Бившият президент на Барселона Жоан Лапорта, който бе сред гостите на Христо Стоичков за уникалното шоу "50 години номер 8", даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Една от най-влиятелните фигури на "Камп Ноу" през този век говори за философията на каталунците, Йохан Кройф, Лео Меси и разбира се за Стоичков.

- Добре дошъл в България, г-н Лапорта! Да започнем с въпроса как обичате да се обръщат към вас – като футболен деятел или политик?
- Благодаря. Аз съм един голям фен на футбола. А очевидно знаете съм и политик в Каталуния. Но как предпочитам да се обръщате към мен? Като към нормален човек.

- Бяхте в България заради бенефиса на Христо Стоичков. Как ви се стори? Хареса ли ви?
- За мен беше огромна чест да бъда в София между толкова легенди на футбола. Благодаря на Христо Стоичков. На първо място той е приятел. Той е и герой за всички фенове на Барселона. Оценяваме какво направи за нашия клуб. В нашите спомени Христо е просто велик човек. Преди шест години ми завърши мандатът като президент на Барселона. По време на него създадохме най-великия тим в историята на клуба. А Христо непрекъснато беше до мен, непрекъснато коментирахме. Барселона е клуб, който много уважава легендите си. И те винаги са част от проектите. Барселона е отбор, който има и винаги ще има своя футболна философия. Тя беше създадена от Йохан Кройф и футболисти като Стоичков. Тяхното поколение сложи началото и създаде нещо много хубаво.

- Помните ли първата си среща с Христо?
- Личната ми първа среща бе, когато вече оглавявах Барселона. Поканих го на среща, защото исках да е част от проекта. Говорих с почти всички от великия отбор, който спечели първата европейска титла за Барса през 1992 година. Попитах Христо дали иска да е част от проекта, който в момента градим. Стоичков каза, че винаги е готов да помогне, с каквото трябва. Разбира се, като фен много пъти съм виждал Христо. Искал съм му автографи. Окей, той е по-млад от мен, но за мен и за всеки фен на Барса, той беше герой. Вече като президент имахме шанс да се опознаем и да станем близки приятели.

- Иван Саморано също му е близък, но призна, че в Мадрид го питат: "Как може да си приятел с този луд?"
- Това е футболът. Той сплотява хората. Най-популярният и обичан спорт в света. На терена хората може да са съперници. Но извън него много ценят своите човешки достойнства. Христо е прям човек, добър човек. Той имаше шанс да стане велик футболист и да играе сред велики футболисти. Повярвайте, че всички те много се уважават. Затова на празника на Христо дойдоха играчи от цял свят. С много от тях Стоичков не е бил съотборник, но бяха в София заради уважението към една легенда.

- Бихте ли ни разказали за легендарното съперничество между Барселона и Реал (Мадрид)? Като президент на Барса какви бяха отношенията ви с колегата от Мадрид? Ние само виждахме как седите заедно в ложата на Ел Класико.
- Това е традиция на испанската Примера дивисион. Президентите винаги са заедно на мача, винаги демонстрират уважение. А, това повярвайте, изобщо е лесно, защото ние сме и... фенове. И естествено ти се иска да празнуваш головете на своя отбор. Сигурно сте чували злобни коментари между шефове на „Барса и „Реал“, но уважението винаги е било на лице.

- Преди малко говорихте за Йохан Кройф като ваш идол от детството и като Господ за Барса. Каква следа остави Летящия холандец в клуба?
- Неговата философия и методите му на работа не само действат, но и сигурен съм - ще продължат да са водещи в живота на футболен клуб Барса. На терена е ясно отдавна, че Йохан Кройф е баща на този стил футбол, който играе модерният Барселона. И благодарение именно на стила си Барса е обичана по целия свят. А Кройф ще остане завинаги посланик на клуба по света. Всеки нов футболист, който идва в Барса, трябва да се адаптира към тази система. В нашата база „Ла Масия“ от деца се учат на този стил. И именно Йохан Кройф накара светът да разбере, че Барселона означава победа. И да ви призная - казаното дотук е прекалено малко за Кройф. Заради неговото наследство дори феновете, които не обичат Барса, признават, че играем най-красиво. Просто, защото всеки ценител на футбола, харесва този стил. Ние винаги атакуваме, винаги пресираме, почти непрекъснато владеем топката, бързо си я връщаме. Нашите футболисти играят максимум с две докосвания. Суперзвезди от ранга на Стоичков могат да дриблират с топката, но не го правят, защото са поклонници на системата на Кройф. Стилът гласи, че топката непрекъснато се подава, отборът непрекъснато контролира мача. Но дори това не беше достатъчно за Йохан. Той искаше не само да победи. Искаше да е обичан от феновете. И така стана. Привържениците на футбола по света уважават и обичат нашия стил. Това е философията на Големия Йохан. И според мен всички ние, които обичаме футбола, сме деца на Йохан Кройф.

