Футболистът на Верея и легенда на Саудитска Арабия Хюсеин Омар Абдуланги Сюлеймани даде интервю за предването „Код Спорт“ по ТВ+. България няма да участва на световното първенство в Русия, което отдавна не е изненада. Но Първа професионална лига може да има представител на Мондиал 2018, благодарение на Сюлеймани. При това не говорим за дебют, а за четвърто световно първенство. Играчът на Верея има 108 мача за родината си. Отказа се от националния тим през 2010-а, но чрез България желае да стигне до „Лужники” и откриването на Мондиал 2018. Въпреки че ще е на 41 години. В кариерата си е изиграл 287 мача за Ал Ахли (Джеда), после 141 за Ал Насър (Рияд). Има един сезон и в швейцарския Ксамакс. Два пъти е шампион в родината си, печелил е първенството на Азия и азиатската шампионска лига.

- Мистър Сюлеймани, как се чувствате като част от българския футбол?
-Всичко е хубаво, добре съм. Българската лига е на добро ниво. Единствено трябва повече да се работи, за да може повече хора да идват на стадионите. Всеки отбор се нуждае от своите привърженици. Това е основното, което трябва да подобрите.

-Как решихте да изберете предизвикателството Верея?
-Имам приятел мениджър, който ми спомена за този отбор. Казах му: „Защо да не се пробвам?” Реших, че ще е интересна крачка. Зная, че България е добро училище за футбол. Не ми трябваше много време, за да го реша.

-Изиграхте вече мачове за Верея. Как от терена виждате нивото на футбола ни?
-Преди по целия свят знаеха колко силна е България. Сега явно сте в процес на промени. Надявам се, че скоро националният ви отбор ще се върне на високо ниво. Гледах последния мач в София срещу Франция. Играхте добре. Вярно е, че не спечелихте, но ми хареса нивото на отбора.

-Кой български тим играе най-добре в момента?
-Мисля, че това е отборът, който участва в Лига Европа. Лудогорец е. В последните пет години явно това е вашият най-силен тим.

-Колко мача от българското първенство гледате по телевизията?
-Не мога да кажа точен брой. Гледам понякога. Но и често не ми стига времето.  Един път ходя на тренировки, друг път съм на лагер със съотборниците ми от Верея. Когато имам възможност, винаги гледам.

-Как хората във Верея ви посрещнаха?
-Всички са много приятелски настроени. И в отбора, и в Стара Загора. Верея е тим от много свестни момчета. Усещам го и на терена, и на тренировките.

-А какво мислите за българите? Не само за вашите съотборници.
-Навсякъде виждам емоционални и любезни хора. Обичам да ходя в центъра на Стара Загора.

-Познават ли ви вече?
-Понякога – да. Интересно е, когато тук знаят кой си.

-Какво ви питат?
-Питат за състоянието на Верея, за световното първенство. Знаят, че съм играл на мондиали преди.

-Къде живеете? В хотел или си имате квартира?
-В апартамент съм. Не в Стара Загора, а на 15 километра от града.

-Как намирате България като страна? Не само за футбола ни. Харесва ли ви културата ни?
-Много е интересно тук. Говоря самата истина. Хората са добри. Според мен тук е едно прекрасно място за живеене.

-Семейството ви с вас ли е?
-Да, с мен е. Така се живее по-добре.

-Колко голямо е семейството ви?
-Жена ми и три от децата са с мен. Имам едно, което е в Турция, защото там е училището. Общо имам пет деца.

-Каква храна предпочитате? Арабска или българска?
-Смесено е. Понякога ям българска, понякога арабска. Зависи как ще дойде.

-Коя българска храна най-много ви хареса?
-Ям всичко. Почти нямам проблеми с различните храни.

-Колко години планирате още да играете футбол?
-О, не мога да ви отговоря. Започнал съм да играя футбол, когато бях на осем години. Не знам кога ще спра.

-Но в началото на следващата година навършвате 41. Явно още доста ви се играе.
-Нямам представа. Може и да е последният ми сезон, но не изключвам да има и друг.

-Виждате ли се още един сезон в българския футбол?
-Не знам. Наистина.

-Вие сте продукт на академията на Ал Ахли (Джеда). Спечелихте арабската Шампионска лига.  Какъв клуб е това?
-Един от най-големите в Саудитска Арабия. Заедно с Ал Насър и Ал Хилал. Град Джеда също е сред най-големите в страната и хората много обичат своя отбор.

-Какъв точно град е Джеда? Бихте ли го препоръчали на български туристи?
-С голямо удоволствие. Който отиде, няма да съжалява. Красиво е. Хората в Джеда също са изключително дружелюбни.

