Лъчезар Танев винаги е бил приятен събеседник. С отдавна доказалия се на мениджърското поле специалист се срещнахме в редакцията на БЛИЦ СПОРТ. Ето как протече интервюто...

-Г-н Танев, каква оценка бихте поставили по шестобалната система на българския футбол през изминаващата 2016 година?
-На клубния футбол поставям между 3,5 и 4, защото въпреки не толкова доброто ниво на игра, се полагат усилия във времена, в които трудно се намират средства за поддръжка на клубовете... Всъщност, ако не е Лудогорец, оценката ми ще е по-ниска. Разградчани са единственият оазис във футболната ни пустиня. Показват го с изявите си не само у нас, а най-вече в Европа. Що се отнася до националния отбор, оценявам го със среден 3. За съжаление 2016 година ще  остане една от най-слабите на представителния ни тим, тъй като записахме серия от катастрофални загуби. Като се започне от турнето в Япония през юни и се премине през двете квалификации с Франция и Швеция.

-Докъде според вас ще достигне Лудогорец през 2017 година?
-Имат шансове да минат следващия кръг, въпреки че леки съперници няма. Но аз мисля, че Луедогорец е на равностойно ниво с датския Копенхаген. Изявата на по-класните футболисти ще реши тази елиминация. Или по-точно казано – ако Кафу и Марселиньо са в кондиция, разградчани ще имат сериозни шансове да продължат напред.

-Как ще коментирате треньорската рокада в националния отбор – напускането на Петев и идването на Хубчев?
- Напълно разбирам Ивайло за решението му да напусне и да поеме Динамо (Загреб), особено след многото атаки срещу него. Хубчев е сериозен и уравновесен човек. Такъв беше и като футболист. Той притежава нужния опит и се надявам да помогне за стабилизирането на националния тим.

-Защо през последните години български футболисти трудно се продават и пробиват в чужбина?
-Трансфери има, но не в сериозните футболни първенства. Първо става въпрос за липса на качествена генерация. Второ – работата с младите момчета у нас не е на необходимото равнище. Включвам играчите, които са между 12 и 17 години. Именно в този период от възрастта се изграждат качествата на футболистите и когато не са тренирали по правилния начин, трудно може на 18 години да очакваш да са титуляри в „А” група. По наше време и малко след нас качествените момчета на 17,18 и 19 години вече заемаха титулярни места дори в отбори като Левски и ЦСКА. Освен това сме свидетели на прекалено много трансфери на посредствени играчи в България. Родните клубове нямат търпение да изграждат собствени футболисти, а предпочитат бързия вариант - да закупят някакъв играч от чужбина. Общо взето подобни трансфери са неудачни.

-През лятото на 2016 година вашата агенция записа отлични резултати на трансферния пазар. Какво да очакваме през настоящия прозорец?
-Зимният трансферен период е по-слаб от летния, така че не очаквам кой знае какви продажби през януари. Говоря обаче не за българи, а за чужденци. Няколко клуба в Испания от Примера дивисион имат нужда от централни защитници, дефанзивни халфове и крила. Така че – работим в тази посока, но друг е въпросът дали ще се случат всички набелязани трансфери.

-Ще остане ли Хеан Деса в Левски и какво му пречи, за да се адаптира в новата обстановка?
-Ами дали ще остане, ще реши ръководството на Левски. Той има двегодишен договор. Моето мнение е, че не се подходи  по най-правилния начин с него. Хеан разтрогна договора си с Монпелие през април месец и когато в края на юни се появи в Левски, не беше в необходимата кондиция. Беше форсиран в подготовката, но получи сериозна контузия. По този начин изпусна периода на сериозната подготовка. В България ние все нямаме търпение към нищо. Искаме моментални резултати. Впоследствие прекалено скептично започна да се гледа към Деса. Какви ли не коментари имаше по негов адрес. След като оздравя, започна да играе само резерва за не повече от 5-10 минути с изключение на последните три мача. За такова време трудно може да покаже, който и да е футболист, своите възможности. Мисля, че в последните двубои Хеан демонстрира частица от големия си потенциал и смятам, че ако Левски проявят търпение, той ще е решаваш футболист в отбора през пролетта.