- Виждате ли негов последовател днес? На неговота философия? Може ли Йохан Кройф да бъде наследен?
- Йохан създаде философия – за футбол, за живот. Мисля, че хора като Стоичков, като Чики Бегиристайн, като Пеп Гуардиола са един вид последователи на Кройф. Всички те изповядват философията му, следват примерите му. Не искам да изпусна никой от дриймтийма. Същото се отнася за Серхи Бархуан, за Гойкоечея, Джика Хаджи, Джика Попеску, Хулио Салинас. Те имаха късмета и честта да са се учили лично от Йохан Кройф. Затова не са последователите му. Те са посланици на „Барселона“ по света, дори да не работят за клуба.

- Как бихте сравнили отборите на Кройф, по-късно на Гуардиола и сега на Луис Енрике? Виждате ли почерка на Кройф в този век, в който Барса доминира?
- Да, разбира се. Барса на Пеп Гуардиола и Барса на Луис Енрике играят в същия стил, който изповядваше Кройф. Именно за този стил говоря. В него ти трябва да атакуваш и да владееш мача, да използваш двете докосвания, да пресираш по целия терен. Нашите отбори обичат да побеждават с по пет, шест гола, а не с 1:0. Ние обичаме да правим спектакъл. Разбира се, има разлики, прави сте. И това е, защото всеки треньор развива тази система. Когато бях президент на „Барселона“, именно Кройф беше моят персонален съветник. Беше ми и приятел, обичах го. И имах привилегията да следвам съветите му. Всеки треньор, особено Пеп Гуардиола, беше неразривно свързан с него и съответно със стила му. И да - всеки треньор е личност. И Луис Енрике, и Пеп Гуардиола подобриха стила на Кройф. Но фундаментът, основите са създадени от Йохан.

- Сега правим сравнения между отбора на Йохан Кройф и настоящия. А какъв футбол играеше Барса преди неговата ера?
- Имахме германски треньори, имахме и британски треньори. Историята на Барса е повече от век. През 20-те години сме имали много успешен тим. А през 50-те сме играли много красиво и в един сезон сме спечелили пет купи. През 70-те Йохан Кройф дойде като футболист в Барселона и предизвика революция. В Испания нямахме такъв човек. Той беше свеж, новатор и тотален професионалист. Беше най-добрият футболист в света за това време. Както по-късно беше Христо Стоичков, а сега е Лионел Меси. Барселона винаги се е стремяла да притежава най-доброто. През първите години на новото столетие такъв беше Роналдиньо. А още от 50-те години на миналия век една от водещите цели на Барселона е да интегрира много футболисти от своята школа. И те да помагат на големите звезди като например унгареца Ласло Кубала. Още тогава Барселона си поставя за цел да побеждава като прави и спектакъл.

- Диего Марадона също беше в Барселона.
- Да, игра при нас през 80-те години.

- Но защо не успя да остави трайна следа на „Камп Ноу“?
- Когато Марадона дойде в Барса, това бе още една революция. Беше много млад. И до днес много го обичам. Като малък фен на Барса бях много горд, че Марадона играе при нас. Той е от ранга на Пеле, на Кубала, на Ди Стефано – те бяха героите на моето поколение. По-късно стана Стоичков, сега е Меси.

- Но все пак Марадона не стана мегазвезда точно в Барса?
- Помня, че на летището първият въпрос, който му зададоха журналисти бе, дали струва многото пари, които Барселона плати за него. Той отговори, че струва много повече от тази сума. Марадона е от хората, които за един миг стават част от сърцето на феновете. Истината е, че през 80-те години Барса не изживяваше най-успешните си години. Въпреки това, Диего стана шампион, а по-възрастните фенове никога няма да забравят как играеше, как вкарваше голове. Сега неговият наследник в тима е сънародникът му Лео Меси.

