Най-успешният български мениджър Лъчезар Танев гостува в предаването "Код Спорт" по TV+. Импресариото винаги говори точно и откровено, а многото му контакти със световни имена в спорта, го правят изключително интересен събеседник.

- Г-н Танев, няма да ви питам за последния ви "български" трансфер, първо защото знам, че няма да го разкриете и второ - ще е чудо, ако го има при положение, че днес българският футбол е заприличал на нещо като "слепец с куче". Познах ли?
- Определението е страшничко. Българският футбол като качество е меко казано не на добро ниво. Това е лично мое мнение. Може да има интрига в някои мачове, тъй като първенството се състои от 10 отбора, но като качествен футбол - трудно може да гледаш такива мачове. Аз съм един от лакмусите на това как върви нашия футбол. Ако футболът е добър, аз имам доста работа, ако не е - пием кафе. В последно време сме повече на кафе или вода.

- В слънчева Барселона, спектакли на "Камп Ноу", добро отношение към България в Каталуния - това от една страна. Студено време, грозни стадиони с ексцесии, изнервена до лудост обстановка - от друга. Как се адаптирате при честите ви пътувания по дестинацията Барселона - София и обратно?
- Сигурно съм привикнал на тази смяна на ситуации. Да ви кажа честно, тук стресът е изключително голям и те държи напрегнат, докато в Барселона може би нещата стават малко по-бавно, но сигурно и с взаимно уважение на всякакво ниво. Ваш екип беше в Барселона и видяхте как хората дори на ниво президент на Барселона с какво уважение подхождат към агент, журналист, фен. При нас нещата са изкривени, изродени. До голяма степен са показност, говорейки за хората, които притежават и ръководят клубове. Уважението между хората, работещи във футбола е почти нулево. Всеки си мисли, че е най-важният в този бизнес. Даже не знам дали знае, че това е бизнес, освен че на първо място е една игра.

- Ще има ли най-после нещо като "пътна карта" на футбола ни или всичко ще си остане едно размазано петно с постоянни смени?
- Въпреки всичко има няколко клуба, които се стараят да правят нещата правилно. Основното нещо е, че няма толерантност, няма взаимоуважение било между президенти, между треньори, между играчи и треньори, между президенти и играчи, агенти, мениджъри. Тук всеки се спасява, както може, но въпреки всичко някои клубове се опитват да вкарат нещата в ред. За мен основният проблем при нас е, че липсва мениджмънта, особено спортният, в клубовете. Там сме трагедия.

- Изпълкомът на БФС не може да се събере, нямало кворум, отлагат се и заседания на комисии в централата. Нали, когато управляваш, трябва да взимаш решения?
- Колкото и тежки да са решенията. Ако наистина си решил, че мястото на Литекс трябва да бъде в "А" група, тогава казусът става сложен, защото трябва да пренебрегнеш разпоредби. Но дали ще е в единия или в другия случай, досега решението трябваше да бъде взето. Това не е добър имидж за футбола ни, би било по-добре да е взето вече решение, колкото и трудно да е.

- Как си представяш "А" група без ЦСКА, Локомотив (София) - два отбора, в които ти си играл, и евентуално без Литекс? След време може "В" група да стане по-интересна от елитната...
- Това неуважение, което съществува във футбола, то е неуважение и към правилниците. Тук се е наслоила тенденцията, не само във футбола, че всичко е възможно и всичко може да се изкриви, прикрие, манипулира. Както не се спазват или се нарушават законите много лесно, така и в този случай излишно Литекс си създаде проблеми с този казус и с изваждането на отбора. Има си начини, по които могат да реагират по-адекватно. Но си прав, че ако и те излязат от "А" група, интересът към първенството ще падне. Парите от ТВ права винаги не са достатъчно, но има телевизия, която дава за нашите размери доста добри пари. Ще стане голям казус и какво правят тези играчи оттук нататък? Много въпросителни.

- Колко пари опрости на ЦСКА - отбор, на който си бил капитан, неколкократен шампион и носител на купата на България?
- Ако става въпрос за последния казус, аз ще ги опростя. Мисля, че сумата е 100 хиляди евро. Не искам да говоря за тези неща, не искам да парадирам. Прекалено се наслушах колко добри хора има, как искат да помогнат на ЦСКА най-различни доброжелатели. И преди съм помагал, не е първият случай, в който съм правил компромиси с ЦСКА и не само с ЦСКА. Аз съм компромисен човек до момента, в който не видя, че прекаляват.
 
