Бившият нидерландски национал Михаел Молс даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. По ирония на съдбата той се учи да вкарва голове в Аякс, но така и не изиграва нито един мач за 4-кратните европейски шампиони. Неговото славно време беше в Шотландия, където се превърна в легенда на митичното дерби "Олд Фърм" между Глазгоу Рейнджърс и Селтик. Молс е ликувал със "Златната топка" на нидерландското първенство, но в националния отбор трябваше да се конкурира с легенди като Денис Бергкамп, Патрик Клуйверт, Джими Фройд Хаселбенк и Пиер ван Хойдонк. Завърши кариерата си като носител на купата на Нидерландия със славния Фейенорд.

- Мистър Молс, вие сте един от най-честите представители на Нидерландия по време на турнири за ветерани. Как се чувствате с екипа на "лалетата"?
- Много е хубаво. А и доста трудно. Но футболът е животът ми. Колкото и годините да минават, искам да играя и да се виждам със стари приятели. Удоволствието е огромно.

- Кое е толкова трудно?
- Защото сме на години. На зимното първенство в Ароза например е доста студено и непривично.

- За какво си говорите с бившите ви колеги?
- Най-честата тема е за живота ни в момента. Всеки се е отправил по нов път. Някои са треньори, други са скаути. А има и такива, които нищо не правят. Разговорите са интересни, не искаме да се забравяме.

- Да поговорим за вашата кариера. Рожба сте на Аякс. Защо никога не играхте за този велик клуб?
- Много е трудно да влезеш в първия тим на Аякс. Конкуренцията е убийствена. Когато бях на 19-20 години и трябваше да вляза, просто не бях достатъчно добър.

- Мнозина казват, че Аякс има най-добрата школа в света. Така ли е наистина?
- Може би е така. Има безброй таланти и всички се учат да играят по една схема. Най-важният компонент е атаката. Това е причината да казвате и вие сега, че е най-добрата в света.

- Кои са най-известните съотборници, с които израснахте там?
- Патрик Клуйверт например, макар че съм малко по-голям от него. Той се справяше наистина прекрасно. Също така Кларънс Зеедорф. Батко ми беше Денис Бергкамп. Стигат ли ви? Те са звезди от световна класа.

- Поддържахте ли контакт с тях, когато напуснахте Аякс? Те натрупаха много слава в клуба.
- Всъщност почти не. Всеки тръгна по своя път. Виждали сме се много пъти, но срещите са били случайни. Скоро заиграхме и в чужбина, така че дистанцията стана голяма. Но когато се срещахме в Амстердам, имаше много за разказване.

- Където и да сте играл, сте вкарвал много голове. Не ви ли е яд, че нямате нито един в националния отбор на Нидерландия?
- Много даже ме е яд. Националният тим е единственият, за който нямам гол. Винаги съм бил горд да съм част от този отбор. Но конкуренцията беше брутална. Ще я изредя - Рууд ван Нистелрой, Пиер ван Хойдонк, Патрик Клуйверт, Денис Бергкамп, Джими Флойд Хаселбенк… За мен беше гордост да съм част от тази компания, но често предпочитаха други.

- Нидерландия е един от най-обичаните отбори от неутралните фенове. Какво го прави толкова специален?
- Начинът ни на игра. Винаги стилът ни е бил атрактивен. Действаме на скорост и печелим много мачове. Но почти винаги ни липсва манталитета на шампион. Задоволяваме се с красивата игра.

- Това ли беше проблемът на Аякс в полуфинала на Шампионската лига миналия сезон, когато пет секунди не стигнаха да се елиминира Тотнъм?
- Точно. Аякс трябваше да се защитава. Но стилът на отбора е да атакува. Това е в природата ни. И така се стигна до сетния миг, когато Лукас Моура вкара и не отидохме на финала.

- Не можете ли да се защитавате?
- Вижте португалците и особено стила на Жозе Моуриньо. Той паркира автобуса пред вратата и решава въпроса. Ние не можем да играем така. Няма го в манталитета ни.

- Как така навсякъде по света в градовете, където играе Нидерландия, се събират повече от 100 000 оранжеви шалчета?
- Защото хората обичат да гледат красив футбол. Ако не си нидерландец, но обичаш играта, искаш да виждаш хубави мачове. Ако нидерландците се защитавахме по 90 минути, едва ли щяхме да сме симпатични извън родината ни.

- Тежи ли проклятие върху Нидерландия? Единствената титла е от Евро‘88. Имате три загубени финала на световно.
- Ще повторя - липсва ни шампионският манталитет! Стига ни красивата игра. Казвам като типичен представител на нидерландската школа.

- Как празнувахте титлата от Евро‘88?
- Незабравимо. Най-накрая бяхме шампиони. Цялата страна не спа. Имахме страхотно нападателно дуо в лицето на Марко ван Бастен и Рууд Гулит. Велик отбор.

