Треньорът на баскетболния тим на Рилски спортист - Людмил Хаджисотиров-Удо гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Самоков е град с традиции в зимните спортове, но от няколко години привлича интереса и със силния си баскетбол. В последните шест сезона местният Рилски спортист на три пъти ликува с Купата на България. Хаджисотиров отново е на крилете на славата, след като в Панагюрище срази големите си конкуренти Балкан (Ботевград) и Левски Лукойл с убийствена разлика от съответно 42 и 18 точки. Удо е продукт на американската образователна система, а мисията му е да подпомогне възраждането на родния баскетбол.

- Удо, здравей! Благодаря ти, че прие поканата ни за гостуване! Преди близо три годни разговаряхме с теб – какво се промени в баскетбола ни за този период?
- Здравей! И за благодаря за поканата! Има неща, които рефлектираха не толкова добре в целия свят, основно с пандемията, но специално в българския баскетбол смятам, че от началото на тази 2021 година се случиха доста позитивни неща. Класирането на националния отбор за европейско първенство беше страхотно. Рилски спортист и Балкан (Ботевград) се класирахме в топ 16 и топ 8 на ФИБА Еврокупа – нещо, което не се е случвало при два отбора едновременно. Всичко това се случи в рамките на няма и два месеца. Смятам, че това е доста позитивен лъч и искра за българския баскетбол.

- Спомена класирането ни на европейското първенство по баскетбол. Как приемаш този факт и чия е заслугата за успеха на отбора?
- Страхотен факт, защото имахме огромна нужда. Десет години не се бяхме класирали. Смятам, че заслугата е в много хора. В играчите, които наистина си оставиха сърцата и се бориха докрай. Треньорският щаб очевидно. Смятам, че с този вариант от играчи, които се събраха за последния лагер в Самоков и за мача с Латвия, се получи много добра химия. Имаше йерархия в отбора, без егоисти, с хора, подчинени повече на отборния баскетбол. Треньорът Росен Барчовски явно ги е мотивирал добре, намерил е ваксата. Смятам, че Любо Минчев свърши много добра работа предишните четири години с този отбор. Победихме и Франция в Ботевград, играехме доста успешно и възходящо. Като че ли това беше черешката на тортата и естествено с малко късмет, който обаче дойде при хората, които се бореха и не се отказваха в нашия отбор. Сега ще имаме възможността да играем на един голям форум, защото ако не се бяхме класирали, щеше да има много дълъг период без мачове и изяви на мъжкия национален отбор, а идвайки сега добро поколение отдолу, това щеше да е много лошо и пагубно. Сега стана обратното – много позитивно развитие.

- Върху какво трябва да се работи, за да не сме аутсайдери на шампионат от подобен ранг?
- Първо трябва наистина да се направи всичко възможно да се съберат най-добрите и класни играчи. Имам предвид, че Везенков задължително трябва да се включи. Доколкото знам, Дий Бост е обещал, че ще участва също. Монако сега влиза в Евролигата, така че за европейското той вече ще има и един изигран сезон в Евролигата. И най-добрите български играчи, които са готови да се подчинят на отборната работа, на колективния дух. И вече към комбинация с това трябва да има една страхотна подготовка. Дълга подготовка с допълнителни лагери и турнири. Нашият шанс да играем добре на европейското и да компенсираме някои липси в класата е с адски много работа и колективен дух. Дотогава ще има година и нещо, в която по-младите състезатели, които играят в чужбина, ще имат време и възможност да се обиграят също, да натрупат още опит. Говоря най-вече за Костадинов и за Емил Стоилов. Надявам се и те да помогнат, защото ние имаме проблеми в подкошието, а особено със Стоилов с голямо тяло и ръст, с качества и вече повече опит… Мисля, че нещата може да изглеждат доста добре.

- Всички се радваме на успехите на Александър Везенков, без съмнение това е топ баскетболистът ни. Трудно ли се изгражда такъв играч?
- Според мен – трудно, трябва да имаш таланта. Аз съм имал удоволствието да работя с Везенков, бях помощник-треньор на кадетския национален отбор и тогава бях с отлични впечатления от него не само като баскетболист. Като баскетболист той има талант, има страхотна глава за баскетбол, но е много възпитано момче, скромно, земно, работливо, комбинация от неща. За съжаление, не е израснал в България.

