Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи втора част от вълнуващата среща между двама кавалери на „Златната топка“ от Източна Европа. Христо Стоичков проведе повече от приятелски разговор с украинската легенда Игор Беланов. Европейският вицешампион от 1988 г. вече разказа интересни истории за детството си и разкри, че е пазил „Златната топка“ в тайник под ваната. Любопитният разказ продължава на иконата на Динамо (Киев) продължава със силни думи за най-важния човек в живота му, за най-добрите футболисти за всички времена и за днешното състояние на най-популярната игра.

- Игор, какво си спомняш за 1988 година? От онзи голям отбор на „сборная“?
- Тогава беше различно. Съвсем друг футбол се играеше. През 1986 г. бяхме практически отбор от Динамо /Киев/ и всички знаехме кой накъде ще тръгне, какви са силните и слабите му страни, как ще направим заедно контраатака. А на европейското в Германия през 1988 г. беше по-различно. Имаше играчи от Спартак, от Динамо /Минск/, изобщо отборът беше доста различен. Липсваше ми тогава предишния тим. Например, когато ти излизаше за Барселона, знаеше силните страни на всеки и какво може всеки един от съотборниците ти. Кой ще ти даде хубав извеждащ пас, кога трябва всички задружно да се браните. Всичко знаеш за всеки. Така беше и при нас през 1986 г., а през 1988-ма постигнахме резултати единствено благодарение на дисциплината и реда в отбора. Имаше промяна и действах като десен полузащитник и така играех по-малко напред. Но например срещу Холандия, ако си спомняш, Саша Заваров даде пас на Медведев, аз се откъснах и подадох на Вася Рац. Той вкара за 1:0 и така бихме холандците.  Дадох още един голов пас и в следващите мачове. Тотално работех за отбора на това първенство. Бяхме променили схемата и играехме само с един нападател и това беше Олег Протасов.

- Как можеш да опишеш онзи велик треньор, който водеше тогава отбора?
- Вече казах за него, че не познавам такъв професионалист - до мозъка на костите. Той беше човек, който никога не фаворизираше никого. За него всички бяхме равни. Затова и имахме добри резултати. Мога да дам следния пример - спечелихме мач с 4:2 или 3:2, като аз вкарах два от головете. Влизам в съблекалнята с доволно изражение, а той ме подкара още от вратата: „Защо не вкара онова положение, а защо при другото не подаде?“ Веднага ме приземи и ми помогна да не летя в облаците. Все ми казваше, че не е хубаво да се ходи по ресторанти. И аз започвах да мисля върху всичко, което чуех от Лобановски. Затова с него имахме такъв успех. Абсолютно никога не хвалеше никого. Освен това не можехме по изражението на лицето му да разберем дали е доволен или не. Беше невъзможно да се разбере. На нас ни се искаше през цялото време да играем така, че най-после да го видим доволен, а той винаги имаше едно и също изражение. Постоянно. Дори, когато имаше наистина положения или мачове, в които сме били много добри и на ниво, той пак не показваше, че е доволен. Но беше също и човек, който поемаше пълната отговорност за всички свои думи. Казваше неща и после винаги ги изпълняваше. Насочваше ни върху какво трябва да работим, за да подобрим играта си. Това е истинският професионализъм. Наистина голяма фигура. Днес половината от младите хора не се интересуват изобщо от тези неща. А тогава беше друго. Направих серия от много силни мачове за Динамо (Киев) и след тях отидох при него да го попитам за квартира. „Заслужавам ли?“,  попитах. „Заслужаваш“, отговори той. „Сега в следващия мач, ако вкараш два гола на Рапид във Виена ще поговорим конкретно по въпроса“. Разбира се, това можеше да стане само, когато има налице истинска работа и резултати. Имаше нетърпимост към капризните футболисти.