-Има ли новини около Тодор Неделев?
-На него му се отрази добре преотстъпването в Ботев. Навлиза във форма, в ритъм. Той е един от малкото качествени футболисти, които имаме и които могат да играят на европейско ниво. От него се изисква да продължава по същия начин, да бъде уверен в себе си. Неделев остава в Ботев до края първенството, а после бъдещето му ще зависи от разговора, който му престои с германския Майнц 05.

-Вашият коментар за случващото се в ЦСКА? Всъщност, припознавате ли настоящия клуб на „Армията”?
-След всичко, което се случи, не ми е лесно да припознавам това ЦСКА, в което аз съм играл. Но за мен основното е, че клубът притежава стадиона и базата. И ако се сдобие с емблемата, би следвало логично това да е наследникът на старото ЦСКА.

-Защо в Левски нещата не вървят?
-Аз не смятам, че не вървят. По-скоро не са това, което очакват феновете на Левски като игра и като излъчване на стабилност. Според мен основната грешка в Левски е, че всеки спонсор, който се появи, става собственик на клуба. Това е много погрешна практика. Дори в регламента на ФИФА ясно е упоменато, че спонсорът не може да е акционер в клуба. Но кой ли ти гледа изобщо регламента... Когато този въпрос бъде изяснен напълно, Левски ще има потенциала да се стабилизира.

-Има ли светлина в тунела един ден ЦСКА и Левски да върнат поне част от славата си и да станат конкурентно способни на Лудогорец?
-При всички положения рано или късно Левски и ЦСКА ще се върнат на своите места, защото са отбори с огромна традиция, които в момента преживяват трудни времена. Ще им дам един съвет – футболът е една обикновена спортна игра, най-популярната и най-лесно достъпната. Феновете ще тръгнат отново към стадиона, когато видят в своите клубове, че нещата са поставени на истинска, здрава и стабилна футболна основа. Целите са ясни и на двата клуба, те винаги са били едни и същи. Въпросът е проектът за развитие и методиката на работата да са ясно изградени и пълноценно функциониращи.

-Да поговорим за младите таланти, които са в чужбина. Има ли бъдеще пред тях и как ще коментирате по-специално Кун Теменужков?
-Да играеш в Барселона в една от възрастовите групи, е оценка за твоите качества. Кун е добър нападател, има страхотен нюх за гола. Друг е въпросът, че до първия отбор на Барселона се стига трудно. Но самото му формиране в такъв известен клуб е достатъчна гаранция за развитието на играча за в бъдеще. Искам да подчертая, че в Еспаньол имаме едно българско момче - Матео Стаматов, което в момента се възстановява от сериозна контузия и напролет ще заиграе наново. Той е един от водещите футболисти на набор 99. През това първенство много силно се представя и Георги Русев в Елче. И двамата играят в най-високо ниво на юношеския футбол в Испания.

- Вярно ли е, че още младоци от Барселона имат договори с вашата агенция?
- Да, така е. Става въпрос са две момчета от юношеския състав на Барса до 19 години. Това са кореецът Джанг и роденият в Гамбия Аасана Мане. Смея да твърдя, че им предстои добро бъдеще.

-Вие сте много навътре в кухнята на Барселона. Да очакваме ли интересни трансфери в клуба през зимата?
-Доколкото аз съм информиран, основният проблем е десният защитник. Натам са насочени усилията. Не е лесно да се намират играчи за тима, тъй като тук нивото е голямо. Неслучайно нито един играч в последните години не може да се наложи като титуляр. От Иван Ракитич насам такъв няма. Това говори за две неща – за високото ниво и критерий, който има в Барселона, и в същото време за неправилна трансферна политика. Мога да дам два примера. И най-обикновеният запалянко се убеди, че Алейш Видал няма качества да бъде футболист на Барса. Арда Туран е добър футболист, но не е играч за Барселона, защото в схема 4-3-3 няма къде да го поставиш. В средата не може да брани и защитава, в нападение му липсва необходимата бързина. Да не говорим за Алкасер и Андре Гомес и така нататък.