- Кой е най-паметният ваш мач в националния тим?
- Винаги съм участвал само в контроли. Най-силно си спомням първия срещу Франция в Утрехт. Мисля, че това бе последният двубой на Ерик Кантона за "петлите". Но да си призная честно - не играх добре. Но пък ми беше дебют.

- Преди малко повече от три години България победи Нидерландия в София с 2:0…
- Защо точно това ще ме питате сега?

- За нас е обичайно да не сме на световно първенство, но не така стои въпросът с вас.
- За нас беше трагедия, разбира се. Има само няколко големи турнира, на които Нидерландия не се е класирала. Един от тях беше Евро 2016. Мачът срещу България бе изключително важен заради Мондиал 2018. Но ние се провалихме.

- Защо се получи тази няколкогодишна криза в отбора ви?
- Хванаха ни в крачка заради смяната на поколенията. Сега вече отборът се сработи и се класира лесно за европейското първенство. Имаме доста качествени футболисти.

- Как Роналд Куман промени тима?
- Накара новите футболисти да си повярват и да побеждават. Отличен пример е Мемфис Депай, който беше загубил самочувствието си. При него на върха на възможностите си играят също Върджил ван Дайк, Френки де Йонг, Матайс де Лихт. Млади момчета, които повярваха на един велик футболист и сега треньор.

- Какви са очакванията за европейското?
- Трудно ще е. Трябва да играем добре и да имаме късмет.

- Кои са вашите фаворити?
- Бих ги наредил така - Германия, Франция, Нидерландия. И след тях Англия.

- Да не забравихте Испания?
- Не съм. Мисля, че тя е след тези, които изброих.

- Какво мислите за Лигата на нациите, в чието първо издание Нидерландия стана втора?
- Определено не ми харесва. Опитва да прилича на европейско първенство, но не е такова. Камо ли световно.

- Да се върнем на вашата кариера. Играл сте в Камбуур, Твенте и Утрехт преди да отидете в Рейнджърс. Как решихте, че Шотландия е мястото?
- Голямата ми цел беше да печеля трофеи. С Утрехт, където играх за последно в Нидерландия, нямаше да стане. Рейнджърс се обади, а това е велик клуб. Не се колебах за подписа. Дик Адвокаат беше треньорът, а Джовани ван Бронхорст вече играеше там. Това направи решението ми лесно. Тогава Рейнджърс участваше в Шампионската лига, а както е известно по-високо ниво в клубния футбол няма.

- Стартирахте с 8 гола в първите си 8 мача. Толкова ли лесно се вкарваше в Шотландия?
- Не е така. Попаднах в много силен тим и съотборниците правеха така, че да изглежда лесно. За съжаление в деветия мач се контузих тежко. Беше срещу Байерн (Мюнхен) в Шампионската лига.

- Имахте лошия късмет да се сблъскате с Оливер Кан.
- Да, но това е част от футбола.

- Какво се случи?
- Кан напусна вратата си. Хвърлихме се към топката. Той опита да ме спре, блокирайки ме безкомпромисно. Опитах се да предпазя и мен, и него като го прескоча. Но Кан ме ритна и се стигна до контузията. Когато паднах на земята, коляното ми се усука. Скъсах предна кръстна връзка.

- Срещал ли сте се с Кан след това?
- Никога. Не съм говорил с него, не ми е изпращал съобщение. Аз не го обвинявам. Той искаше да спечели, да предпази вратата си. Част от футбола е. Сигурен съм, че не е искал да ме контузи.

- Колко време се възстановявахте?
- Две години. Претърпях три операции на коляното.

- Вие сте един от героите на великото дерби Рейнджърс - Селтик. Как се промени животът ви, след като вкарахте победен гол за 3:2?
- Реално не се е променил. Голът имаше огромно значение в борбата за титлата. За нас беше важно, че станахме така драматично шампиони. За феновете е много по-специално да се спечели това дерби. Аз съм нападател и удоволствието да вкарам на Селтик беше огромно. Отбелязвал съм много други голове, но те реално нямат тази цена и тежест.

- Как бихте описали магията на това дерби?
- Атмосферата и агитките са наистина безкрайно страстни. Цяла седмица се говори за мача. Това е едно от най-големите дербита в света.

- Имал ли сте проблеми с фенове на Селтик в Глазгоу?
- Никога. Може би защото не съм родом от Глазгоу. Местните момчета повече се притесняват. А аз съм си от Амстердам.

- По ваше време в Селтик играеше Стилиян Петров. Какво помните от неговите изяви?
- Великолепен футболист, един от най-големите таланти в тогавашния тим на Селтик. Много е трудно да пробиеш в такъв отбор. Тогава Селтик и Рейнджърс бяха на едно ниво като класа и правиха великолепно съперничество.

