Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи интервю с румънската мегазвезда Георге Хаджи. Всяка държава има своя футболен идол. Човек, който е бог за феновете. Хаджи с гордост носи прякора Марадона от Карпатите. Един от малцината футболисти, уважавани еднакво от феновете на бившите му отбори – грандовете  Барселона и Реал (Мадрид). Но най-големите му успехи са в далеч по-малки отбори. Европейски клубен шампион е със Стяуа (Букурещ). Ликува и с Купата на УЕФА с турския Галатасарай. Днес той вече е и треньор. През 2014 година сам създаде проекта Виторул (Констанца) и въпреки многото предложения да смени обстановката, не желае да го изостави. Той е и един от най-добрите приятели на Христо Стоичков.

- Джика Хаджи, много благодарим, че ни прие!
- Няма защо!

- Какво означава за теб като звезда, футболна легенда и румънец фактът, че жребият за европейското първенство бе проведен в твоята страна?
-Това е удоволствие и чест за нас. Ние сме от организаторите на европейското и тук ще се състоят мачовете в една от групите. Подготвяме се, за да може всичко да се получи по най-добрия начин.

-Какво е интересното в град Букурещ? Какво трябва да знаят хората, които не го познават?
- Това е доста голям град, културен център. Има много музеи за посещаване. Хората тук са много добри и имаме превъзходен стадион.

- Как виждаш себе си лично и румънците като цяло на европейското първенство?
- Това европейско ще е малко по-особено, защото ще се играе на различни места на континента. Всяка епоха има своите фаворити, има и своите отбори-изненади. Тук ще дойдат отборите от една от групите и се надявам да гледаме голям футбол.

- Румъния не успя да се класира за европейските финали…
- Имахме тази възможност, но не успяхме да се възползваме. Трябва да продължим да мислим за бъдещето, за да може да участваме на световни и европейски финали.

- Нека се върнем назад във времето. Вашата генерация от 1994 година имахте страхотно представяне на световното първенство в САЩ. За вас си спомнят колумбийци, аржентинци, американци. Но оттогава досега сякаш не сте имали такова класно поколение, пълно със звезди. Ти какво мислиш?
- Генерациите се изграждат. След нашата ние се опитвахме да изградим друга класна. Някой път се получава по-добре, друг път по-зле. Така че трябва да градим. Румъния се нуждае от отбор-победител, от футболисти, каквито бяхме ние навремето. Ние имахме много стабилен манталитет, дълго време играехме заедно и се надявам пак да успеем да извадим толкова силна генерация.

-Да, тогава бяхте много близо до полуфиналите...Ако се върнем на европейското, носителят на титлата е отборът на Португалия. Хаджи в момента е треньор, при това много добър в своя клуб в Румъния. Ако трябва да посочиш твоите фаворити за европейската титла, кои са те?
- В момента виждам няколко отбора, които имат голям потенциал: Франция, Англия - два млади отбора, изпълнени с таланти. Освен това Германия, Испания, чийто отбор ми харесва много, и разбира се, Португалия, защото с играч като Кристиано Роналдо, нещата се получават по-лесно. Няма един фаворит, но според мен един от изброените ще спечели европейската титла.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Колко важно е това да попаднеш в по-лека група?
- Няма по-леки и по-тежки групи. Всички, които са достигнали до европейските финали са добри отбори. Много важно е по време на шампионата твоите футболисти да бъдат свежи и да се намират в добра форма, защото ще се играе през три дни, след края на сезона. Така че за мен основният момент е това - да разполагаш със свежи играчи или поне по-голямата част от тях да са такива. Трябва много да се тича. Давам пример с Франция на световното първенство в Русия. Благодарение на това стана шампион.

