш? 
- Дано да е повече. Ще играя, докато съм в добра кондиция, докато мога да давам най-доброто. Искам да постигна още успехи в Лудогорец.

- В Лудогорец ли смяташ да приключиш кариерата си или искаш обратно в Динамо (Букурещ)?
- Нормално е да искам да поиграя още малко за Динамо. Там бях 7 години, беше добър период. Имам много приятели в Динамо. Чакам ги да се класират в евротурнирите. Бившият ми клуб имаше проблем с финансирането последните години, но сега нещата са добре и Динамо потръгва. В момента обаче мисля само и единствено за Лудогорец и как да печелим, отново да вземем титлата и пак да играем в групите на Шампионска лига. До края на кариерата ми искам всяка година да вдигам титлата и да бъда в Шампионска лига - там са най-големите. Това е една от мечтите ми. 

- Натрупахте сериозен опит в най-силния клубен турнир. Изправял си се срещу Кристиано Роналдо, Единсон Кавани и много други. Срещу кой от тях ти беше най-трудно?
- Срещу всички е трудно. В Шампионска лига са най-добрите футболисти.

- Родом си от Решица, прибираш ли се в родния си град?
- Когато имам възможност. Там са майка ми, баща ми, жена ми Оливия също е от Решица. Нейните родители са там... цялата фамилия. 

- Как започна с футбола?
- Бях на 6 години, когато баща ми ме заведе. Не съм се занимавал с други спортове. Само футболът ме влече. Още от първия ден в школата в Решица се сблъсках с трудностите. Неприятното беше, че имаше само един терен, а на него трябваше да тренираме десет отбора. Не е като сега, тогава наистина беше трудно. Нямаше хубави условия. Родният ми град е малък - около 100 хиляди души население. Oт Решица не съм излязъл само аз. От там са още Кристиян Киву и Доринел Мунтяну. Винаги са излизали добри футболисти от Решица. Там бях до 16-годишен, играх само при юношите, след което ме взеха в Университатя (Крайова).  

- Баща ти е споделял, че си бил отличник по математика...
- Да, така беше. Учих, тренирах, съчетавах двете неща. До 11-годишен играех повече в залата в училище, и когато излизах на голям терен ми беше трудно. 

- Селекционерът на румънския национален отбор Кристоф Даум разчита на теб. Ще успеете ли да се класирате за Световното в Русия?
- Шансовете ни са минимални, но ще се борим до самия край. В момента сме на четвъртото място, имаме три тежки гостувания - на Дания, Полша и Черна гора. Мечта ми е да играя на Световно. 

- Говориш отлично български език, а научи ли някой от нашите сънародници или бразилците на румънски?
- Бразилците знаят само по няколко думи на моя роден език. А от българите Владо Стоянов говори най-добре румънски. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Пълно разяснение на новата схема на Първа лига
Tелевизионната програма на Първа лига
Всичко за Първа лига