- Може би това му е помогнало.
- Мисля, че му е помогнало при формирането на манталитета му, както и възпитанието, което е получил от родителите си. Също генът, все пак баща му Сашо Везенков беше много добър баскетболист и легенда. Това комбинирано с природните му качества и с таланта, който има, се радвам изключително много, че получава такава реализация. Наистина ми е кеф и удоволствие да го гледам като играе в Евролигата. Стискам му палци всеки път. Надявам се с начина, по който се развива баскетболът в световен мащаб и в НБА стила на игра, смятам, че може да има шанс в правилния отбор при правилната система и правилния треньор да играе и там. Дай боже, само да е здрав. Тази година има голям напредък при него, голямо израстване.

- Константин Костадинов и Емил Стоилов – двама младежи, чиито път към големия баскетбол минава през Реал (Мадрид), Стоилов вече е в Естудиантес. Това ли е бъдещето ни в този спорт?
- Смятам, че те двамата са много свързани с надявам се доброто бъдеще на баскетбола в България. И двамата очевидно понеже са много талантливи, респективни и качествени, бяха привлечени в топ клубовете в Испания, което е най-силното първенство в Европа. Мисля, че Коцето вече е трета или четвърта година там. Играе много силно и при юношите, изключително атлетичен, има и баскетболни умения, страхотно тяло. За мен той има голямо бъдеще в баскетбола не само в националния отбор, а и професионално. Емил между другото е син на приятел на брат ми. Видях го май месец на лагер с националния отбор за подрастващи. Не го бях виждал няколко години преди това, за последно го бях гледал в Самоков на едно републиканско за кадети. Има страхотно израстване, възмъжал, висок, много качества е натрупал, разменихме няколко приказки и ми направи много добро впечатление като зрялост и начин на мислене. Той също ще е много важен за националния отбор. Имаме сериозна липса на център и високи хора, така че се надявам да са здрави, да работят много целеустремено, да са мотивирани, да са зрели и имат голямо бъдеще. Желая им наистина много успехи!

- Талантливите ни състезатели отиват в чужбина – учат и играят в по-силни първенства от нашето. Как това се отразява на качеството на вътрешния ни шампионат?
- В интерес на истината предишните сезони имаше повече българи в чужбина. В момента основно Емил и Костадин са в Испания. Хубаво е, че особено Емил и в мъжкия отбор получава шанс, Коцето също почнаха да го взимат. Александър Янев е в Чехия в момента, но поради пандемията повечето от добрите български баскетболисти в момента играят във вътрешното първенство. Затова мисля, че специално тази година нивото е много добро, по-интересно е като цяло първенството. Може би заради пандемията това повлия в положителен аспект. Жалко, че точно тази година, когато това се случва, не може да има публика в залите да гледат повече български играчи.

- Съдийството ли е най-големият проблем на „спорта с оранжевата топка“ в България? Има ли тенденция да се подкрепят дадени отбори?
- Съдийството е било проблем и може да бъде проблем. Имахме среща на Лигата с части от Съдийската колегия, ръководителите на отборите, защото имаше ситуации последния месец, които не бяха добри за баскетбола, а той се дава и по телевизията. В тези трудни времена се инвестират средства в отборите, трябва много време, тренировки, работа, подготовка и мачове да се решават по този начин не е добре, това влияе лошо на имиджа на баскетбола. Тази година се дава много баскетбол по телевизията, много добри излъчвания се правят, добри предавания за първи път от много време и ние трябва да използваме тази инерция и продуктът „български баскетбол“ да се вдигне нагоре. Не трябва да позволяваме да се влияе лошо. Същевременно имаме няколко много добри съдии на международно ниво. Просто трябва да има повече взаимодействие между съдии, треньори и отбори. Тези, които правят грешки и си личи, че не са от липса на възможности, защото когато някой не може да свири, той прави грешки и в двете посоки, а когато правиш повече в едната, вече е тенденция… Не искам да изпадам в конкретика, но има в последните години. Всички знаят, че за някои отбори се свири повече.