- Като президент сте работил с Меси. Всички знаем какъв е на терена, но бихте ли ни казали що за човек е извън него?
- Много лесно се работи с него. Добро момче е. Грижи се за семейството си, а то е много сплотено. Лео е необикновен човек. Той иска да играе винаги по един начин. От времето когато е ритал в училищния двор и до днес. За него е еднакво дали ще играе обикновен мач от първенството или финал в Шампионската лига. Уважавам го и го обичам. Много е лесно да си президент на клуб, когато Лео е в отбора ти. Треньорите залагат на него безрезервно, а „Барселона“ печели много трофеи всяка година. Меси е човекът, който прави разликата.

- Опитвал ли сте да привлечете Кристиано Роналдо?
- Преди да се появи Лео Меси взех Роналдиньо и не съм искал Роналдо.

- Но днес по света се питат как би изглеждал отбор, в който заедно играят Меси и Роналдо?
- Когато станах президент през 2003 година, клубът не беше толкова мощен финансово. Знаете, че футболният бизнес е колело. По това време купихме Роналдиньо, купихме Рафа Маркес. Нямахме кой знае колко много пари за инвестиране в нови. Веднъж се срещнах с мениджъра на Кристиано, който по това време още играеше в Португалия. Агентът ми препоръча да взема Деко. Послушах го. Трябваше бързо да изградим силен отбор. Мениджърът ми предложи да взема и Роналдо за 17 милиона евро, спомням си добре. Коментирах го с нашия спортен директор. Имахме информации, че това младо момче е много добро. Но тогава първата ни цел беше спешно да създадем шампионски отбор. И така Роналдо отиде в „Манчестър Юнайтед“. Мениждърът ми каза, че за мен щял да го даде на по-изгодна цена. Тогава обаче приоритетът ни беше Роналдиньо. Мисията ни успя. Вижте – Кристиано е отличен футболист и голям професионалист. Но не съм напълно сигурен, че е играч за стила на „Барселона“. И освен Роналдиньо, ние притежавахме Шави, Меси, Иниеста, Пике, Бускетс – това са все велики футболисти.

- Барселона купи Христо Стоичков за 4 милиона долара от ЦСКА през 90-ата година. Сега цените стигат и минават 100 милиона евро. Приемате ли ги?
- Да. И ще обясня – тези хора генерират бизнес. Това е огромен бизнес. И благодарение на тези момчета, на тези артисти, на хора като Лео, Кристиано, Шави, на всички мегазвезди, се печелят много пари. Те дават на феновете едни специални стойности, даряват щастие. Бих казал, че за бизнеса, който генерират, цената им е дори ниска.

- През 2003 година когато станахте президент, обещахте да привлечете Дейвид Бекъм, а взехте Роналдиньо. Какво стана и съжалявате ли?
- Спомням си. Това е част от тази прекрасна сцена, която е футболът. По това време още не бях много сведущ в голямата игра. Бях много ентусиазиран, исках да изградя моя отбор с избрания треньор, футболисти, спортен директор. Тогава казах, че трябва да вземем един от тримата най-добри в момента – Роналдиньо, Бекъм и Тиери Анри. Те правеха разликата в света. В крайна сметка успяхме да вземем Роналдиньо, който отлично пасна на системата ни. Феновете го обичаха. Казах ви вече – Барса не е банка. Трябва да си разумен в инвестициите, трябва да организираш и подреждаш клуба. Контактувахме и с агента на Бекъм, и с агента на Анри. За нас беше много важно да чуем решението на футболиста. Дали иска да е част от Барселона. По-късно Бекъм отиде в Мадрид и играхме срещу него. А аз съм горд, че ние привлякохме точно Роналдиньо. Той се превърна в любимец на хората.

- Как се контактува с такива звезди? Колко време е необходимо да се осъществи голям трансфер? Как ги убеждавате да дойдат в Барса? Не е тайна, че Барселона и Реал купуват винаги най-добрите в света.
- Аз бих казал, че Барселона е номер едно, особено заради атрактивния стил, който налага. На първо място аз уважавам футболистите. А това уважение се показва, когато предложиш добър договор. Ние третираме играчи като нашите по-малки братя. Караме ги да се чувствам комфортно. Ние сме и фенове, и ние уважаваме футболистите. Разказваме им за славната история на Барселона. А тя е нещо безценно, защото в нея блестят много велики звезди на футбола.