- Игор, имам една снимка, която е много специална за теб. Защото те слушам и разбирам, че има един треньор, който е много важен за теб и за футболната ти кариера и живот. Какво означава за теб тази снимка?
- Тази снимка показва истинското човешко отношение от страна на футболист и треньор, независимо че е направена след края на моята кариера. Това беше мач пред пълен 100-хиляден стадион, приятелски мач със Спартак /Москва/. Стана красиво, поздравиха ни и ни наградиха, а Лобановски стоеше встрани от цялата тази шумотевица. Нямаше да съм човек, ако не бях отишъл при него и не го бях прегърнал и целунал. И награждават, награждават, награждават..... Стигнах до Суркис, но му се извиних и отидох при Лобановски, прегърнах го, а той заплака. Целият стадион избухна в аплодисменти, защото той заслужаваше най-много уважение от всички, защото беше човекът, който реално беше създал всички нас. Ако бях останал в Черноморец /Одеса/ нищо от тези прекрасни неща нямаше да се случи. Затова казах пред всички, че това, което правим като събитие е единствено и само в негова чест. А сълзите му... Христо, ти си професионалист и знаеш за какво говоря и какво означават сълзите на такъв човек. Това е отношение!

- Ще ти задам един въпрос за нещо, което отива отвъд футбола и отвъд спечелването на „Златната топка“ - раждането на твоя син. Защо го кръсти Валерий?
- Кръстих го на Валерий Василиевич Лобановски, защото той ме създаде и на него дължа успехите си. Носеха ни на ръце, побеждавахме наред, точно както и ти Христо с Барселона, но всичко това дължахме на него. Опитвахме се да побеждаваме с още повече голове, да докажем че струваме нещо, а той ни позволяваше да го правим, независимо, че му беше много тежко да работи без почивка. Днес тези неща просто ги няма. Гледам тренировките и никой не ги приема сериозно като него, професионално. Уважавам го и затова кръстих на него моят син. Не мога да кажа, че беше така директен и прям към всички, както беше към мен. Показваше ми, че съм длъжен да бъда професионалист, че нещата които всеки има като проблем вкъщи, трябва да остават вкъщи и да се оправяме с тях, за да не влияят на работата ни. Давам малък пример за това. Мама дойде в Киев. След един мач, който завърши наравно 1:1, ни събраха всички да ни карат за наказание на лагер в базата на отбора. Не бяха доволни от играта ни и затова не ни пуснаха. А мама беше дошла и искаше да говори с мен. И аз ѝ казах, че няма как да стане, но ако иска да поговори с треньора. Аз не можех да говоря с него, защото всичките момчета отиваха в базата и трябваше да отида заедно с тях. И мама отиде при него. А той не пожела да говори с нея. И я помоли да отиде настрана. Аз се обидих, естествено. Но тази случка показва как за него професионализмът беше над всички и всичко. Да, аз се ядосах много и отидох без разрешение до Одеса, защото майката е много важен човек и за мен тя бе най-важна. После обаче си дадох сметка, че не трябваше да постъпвам така. Беше непрофесионално и  некоректно към съотборниците, с които трябваше да бъдем равни във всичко. Щом се отива в базата, значи всички трябва да отидат там. Без изключения. Запомних тази история, защото тя показва какъв професионалист беше Лобановски. Наистина до мозъка на костите. 100-процентов футболен професионалист. Докато съм жив, ще се моля за него. Не обичам евтиния пиар и не ходя където всички искат да се покажат. Просто обичам семейството и нормалните човешки неща.

- Игор, през 1986-а вкара един хеттрик срещу Белгия. Какви са спомените ти от онзи ден?
- Сложни чувства бяха. Смесени. Сълзи в очите. Знаех, че сме по-силни от тях. Независимо, че тогава отборът им беше също класен. Много добър тим имаха. Проблемът ни се оказа това, че загубихме битката между халфовете. Средната ни линия се пречупи. Дотогава с добра преса успявахме да победим всички, независимо от 40-градусовия пек. Белгийците имаха малко повече сили от нас за този мач. Ние атакувахме през цялото време, а те повече се бранеха. Това са по-важните неща за този мач. Разбира се, това че вкарах три гола, също беше важно за мен, но бих ги заменил и трите за победа на отбора ни в този двубой. Играхме достойно, но загубихме с 3:4 И досега продължава много да се говори за съдийството в този мач, но той вече е минал. Такъв е животът. И ти знаеш това. Такъв е футболът.