- Рилски спортист спечели Купата на България и то след убедителни победи над Балкан (Ботевград) и Левски Лукойл. Толкова ли е голяма разликата между отбора, който ръководиш и конкурентите?
- Досега, показвайки на терена в сблъсъците, такава е била разликата. Просто играхме доста силно в тези мачове, въобще целия сезон играем много силно, да чукна на дърво. Иначе чисто като селекция и бюджет, разлика няма. За мен отборите са много сходни, но до момента поради много причини успяваме да играем добре, да се класираме в топ 16 на ФИБА Еврокупа, да спечелим купата. За първи път от 20 години друг отбор, който не е спонсориран от компанията „Лукойл“, печели редовния сезон. Това за мен е хубаво, защото се разбива статукво, което е било 20 години. Надявам се да сме здрави, да можем да направим много хубави плейофи, защото с Рилски спортист вече три купи печелим, откакто и аз съм тук в клуба, но не сме играли финал в първенството, за да спечелим и титлата. Всички мечтаем за това и имаме голямо желание. Наистина се моля и се надявам да сме здрави. Смятам, че с останалите неща бихме могли да се справим.

- Какво ти липсва в първенството, за да бъде то още по-качествено?
- Сега след като коментирахме, че доста от силните и опитни българи играят вече в нашето първенство, може би още малко баланс. Тази година е интересно първенството, може би има седем отбора, при които всеки може да победи другия и това се показа през първенството. Още малко повече класа в чужденците, липсват ми още малко млади и перспективни български играчи да се влеят, да се вижда, че има и че идват. Всичко това е свързано с привличане на повече интерес и спонсори. Надявам се като продукт да става по-интересен, защото баскетболът е уникален спорт – адски красив, динамичен, сложен, атрактивен. Да има повече спонсори във всички отбори, за да може да има стабилност и съответно повече класа и качество в селекцията на всички отбори, което неминуемо ще доведе и до по-високо качество на баскетбола и на първенството.

- Разкажи ни за работата си в Рилски спортист – кое те привлече в Самоков, за да си тук вече толкова години?
- 2009 година ми се наложи преждевременно да прекратя професионалната си кариера, след като играх в Женева, Швейцария. Откриха ми хиперфункция на щитовидната жлеза и трябваше да спра в най-силните си години. Имах договор за следващия сезон, беше голям шок и удар за мен, но исках да остана близо до баскетбола и получих хубава оферта от Лукойл. Благодарен съм на Сашо Везенков, че тогава ми даде възможност да работя с юношите и да стана треньор. Изкарах три години там, но винаги ми се е работело с мъжки професионален отбор и беше време за тази стъпка. Росен Барчовски няколко месеца по-рано ме покани като помощник-треньор на националния отбор и след това и в Рилски спортист. Така започнах тук. Уж за една година дойдох, а вече ми е девета, защото има много професионални условия, клубът се развива системно, целенасочено, стъпка по стъпка. Имаме лукса за тези времена да имаме страхотно стабилен спонсор, който много обича баскетбола, който е играл баскетбол, знае за какво става въпрос. Имаме добро ръководство, което инвестира и в юношеската школа, и в популяризирането на баскетбола в града, и в системното, професионално развитие на мъжкия отбор. Неслучайно с това постоянство и търпение към мен и играчите, вече почнаха да се берат резултатите на тази инвестиция.

- Мислиш ли за кариера в чужбина? Да припомним, че си завършил образованието си в САЩ.
- Да, завърших в Щатите, защото много исках да съчетавам топ ниво баскетбол с образование. Въпреки че имахме убийствени тренировки на топ ниво, чаках с нетърпение лекциите там, много обичах да чета и да уча. Но след това и като състезател имах амбицията да играя в чужбина. В момента се чувствам много добре в Рилски спортист. С условията, които имаме в тази пандемия, тук е като оазис. А за в бъдеще, аз съм човек с високи амбиции. Ако има възможност някога по-напред при добра ситуация, разбира се, че и това е опция, но за момента се чувствам добре тук и на място.

- Миналата година един баскетболист си тръгна от отбора ви. Човек, който остави следа не само в Рилски спортист. Сещаш ли се за кого ще говорим?
- Йордан Бозов.

- Как би го характеризирал като човек и като състезател?
- С Данчо от деца сме заедно. Аз почнах да тренирам 1991 година баскетбол. Бяхме в един отбор като лапенца. Израснали сме заедно, познаваме се много добре, след това и в националния отбор сме били заедно и вече от 2013 г. сме в Рилски спортист. Първо аз бях помощник-треньор, а в последните няколко години му бях и старши треньор. Радвам се, че тогава игра много силно и помогна за много от успехите на клуба. Беше и много добър пример като капитан с професионализма си, с отношението си. Смятам, че много от младите играчи се научиха на доста неща от него и като цяло работихме доста добре. За съжаление, накрая имаше проблем с тази много тежка контузия за втори път в кариерата си. Но въпреки това, с много работа на 40 години пак успя да се върне и да играе, да допринесе за отбора. Хубавото е, че след като прекрати състезателната си кариера, продължава да работи в клуба. Отговаря за юношеската школа, занимава се с подрастващите, имахме голяма нужда от такъв човек и ще може да предава опита и знанията си на по-младите.

