Пиер ван Хойдонк е бивш холандски футболист, централен нападател, считан за един от най-добрите изпълнители на преки свободни удари. На клубно ниво е най-известен като футболист на Селтик, Фейенорд и Фенербахче. През 2002 г. е избран за Футболист на годината в Холандия, записвайки 46 мача и 14 попадения за „лалетата”. Понастоящем той е анализатор и ще пристигне в София за световната квалификация между България и Холандия.

– Г-н Ван Хойдонк, Вашата кариера не започна в един от трите гранда на Холандия. Как така успяхте да вкарате 81 гола в само 115 мача за НАК (Бреда)?
– Всъщност, като съвсем малък първо играх в Розендаал. И след две години ме взе НАК (Бреда), което е и реалното начало на моя професионален път. Имах късмета да попадна в отбор, който бе изпълнен с по-възрастни футболисти. Аз бях само на 21 години и се учих от опитните около мен. Разбрах какво се изисква, за да си на най-високото ниво. Така по-късно отидох във „Фейенорд“, после във Франция. Но никога няма да забравя как тарторите в НАК ме учиха не само на футбол, но и на поведение. На терена нещата ми се получаваха наистина добре. Затова и статистиките ми в „Бреда“ са толкова сериозни и предполагам неслучайно ме попитахте за тях.

– В кариерата си имате толкова много голове. Кой ви беше примерът?
– Всъщност винаги съм се възхищавал на халфове. Реално аз започнах кариерата си в средата на терена. Обичах футболистите, които отварят играта с един пас или с една асистенция, а и разбира се, понякога вкарват голове. Така, че никога не съм имал специален пример за нападател. Естествено, нашето поколение израстна с головете на Марко ван Бастен. Той беше един от най-добрите в света. Всички го гледахме, всички се стараехме да научим нещо от него. Той вкарваше феноменални голове. Но всеки нападател има своите собствени качества. Общото е, че всеки от нас знае къде да застане, за да вкара топката във вратата.

– Каква е магията на гола?
– На първо място да знаеш какво да направиш, когато топката стигне до теб. Ако започнеш много да мислиш в този момент, вече си закъснял ужасно. Когато гледам нападателите сега, предварително знам какво ще направят. Без значение дали вкарват гол или не. Мога да оценя дали са реагирали правилно или не. Разбирам кой нападател ще вкара повече голове и кой тепърва има да се учи. Някои нападатели искат да ритнат топката с всичка сила. Не съм убеден, че такива ще вкарат по 30 гола на сезон. А тези, които са разнообразни в отиграванията, са доста по-продуктивни.

– За да си голмайстор е повече инстинкт или повече трябва да се учиш?
– Повече е инстинкт. Да знаеш как да попаднеш на място, където уж нищо не се случва, но изведнъж топката идва точно там. Това не е късмет. Разбира се, трябва и да се учиш как да завършваш положенията. Аз се учих, гледайки много видеозаписи и мачове по телевизията. Ако наблюдаваш внимателно добрите нападатели, виждаш как вкарват, как стигат до голови ситуации. Фиксирах това и се стараех после да го повтарям. Така се става голмайстор.

– След толкова много голове в НАК (Бреда) не дойдоха ли оферти от Фейенорд, Аякс или ПСВ (Айндховен)?
– Оферти не. НАК искаше 1,5 милиона евро за мен и това беше преди правилото Босман. Бяха доста пари за онова време и за клуб като НАК. Знам, че имаше интерес от Фейенорд, но не и конкретна оферта. За тях това бяха много пари. Тогава се появи Селтик, плати и аз отидох в Глазгоу.

– Вие сте играл на много места в Европа и навсякъде сте вкарвал много голове. Кой отбор е най-близо до сърцето ви?
– Ако говорим за чуждестранни клубове, това са Селтик и Фенербахче. Те са много специални. Натрупах невероятен футболен опит в Шотландия и Турция. Също чудесни бяха и отношенията ми с феновете там.

– Освен в Селтик и Фенербахче сте играл и за „Бенфика“, където също феновете са много пламенни. Къде отношенията между футболисти и и запалянковци бяха най-добри?
– Явно знаете доста за мен. Имате предвид моите ли отношения?

– Не – като цяло.
– В Селтик феновете са много лоялни. Като отидем в Португалия, в Южна Европа те са доста по-страстни.

– Не приемат загубите.
– Точно така. Винаги показват яда си, когато отборът им не спечели. Това е доста различно в сравнение с Шотландия.