- Игор, за тези футболисти и тези хора, които не са те виждали да играеш - как би описал твоята собствена игра за тях? Какво би казал на тези хора за Игор Беланов?
- Вече споменах нещо по тази тема. Аз излязох от калта. Още като дете, когато бях при баба на село, сигурно съм бил на около седем годинки, взимах хронометъра и тичах по 30-40 метра. Засичах си времето и се опитвах все по-бързо и по-бързо да пробягвам това разстояние. И ти ще ме разбереш най-добре, Христо. За нападател това е много важно. Да можеш със скорост да излезеш зад защитата на съперника. Това е безценно. Да, имах скорост след това, но тогава съм бил на само седем години, тренирал съм сам и дори съм си поставял цели. Взимах сам хронометър и го правех, без абсолютно никой да ме е учил как се прави. И това даде резултат доста по-късно в живота ми. Имах много хъс и исках да се доказвам. Бях мъничък и не ме приеха в детската футболна школа, защото съм много нисък. Това така ме ядеше отвътре. И толкова силно ме ядеше, че започнах постоянно да мисля само за него и да се готвя два пъти по-усилено. И така съм цял живот. Всички казваха, че един ден ще отида в Динамо /Киев/. И веднага научих кои футболисти играят там – Блохин, Дамяненко, Бесонов... Всички момчета тогава бяха такива. С характер! В Динамо /Киев/ не можеш да отидеш да играеш, ако нямаш нужния силен характер. Имаше много талантливи момчета, които не стигнаха до първия отбор. Ако си със слаб характер и си свит и скромен, няма как да стане. Това го знаеш и ти от Барселона, нали?. Ако не си настоятелен и не го показваш постоянно, няма да играеш, разбира се.

- Игор, днес в света има ли футболист, за когото можем да кажем, че играта му прилича на тази на Беланов?
- Не бих искал да хваля сам себе си, но в днешно време не мога да видя някой, който да успява така да финтира защитниците и да играе като мен с гръб към вратата. Не знам дали помниш един мач, в който до мен стоеше Матераци, а Ованесян ми даде дълъг извеждащ пас. Финтирах го и той спря на едно място. Почиваше. А аз бях с гръб към него. И веднага щом получих паса рязко спринтирах и вече бях зад него. Това също е част от онези футболни хитрости, които днес не се виждат много. Според мен нападателят трябва да мисли, а не само да бяга. Трябва да може да се измъкне от опеката си. Едно време с нас играеха персонално. Имаше определен защитник, който ни пазеше през цялото време, но сега това не е така. Сега всички са наредени в линия. Ако днес с теб бяхме млади, щяхме докато играем, да се чувстваме, като все едно сме на почивка. Сто процента съм сигурен. Курорт! Защото така наредени в линия и при нашата скорост, просто никой нямаше да може да ни спре. Нещо повече - зад въпросната линия няма кой да покрие при пробив. Много лесно би ни било на терена днес на мен и теб, ако още бяхме млади.

- Игор, кажи според теб кои са петте най-добри играчи в света? Или е много трудно?
- Защо да е трудно? Пеле е безспорен. Ако трябва да са от всички поколения, би било трудно. Не искам да те обидя, Христо и не искам и други да ми се обидят. Затова посочвам вече отминалите поколения, където са Еузебио, Ди Стефано, Пеле, Марадона, Кройф... След това слагам теб, защото да играеш 7 години на топ ниво в Барселона, изобщо не е лесно. Да си винаги на гребена на вълната и да получиш всички награди, които ти си заслужил. След това Олег Блохин, защото съм израснал като футболист покрай него. Татко все ми го показваше, когато бях мъничък, после дори играх с него малко. Не искам да откроявам никой от тези, които изброих. Уважение към всички футболисти и това е единственото правилно нещо.