- Как ти се отразява пандемията? Имаше ли среща с COVID-19? Потиска ли те това, което се случва около теб?
- Това е интересен въпрос. Не съм имал среща аз лично с COVID-19 до момента, почти всички хора около мен имаха среща. Гледам, каквото зависи от мен да го правя и да съм изряден в хигиената си, но не съм и човек, който ще се крие, максимално ще се лимитира и ще си спре живота заради това нещо. На мен лично, честно казано, първоначално ми се отрази добре, защото успях да си поема малко въздух, да спра този адски динамичен цикъл на живота, който беше нонстоп мачове и тренировки, пътувания, почти нямаше почивка. За първи път от не знам колко години имах шанс да спра, да се огледам, да обмисля нещата, да отделя повече време за себе си – за четене, за самоусъвършенстване, за почивка. Така че в този аспект ми се отрази добре. След това се радвам, че животът не спря за спорта, слава богу успяхме да играем професионално. Сезонът се състоя и мен по някакъв начин това допълнително ме мобилизира и ме мотивира.

- Свикнахте ли да играете пред празна зала? Не ти ли е малко странно, когато всяка твоя дума звучи като ехо?
- Да, общо взето на мачовете е малко по-шумно отсега. Трудно се свиква с такова нещо, защото баскетболът, както и останалите спортове, са за публиката, за феновете. Аз самия като малък ходех да гледам мачове на живо, за да видя какви тактики правят отборите, някой да забие, да подаде хубав скрит пас. Това е атракцията в спорта и публиката дава изключително много енергия, дух, ентусиазъм, зарежда отборите. Мисля, че на всички ни липсва много, но същевременно се радвам, че въпреки че няма публика, продължаваме да играем, защото това е изключително важно, че не се прекрати спортът. От многото мерки, които се спират, разпускат, на мен ми е много трудно да хвана логиката на нещата, много се опитвам, обаче ми е трудно.

- Виждам, че си от младите хора, които изразяват своята позиция в политиката. Какво най-много те дразни в хората, които са в парламента, в Министерски съвет?
- Да, изразявам мнение. Смятам, че всеки трябва да следи и да се интересува какво се случва в държавата, в света и да не е безучастен. Има много неща, които ме дразнят и които не смятам, че трябва да бъдат така. Участието на всички в една схема, тоталното заличаване на основни принципи, по които трябва да работи и да функционира едно почтено общество, опростачването, чалгаризацията, налагането на едни ниски стандарти и посредственост и налагането им като нещо нормално, това да е статуквото, проблемите в съдебната система, много неща са. Но най-вече липсата на почтеност, цялостното сваляне на нивото на интелигентност, подценяването на народа.

- Кога ще спрат грабежите от страна на политиците към народа?
- Когато има много сериозни санкции, има добре работеща и функционираща съдебна система, когато политиците са осъждани и вкарвани в затвора, и това е публично, всеки го вижда. Когато има главен прокурор, който разследва всички, които са в разрез със закона, независимо от коя партия са и какво правят. Когато има правила, закони и те се следват и се прилагат. Тогава вече ще се замислят всички хора – и политици, и бизнесмени, и лобитата им.

- Удо, да завършим нашия разговор с оптимизъм – какво би казал за финал?
- Аз виждам оптимизъм. Винаги гледам в някакъв микс между позитивизъм и реализъм, да има баланс, но не негативно. Смятам, че въпреки всичко, има добър потенциал и в държавата ни като развитие и може да се случи. Зависи от много неща, но най-вече от нас и от отношението ни. Смятам, че в българския баскетбол се случиха хубави неща и има светлина в тунела. Дай боже, да сме здрави, тази пандемия да отмине възможно най-бързо и да се върнем към може би няма да е същия живот, но поне към по-нормален живот. И да бъдем будни! Пожелавам на всички да са здрави и да са будни!

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+