- Кой е виновен за пропадането на ЦСКА?
- Няма еднозначен отговор. Изключително слаб мениджмънт на клуба, както спортен, явно и икономически, търговски. За последно по времето на Лазар Василев, когато беше изпълнителен директор, се чувстваше сериозност в клуба. Въпреки проблемите, сумите се изплащаха, дори със закъснение, но така е в много клубове по света. Освен слабата работа и управление на клуба са също и компромисите, които дълги години са правени с ЦСКА от страна на БФС и на държавата. Със сигурност Футболният съюз го е правил с добри намерения, но в крайна сметка се оказа, че се натрупаха много задължения, които докараха ЦСКА до фалит. Имало е много спекулации вътре в клуба. Хора, които работят в клуба, гледайки какво са подписвали, за мен са търсели лична изгода в трансфери, в договори. Не може един посредник да претендира за 500 хиляди, за 800 хиляди... Лео Меси ли е продал от ЦСКА в друг клуб? Това са нереални неща. Във футбола, когато видиш една комисионна повече от 10%, даже в повечето случаи е между 5% и 7%. Това са сериозните клубове със сериозните комисионни, които плащат на посредници, на агенти на играчи. Всичко останало намирисва, но то много неща миришат.

- Както казват хората, когато влезеш някъде, трябва да знаеш къде са и изходите. Дали в ЦСКА днес виждат въпросните изходи?
- Не съм влизал в подробности, не съм коментирал тези неща с действащи хора в клуба или с недействащи. Изходите са два - при единия трябва да се направи оздравяване, което аз не виждам как ще стане, ако сумите нарастват толкова много, въпреки че ако държавата направи жест и разсрочи задълженията към нея в бъдеще, мисля, че може да го направи и има желание. Поне такова чувство имам, разговаряйки с важните хора в правителството. Ако се договориш с всички кредитори, какъвто съм и аз в случая, да намалиш сумата - това е най-доброто. Друг е въпросът някой иска ли да го направи. Другият вариант е сливане, ако е възможно. И тук не съм убеден какви са разпоредбите на БФС - дали може примерно Литекс да се обедини с ЦСКА, нямам представа.

- Темата за националния отбор - типично "по български" и системата всеки срещу всеки, преди казваха: "защо толкова играчи на Танев има в националния", но ние бяхме на европейско първенство, бяхме отбор с облик, все още плашехме с домакинствата на Националния стадион, сега реално нямаме нищо. Имаш ли играчи сред "трикольорите"?
- В момента мисля, че не, освен Михаил Александров и Николай Михайлов. Аз имах играчи в националния отбор първо, защото за мен представляваха интерес, второ - имаха доверие към мен и знаеха, че аз съм човекът от България, който най-лесно може да им намери бъдеще в чужбина. В повечето случаи успявах, когато играчите имаха качества. Може да е имало и недоволни, които да са смятали, че аз не съм перфектен, може би някъде не съм си вършил достатъчно добре работата, но това са ни били взаимоотношенията. Аз съм имал интерес към тях, те също са имали интерес аз да ги представлявам. Поради тази причина, че са добри играчи, са били в националния отбор. Няма треньор на националния тим, който може да излезе и да каже: "Лъчо Танев ми звънна и ме убеждаваше, без значение по какъв начин, да взимам негов играч или да играе".

- Навремето още като безспорен ас на ЦСКА беше открит приятел с лидерите на "Левски" - Наско Сираков и Божидар Искренов, и откакто си мениджър почти винаги си посредник, когато се карат именити играчи. Много пъти сме ти казвали, че си като "синя каска". Не се ли умори в тази роля на вечен помирител?
- Понякога е удоволствие, когато виждаш, че хората ти имат доверие и разчитат на това, че си разумен, почтен човек, че винаги имаш мнение по въпроса, не се притесняваш да го изразяваш. Както ние бяхме приятели и продължаваме да бъдем с Наско, с Боби, с Гиби и много други, по същия начин може да се каже, че те бяха приятели с нас. Между нас, футболистите на "Левски" и ЦСКА, имаше голямо уважение, между ръководствата, имаше друго ниво на култура, на терена давахме мило и драго да победим големия спортен "враг". Приятелството ни караше да се доказваме, че на терена сме по-добри един от друг.