– Вие сте играли в дербита като Селтик – Рейнджърс, Фенербахче – Галатасарай, Бенфика – Спортинг или Порто. Кой е най-големият мач?
– Обичам дербито на Глазгоу между „Селтик“ и „Рейнджърс“, а също и истанбулското „Фенербахче“ – „Галатасарай“.

– Колко гола сте вкарал в тях?
– О, да си помисля. Може би са 12 или нещо такова.

– Бихте ли ни разказали някоя история от тези дербита, която би била интересна за нашите зрители?
– Тези мачове се играят с много страст. Не само на терена, но и между феновете. Те истински се мразят, но това прави дербитата специални.

– През 2001 година се завърнахте в Холандия вече с екипа на Фейенорд. Спечелихте Купата на УЕФА. Помните ли кои отбори победихте до финала, който беше на вашия стадион в Ротердам?
– Всичко помня. Започнахме сезона в Шампионската лига. Бяхме в група с Байерн, Спартак (Москва) и Спарта (Прага). Завършихме на трето място и така попаднахме в Купата на УЕФА. Играхме срещу Фрайбург, Рейнджърс, ПСВ (Айндховен), Интер и накрая на финала срещу Борусия (Дортмунд).

– Значи съдбата пак ви събра в мач срещу Рейнджърс?
– За мен това беше огромен двубой. Аз имах богата история от съперничеството ми срещу „Рейнджърс“. По моето време в „Селтик“ не успяхме да спечелим титлата на Шотландия. В един от сезоните загубихме само един мач, завършихме наравно 7 пъти и пак останахме втори на 4 точки след „Рейнджърс“. Затова много исках да взема моя реванш. Особено специален бе вторият мач в Ротердам. Победихме с 3:2, а аз вкарах два пъти от пряк свободен удар. Това беше моето голямо отмъщение.

– Победата на финала над Борусия (Дортмунд) ли е най-големият мач в кариерата ви? Страхувахте ли се от проклятието, че има проклятие тимът домакин да не печели трофея у дома си.
– На клубно ниво със сигурност това е пикът в кариерата ми. Вярно е, че спечелихме не Шампионската лига, а Купата на УЕФА. Но аз изиграх важна роля. През сезона в Европа вкарах осем или девет гола. Два от тях бяха точно на финала. Имах гол във всеки кръг. И определено сериозно влияние върху резултатите. Да, футболът е колективна игра. Около мен бяха все класни футболисти като Босвелт, Томасон, японеца Шинджи Оно, Ван Перси бе на 18 години. Но като цяло имахме доста опит. Но да вкараш осем гола в един сезон в турнира за Купата на УЕФА смятам за сериозно постижение.

– Вие имате опит и във Висшата лига с екипа на Нотингам. Как се промени английският футбол в сравнение с вашето време?
– Невероятно много се промени. Когато бях в Нотингам, не бяхме добър тим. Не можехме да се противопоставяме на никого. Доста лесно отпаднахме. Това беше времето, когато чужденците започваха да идват в Англия. Денис Бергкамп подписа с Арсенал, Франк Лебьоф отиде в Челси. Те бяха едни от първите. Тогава започна тази чуждестранна инвазия в Англия. Висшата лига се разви изключително много и това се дължи най-вече на легионерите.

– Вие сте вкарал толкова много голове. Нямахте ли оферти от Испания, Италия или Германия?
– Докато играех в Бенфика, веднъж дойде предложение от Испания. Беше от Виляреал. Потърсиха ме и от Бреша в Италия. От Германия никога не е имало нищо конкретно. Веднъж говорих с Ралф Рангник, когато беше треньор на Щутгарт. Но никога не се стигна до сериозно предложение.

– Кое е най-силното първенство?
– Най-силно за мен е испанското. Винаги ще има сравнения с Висшата лига. Но погледнете резултатите в Шампионската лига и Лига Европа. В последните 10 години двата турнира са под влиянието най-вече на испанските отбори. Четвъртфиналите, полуфиналите – постоянно виждаме доминация на испанците. Не е пълно с английски отбори, нали?

– Имате славата на един от най-големите специалисти в изпълнението на пряк свободен удари. Колко гола сте вкарал по този начин?
– Мисля, че са повече от 50.

– Попитах ви за магията на гола. При пряк свободния удар пак ли е въпрос на инстинкт?
– Има много футболисти, които могат да изпратят топката точно там, където искат. Защо аз бях по-успешен от останалите? Заради крачката, заради подхода към топката. Като много други аз можех да изпратя топката, където искам. Но го извършвах с много по-висока скорост. Това именно правеше разликата. От скоростта зависи дали вратарят ще успее да стигне до топката или ще закъснее. Това е секретът или както казвате магията.