- Вярно ли е, че на „Барселона“ не може да се откаже?
- Донякъде е вярно. И това е заради марката Барселона, заради футбола, заради великите традиции. Ние сме като един национален отбор на Каталуния. Футболистите се чувстват, че са на добрата страна. Кой не иска да е съотборник на Роналдиньо, на Ето'о? Кой не иска да си подава топката с Шави, Иниеста и Меси? Затова на Барса наистина е лесно да привлича играчи. Ще ви кажа, че и Стоичков е помагал за трансфери. Знаете колко е директен. Той не приема откази.

- Като президент на Барселона получавал ли сте оферта за Меси? И възможно ли е някога Барса да го продаде?
- Да, да, беше оферта за адски много пари. Беше през 2006 година. Лео беше съвсем млад, точно бе започнал да играе в първия отбор. Интер (Милано) поиска да го купи. Масимо Морати ми се обади директно, а офертата бе огромна. Говорих с бащата на Меси. Той ме попита: „Жоан, като баща какво би го посъветвал?”. Отговорих, че в Интер системата е коренно различна от Барса. Признах му, че офертата е за големи пари за клуба, но също и че изключително много уважавам сина му като футболист. Но на първо място Лео трябва да си уреди добър договор. Бях откровен. Лео е рожба на „Ла Масия“ и знае всичко за Барселона, която е негов дом. Вече беше в първия отбор, а с много от момчетата бе израснал заедно. Моето мнение бе, че Лео не само ще бъде обичан в Барса, а в същото време ще играе футбола, на който се наслаждава. Вярвах, че той е човекът, който ще ни донесе слава и ще напише история. Това е истината за нашия разговор с бащата на Меси и смятам, че един президент трябва да постъпи по този начин. Още тогава си личеше, че Лео ще бъде необикновен за футболния свят. Но, ако Меси бе решил да приеме офертата на „Интер“ щях да уважа решението му. Винаги съм искал играчите да са щастливи. Футболистите са артистите, те правят шоуто и заслужават големите пари, които получават. Меси избра да остане в „Барселона“ и до днес се чувства комфортно в отбора, в града. Времето показа, че той и баща му взеха правилното решение.

- Мислите ли, че някой ден Лео може да напусне Барселона?
- Няма пари на света, които да стигнат за Меси. Ние сме футболен клуб Барселона, ние сме империя, която има свои цели. А те са да играем най-красивия футбол и да побеждаваме. И да бъдем обичани от футболния свят. За тази цел ни трябва най-добрия футболист в света. Вижте кои бяха тук – Шави, Иниеста, Алвеш, Пике, Бускетс. Но на първо място това са човешки същества със своите чувства. Като футболисти имат огромни качества, но в същото врем си имат своите лични проблеми, семейства, грижи. Затова клубът трябва да се грижи и да им помага. Аз съм им го казвал - искам от тях преди велики футболисти, да са велики хора.

- Вашата Барса е единственият отбор, печелил шест купи за една година през 2009-а. Никой друг клуб не го е правил.
- Мисля, че Барселона ще е отборът, който отново ще го направи един ден. Да спечелиш първенството, Купата на Испания, Суперкупата на страната и Европа, световното клубно първенство. За това трябва наистина да си специален. Изключително трудно е да се случи. Но Барса скоро пак ще го направи.

- Имате ли амбиция отново да бъдете президент на Барселона?
- Разбира се, че имам. Млад съм още, хората ме обичат. А имам и много идеи. Чувствам се свеж и пълен с енергия. Затова вероятно ще участвам при следващите избори. Ако феновете и членовете на Барселона ме изберат, с удоволствие отново ще бъде президент.

- Защо Стоичков не е част от проекта „Барселона“ вече няколко години?
- По мое време беше част. Каних го на всичките финали на Шампионската лига, съветвах се с него. Той се съгласи. Помагаше ни, а и беше в прекрасни отношения с Чики Бегиристайн, който бе нашият спортен директор тогава. Бъдете сигурни, че Христо винаги ще е свързан с Барселона и заслужава да е част от клуба. Той е бил с Йохан Кройф, после са го слушали Роналдиньо и Меси. И не трябва да забравяме - Христо е герой за Барселона.