- Във времето няколко пъти имаше оферта да станеш генерален секретар, президент на БФС, но не прие, съжаляваш ли?
- Не искам да се занимавам в тази обстановка. Откровено казано е предизвикателство и в себе си съм убеден, че съм наясно как трябва да се ръководи футболът. По-скоро би ме съблазнило да съм действащ президент на един клуб, не говоря собственик, защото нямам такива възможности. По-интересно ми е това нещо, наясно съм със структурата на един клуб - спортно-техническа, икономическа, маркетингова, но не виждам подходяща обстановка и хора, с които да се занимавам.

- Мегазвездата в мениджърския бизнес е Жорже Мендеш, който сякаш е на всеки вход и изход, познаваш го лично, как стигна той до тази позиция и наистина ли е в друго измерение във вашия бранш?
- В никакъв случай не подценявам неговите качества. Първо той е изключителен работохолик, може 24 часа да не спре да говори по телефона, да се среща, да преговаря, бърз и пъргав е във взимането на решения, но той има ракета-носител - Моуриньо и Кристиано Роналдо. Той е агент на Кристиано, когато Роналдо още играеше в юношеския, младежкия тим, лично той ме е запознавал след един мач Португалия - Англия в Коимбра. Кристиано беше 18-годишен и за пръв път чух за него. Ходихме заедно да гледаме този мач и след него ми представи Кристиано, след две години вече беше звезда, т.е. той е направил необходимото Кристиано да бъде такъв футболист, но това е късмет... Аз и няколко хора около мен три години имахме Лео Меси. Нали си представяш, ако в момента аз бях агент на Лео Меси, колко врати щяха да бъдат отворени. Трябва да имаш и късмет, ние го имахме, но не зависеше от нас, имаше партньори - аржентинци, които работеха с баща му. Нещата се развалиха и на 16,5 години нашите отношения приключиха. Може би, освен Меси, щях да имам 5-6 играчи в Реал (Мадрид), в Барса. Това е съдбата - гледаш напред и не съжаляваш за нищо.

- Един от твоите ментори Хосе Мария Мингея, мениджърът на Христо Стоичков, признава, че днес не би издържал на напрежението, блъфовете, интригите, на "мръсните" номера в мениджърския бизнес. Хората обаче гледат само лъскавата страна и казват: "Хайде, да не ни разплакват с тежки истории тези "акули"...". Какво би им отговорил?
- Бизнесът е хубав, ако знаеш да го работиш и имаш малко шанс, и късмет да имаш добри футболисти. Аз съм имал много добри футболисти - български и не само. Сега нещата не са такива, но това са етапи на "колелото". Но има много стрес, ако си отговорен и искаш да си вършиш работата както трябва. Може да имаш пет или десет човека, които да работят около теб, но играчът иска да те натовари теб с проблема, да го вкара в твоята глава, ти си човекът, на когото той има доверие. Може да му кажеш: "Петко, Асен, Григор, Хосе, не знам си кой друг ще ти свърши работата", но не става и това много напряга. Постоянно телефонни разговори, никога не знаеш откъде какво може да се случи, трябва да обърнеш внимание на много неща. В същото време, ако знаеш как да го правиш, поне живееш добре.

- Защо Мингея изглежда най-спокойният човек на света?
- Мингея работеше в други времена, почти никога не му е трябвала оторизация, пълномощно, договор с клуба или с играча, нещата са били на друго ниво, по-честни отношения, нямаше скаути. Тогава кой пътуваше? В края на 70-те и 80-те години отива в Южна Америка, стои два месеца, връща се и на четири-пет отбора според нивото на играчите, им ги предлага. Още 1978 г. казва на Барселона "видях Марадона, има едно момче, така и така...". Видял някой друг, хората му вярват, не пътуват дори да го гледат, пристига, подписва. Сега нещата са други. Много хора влязоха в бизнеса и такива, които смятат, че лесно се изкарват пари, но това не е така.

