ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Цветан Йончев е легенда на ЦСКА в истинския смисъл. Роденият на 15 февруари 1956 година ветеран блестеше с червения екип по дясното  крило. Петкратен шампион на България, двукратен носител на Купата на България, полуфиналист за КЕШ (1982 година). Голям любимец на „армейската“ публика, спечелил сърцето й с техниката, бързината, асистенциите и головете си. Йончев, който в момента е за кратко в България, даде специално интервю за читателите на агенция БЛИЦ.

-Г-н Йончев, колко години вече сте в САЩ и с какъв бизнес се занимавате?
-Вече 24 години съм там. Живея си на същото място, близо до Чикаго. Занимавал съм се с различни неща, а сега с шофиране – карам камион.  Получих артроза на тазобедрената става и поради тази причина съм далеч от треньорството и футбола. Ставата трябва да бъде сменена, но не бързам. Ще изчакам година-две да се пенсионирам. Тогава ще се оперирам, за да имам време да се възстановя.

-Имате ли намерение да се приберете окончателно в България?
-Няма да се прибирам. Нямам такива планове. Ще продължа да живея в САЩ, освен ако не се наложи. Семейството ми е там. Децата са ми там. Синът ми е в Калифорния, дъщеря ми с внука във Флорида.

 WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)

-В момента сте в България - колко време ще останете?
-Около месец, след това се прибирам в Щатите.

-Имате ли възможност да следите българското първенство по футбол?
-Имам, но не го следя редовно заради часовата разлика. В повечето случаи гледам ЦСКА и то предимно мачовете с водещите отбори.

-Бяхте вчера на финала за Купата на България между ЦСКА 1948 и Лудогорец?
-Да, аз подкрепям ЦСКА, но имам много приятели от ЦСКА 1948. Поканиха ме и се видяхме. Беше ми много приятно да се видя с бившите ми съотборници. В съблекалнята заедно сме се радвали и плакали при победи и загуби. Животът ни е минал заедно много години. Постигнахме големи резултати.  

-Как ще коментирате, че има два отбора с името ЦСКА в българския елит?
-Аз съм за единен ЦСКА. Лошото е, че у нас всичко се раздвоява и разтроява. ЦСКА от Борисовата градина е носител на емблемата, играе на „Армията“ и най-важното – зад него е публиката. Бих се радвал много, ако има обединение и единност.

-ЦСКА има ли шанс за титлата?
-Да, има, но не зависи всичко от отбора. Лудогорец е с предимство – с точка повече. Трябва разградчани да сбъркат, а ЦСКА да спечели всичко до края.

-А националния отбор как го виждате?
-За националния отбор или добро, или нищо. Оптимизмът ще настъпи, когато се появят наши футболисти, които са голямо ниво.  

-Нека се върнем назад в години. Какво беше вашето детство във Враца и кога се влюбихте във футбола?
-Детството ми премина на улицата. Израснах с топка в краката. Футболът ме грабна със своята магия и към никакви други спортове нямах интерес. По сергиите продаваха фотоалбуми на футболни отбори и футболисти и аз редовно си купувах.

-На кой отбор симпатизирахте като малък?
-Първо бях цесекар, но после брат ми, лека му пръст, който беше по-голям от мен, ме запали по Левски. Той беше голям фен на „сините“. След това бях станах цесекар. Моите кумири бяха Димитър Якимов и Георги Аспарухов-Гунди. А когато заиграх в Ботев (Враца), се възхищавах на звездата на Локо (Пловдив) Христо Бонев.

-Как се стигне до трансфера ви в ЦСКА през 1975 година?
-ЦСКА прояви голям интерес към мен. Искам да уточня, че преминах на „Армията“ още преди да вляза в казармата. Аз вече бях натрупал популярност с екипа на Ботев (Враца), а и с юношеския национален отбор станахме европейски шампиони. Един ден ме извика тогавашният председател на Ботев (Враца), за да ми съобщи, че ЦСКА ме иска. Интерес имаше и от Левски, но „армейците“ бяха много по-настоятелни. И така облякох червената фланелка.