-Веднага след като напуснахте Ал Ахли през 2008 година, треньор на отбора стана българинът Стойчо Младенов и спечели Купата на персийския залив. Какво знаете за него?
-Много неща съм слушал за този треньор, но за съжаление не успях да работя под негово ръководство. Когато дойде, аз преминах в швейцарския Ксамакс, а когато се върнах, отидох в Ал Насър.  Имам много приятели в Джеда, които разказваха само суперлативи за работата на Младенов.

-Какъв опит натрупахте в Швейцария? Останахте там само един сезон.
-Много различна държава. Там говореха основно на френски, защото живеех в град Нюшател. Той е съвсем близо до френската граница и Женева.  За един чужденец, какъвто бях аз, беше много интересно да опита едно различно футболно училище. България е второто място извън Саудитска Арабия, където играя.

-Но защо останахте само една година в Ксамакс?
-Дойде оферта от Ал Насър (Рияд). Това е много голям и важен клуб за Саудитска Арабия. Да, бях само една година в Швейцария и ми се прибираше у дома. След това спечелих два пъти титлата на Саудитска Арабия с Ал Насър. Значи не съм сбъркал.

-Не ви ли се искаше да опитате да поиграете и в друга европейска държава?
-Не. Нямах желание.

-Трудно ли е за футболист от Саудитска Арабия да играе в Европа?
-Не е трудно. Но в Саудитска Арабия футболистите получават добри заплати. Освен това ние сме хора, които много държим да бъдем заедно със семействата си. Саудитска Арабия има добри футболисти и заслужено ще участва на  световното първенство. Отборът ни е от високо ниво. Истината е, че почти всички предпочитаме да играем у дома.

-Имате 287 мача за Ал Ахли. Но отидохте да играете за Ал Насър. Нямахте ли желание да се върнете в родния си клуб?
-Никога не се знае какво ще се случи в живота. Така се случи и с мен.

-Как феновете на Ал Ахли приеха вашето решение?
-Феновете на Ал Ахли много ме обичат. И останахме близки. Все пак там стартирах кариерата си още като малко момче. Бяхме заедно около 20 години.

-Когато играехте в Саудитска Арабия, по едно време в първенството имаше няколко български треньори. Имате ли впечатление от тях?
-Не съм работил с български треньори. Но знам, че са се представяли добре. Не мога да кажа за съжаление точни имена. Българският футбол има добри специалисти.  Истината е, че в Саудитска Арабия най-много обичат да привличат бразилски треньори.

-Футболът на „кариоките“ ли е най-любимият във вашата страна?
-Определено харесваме стила на бразилците. През последните години е имало треньори и от много други школи. Но бразилците са на специална почит.

-Гледате ли мачове от първенството на Саудитска Арабия, когато сте тук в България?
-Гледам почти всичко.  Един от последните е нашето „Ел Класико” -Ал Насър срещу Ал Итихад. Дори когато съм на лагер с Верея, използвам всяка възможност да гледам мачове на компютъра.

-А кое е любимото първенство на феновете в Саудитска Арабия?
-Най-много се гледат английското и испанското първенство. Преди на първо място беше италианското. Но сега тяхната лига не е, каквато беше преди. Сега може би Англия е на първа позиция.

-Кой е най-обичаният отбор в Саудитска Арабия?
-Не се различаваме от целия свят. Всички обичат Барселона и Реал (Мадрид). Но аз например съм привърженик на Ливърпул.

-Вие играхте пет години в Ал Насър. Как решихте да търсите ново предизвикателство, което ви отведе в България? Не ви ли се искаше да останете у дома?
-Понякога човек се нуждае от нещо ново. Исках още едно предизвикателство. Изкарах почти шест години в Ал Насър. Спечелих всичко възможно. Аз съм човек, който много обича футбола. Исках да продължа да играя. По никакъв начин не си мислех, че мога да спра. Така се стигна до разговора с моя приятел мениджър и българското предизвикателство. 

-Имахте ли оферти от други клубове? Може би български или от друга държава?
-Едната опция беше да отида в Йордания. Вариант беше и Гърция.

-Какво знаехте за България, преди да дойдете тук?
- Знаех за България от вашия златен отбор през 1994 година.

-Какво мислите за него?
-Беше невероятен отбор. Благодарение на него по света знаят за българската футболна школа.

-Кой е вашият любим български играч?
-Разбира се, че е Стоичков. Той не е само любим на българите. Той е човек от световен мащаб. Страхотен футболист беше.  Помня, че Стоичков игра и в Ал Насър в Рияд.

-Да, два мача.
-Помня добре. Не съм играл с него, но ги гледах по телевизията. Това беше финалът на азиатската Шампионска лига и след това Ал Насър отиде на световното клубно първенство в Бразилия.