– Кой е най-важният ви гол?
– Най-важният ли? Трябва да помисля. Важно е, когато успееш да вкараш във финал за Купата на УЕФА. Аз успях два пъти. Но в същия сезон на четвъртфинала срещу ПСВ (Айндховен) бяхме на практика отпаднали. Губихме с 0:1 у дома в третата минута на допълнителното време. Тогава вкарах гол с глава и мачът отиде в продължения. След това спечелихме след изпълнение на дузпи. Но благодарение на този мой гол стигнахме до крайната цел – Купата на УЕФА! Беше наистина много, много, много важен гол.

– Кой майстор на пряк свободния удар харесвате – преди и сега?
– Когато бях малък, имаше един, който беше много различен от всички останали. Името му е Мишел Платини. По негово време, на световното първенство в Испания през 1982 година, се възхищавах също на бразилеца Зико. Тези звезди ме накараха да се влюбя в магията на прекия свободен удар. В днешния футбол най-добрият е Лео Меси. Миналата година ме впечатляваше много и турчинът Чалханоглу от Байер (Леверкузен).

– Меси и Роналдо се съревновават във всичко – включително и при пряк свободните удари. Твърд ли сте в оценката кой е по-добрият от двамата?
– Да, Меси е. И отговорът на въпроса „Защо?“ е много елементарен. Меси стреля от статично положение както го правех и аз. Имам предвид с изключителна прецизност. Стреми се да бъде точен, а не набляга на силата. Роналдо използва само силата. В днешния футбол с новите топки е по-лесно да се целят горните ъгли. Меси прави точно така и за вратаря става невъзможно да спаси. Кристиано Роналдо, и много други, които наблягат на силата, просто искат да улучат целта. Но не могат да кажат къде точно ще отлети топката. При тях головете са повече на късмет. Аз обожавам играта на Роналдо. Той е страхотен пример за много млади футболисти. Бих казал най-добрият пример за това как трябва да се работи здраво, за да ставаш все по-добър. Кристиано е много талантлив, но иска с работа да стане още по-силен. Работи здраво, здраво, здраво… Човек за пример. Но не мога да кажа, че Роналдо е голям специалист на преките свободни удари. Вероятно много мислят, че е такъв просто защото е Кристиано. С неговата стойка, с неговото захождане той вече е направил своя имидж. И хората си казват: „О, той е невероятен!“ Но ако погледнете коефициентът му на вкарани голове от пряк свободен удар спрямо броя на изпълненията му, ще разберете, че не е майстор на тях.

– Нека поговорим малко за холандския футбол. Барселона на Йохан Кройф и Аякс на Луис ван Гаал са едни от най-добрите отбори в историята. Какво е толкова специално на холандците? Какво е вашето наследство в играта?
– Ние винаги даваме на света едни от най-големите таланти. Майстори с топката, техничари. Но в последно време изостанахме. Останалите държави не спят. Гледат добре какво и как се случва в Холандия. Но също и в останалия свят. Холандия като че ли спря да се развива в един момент. Имаме нужда да се събудим, да се подобрим, да гледаме другите какво правят. Да пратим хора да се обучат от академиите в другите държави, да почерпим опит. Вече твърде дълго живеем в нашия собствен свят. Затова сега сме и в черен период. Националният ни отбор е много далече от качеството и резултатите, които светът е свикнал да вижда от нас.

– Има ли отбор в света, който може да играе тотален футбол, наложен преди години от Йохан Кройф?
– В добрите си дни Барселона може. Също обожавам да гледам играта на Байерн. Това са два отбора, които обичат да атакуват. А това е наследството, което Холандия даде на футбола. И продължава да дава. Въпросът е, че ние трябва да направим крачка или две встрани или дори назад, без да губим своята идентичност. Не трябва да спим на стари лаври, а да започнем да произвеждаме по-добри играчи.

– Вие твърдите, че холандския футбол е в дупка. Трите гранда – Аякс, ПСВ (Айндховен) и вашият Фейенорд са ставали европейски шампиони, а сега не могат да се конкурират с големите сили. Това не е ли сериозен проблем за вашия футбол?
– Това е проблем на много други държави по света. Големите първенства с всеки ден стават все по-богати. Те вземат нашите футболисти, докато са съвсем млади. В холандското първенство не остават звезди. Те си тръгват, съзнавайки, че едва ли винаги ще са титуляри на мястото, където отиват. Много от тях остават на пейката или ги пращат под наем другаде. Този процес ни затруднява. Не можем да се сравняваме с големите в Шампионската лига. В някой щастлив ден бихме могли да поднесем изненадата, но това ще си е просто една…изненада. Големите си остават от Германия, Испания и Англия.

