Костадин Видолов наистина беше легендарен футболист. На 2 май Коцето навърши 50 години и няма как да не го потърси човек за интервю. Наричат го Техничаря от Войсил – родното му село. Той буквално караше хората да ахкат, когато видят какво прави с топка в крака. Невероятно, красиво и зрелищно. И до днес Видолов е пръв приятел с друг голям магьосник от Пловдивско – Ясен Петров. Ясен също беше опасен. С Коцето поговорихме първо за пандемията (няма как да пропуснем темата), а сетне се върнахме назад във времето. Ето го интервюто му пред БЛИЦ:
-Здрасти, Коце. Къде те откривам в момента?
-Сега съм в къщата ми, намираща се на десетина километра от Пловдив. Стоя си тук, спазвам всички указания заради карантината. Но понякога се виждам с приятели. Онзи ден бях с Яската Петров. Погостувах му за час-два. Поспортувахме малко за здраве в планината. Заради пандемията не можах да се видя с децата ми. Те са в чужбина. Трябваше да се върнат в България за Великден, но видяхте какво се случи... Но нищо. Да сме живи и здрави. Честно да ти кажа, липсва ми нормалното ежедневие. Иска ми се пак да има футбол, да мога да отида на ресторант, на кафе. Да, извънредното положение падна. Заведенията започват да отварят. Но според мен трудно ще си върнем стария начин на живот. Поне говоря за себе си. Винаги ще имам едно наум. Както се казва – инстинктивно човек ще се пази още доста време…

-За последно къде беше?
-Вероятно не знаете, но аз бях част от треньорския щаб на Ясен Петров в Китай. Прибрахме се миналото лято и в момента сме в процес на изчакване. Там първенството все още не е започнало, а бяха планирали вече да играят мачове.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

-Да се върнем назад в годините. Кога направи първите стъпки във футбола?
-Искам да направя едно уточнение. Аз съм юноша на Марица, а това младите хора много, много не го знаят. Там проходих  - в Маричката, която е люпилня за таланти. Бях 5-6 клас. После отидох в Локомотив (Пловдив), когато бях на 19 години. Изкарах три години и половина и след това направих директен трансфер в Ботев.

-Да, помня. Тогава феновете на Локо (Пд) бяха доста разочаровани.
-Да, бяха, но не се стигна до някакви ексцесии. „Брокерите“ извадиха добри пари и нямаше как да им откажа. Те плащаха добре, но и после изкараха пари от мен, от Велко Йотов и от Боби Михайлов. Велко един мач не изигра в Ботев, защото тъкмо дойде от Левски и те веднага го продадоха в Испания на Еспаньол. Боби пък го продадоха в Англия на Рединг, а мен на ЦСКА.

-За каква сума премина от Ботев в ЦСКА през лятото на 1996 година?
-За точно 250 000 долара. 

-Преди това имаше ли интерес към теб от страна на ЦСКА?
-Имаше, докато бях войник. Валентин Михов беше президент. Видяхме се, каза, че иска да ме вземе на „Армията“, но не помня какво се случи и тогава до трансфер не се стигна. А преди да премина в ЦСКА през 1996 година, Левски ме искаше. Президентът им Томас Лафчис опита какво ли не, за да подпиша със „сините“. Но аз избрах ЦСКА.

-Защо?
-Ще ти кажа. Не само заради парите. Остави ги парите. Аз съм си цесекар от малък. Ама много голям цесекар съм. Като дете обичах Ботев и ЦСКА. А и един човек също оказа влияние. Това е Георги Василев. Когато ме извика на разговор, аз още не бях уточнил личните си условия с ЦСКА. Но той ме плени с думите си. Вика ми: „Коце, на всяка цена те искам в отбора. Ти си ми много важен и не искам да те изпусна“. Гочето беше събрал много силен отбор. Затова направихме много силна есен през 1996 година. Отделно Петьо Костадинов и Емил Данчев се оказаха точни хора. Те също повлияха да избера ЦСКА.