- По твое време имаше много качество сред футболистите. Как намираш футбола сега към ден днешен и по-специално на равнище национални отбори?
- Аз харесвам креативния футбол, играчите с талант и голяма креативност. Основата на футбола е да доминираш и да задаваш игровия ритъм. Затова е важно да притежаваш топката, за да задаваш ти този ритъм. Сега мнозина се вглеждат във физическите качества на дадения футболист. А на мен ми харесва повече техниката и манталитета. Във футбола всичко тръгва от главата, трябва да го измислиш и след това краката изпълняват. Затова харесвам футболистите, които мислят, които в главите си виждат не само тактиката, а на терена да импровизират, да взимат нестандартни решения. Затова се иска да си силна личност. Това са футболистите, които на мен ми харесват, независимо дали носят на гърба си номер десет, две, девет или седем. Те трябва да играят футбол. Да владеят добре топката и да взимат решения.

- Какво искаш да знаят хората по света за твоята страна и за румънците?
- Ще ви кажа само, че не познавам чужденец, който да е дошъл в Румъния и да не си е прекарал добре. Така че, заповядайте, тук се живее добре.

- Хората са добри тук, нали?
- Да, ние сме латинци. Открити сме, обичаме да се разхождаме, обичаме добрата храна и винаги посрещаме гостите си по най-добрия начин. Румъния е много топла и богата страна.

- Джика, а преди представял ли си си, че можеш да стигнеш дотук в твоята кариера?
- Като дете, естествено не съм си представял, но аз винаги съм вярвал в своите качества, вярвал съм в мен самия. Винаги съм обичал да играя футбол, още от малък. Дадох си сметка малко по-късно, когато дойдох в Стяуа и спечелихме Купата на европейските шампиони. Тогава разбрах, че мога да имам много добра спортна кариера.

- А как едно дете се превръща във футболна звезда? Как се случват нещата?
- Първо, зависи от теб. Колко обичаш играта, как се контролираш, не само на терена, но и извън него. Защото с растежа идват някои неща, които са съблазнителни и ти трябва да устоиш на изкушението. И второ, трябва да взимаш много добри екипни решения. Защото зад всеки футболист, стои цял екип и този екип трябва да взима добрите решения, не е само работа на играча. Трябва да попаднеш на добър треньор, който те харесва и който ти позволява да се изявиш по максимално добър начин. Да те постави на оптималното за теб място на терена. Трябва той да ти даде възможността да твориш - всичко това помага за изграждането на успешна траектория в кариерата ти.

- Помниш ли деня, в който дебютира в националния отбор на Румъния?
- Да, как няма да го помня! Бях на 17 години. Треньор беше Мирча Луческу. Той е много важна личност в моята кариера. Взе ме от юношеския национален отбор до 17 години директно в първия тим, без да съм играл и една секунда в младежкия отбор до 21 години. От него научих много. Сега го прилагам в моята Академия, в моя отбор. Така да се каже, забързвам процеса на формиране на младите играчи. Научих от него това. Когато видиш футболист с голям талант, трябва да ускориш процеса на формирането му.

- Искам да те попитам, как ти се отразяваше навремето фактът, че Румъния беше комунистическа страна? Пречеше ли ти това?
- Не, по никакъв начин. Единственото негативно нещо тогава беше, че не ни пускаха да излизаме в чужбина. А всеки един млад и качествен футболист иска да се състезава с най-добрите по света. Не ни пускаха извън Румъния, но иначе като начин на живот, като отношение - мога да кажа единствено хубави неща. Щастлив съм, че съм живял в една епоха, когато имахме много добри учители, а те ни помагаха да реализираме нашите мечти. Образованието беше на високо равнище. Само това бе лошото - че не ни пускаха да играем навън. Иначе - само хубави неща. Аз обичам да казвам - ходих на училище в Румъния, а карах университета после в Мадрид и Барселона. Изградиха ме тук в Румъния, но след това имах късмета да се дооформя в Мадрид и Барселона. Там смениха мирогледа ми спрямо футбола.

- Помним те като агресивен футболист…
- Да, на терен големите футболисти са такива - винаги искат да побеждават. Във футбола има и други неща като слава, преса, които могат да ти размътят главата. Затова извън терена се опитвах винаги да бъда много резервиран, да съм близо до семейството си.