-С националния отбор на Саудитска Арабия сте играл на три световни първенства. Това ли е най-големият успех във вашата кариера?
-Така е. Всеки футболист иска да е част от мондиала. Аз имах щастието да съм на три. Сега искам и на четвърти да отида. Затова се боря.

-Сега ли?
-Да, защо не?

-Защото казахте през 2010 година, че се отказвате от националния отбор…
-Да, но сега се боря за място в тима. Всеки добър футболист има шанс да бъде поканен.  В момента Хуан Пици пое националния отбор.  Договорът на неговия сънародник - аржентинеца Едгардо Бауса беше прекратен. Той води тима само в три приятелски мача, но не се справи добре. Треньорите имат различни разбирания. Бауса обича много дефанзивния футбол, но това не е в кръвта на играчите от Саудитска Арабия. Ние искаме да играем с топката. Вече ви казах, че в  Саудитска Арабия хората обожават бразилския футбол. А „кариоките“ са пример как се държи топката. Но, разбира се, това е много трудно да се научи.

-Сигурно много се гордеете, че един ваш сънародник вкара гол в стил Диего Марадона на световно първенство.
-Разбира се! Саед ал Овайран. Това беше през 1994 година.

-Помните ли срещу кого?
-Срещу Белгия, беше уникален гол. Победихме с 1:0. Години по-късно Мишел Прюдом, който бе вратарят на белгийците, дойде да работи в Саудитска Арабия. В Ал Шабаб това беше отборът на въпросния Саед ал Овайран.

-Как виждате шансовете си за тима на Саудитска Арабия на световното първенство?
-Ще се боря до последния момент. И ако ме поканят ще отида, естествено.

-Играхте в един кошмарен за страната ви мач срещу Германия на Мондиал 2002. Толкова ли голям беше Мирослав Клозе?
-Да, вкара ни пет гола и ни биха с 8:0. Понякога се случва във футбола. Това е черен ден за футбола в Саудитска Арабия. Но има и такива моменти. Помните, че на миналото световно Бразилия загуби с 1:7 от Германия. При това в Бразилия. Не е добре за загубилия, но е част от играта.

-Пазихте ли персонално Клозе?
-Играх срещу него. Но той игра като типичен централен нападател, а аз съм ляв бек. Така че не бях съвсем персонално срещу него.
 
-Какви са очакванията в Саудитска Арабия за световното в Русия?
-Искаме да опитаме да направим най-доброто. Много ще е трудно. Всички футболисти в отбора са млади. Искаме да видим добри резултати. Групата не е лоша и ако успеем да прескочим тази фаза, ще е голямо постижение.

-Коя е голямата звезда на вашия отбор?
-Целият тим е звездата. Нямаме един, за когото да кажа, че е над останалите. Всички са млади. Виждам, че те могат да играят като един. Всички са приятели.

-Гледахте ли контролата срещу България?
-Не можах да я гледам. Само репортаж от двубоя.

-Имате 108 мача за националния отбор. Кой е най-добрият от тях?
- Обичам всичките осем мача, които съм играл на финали на световно първенство. Също така и финала на азиатското първенство, когато станахме шампиони.

-Срещу кой отбор беше той?
-Срещу Обединените емирства. Преди това победихме Иран. Беше през 1996 година. За мен това бе дебютен сезон в националния отбор на Саудитска Арабия.

-За първи път в историята на футбола четири арабски държави ще участват на мондиал. Какво означава това за хората в този регион? Представителите ще бъдат Саудитска Арабия, Египет, Тунис и Мароко.
-Много от футболистите в тези отбори играят в Европа и са събрали международен опит. Египет има много силен тим. А Саудитска Арабия и Тунис са съставени повече от млади футболисти.

-Феновете са влюбени във футбола в тези държави?
-Не просто влюбени. Живеят с него. В Саудитска Арабия няма човек, който да не обича футбола.

-Кой от арабските отбори ще се представи най-добре?
-Най-силният тим е Мароко. Те имат готов отбор със силни футболисти, които са в Европа. На второ място по сила поставям Египет.
 
-Играете като ляв бек. Кое е най-доброто дясно крило, срещу когото сте играл?
-Тиери Анри.

-Къде го срещнахте?
-На световното през 1998 година.

-Вкара ли ви гол?
-Не, не успя. Но Тиери Анри е феноменален футболист.

- След вашето идване във Верея възможно ли е да се засилят контактите между българския и саудитския футбол?
- Защо не? Аз виждам много потенциал в българския футбол.

-Виждате ли се като треньор скоро?
- Много е комплицирано. Има хора, които си казват, че никога няма да станат треньори. И в един ден се събуждат точно като такива. Никой не знае какво ще се случи с бъдещето му.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+