-Но през януари 1997 година. Или по-точно на 15 януари става светкавичният ти трансфер в Бурса…
- Да, да. Беше като на филм. Наистина като на филм! Първо да уточня, че турците са ме били наблюдавали преди това. Аз се бях чул с вратаря Ивко Ганчев, който тогава пазеше при тях. Но стана 15 януари – нищо. А същия ден затваряха трансферния прозорец. Сутринта ми се обади моят мениджър Лъчо Танев. И ме предупреди да бъда готов. По това време аз и ЦСКА бяхме на зимен лагер в Шведския хотел във Варна. Някъде надвечер влезе Лъчо при мен с още двама души. „Давай, обличай се, че самолетът те чака“, викат ми те. Аз се шокирах. Онемях. Какво обличане, какъв самолет, какво се случва тука?! Набързо се преоблякох и бам – в един малък, но луксозен самолет. От Варна директно отидохме в София – в офиса на „Мултигруп“, където ме чакаше самият Илия Павлов. Каза ми: „Имаш ли нужда от нещо?“. Отговорих му, че имам достатъчно добър и професионален мениджър – Лъчо Танев, и той ще ми помогне за всичко. Г-н Павлов ми благодари за силното ми представяне през есента, каза, че съм продаден на Бурса и ще трябва само да уточня личните си условия. И да побързаме, защото буквално след 2-3 часа трансферният прозорец затваряше и сделката можеше да пропадне заради липса на време. От там пак със самолета „хукнахме“ за Бурса. В Турция пристигнахме към 11 и нещо вечерта. По най-бързия начин приключихме трансфера. ЦСКА взе директно 1,5 милиона долара плюс допълнителен бонус 250 000 долара. Всичко наистина беше като на филм. Даже на жена ми нямах време да й се обадя. Звъннах и на другия ден – 16 януари, от Турция. Като й казах къде съм и какво е станало, тя направо ахна от изненада. Тогава малко кофти се получи с Георги Василев. Човекът разбра в последния момент, че ме продават, а той държеше силно на мен. В Бурса ме приеха отлично. Помня, че първият ми мач беше срещу Бешикташ – 2:2. Играх силно. Турското първенство беше много, много силно. Беше пълно с доказани играчи и популярни треньори, както е и сега.

- През пролетта на 1997 година ЦСКА, вече без теб, направи дубъл. Бяха ли ти отделили златен медал?
-Разбира се. Това много ме зарадва. Хората на „Армията“ не ме бяха забравили.

-След Бурса си пак в Ботев и после е вторият ти престой в ЦСКА?
-Да. Начело на ЦСКА беше италианецът Енрико Катуци, лека му пръст. Тогава много таланти имаше в отбора – Бербатов, Ицо Янев, Владо Манчев, много… Бербата се отличаваше изключително. Беше млад момък, но усещаше по прекрасен начин играта. Към края на договора ми пак ме потърси Георги Василев, който вече беше треньор на Унион (Берлин). Ако ме питаш кой е треньорът №1 за мен – това е той! Гочето ме взе в Германия, за което винаги ще му бъда благодарен. А после, през 2004 година януари, ме взе и в Левски. Аз не се притеснявах от факта, че съм бил два пъти футболист на ЦСКА и сега отивам на „Герена“. Просто ставаше въпрос за професионализъм, макар че вече ти признах на кои отбори симпатизирам от дете. В тази връзка искам да подчертая, че никога няма забравя престоя ми и в Локо (Пловдив). Да, фен съм на Ботев, но на „Лаута“ много неща научих и доста се развих като футболист. Затова ще го кажа със сърце - благодаря ти, Локо.

-Беше голям техничар, но защо записа малко мачове за националния отбор?
-Уф, дай да не коментираме тази тема. Така е било писано, така е станало…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