- С какво правеше разликата на терена - с главата или с левия си крак?
- С главата, първо с главата. Ударите се тренират, но трябва да притежаваш най-напред качеството да взимаш решения на момента. Най-важното качество на големия футболист е главата. След това всичко идва автоматично. Повтаряш, повтаряш, повтаряш и достигаш до тези автоматизми.

- Ти се открояваше на фона на останалите футболисти…
- Не, на мен просто ми харесваше това, което правя. Футболът ми харесваше още от малък. Играех с часове на улицата и ми беше много приятно.

- Кой момент от твоята кариера в националния отбор няма да забравиш никога?
- А, със сигурност Америка. Това беше върхът, както за мен, така и за целия отбор. Бяхме там с идеята, че можем да побеждаваме. Това беше нашият момент. Съжалявам, че загубихме от Швеция след дузпи. Но на този Мондиал през 1994 г. Румъния се състезава равностойно с най-добрите отбори в света.

- Има ли някакво послание от страна на треньора ти по онова време, което се оказа решително за теб?
- Треньорът беше много важен. Това е лидерът на състава, а ние имахме Йорданеску за наставник, който е точно такъв лидер. Няма голям отбор, ако начело му не стои голям треньор. Той е първият лидер, а след това на терена във всяка линия има още трима или четирима лидери. Но на първо място е треньорът.

- Къде чувстваше по-голямо напрежение - играейки за Реал (Мадрид) или за Барселона?
- О, на мен напрежението ми харесва. И на двете места. В Барса и Реал научих как трябва да се държа всеки ден, всяка минута, всяка секунда, за да съм най-добрият. Ако пропуснеш една минута, ще дойде друг, който ще заеме твоето място. Конкуренцията там е на възможно най-високото ниво. Непрекъснато трябва да доказваш, че си най-добрият и че ти заслужаваш да играеш, а не другия. Всички са много-много добри футболисти и конкуренцията е жестока.

- А сега връщайки се назад във времето, гледайки старите снимки с екипите на Реал и Барса, какво ти дава това, изпитваш ли носталгия?
- Не, за мен това е голяма чест. Аз съм сред малцината футболисти, играли за тези два големи клуба. Голяма чест е за мен и благодаря на Господ, че ме е водил по най-правилния начин.

- Да, много малко са игралите и за Реал, и за Барса…
- Шест или седем футболисти, говорейки за чужденци.

- Ако можеше да излезеш по-рано от Румъния, дали кариерата ти щеше да се развие още по-добре?
- Възможно е, но аз съм щастлив от това, което ми даде Господ. За всичко това, което ми даде футболът. Затова и пожелах да направя моята Академия - за да върна на децата част от това, което съм получил. Затова се върнах в Констанца и направих тази Академия. Защото благодарение на футбола, съм това, което съм.

- Навремето те наричаха Марадона на Карпатите…
-Да, това ме прави горд. Диего беше феноменален. Навремето за него се казваше, че Господ е слязъл на Земята. Сравненията между него и мен в Италия и Румъния беше нещо, което ме мотивираше много. Даваше ми много енергия. И когато играхме през 1990 г. в Неапол на неговия стадион, исках да докажа, че съм много голям и аз. Имахме няколко сблъсъка, но всичко е ок. Диего наистина беше велик!

- Какъв е списъкът на Хаджи с най-добрите футболисти в света за всички времена?
- Трудно е да се каже, но аз като левичар, бих сложил в него повече левичари /смее се/.  Диего и Меси.

- И ти..
- Аз съм един от тези класни левичари.

