Най-добрият български боксьор при професионалистите Кубрат Пулев записа огромен успех. 30-годишният състезател спечели първия си пояс на профи ринга - Интерконтиненталната титла на Международната Боксова Федерация в тежка категория, след като в 12-рундов мач разби американеца Травис Уокър. Кобрата даде интервю специално за вестник “ШОУ”, в което разкрива пикантни подробности около мача в Лудвигсбург (Германия):

 

-Благодаря ви, получих много поздравления и съм много щастлив. Поизпотих се доста, за да бия американеца, но важното е, че в крайна сметка закачих пояса на кръста си. Беше много тежко, труден мач. Успехът наистина е исторически, тъй като аз съм

 

 

Преди мен е имало няколко боксьори, които са триумфирали с поясите, но в лека и средна категория.

-Много ли те измъчи американецът Уокър?

-Да призная, беше трудна среща, тъй като за първи път играх в 12 рунда. Все пак това е двубой за титла. Противникът ми скоро игра мач за шампионския трофей на САЩ, но загуби. Много е опитен, има над 40 мача, от които 38 победи. В сравнение с мен е много по-опитен, но успях да го пречупя.

-В кой рунд усети, че мачът отива в твоите ръце?

-Не мога да кажа точно, но след 8-ия рунд вече си мислех, че наистина имам огромно предимство пред съперника. Нанесох му доста тежки удари. Преди това обаче нещата не бяха най-добрите за мен.

-Какво имаш предвид, какво се случи на ринга?

-Уокър ми отвори две аркади.

 

 

от челото ми. На вашите читатели ще кажа, че от средата на мача играх и с изкълчен крак. Бих се почти на един крак, на другия не можех да стъпвам добре. Това остана скрито за зрителите в залата, но трябваше да продължа. Стиснах зъби, нямах никакво намерение да се предават. Никакво! По едно време обаче кръвта започна да се слива в окото ми. Виждах около 40 процента, около мен бяха само силуети. С една дума – полусляп. Стана много трудно, едва забелязвах американецът на ринга. Имаше сериозна възможност съдията да прекрати двубоя, но продължих да се боксирам, аркадите не можеше да ме спрат. Нищо не можеше да ме спре, бях се превърнал в звяр, който е готов да спечели на всяка цена!

-Болката и понесените удари едва ли могат да помрачат щастието ти...

- (смее се). Нали знаете, че съм куче, здрав съм и не се отказвам лесно. Гордея се с успеха си и сега искам да си почина, не ми се мисли за мачове.

-Колко пари ще вземеш за титлата?

-Не мога да разкрия цифрата, но са много. Доста са! Няколко пъти повече от това, което получавам за победа в обикновен мач. Само ще кажа, че съм доволен и предоволен.

-Американецът, който носи прякора Товарния влак, се закани преди мача, че ще те нокаутира.

-Сега мога само да му се изсмея в лицето! Как реши така да говори тоя човек, не знам... Явно му е в повече самочувствието.  Вярно, че е здрав боксьор, но не е нищо особено.

 

 

можех да изкарам още няколко рунда, а той едва се държеше на краката си в последните два. Аз никога не се заяждам преди мач с противника. Изказването на американеца ме наведе на мисълта, че е слаб психически. И че го е страх от мен.

-Превъзхождаше ли те с нещо Уокър?

-Не, бяхме напълно равностойни. И двамата тежим по 115 килограма, с еднакъв ръст сме – по 193 сантиметра. Единствено аз съм с две години по-млад от него. Той се бие като типичен американски боксьор, разчита повече на физика, техниката му също не беше лоша. Аз обаче също имам въздух, бях много добре подготвен и можеше да изкарам още време на ринга.
 

-Хората продължават да са впечатлени от мен, казват, че имам сили да стана голям шампион. Изказват се изключително позитивно, подкрепят ме.
 

-След всяка галавечер се организират партита, като по филмите е. Много изискано и бляскаво е. Аз обаче не успях да присъствам заради аркадите. Наложи се да отида в болница, за да ме зашият. На едното място имам шест шева, а на другото – пет. Сега обаче това няма значение, след като съм спечелил първата си титла.