- Игор, какво си спомняш от 1986-та, преди световното, от тренировките, твоите съотборници, и най-вече с кого през цялото световно беше заедно в една стая?
- Делях една стая с моя приятел Вася Рац. С него заедно сме вкарали много голове. Имаше една интересна история на световното първенство. Всички се чудеха защо и как успявах да бягам толкова бързо. Никой не знае тази история. Ние с вратаря Ринат Дасаев бяхме извикани от доктора на отбора и той ни каза, че организмът има нужда от повече витамини, както и да ядем много мед. И той така се наблъска с мед, че трябваше да го закарат в болница. И аз хапнах, но при мен се получиха обриви и постоянно ме сърбеше, чешех се дори, но когато излизах на терена, беше просто невъзможно да ме спрат. (Смее се). Затова вкарах толкова много голове. Това е шега, но имаше такава история. Наистина бях във върхова форма. Самият аз не разбирах, как е възможно в такъв пек да тичам толкова много. Подготовката ни беше наистина добра. А пък понеже мислеха, че съм на анаболи и че ако ме проверят веднъж, след това ще съм спокоен и мога пак да ги вземам, затова ме провериха цели два пъти. Разбирам ги, обаче. За да дадем проба, ни даваха бира, а аз не обичам бира и я давах на съотборниците, а те се правеха, че са се напили и вдигаха наздравици. Изобщо беше наистина весело.

- Игор, какво се промени, след отделянето на Украйна от СССР? Има ли нещо, свързано с футбола и тази раздяла, което хората не знаят? Защо след разялата нито Русия, нито Украйна могат да постигнат успехи? Преди имаше много дисциплина, а сега няма ли?
- Нормално. Разделихме се и станахме по-слаби. В Украйна дори нямаме достойно вътрешно първенство. Преди играехме със силни отбори – московските Спартак и Динамо например. А днес всички виждат какви отбори имаме в това наше първенство. Естествено е да падне нивото в един шампионат, където има борба само между Динамо /Киев/ и Шахтьор /Донецк/. Само два отбора, а и в двата е пълно с чужденци. Затова е трудно да се събере тим, както тогава направи Лобановски с Динамо /Киев/. Той знаеше на кого може да разчита и имаше възможност да избере играчи от всеки друг отбор. Всички искаха да дойдат при нас. А Лобановски подбираше най-добрите, които пасват на неговата схема. Всички искаха да приличат на Динамо /Киев/. Това носеше ползи, добри резултати и беше много важно. Разединението, често съм изказвал това лично мое мнение, свали нивото на всичко. Няма как да се сравняваме със Сборная на СССР. Защо? Защото нашите родители бяха родени в СССР и ние бяхме израсли в СССР. Разбирам, че това е политика, но тя не трябваше да се смесва със спорта, с футбола. Защо? Аз исках там да е точно обратното. Да се обединим, защото заедно постигахме резултати. А сега няма такива. Сега и ние губим, и другите бивши републики губят. Дори не можем да стигнем до световно, а Русия също не играе добре. А освен това е много важно, че вътрешните ни първенства не са оспорвани и отборите са пълни с чужденци. А ние цял живот играехме и знаехме, че най-важното е човек да попадне в „сборная“. Всички се стремяха към това. А сега има футболисти, които не искат да играят за страната си. Може би също така липсва авторитетът на треньорите. А това е важно, нали? За теб Кройф беше авторитет. В националния ти отбор, където показваше резултати, също имаше авторитет. Човек в такъв случай играе и за себе си, и за треньора си. И за да покаже, че е във форма и че е силен. Разбираш ме, нали?