- Ти де факто уреди трансфера на новата звезда на България Александър Везенков. Как се стигна до трансфера му в Барселона?
- Момчето е свястно, добър баскетболист е, има излъчване, умно момче. Но как стана сделката? Ако си спомняте, преди три или четири години бях уредил на баскетболния отбор подготовка, съвместно организирана с "Лукойл". По време на престоя един мой приятел Румен Хаджиянков ми подсказа, че синът на Сашо Везенков се развива много добре и не е лошо да им го подскажа на Барселона. Казах на директора Хуан Карлос, започнаха да го следят, особено последната година, когато играеше в Арис. Стигна се до една среща, за която никой не знаеше, която аз организирах в Солун с родителите и с играча, и с техническия директор на баскетболния отбор на Барса. Нещата станаха доста по-лесни след тази среща. Той има агент, който го представлява, с него също нямахме проблеми да постигнем споразумение с Барселона и така стана трансферът. Желая му много успехи, защото мисля, че има всички възможности и качества да бъде водещо лице на българския спорт.

- Ще спре ли някога еуфорията по Христо Стоичков в Барселона?
- Не виждам как ще спре. Христо е един от най-обичаните играчи на Барселона. Такъв е бил като играч, такъв ще си остане завинаги. Той е легенда за Барселона, като си е заслужил и си е спечелил това нещо с много себераздаване, със силна игра. Качеството е много важно, особено когато говорим за Барселона, но искам да акцентирам върху отдадеността. Когато зрителите виждат отбора или конкретно един играч да се раздава цял мач, дори и да загубиш, хората те уважават, ръкопляскат ти, а той беше такъв не само в Барселона, а където и да е играл.

- Имаме "Златна топка", но защо за близо 100 години български футбол, така и не създадохме един треньор, който да пробие и да се наложи в някое от Топ 5 първенствата на света?
- Хубав въпрос. Мисля, че имаме няколко добри треньори, не казвам на топ ниво, но нямаме тези възможности през годините, контакти в Западна Европа, за да може да убедим един клуб да вземе български треньор, нямаме традиция, че имаме добри треньори. Мога да дам пример - Любослав Пенев със сигурност ще се справи не по-лошо от много треньори в Примера дивисион. Обаче въпросът е един път някой да му даде шанс.

- Защо Барселона вдъхновява родни бизнесмени, които имат имоти там, да се занимават с футбол? Първи беше Величко Найденов с Добруджа, после Кирил Домусчиев, сега и твоят приятел Румен Чандъров. Как го виждаш в "Ботев"?
- Идват в Барселона, аз им обяснявам колко е хубаво да се инвестира във футбола и започват да инвестират. (смее се) Не, това е случайност. Доста си говорим за футбол с тях, някои са по-запалени, други - не толкова.

- Каква е амбицията на Румен Чандъров, като вижда Кирил Домусчиев докъде е стигнал?
- Румен е запален по футбола, смятам, че много повече обича футбола от Кирил Домусчиев. Знам как започнаха нещата при Киро - искаше да помогне на града, защото помагаше вече Александров, който в момента е президент. Той дълги години помагаше на Разград и оттам Кирил се запали покрай него, и нещата се разраснаха. Докато Румен Чандъров е поигравал футбол, запален е и синът му играе футбол. Направи детско-юношеска школа, взе клуба Септември. Просто той има изградено съзнание, че трябва да се занимава.

- Говорите ли си как трябва да се държи един собственик на клуб? Никъде по света няма такова нещо - излиза собственикът, започва да прави разбори, говори за съдийство, напада другия собственик...
- Аз каквото трябва съм го коментирал и не се притеснявам да кажа, ако някой греши. Друг е въпросът дали му харесва или не. Бяхме в Пловдив с Чумен Чандъров и разговаряхме с действащото ръководство да се видят какви са бъдещите спортни планове, строежът на стадиона. Аз ще им помагам, защото с него сме големи приятели и имам какво да им кажа. Казах им доста неща - как трябва да бъде структуриран клуба спортно-технически. Правя го основно на приятелска основа, естествено, че това е и мой бизнес в някакво бъдеще, но не тръгват оттам нещата.