- Да поговорим за твоята Академия. Как се роди идеята да изградиш такава Академия, близко по същността си до тази на Барселона, нали така?
- Да, до испанския футбол като цяло. Много ми харесва испанският футбол, как докосват топката, как я подават. Прилича на южноамериканския футбол, който също е отличен. Както казах и по-рано, футболът ми даде всичко и аз трябваше да му върна отчасти това, което получих. Румъния се нуждаеше и се нуждае от това да се инвестира в децата. Това е най-доброто нещо, което направих, след като прекратих състезателната си кариера. Аз имам две легитимни деца и още 200, за които отговарям и се стремя да им дам най-добрите условия, в които да се разгърнат.

- И какъв извод направи от това, че имаш толкова много съдби на млади хора под твоята опека?
- Важното е да се инвестира в младите. Ако го правиш, ще имаш добро бъдеще за страната ти.

- Какви резултати постигна с твоята Академия, Джика?
- Феноменални. За десет години имаме 24 титли при юношите. Всяка година даваме на националните отбори от порядъка на 35 играчи. За седем години в Първа дивизия сме дали възможност да дебютират 38 футболисти. След седем години спечелихме титлата с първия отбор и то със средна възраст на състава от 21 години и 4 месеца.

- А каква е философията на твоята Академия?
- Да доминираме на терена, да играем офанзивен футбол. Да гледаме само напред, да държим притежанието на топката. Това е основният принцип в нашата Академия - притежанието на топката. А когато тя не е у нас, то влиза вторият принцип - преса, за да си върнем топката. Но при всички положения, ние трябва да задаваме игровия ритъм и да водим играта на терена.

- Академията е в твоя роден град Констанца, нали?
- Да, това е моят роден град. Много красив град, на морето. И понеже през лятото всички идват на море в Констанца и искат да играят футбол, това е много подходящо място за начинанието.

- Значи твоят отбор стигна и до шампионската титла?
-Да, първият отбор, защото юношеските формации са го правили многократно. А първият отбор спечели титлата, купата и суперкупата. Това е моят отбор Виторул (Констанца).

- Точно ли е да се каже, че Академията на Джика Хаджи търси следващия Джика Хаджи?
- Не, не. Попитаха ме същото преди десет години, когато започнахме. Нашата цел е да промотираме много играчи. Има крайни защитници, централни бранители, нападатели, не само номер 10. Искаме да даваме много и различни играчи на националния отбор и за 10 години 15 наши момчета са били привлечени в първия състав на страната ни.

- Това само от любов към спорта ли го правиш, защото май нямаш голяма икономическа изгода от тази дейност?
- Искам само да дам на румънските момчета възможността да реализират мечтите си. Имаме много качество при нас и искам да дам на играчите възможността да се развият и да постигнат мечтите си.

- И как се случи всичко? Един ден се събуди и си каза - искам да създам Академия, за да върна на румънския футбол всичко това, което той ми даде?
- Играех в Галатасарай и в последните 2-3 години там аз се подготвях да стана треньор. Четох много книги по темата, а после се върнах тук и започнах да реализирам моя проект. Нашата философия е да бъдем сред най-добрите, няма друго. Това е нашата стратегия и нашата цел.

- Сега всички във футбола се концентрират върху звездите…
- Сега има много пари във футбола. Но не трябва да се говори за пари, а за човешките качества, които притежава футболистът. Нашият бюджет е нормален, но ние произвеждаме играчи. Селекционираме внимателно момчетата, както казах държим да имат ментални качества, както и физически, и започваме да ги изграждаме.

- Може ли да кажем, че Хаджи има две големи любови - твоята съпруга и футбола?
- Да, важно е семейството. Но аз бих поставил на първо място футбола и след това семейството, защото като дете аз започнах да играя футбол, а след това дойде семейството.

- Футбол и семейство…
- Футбол и семейство - това е най-доброто наследство, което можеш да притежаваш. Важно е да си близо до семейството и до приятелите. Те ти дават топлината, те ти помагат в трудните моменти. Те те измъкват от напрежението, затова семейството е много важно за всеки футболист.

- Да го каже Кралят на футбола в Румъния, не е малко нещо…
- Да, така виждам нещата и така ги говоря!