-Познавате отлично Лео Меси, даже, ако не се лъжа, сте съседи в Барселона. Що за човек е аржентинецът извън терена?
-Бях от групата хора, които съдействахме Лео да дойде в Барселона и да подпише първия си договор на 16 години. След това баща му сам започна да се грижи за правата му. Напоследък по-рядко се виждаме. Меси е доста земен. Изключително отдаден само на футбола. Именно тази естественост го държи на това високо футболно ниво. А за качествата му – те са безспорни. Голямата му мечта е свързана с Аржентина – той иска да спечели световната титла или поне Копа Америка, но виждате, че в последните години игра три финала, които загуби. Все пак обаче футболът е отборен спорт и не всичко зависи от Меси. Всъщност, това желание на милионите аржентинци Лео на всяка цена да направи тима шампион му пречи.

- Какви са отношенията ви със Стоичков...
- Напълно нормални. Уважаваме се, но всеки си върви по своя път...

-Вие осъществихте трансфера на Александър Везенков в баскетболния Барселона. Ще остане ли Сашо в клуба?
-По-точно казано, аз насочих Барселона към него и съдействах за трансфера, защото Сашо си има агент. Голям приятел съм с баща му от много години, което също изигра роля. Между другото, информация за Александър Везенков ми даде един ваш колега – Румен Хаджиянков, който е доста навътре в баскетбола. Сашо се налага и смятам, че до края на сезона ще се превърне в основен играч на Барселона.

-Какво става с Мартин Петров?
- Марто работи в моята фирма. Партньор ми е. Живее в Барселона заедно със семейството си. Вече навлиза смело в мениджърския занаят. Съдейства ми за връзка с местата, където има контакти със свои бивши съотборници или треньори. Нещата се развиват добре при него.

-Да се върнем назад в миналото. Кой си най-ярките ви спомени от престоя ви в ЦСКА като футболист?
- Никога няма да забравя първия ми ден на „Армията”. Беше през юли 1983 година. Когато влязох в съблекалнята и видях какви играчи има вътре, исках на другия ден да се прибера обратно в Плевен. Самият аз не бях сигурен, че ще мога да се наложа. А същият този сезон завърши с 28 мои участия като титуляр в първия отбор... Нещо, което никога не си го и помислях в първите ми дни в ЦСКА. Не мога да забравя и вечното дерби. В него имаше голям заряд, напрежение и удоволствие от играта. Трибуните бяха пълни, атмосферата – великолепна. Да, на терена си беше истинска футболна война, но извън него цареше уважение между играчите и ръководителите.

-Какво ви напомня датата 1 април 1989 година?
-О, този мач с Левски не мога да го забравя. Бях на резервната скамейка, а на почивката Димитър Пенев и Христо Стоичков се скараха. Пената веднага нареди да влизам в игра на мястото на Ицо. Излязох на терена с №14 в 46-ата минута, а след това отбелязах два гола за победата ни с 2:1.

- Като стана въпрос за Димитър Пенев, вярно ли е, че през сезон 1986/87 той е бил пред уволнение от ръководството на клуба?
- Да, имаше такава ситуация. През лятото на 1986 година, точно преди началото на сезона, бях назначен за капитан на ЦСКА. Няколко месеца по-късно научихме, че шефовете на клуба подготвят треньорска смяна. Бяха готови веднага да назначат руснака Олег Базилевич, който след това застана начело на Славия. Не можехме да повярваме, защото играта ни вървеше, бяхме лидери в първенството. Като капитан настоях да се видя с армейски генерал Добри Джуров. Поисках среща чрез тогавашния шеф на клуба Господин Чолаков. Няколко дни след това сутринта рано на „Армията”, след поредната тенис-тренировка на Добри Джуров, се видях с него. Заявих, че сме твърдо зад Димитър Пенев и не искаме нов треньор. Явно съм бил доста убедителен, а и самият армейски генерал беше изключително сериозен и свестен човек и много правилно оценяваше ситуациите. След нашия разговор до треньорска рокада не се стигна, а впоследствие завършихме по изключителен начин сезон 86/87 – станахме шампиони и спечелихме Купата на България. Давам този пример с Добри Джуров, защото по-младите поколения не знаят, че и в ония години се намираха свестни хора. Тогава беше много трудно да се срещнеш и да говориш с човек от такъв ранг – та Джуров бе министър на отбраната. И най-важното, генералът прояви разбиране. За съжаление в момента това все по-рядко се случва в много по-демократичните времена, в които живеем.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