- Какъв е моделът на управление в клуба Барселона? Кажи нещо повече и за контактите ти с шефовете на клуб номер 1 в света за 2015 г.
- Разликата между Барселона, Реал (Мадрид), Атлетик (Билбао) и Осасуна и другите е тази, че всички останали клубове са акционерни дружества. Тези четири клуба не са. Така се е случило, защото когато държавата вкарва едно задължение клубовете да се превърнат в акционерни дружества, 10-15 години преди това да се случи в България, условието е било - клубовете, които в момента са на положителен баланс, могат да останат на стария модел на управление. Всички останали трябва да се преобразуват в акционерни дружества. Понеже тези четири клуба са имали положителен баланс, затова са останали до ден-днешен под тази форма на работа. Такъв е бил законът. Има едно уточнение - в регламента на Барселона е казано, че 15% от бюджета на клуба, трябва да бъде гарантиран с банкова гаранция от Управителния съвет. Ако бюджетът ти е 500 млн., тогава 75 млн. трябва да е гаранцията. Има икономическа зависимост, с която да гарантираш до известна степен някаква стабилност. Относно моите отношения, аз съм си извоювал доста добро име, мога смело да го кажа. Единственият човек, с когото не съм се виждал и не съм говорил, е треньорът, но с президента Бартомеу, с шефа на всички спортове Албер Солер, с Ариедо Брайда, който аз препоръчах на Барселона. Имат ми доверие, самият факт, че аз им подсказах и нещата станаха, гледат сериозно на мен. Работя добре и с Пеп Сегура, който е шеф на детско-юношеската школа и на втория отбор. В момента дори правим един трансфер за втория отбор на Барселона заедно с него. Там е лесно, ако си коректен, точен, почтен, знаеш за какво става въпрос, хората ти обръщат внимание, уважават те. Аз съм много добър приятел със Сандро Росел, също с президента на Еспаньол.

- Да живееш в Барселона със семейството си е един от най-силните ходове, които предприе, нали?
- Мисля, че да, защото ми повлия много положително не само във формирането на моите деца и качеството на живот, защото никой не знае колко струва, то няма цена. Помогна ми и в професионален план - изключително много контакти.

- Зала "Армеец" ще е домакин на турнир по тенис за мъже от веригата ATP, но за съжаление няма да видим Григор Димитров. Какво губи турнирът и хората, които обичат този спорт от факта, че най-добрият ни състезател няма да участва?
- Аз съм фен на тениса и на Григор. Имам удоволствието и късмета да познавам лично него и неговите родители и то от доста отдавна. През 2008 г., когато спечели US Open, бях с моята съпруга на финала, заедно с родителите му, със Стефан Цветков, сегашният президент на федерацията, Георги Дончев. Радвахме се на успеха му. Той е интелигентно, добре изглеждащо момче, неслучайно се насочват към него и доста рекламодатели. Друг е въпросът, че в нас остава голямо разочарование за това, че няма да дойде да играе тук след толкова усилия, които се полагат най-после да имаме турнир от веригата ATP. Това хич не е лесно да се постигне, това са усилия на частните собственици на турнира "Garanti Koza", които плащат стотици хиляди долари за лиценза и за наградния фонд, държавата плаща стотици хиляди левове като помощ. Това не е турнир на федерацията, но логистически тя помага с много неща, т.е. остава един горчив привкус. Защо все с нас, българите се получава така? Има и други примери - във футбола, когато Бербатов се отказа от националния отбор и във волейбола Казийски. Знам, че хората, които са около него, агентите му, особено този, който отговаря за територията на България, трябва да си даде сметка какви негативи може да донесе неучастието на Григор Димитров първо в Купа Дейвис, второ в този турнир, в който собствениците са турска фирма, но той е български турнир в София. За него са си дали благословията и премиерът, и спортният министър, това е усилие на държавата. В един момент с каквото е могло, тази държава ти е помагала, когато ти си израствал. Това са моментите, в които трябва да покажеш благодарност и те не са много. Аз съм сигурен, че момчето го има това нещо, той е свястно момче. Това е моята лична позиция като един фен на Григор Димитров, защото аз съм му истински фен и го обичам, но това не значи, че не трябва да кажа, че някои неща около него не са както трябва, специално в отношенията на българска територия.
Красимир Минев и Владимир Памуков, TV +