Ивет Лалова обяви намерението си да вдигне сватба със Симоне Колио, като двамата дори вече мислят за наследник. Българката и италианеца са влюбена двойка от близо 3 години, като са заедно и по състезанията, тъй като и Симоне е лекоатлет.
"Все още няма дата за сватба... ще се чуе. Симоне изигра и играе огромна роля в моя живот. Затова и ще се омъжа за него. Това ще е много скоро", обяви щастливата Ивет.
"Той ми показа един друг свят на атлетиката. Показа ми свят, в който можеш да имаш семейство на пистата... да бъдеш на пистата с мъжа, който обичаш. Наистина ми помогна много, защото ме подкрепи. Заобича ме в най-трудния момент от живота ми, когато счупих крака си. Той нямаше нямаше представа, че мога да бягам 10.77 секунди (б.р. - Ивет постига върховото си постижение през 2004 година в Пловдив), и че изобщо някога ще мога да постигна този резултат. Помага ми да довърша своя път в атлетиката. За него аз съм един голям шампион, който ще изгради кариерата си по прекрасен начин", каза европейската шампионка.
"Със Симоне мислим за детенцето. Сватбата е лесно нещо, обличаш роклята, отиваш пред олтара... и готово. Детенцето смятам, че ще дойде в правилния момент. Защото не искам, а и ще страдам, ако не мога да бъда постоянно до него. Трябва да дойде в подходящия момент. Загубих прекалено много години в малки и големи контузии. Кариерата ми минава с такава скорост, че виждайки Рио, виждам моя край. Късметлийка съм за това, че съм много запазена физически. През годините не съм имала много тежки тренировки, не съм изтезавана", продължи в предаването "Зона спорт" по btv Ивет Лалова.
Най-тежкият момент от живота й е счупването на крака й. През 2005 година, в началото на летния сезон, Ивет печели турнира „Златния шпайк“ в Острава, с време от 11.03 секунди, с които излиза на второ място в годишната ранглиста, но седмица по-късно, преди старт от веригата „Супер гран при“ в Атина, чупи бедрена кост на десния крак след сблъскване с друг лекоатлет по време на загрявката. Този инцидент я изважда от пистата за почти 2 години, като завръщането й е на 29 май 2007 г. на състезание в Белград.
"Нормално е много хора да те отпишат от спорта, когато кракът ти е счупен на две. Има атлети, които са били оперирани и после не се завръщат. Аз обаче имах късмет. Попаднах при добър хирург, перфекционист. Винаги ще му бъда благодарна. А и без подкрепата на всички хора, едва ли щях да се завърна", спомни си Лалова.
"Не бях сигурна, че ще се върна. Ако трябваше 10 години щях да чакам, да блъскам, но да се върна. Това ми беше целта. И успях да я постигна", заяви още 28-годишната спринтьорка.
"Малко след като се завърнах усетих момент, който обаче беше много измамен. Давам добър резултат, но после излиза, че е измамен. Казвам си "ето това е, вече се върнах", но всъщност не е точно така. Миналата година, когато слязох под 11 секунди, си повярвах много повече. Спринтът е такъв, че всичко зависи от моментното състояние. Играта е много груба. Постижението ми от 10.77 секунди остава загадка за повечето хора. Избягах ги много млада. Още бях едно дете, което няма спирачки. Тези 10.77 секунди за мен в момента са една много голяма мотивация. Вярвам, че мога да ги достигна отново", оптимист е Лалова, завършвайки, че много трудно би приела да се състезава за друга държава - "Всеки развява българския флаг с гордост. Имам много апетитни предложения, но това е много трудно решение."