- Игор, мислиш ли, че някога отново ще видим силен отбор на Украйна? Както видяхме на онова европейско, когато Андрей Шевченко беше капитан на националния. Мислиш ли, че украинският футбол ще може някога да направи отново боеспособен отбор?
- Трудно ми е да кажа. Мисля обаче, че за да стане това, първо трябва да имаме оспорван и добър вътрешен шампионат. Трябва да имаме силни клубни отбори. Плюс играчи, които играят в чужбина, но не толкова далеч като сега, че селекционерът Шевченко реално да не може да гледа всичките им изяви. Освен всичко, някои от тях са резерви, други играят за клубовете си. Няма ги онези неща, които имахме с теб, Христо и заради които постигнахме успехите си. Самопожертвователността, стремежа и желанието, които имахме. Затова тогава имаше резултати. Днес не виждам такива футболисти. Играят в шампионата и губят безславно мачове. Не виждам и такъв колектив, какъвто имахме ние едно време. Сядахме да си поговорим, да обсъдим как може да играем по-добре. Освен това тогава ролята на капитана беше истинска. Лобановски правеше така - имаше си капитан на отбора и помощник-треньор, а от друга страна бяхме ние, футболистите. Той привикваше капитана и помощника и им даваше задачи. А те  после сядаха и говореха със съотборниците и всичко се обсъждаше между футболистите. Ставаше много добре. Всеки искаше да покаже всичко, на което е способен. А бяхме способни и то много. Това са много важни неща. Аз не разбирам защо при нас в Украйна трябва да съществува това противопоставяне - Донецк против Киев и Киев против Донецк. Дори във футбола направо се бият за това кой е по-силен и по-добър. Това е наистина ненужно. Ако си попаднал в националния отбор, то трябва да защитаваш с чест фланелката, да уважаваш треньорите и да не обясняваш какво искаш да постигнеш ти самия и какъв си красавец. Първо стани треньор да видиш какво е и после ги разказвай тези неща.

- Игор, във футбола твоята епоха определя една ера и всичко е преди или след нея. Онзи футбол може ли да се сравнява с днешния?
- Днес, разбира се, футболът е много по-бърз. Но пък ние тогава правехме такава игра, която днес може да се види само от най-добрите отбори. Това е така, защото ние играехме най-бързия футбол за времето ни. Освен това, сигурен съм, че ще те изненадам, но не можеш да си представиш какви мачове гледахме преди важните срещи от големите първенства. Гледахме американски футбол. Хората от щаба ни прожектираха мачове от американски футбол. Треньорът ни разбираше, че сме технични и бързи и имаме всички качества, но искаше да ни нахъса за борба. Сядахме, гледахме и вече не трябваше изобщо да се настървяваме за следващия мач. Очите ми вече бяха станали квадратни от видяното, а той нарочно избираше моменти, в които има сблъсъци и счупени кости. Като се нагледаш на такива работи, излизаш за победа и няма как да те спрат. Това беше много професионален подход от страна на Лобановски.  Друг интересен подход беше да ни показва мачове от английското първенство. Избираше моментите на корави битки между отборите. Показа ни мач от Англия между деца. Днес би било много важно да се показват подобни неща на нашите деца, които в момента израстват за футбола. Топката вече излиза в ъглов удар, а детето е изостанало зад нея на почти пет метра, но не спира и за миг. Тича до последно и накрая се хвърля на шпагат и я спира.

- Игор, днес си извън футбола, седиш си вкъщи, гледал си световното първенство, за кой отбор беше преди Мондиала и мислеше, че ще стане шампион?
- За мен винаги преди всяко първенство фаворит е отборът на Германия. Вече го казах. А другите отбори винаги са равностойни и никой не може да бъде сигурен за прогнози. Допреди това първенство, ми харесваше отборът на Испания, всички останали в елиминациите бяха с много изравнени сили. Да ти призная, аз отдавна съм престанал да правя прогнози за футбол, защото винаги, когато с приятели заложим на шега на някой отбор, не познаваме и губим. Чудна работа, нали? Мислим, мислим, гледаме резултати от предишни срещи, заложим и после... Излиза резултат точно обратен на нашите предвиждания. Никога не познавам в прогнозите си. Имам чувството, че животът се опитва да се посмее с мен и ме пита: „А ти накъде си тръгнал, момче? Играй си футбола и не се занимавай с прогнози“.