- С ЦСКА имате епохални мачове на европейската сцена. Да поговорим за двубоя с Реал Сосиедад в София през септември 1981 година. Испанският тим беше сила – двукратен шампион поред на страната си, изпреварвайки Реал и Барса. Вие вкарахте гола за крайното 1:0 в последната минута и получихте много тежка контузия. Разкажете какво се случи?
- Скочих да ударя топката с глава, нанесох удара, но се сблъсках жестоко със защитник на Реал Сосиедад. Смътно чух как публиката извика, но не разбрах, че съм вкарал гол, защото изпаднах в безсъзнание. Свестих се чак в болницата след около 5-6 часа. Жена ми и един мой много близък приятел бяха с мен. Разбрах, че съм вкарал гол и че ЦСКА е победил. Оказа се ,че контузията ми е сериозна – счупена зигоматична кост, която е част от лицевата част на черепа. Наложи се операция. Възстановяването ми продължи месец и половина, а в началото не можех да пазя равновесие. Радвам се, че след това съотборниците ми завършиха 0:0 реванша в Сан Себастиян и така елиминирахме много силния тим, в който блестяха вратарят Луис Арконада, Бакеро, Лопес Уфарте и още звезди.

-Година по-рано ЦСКА елиминира настоящия тогава двукратен носител на КЕШ Нотингам Форест след 1:0 в София и 1:0 там. Вие бяхте героят в първия мач, когато вкарахте единственото попадение.
-Това беше първата знаменита европейска победа на нашето славно поколение в ЦСКА. Ние не само отстранихме Нотингам, но и го надиграхме. И то два пъти – тук и в Англия. Бях изключително щастлив, че успях да вкарам гол, който ни успокои и ни вдъхна още по-голяма увереност.

-Премии имаше ли?
-Даваха само обща – около 100 и няколко лева. И я получавахме единствено при елиминиране на съперник в Европа. Персонални награди за голове нямаше.

-Вкарахте два гола във вратата на Байерн в изключителния полуфинал за КЕШ, игран на 7 април 1982 година в София и спечелен с 4:3. Поведохте с 3:0 в 18-ата минута, но после… Какво се случи после?
- Изпаднахме в ситуация, в която никой досега в България не беше попадал на това ниво – да поведеш с 3:0 в 18-ата минута в полуфинал за КЕШ. И то срещу Байерн. Нямахме нужния опит, не си повярвахме, че можем да успеем. Помислихме си, че Байерн е сразен, което се оказа заблуда. Дадохме инициативата на германците и те ни върнаха два гола. Хубавото е, че все пак спечелихме с 4:3.

-На реванша обаче какво се случи?
-ЦСКА беше порязан жестоко от съдиите. През първото полувреме мачът беше напълно равностоен. Но в края Байерн вкара нередовен гол. Румениге центрира към Брайтнер, който извърши груб фаул срещу мен. Удари ме с коляно и бе вкара с топката във вратата. Нямаше съдийска реакция и така резултатът стана 1:0. Второто полувреме започна с дузпа за германците, което беше доста спорна. Така че причините за невъзможността да стигнем до финала са две – нашата неувереност в София и съдийството в Мюнхен. Винаги ще съжалявам за пропуснатия шанс, защото тогава бяхме по-добри и от Байерн, и от Астън Вила, който спечели трофея.

- През същата пролет на 1982 година,  между двата мача  с Ливърпул, вкарахте два гола на Левски. Помните ли вечното дерби от 13 март, спечелено от ЦСКА с 2:1?
-Да, чудесно си спомням. Даже помня, че изпуснах още два чисти гола.

- Това ли е най-силният ви мач срещу Левски?
- Не. Има и други. Особено онзи, след който се ражда един рефрен…

-Да, да. Рефренът „Цецо Йончев по крилото, името му на таблото засия като алена звезда“. Мачът е на 3 декември 1978 година.
-Именно. Тогава пак бихме с 2:1.  Хубави спомени са това, прекрасни спомени.