-Имаше ли твои приятели и роднини на мача в Германия?

-Да, много мои приятели бяха в залата. Имаше българска агитка, а и публиката като цяло беше зад мен и ме подкрепяше.

-Андреа беше ли до теб?

-Не, тя не идва на двубоите ми. Беше само на един от първите мачове и от тогава й казах, че по-добре да не идва. Тя си затваря очите, когато дават боксов мач по телевизията и не може да преживее някой по-сериозни удари, та какво остава, ако бъде в залата.

 

 

не може да издържа, по-мек характер е. Но е нормално – нали е жена.

-Всичко наред ли е между вас, отдавна не са ви развеждали или женили?

-Да, да, всичко е супер. Тя продължава да се развива добре в пеенето, а аз – на ринга. Май на хората им омръзна да четат едно и също, един път ни разделят, а след една седмица пишат, че ще вдигаме сватба. От доста време обаче нищо не са писали за нас, позагубихме се от медийното пространство (смее се). Време е да напишете нещо за нас, взеха за ми липсват информациите за Кобрата и Андреа.

-На гащетата ти продължава да стои българското знаме. Готов ли си да се биеш за Германия например, ако ти предложат?

-Много добре знаете колко обичам родината си. Всеки път, когато излизам на ринга с нашия трибагреник, съм горд, че съм българин. Това не са празни приказки, искам да докажа, че България с нищо не е по-лоша от останалите държави. Че българите с нищо не са по-некачествени от чужденците. Още като дойдох в Германия, можех да променя много неща в живота си. От клуба веднага предложиха да сменят малко името ми, да ме направят немски гражданин. Всичко щеше да е много по-лесно. Обясниха ми, че ако направя това, немската публика ще ме обича много повече. Телевизиите ще имат много по-голям интерес към мачовете ми, от което ще влизат доста повече пари в клуба и логично аз ще получавам в пъти отгоре.

 

 

а можех да не го правя. Вместо Кубрат можеше да съм Кубер и да сложа немския флаг на гащетата. Аз обаче си оставам българин и винаги ще се бия за родината си! Това е! Ако бях приел предложението на Германия, знаете ли колко лесно щеше да ми бъде. Докато сега хората продължават да гледат на мен с по-различно око, подмятат, че съм българин. А знаете, че за нас има повече негативни мнения. Това искам да променя. Искам самите ние, българите, да се обичаме повече, да се радваме на успехите ни и да имаме повече доверие в самите себе си. Трябва да сме толерантни един към друг, да търсим позитивното, а не да се плюем.

-Как гледат съдиите на един българин, който бие наред на ринга?

-На мача ми с Уокър реферът беше американец. Помагаше му постоянно. Отвън не личи, но аз го усещам на ринга. Опитваше се нарочно да накъсва играта, да го отлепя от мен, когато се вклини. И това обаче не помогна на противника ми. Накрая вдигнаха моите ръце, аз съм победителят, а той беше сразен!

-Много български спортисти на твое място биха зарязали родолюбието и избрали шума на еврото?

-Да са живи и здрави! Аз смятам, че съм взел правилното решение. Така смятам, че трябва да постъпи всеки български спортист. Много е лесно да избереш парите, но те не са всичко на този свят. Наистина ми стана мило и се гордея, когато чух български възгласи от трибуните по време на мача ми с американеца.

-На кого посвещаваш колана, ще има ли още успехи на ринга?

-Със сигурност ще имам още успехи, искам да продължавам в същия дух. Коланът си е лично мой,

 

 

Няма лесно никъде, и в бокса е така. Ако не биеш, ще те бият и губиш. Не съм свикнал да губя, така че ще бия наред. Естествено, благодаря на близките ми, че са до мен. Много хора ме плюят, има много злоба и недоверие съм мен, но съм свикнал и не обръщам внимание. Как да ми се връзвам, след като вече съм шампион! Мисля, че си заслужих титлата!