Легендарният български футболист Емил Кременлиев, който в момента е помощник-треньор на Арда, даде интервю за агенция БЛИЦ. В него 52-годишният специалист говори за състоянието на тима от Кърджали и за младите таланти в отбора. Кременлиев направи много любопитно признание на въпрос кого подкрепя: Борислав Михайлов или Димитър Бербатов.  Той е първият, който публично признава, че стои зад двамата.

-Г-н Кременлиев, как са нещата в Арда? Събужда ли се отборът след снощната победа с 3:2 в София над ЦСКА 1948?
- Все още търсим да намерим нашето лице - онова от миналия сезон, когато завършихме четвърти в първенството, играхме финал за Купата на България и записахме дебют на европейската сцена. Там за съжаление не се получиха нещата, тъй като на жребия ни се падна най-силният съперник от всички възможни. Футболистите в момента са почти същите с малки изключения. Те показаха, че могат. Имат амбиции, имат потенциал и тепърва ще растат и вървят нагоре. Още миналия сезон заявих, че някои от тях ще бъдат в националния отбор, в мъжкия национален тим на България. Прогнозирах, че Алекс Петков ще бъде повикан и ето, че това се случи. Същото ще се получи и със Светльо Ковачев, Лъчо Котев и Иван Тилев. И те ще заиграят със сигурност в националния, защото са изключителни таланти.  В момента има смяна на поколението. Ясен Петров залага на младите, което му прави чест, и ще вземе и тях един ден.
В последно време ни липсваха точки. Това се отразяваше на психиката на момчетата. Но снощи видяхте, че победихме напълно заслужено. Помогна ни и изключително опитният и можещ Спас Делев, който знае как да води младите напред. Победата ни над ЦСКА 1948 ни се отрази много добре. Ще намерим себе си. Убеден съм.

1000 лева Oнлайн казино Бонус от efbet

-Нещо казахте ли си с Николай Киров, на когото ти беше помощник?
-Да. Той е не само много добър треньор,  но и изключителен човек. Видяхме се преди мача, след това също. Киров първи дойде и ни пожела успех. И аз му желая успех. Както на него, така и на помощниците му Иван Кочев и Наско Николов.

- Арда почти само с българи. Доколко печеливша може да бъде тази политика на клуба?
- Доказахме го миналия сезон, че може. И сега през този пак ще го докажем. Аз не съм против чужденците. Предпочитам обаче двама чужденци, и то качествени, и всички останали да са българи. А не да е обратното. Аз съм българин, милея за България и искам да имаме повече наши момчета в отборите. Би било чудесно.

-Спомена Алекс Петков. Как ще коментираш кариерата му. Взехте го от Левски и сега вече е национал?
-Още преди Алекс да отиде в Левски бях говорил с Николай Киров да го вземем в Арда. Тогава се чух с баща му – Милен Петков. Викам му: Да дойде синът ти при нас. Тук ще му дадем шанс. Милен ми отговори уклончиво. Каза нещо от сорта: Ще видим, не знам…  После Алекс се озова в Левски. Беше му рано за такъв голям клуб. А и на всичко отгоре попадна в тъмни времена на „Герена“ - безпаричие, несигурност, голямо напрежение и на терена, и извън него. Това беше прибързан трансфер. Когато нещата при Алекс не потръгнаха в Левски, на полусезона пак се обадих на Милен. Той вече се беше убедил, че на сина му трябва спокойствие. Така Алекс се озова при нас, където стартира отлично. И ако не беше контузията му в края на лятната подготовка, вече щеше да има поне един-два мача в националния. Но ето че сега е там и вярвам, че ще успее с екипа на България един ден. Вижте, Алекс на мен ми е слабост. С баща му Милен Петков бяхме съотборници и големи приятели. Още сме такива. Аз съм празнувал раждането на Алекс. Беше юли 1999 година. Края на юли. Бяхме на лагер в Германия с ЦСКА. Тогава имаше два ЦСКА – на Любо Пенев и на Илия Павлов. Любо тъкмо беше спечелил президентските избори на „Армията“, но за известно време стана разцепление и имаше два ЦСКА. Лудница беше. Та в тази лудница Милен стана баща и си спомням, че яко отпразнувахме раждането на Алекс. Ето че скоро той пък стана баща. Да са живи и здрави заедно с половинката му Богомила, която пък е дъщеря на друг мой приятел – Методи Деянов. Да е жив и здрав и наследникът им Матей.

- Кого подкрепяш: Боби Михайлов или Митко Бербатов?
- Официално подкрепям и двамата…

-Как така и двамата?!
-Ето така, как… И двамата.  Големи футболисти, големи личности. Имам доверие и в единия, и в другия. Бил съм съотборник с Боби в националния отбор, а с Бербатов в ЦСКА. Имам добри чувства и уважение към тях. Ценя ги много.

-Разкажи за някоя интересна случка с Боби и с Бербо?
-О, те са много. Не са една и две. Ще ви разкажа нещо интересно. Боби Михайлов помогна изключително много на нас младите в националния отбор след загубата с 0:3 от Нигерия на световното в Щатите. По-младите бяхме аз, Цанко, Борето. Зайците в състава, както се вика. Поражението от Нигерия си беше голям шок. Боби обаче ни събра и ни дръпна такава реч, че настръхнахме. Беше капитан, беше си лидер отвсякъде той. А знаете, че беше участвал и на световното в Мексико през 1986 година. Много ни помогна да не се сринем психически. Той показа тези си качества и преди световното, когато в отбора беше страшничко – разправии с шефовете на БФС за премии и какво ли не. Тогава си спомням как отсече и каза: „Вие, младите, ще стоите на една страна. Ще тренирате и няма да мислите за тези неща. Аз знам как да отстоявам правата ви“.

- А Бербо?
- Първия ми спомен за Бербо е свързан с едно пътуване до Гърция, Катерини, за приятелски мач. Беше декември 1998 година. Тръгнахме с клубния автобус на ЦСКА и по пътя спряхме в Благоевград, за да вземем някакъв юноша. Качи се едно високо и слабо момче. Беше леко притеснено. Разбрах тогава, че това е Димитър Бербатов. На контролата същото това уж притеснено момче сам си създаде две-три много добри голови положения. И аз си казах: Бре, в тоя юнак май има доста хляб. Бербо бързо се приспособи към колектива в ЦСКА. Станахме приятели. Изключително точно момче. Човек на място. Винаги е бил такъв. Помня отлично загубата ни от Левски с 0:1 на 13 май 2000 година, когато цяла България играеше за „сините“ – политици, правителство, медии, съдии. Всички ги подкрепяха. И тогава им удариха голямо рамо. След мое центриране Бисер Иванов-Легендата си заби красив автогол, който незаслужено беше отменен. После през второто полувреме Бербо изпусна сигурен гол, а след минута Гонзо вкара кървавото си попадение и донесе победата на Левски. Бербатов беше като попарен. Разплака се след мача. Твърдеше, че е виновен за провала. Не беше на себе си. Качихме го на колата и с още няколко момчета от отбора отидохме в Казичене. Малко на въздух. Малко да смени обстановката и да се освести. После знаете какво се случи – Бербатов така и не вкара гол на Левски, но вкарваше голове из цяла Европа, покоряваше вратите на европейските грандове и сам стана такъв – и по германските, и по английските терени. Той също е лидер. И Боби е лидер. Е как да не бъда и зад двамата, колкото и сензационно да ви звучи.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