-Имало ли е в силния ви период интерес и оферти за вас от чужбина?
-Имаше, но ги криеха, защото такива бяха времената. След двубоите с Байерн Михаил Касабов ме уведоми, че баварците са ме набелязали. Но нищо не е имало повече. Как в тези години някой ще те пусне точно в Западна Германия. Няма как. През 1984 година обаче се появи сериозен интерес от Бенфика. Тогава неща може да се случат. Футболният мениджър Дочо Нанов ме информира за интереса. Португалците подготвяха оферта, която щяха да пратят до ЦСКА. Но за съжаление малко след това Дочо Нанов, Наско Хаджийски и шефът на българската футболна федерация Димитър Николов бяха арестувани и съдени за финансови злоупотреби. Покрай цялата тази история трансферът ми в Бенфика пропадна. Впоследствие в ЦСКА започна подмладяване на отбора и аз заедно с други опитни играчи като Спас Джевизов и Пламен Марков се оказах ненужен. Спас беше пратен в Кипър да помага на Омония – отбора на комунистическата партия на страната. Марков беше махнат, а после върнат в тима. Аз пък преминах в Славия. И ще ви кажа, че не съжалявах – предложиха ми много добро жилище, а за мен беше важно да устроя семейството си.  

-Малцина знаят, че сте били футболист на… Лудогорец? Как и защо заиграхте в Разград?
-Трансферът се случи в края на кариерата ми. Преди това бях в Португалия и Кипър една година. През 1989 година се върнах и настанаха политическите промени в България. Иван Зафиров бе станах треньор на Лудогорец. Срещнахме се в кафенето ва „Армията“ и той ме покани в Разград. Приех и играх половин сезон там – през пролетта на 1990 година. Много малко хора знаят този любопитен факт за мен – професионалната ми кариера приключи като футболист на Лудогорец, който тогава бе във второто ниво на футбола ни.   

-Бяхте и треньор на ЦСКА? Какви спомени пазите?
-Те са противоречиви. Първо станах шампион през 1992 година като помощник на Аспарух Никодимов. После като старши треньор спечелих с ЦСКА Купата на България през 1993 година, когато победихме с 1:0 Ботев (Пловдив) на финала в Благоевград. През пролетта на 1994 година бях спортен директор на ЦСКА. През септември 1994 година пак бях старши треньор, но за кратко – само три мача. Поех отбора в движение – без да съм правил селекция. Нито бях тренирал, нито бях селектирал ЦСКА. Нямахме  силен тим и така се стигна до загубата ни с 1:7 от Левски. „Сините“ имаха много силен отбор, съставен от качествени футболисти, които бяха станали четвърти в света с националния отбор. А ние бяхме разбита команда.

-След години тогавашният вицепрезидент на ЦСКА Евгени Горанов обяви, че е имало хванати ваши играчи от страна на Левски…
-Да, чух за това, аз също имах някакви съмнения. Но основно ви казах защо се стигна до този резултат.

-Започнахме интервюто със САШ и ще го завършим със САЩ. Как се стигне до „бягството“ в Америка?
-Видях, че тук футболът няма да се развива и бавно, но сигурно ще стигне до сегашното си състояние. И нещо важно и съществено - ръководителите във футбола имаха нужда не от треньори, а от послушници. Това ме принуди а търся по-добър път. Моята  цел не е била да избягам от България. Мисля, че не сбърках, като заминах за САЩ. Мой приятел играеше за зелена карта и ми предложи да участвам в лотарията. Две години поред участвахме с жена ми и накрая спечелихме.  Когато отидох в САЩ, не знаех грам английски и започнах буквално от нулата. Днес смело мога да кажа, че успях – живея приличен живот с добър стандарт и се радвам на семейството. Най-хубавото е, че имам прекрасен внук, който е на 3 години и половина.

Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Изтеглете мобилното ни приложение БЛИЦ СПОРТ ОТТУК!