- Игор, последен въпрос. Играл си с първия ви носител на „Златна топка“ – Олег Блохин. Какво означава той за теб като играч, като съотборник и как би описал тази също голяма фигура във вашия футбол?
- Фантастика! Още като дете татко ме водеше да го гледам, докато Блохин играеше и вкарваше голове. След това успях да стигна дотам, че да бъдем заедно на терена. Да, той е капризен, много силен и строг характер, но това не е важно, защото е велик футболист. Всички големи имат своите странности и различен поглед върху живота. Бих искал у нас хората да помнят повече и по-дълго историята ни. За съжаление, обаче всичко много бързо се забравя. Забравят ни не запалянковците и хората, които наистина помнят цялата история на футбола от онези времена, а забравят ръководителите ни. Първо ще ти извадят душата, за да постигнеш нещо, а после много бързо забравят за успеха и какво ти е коствал той. Ако си твърд и имаш характер, ще издържиш на всичко това. Олег ги има тези неща, но наистина е и малко капризен. Трябва да му се отдаде дължимото за всичко, което е дал за футбола и родината си. Ако някой трябва да води  Динамо /Киев/, никой не заслужава повече от него. Сложиха го за треньор и много бързо след това го отстраниха. Отборът му не вървеше. Трябваше да му дадат време, да му позволят да си събере отбор, да се огледа за нови попълнения. Не е възможно веднага да тръгне всичко и да има само победи. Трябва да се поддържат треньорите, да им се дават възможности да селектират добър отбор и да вървят напред. За мен той е велик човек. Той е футболист с главна буква и това не са само и просто някакви гръмки думи. Това са думи на приятел, на по-малък от него брат. Той е по-възрастен от мен и мога само да кажа, че имам голямо уважение към него като човек. За мен е велик! И мисля, че не само за мен, а и за всички запалянковци. И това ще е до живот! Радвам се също, че и Шевченко се отнася към нас почтително. Огромно уважение и към него. Това са хора, които са направили Украйна по-добра. Счупиха всички рекорди. Всеки от нас даде своя дан, за да постигнем това и всеки от нас има своята славна история. Ние играхме повече от всички останали, вкарахме повече голове от всички останали. И всеки беше най-добрият за времето си.

- Игор, много благодаря! Наистина! Чувствам се щастлив, доволен, защото бях с теб в твоя дом – в Одеса. Защото успяхме да си поговорим за толкова много неща и ти пожелавам много късмет и винаги ще те нося в сърцето си! Много благодаря!
- Благодаря, скъпи приятелю, за мен това винаги е закон. Много ценя и уважавам историята и футболната памет. Онези, които разказват и работят за това, са много важни, защото така помагат хората да си спомнят за нас. Понякога ни канят от УЕФА и пред нас седи пълна зала, в която никой не знае кои сме. Затова трябва да се говори и да се правят интервюта с хората, които са правили футболна история, независимо кои са те. Ние вече сме извървели пътя си и сме го направили правилно. По друг начин не може да бъде. Аз винаги съм отговарял сам за своите думи. Когато съм правил всичко, винаги съм отговарял за действията си. Футболът има нужда от истински фанатични привърженици, но и от истински ръководители, които влагат сърце и душа. Това, за съжаление, не виждам днес. Преобладават сякаш задкулисните игри, играят все по-много пари и крупни сделки. Това е водещото. Може би и аз съм прекалено капризен, но така съм възпитан. Това е мнението ми. Обожавам те, Христо! Голям си! Всичко най-добро за теб!