- В тези години имаше идея двата тима от Глазгоу да бъдат поканени във Висшата лига на Англия. Мислите ли, че щеше да им повиши нивото?
- Разбира се. Селтик и Рейнджърс са изключително важни клубове за целия свят. Ако бяха стигнали до английската лига, щяха да взимат и от огромните телевизионни права. И така да станат още по-големи и значими тимове от световна класа. Това реално няма как да се случи в шотландското първенство.

- Можеше ли някой от тях да стане шампион на Англия?
- Не и веднага. Но за няколко години щяха да се развият до нивото на най-големите. В момента е невъзможно да се говори за сравнение срещу гиганти като Манчестър Сити, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал…

- Какво доведе до финансовия колапс в Рейнджърс, който изпрати клуба в четвърта лига?
- Имаше проблеми с данъците. Не съм запознат в детайли. Важното е, че сега Рейнджърс отново е във Висшата лига. За съжаление парите от телевизионните права са несравними с тези в Англия.

- Стивън Джерард беше великолепен футболист, а сега успешно води Рейнджърс.
- Той е и великолепен треньор. Под негово ръководство Рейнджърс най-накрая победи Селтик в последния сезон. Не се бе случвало от девет години. Джерард обаче има още много път да извърви.

- Играл сте срещу Стилиян Петров. Срещал ли сте други българи в кариерата ви?
- Мисля, че не или поне не мога да се сетя. Но Стилиян ми направи достатъчно силно впечатление. Не само добър футболист, но и свестен човек.

- А какво друго знаете за българския футбол?
- Имаше един не лош играч. Стоичков ли му беше името? Хаха… Стоичков беше един от най-великите! Обожавах темперамента му. Барселона е един от любимите ми отбори, а той водеше атаката. Бях му голям фен.

- В края на вашата кариера заиграхте във Фейенорд, който е един от най-големите клубове в Нидерландия. Как се почувствахте у дома?
- Винаги е хубаво у дома. Фейенорд е голям тим, но през повечето време е бил в сянката на ПСВ Айндховен и Аякс. Но феновете му са невероятни.

- Как бихте сравнили купата на Нидерландия, която спечелихте с Фейенорд и отличията ви с Рейнджърс?
- Обичам си ги всички. В началото на интервюто казах, че целта ми е била да печеля трофеи. Тези два отбора ми дадоха тази възможност.

- А как бихте сравнили мачовете Рейнджърс - Селтик и Фейенорд – Аякс?
- Мисля, че в дербито на Глазгоу има повече респект. Там няма огради между публиката. В Нидерландия на мача Фейенорд - Аякс не може без огради. Феновете са опасни и създават проблеми. Затова повече ми харесва Рейнджърс – Селтик.

- Как се оправя Нидерландия с расизма? В България имахме големи проблеми след мача с Англия миналата година?
- Аз лично никога не съм имал проблеми. Не мога да разбера защо хората правят такива неща. Респектът трябва да е между всички без значение от цвета на кожата, без значение от религията или от пола.

- Мислите ли, че футболът може да спечели битката срещу расизма?
- Не. Не мисля. Това е в подсъзнанието на расистите. Когато нещо се случи, то избива на преден план. В Италия и в Нидерландия определено имаме проблем с расизма.

- Имало ли е шанс да играете в друга страна, освен в Шотландия?
- Имах предложение от Италия, но не го почувствах близо до сърцето ми. Титлите можех да печеля с Рейнджърс.

- Нидерландия има велики футболисти. Кой е вашият любимец?
- Йохан Кройф. Затова любимият ми номер е 14. Хората си спомнят също Михаел Молс с №14, но това е заради Кройф. Той беше не просто велик футболист. Кройф е велик човек, който винаги се е стремял да помага на другите.

- Съгласен ли сте, че  "тики така" на Пеп Гуардиола на практика е подобрена версия на тоталния футбол на Йохан Кройф?
- Не. Гуардиола е отличен ученик на Кройф. Научил се е да разбира футбола, да печели и да кара хората да му се възхищават. Барселона, Байерн и Манчестър Сити под негово ръководство са наслада за окото.

- Защо вие не станахте треньор?
- Много напрежение има. Да, а и 27 години изкарах във футбола. Сега искам да се наслаждавам на живота. Обичам да играя за удоволствие.

- С какво се занимавате сега?
- Помощник-треньор в Утрехт на момчетата до 19 години. Но подчертавам думата помощник. Тя ми позволява да отивам и да играя другаде с моите набори.

- Как е работата с малките?
- Много приятна. Те мечтаят да станат професионалисти, а аз - да им помогна. Обяснявам им, предавам им опита си.

- Колко от вашите момчета имат шанс един ден да станат световни звезди?
- Не знам дали ще станат чак световни звезди, но няколко са наистина много надарени от бога. Талантът обаче не е достатъчен. Трябва и много работа. Опитвам се да им го обясня.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+