– Във вашата кариера сигурно сте играли и срещу българи. Помните ли такъв мач?
– Сигурен съм, че никога не съм играл срещу български отбор.

– Вие дебютирахте в националния отбор на Холандия през 1994 година, която е най-славната за България. Какво мислите и какво си спомняте за нашия тим от световното в Щатите?
– Спомням си отлично Балъков, Стоичков, Лечков и Пенев. Първите трима направиха страхотно световно първенство. За първи път гледах българския национален отбор на това първенство. След това следях Балъков в Бундеслигата. Примерно по онова време не гледах испанското първенство и Пенев ми беше доста неизвестен. Впечатли ме с националния отбор, въпреки че го нямаше в Щатите. Лечков също играеше в Бундеслигата. Да, на световното първенство през 1994 година България беше изненадата. И разбира се най-големият ви играч бе Христо Стоичков.

– Има ли проклятие върху холандския отбор на световни първенства? Така и не можете да станете шампиони.
– Не бих искал да го наричам проклятие или лош късмет. Имахме голям шанс на финала на Мондиал 2010. Тогава Испания ни победи в продълженията.

– Нека ви прекъсна. В края на миналата година в Цюрих направихме интервю с бившия президент на ФИФА Сеп Блатер. Той ни каза, че този финал е най-качественият мач, който е гледал в живота си.
– Този финал ли? Тогава той не е гледал много футбол в живота си. Мисля, че господин Блатер е лъгал доста в миналото си. Това са пълни глупости. Въобще не мисля, че този мач беше голям. Гледала съм много, много, много по-добри двубои от финала Испания – Холандия. Но вероятно аз съм гледал доста повече футбол отколкото Блатер.

– Предстои световна квалификация между България и Холандия в София. Какво бихте ни казали за състоянието на вашия отбор и какво знаете за нашия?
– Нашият национален отбор минава през много труден период. Играхме добре срещу Швеция на старта на кампанията в Стокхолм. Направихме равен. След това Франция ни победи на наш терен. Но пък всеки може да живее с такъв резултат срещу французите. Нашата цел е да гледаме второто място в групата. Затова е задължително да спечелим три точки от България. Ние имаме проблеми и с чужденците. Примерно Робен! Никога не знаеш дали е контузен или не. Той е играч от световна величина, но не можеш да разчиташ постоянно на него. Много пъти ни е трябвал, а го е нямало. Винсент Янсен не играе редовно в Тотнъм. А Мемфис Депай сега опитва да съживи кариерата си в Лион, но през есента въобще не го пускаха в Манчестър Юнайтед. Интересно е да видим какво ще направи треньорът. Ние вече нямаме толкова много талант в отбора. Ще видим на кого ще заложи за двубоя в София.

– Знаете ли нещо за българския отбор?
– Аз съм анализатор на телевизията, която ще предава за Холандия двубоя и също ще дойда в София. Сега не знам почти нищо за България, но със сигурност ще се подготвя добре и ще изгледам доста ваши записи.

– Подобно на Стоичков работите в телевизия, но не ви ли се иска да се изявявате и като треньор?
– Не, все още нямам последния лиценз. Сега бих могъл да бъда само помощник треньор. Няколко пъти в живота си съм имал възможност за лиценз, но сега си харесвам живота. Коментирам по телевизията, играя на световното на сняг в Ароза, излизам с приятели. Един ден летя за Барселона, за да видя как ще се представи „Селтик“. На другия ден съм на самолета за Манчестър, за да наблюдавам „Фейенорд“ срещу „Юнайтед“. Това ми харесва. Ако вляза в треньорството, всичко това ще свърши. А аз си харесвам живота такъв, какъвто е сега.

– Като футболен анализатор как ще отговорите на въпроса за влиянието на парите върху футбола и най-вече от Китай?
– Да, вярно е, че идват в повече. Но пък не са по-малко тези в Англия. Във Висшата лига от няколко години се плащат луди суми за футболисти и всички искаха да ходят там. После се появи Близкия Изток, а сега е ред на Китай. Окей, мнозина играчи могат да отидат там за много пари. Но дали ще се наслаждават на футбола? Трябва да приемем тази ситуация с големите пари. В края на краищата това са професионални футболисти и имат право да избират сами за себе си кой път да изберат.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+