Майката на Христо Стоичков – Пенка, даде интервю за „ШОУ” в деня, в който нейният голям син навърши 50 години.
-Здравей, лельо Пенке! Как се чувстваш навръх 50-ия рожден ден на сина ти Христо?
-Добре, даже бих казала – много добре.
-Къде те заварвам в момента?
-В Пловдив.
-Няма ли да празнуваш с Ицо?
-Не. Той пожела да посрещне празника си в Маями. Но се чухме вече по телефона. Честитих му и се разплаках.
-Чувстваш ли се горда жена?
-Чак горда – не. Чувствам се щастлива, защото моят Христо превзе не само България, не само Европа, но и света.
-В колко часа се роди Христо на 8 февруари 1966 година?
-В 5.30 сутринта в родилното в Кючук Париж, Пловдив. Беше 3 килограма и 300 грама, дълъг – 51 сантиметра. Стандартни размери. Като бебе все спинкаше, не е плакал много, нямаше кой знае колко колики, които да го тормозят. Кръстихме го на дядо му Христо – моя свекър.
-Как премина детството на Стоичков?
-Много палав беше. Пратихме го при баба му и дядо му в село Ясно поле. Там израсна. Веднъж отиваме да го видим, той вече беше на 4-5 години, и какво чуваме. Псува нашият. Псува, та се къса. Аз се ядосах, ама какво мога да направя – така е на село. Учат децата на простотии. Още тогава гонеше топката. По-големите забелязаха, че рита доста силно с левия крак. Вече като стана ученик, го забелязаха, че тича много бързо. Записа да тренира лека атлетика. Стана на няколко пъти първи в състезания между училищата. Отвяваше ги всичките. Ама се отказа да бяга. Предпочете топката. И добре че избра нея, защото стана популярен навсякъде.
-Създавал ли ти е проблеми като малък?
-Нормално да създава. Ама не кой знае какви.
-Как му вървеше училището?
-Средна работа. Изкарваше тройки, четворки, понякога двойки и шестици. Първата му оценка, доколкото помня, беше по литература. Четворка му беше писала другарката. Тогава така ги намирахме учителите, не госпожи, както е в момента.
-А помагаше ли ти?
-Да, да. Много и то. Все първи тичаше да хвърли боклука. Като го пратя до магазина, отиваше, без да мрънка. Аз му казвах, че като му върнат рестото, да си го прибира за себе си. Това го караше сам да иска да пазарува.
-Как беше с храната?
-Дай му сарми, боб, луканка, лютеница и го остави. Ядеше до пръсване. Но понеже беше много емоционален и непрекъснато се движеше, не напълня. Пък и нали започна да спортува, там поддържаше и форма, и тяло.
-Пушел и е, пиел ли е?
-Не, не. Аз чак след години разбрах, че като ученик е пробвал да пуши, ама му станало гадно и се отказал. А алкохолът го мразеше тогава. Е, като порасна и стана мъж, взе да припалва по някоя друга цигара, сега пък пурите му харесват.
-На кои подаръци най-много се е радвал?
-На футболните топки. Поне десетина сме му купили като малък. Веднъж, за един от рождените му дни, му подарих кънки. Много ги хареса и се научи да ги кара от раз. Христо имаше много добро равновесие. Това му помогна по най-бързия начин да започне да кара и колело.
-А той какво ти е подарявал, когато беше малък?
-О, помня, че веднъж, май още нямаше още 10 години, ми поднесе огромен букет с цветя. Как се е сетил, някой подсказал ли му е, не знам. Но това ме трогна много. Иначе разни сувенири ми подаряваше. Говоря като малък. После, като стана голям и известен, подаръците му станаха и те големи.
-Как прие новината, когато ти съобщи, че ще се жени?
-Аз и баща му, лека му пръст, се зарадвахме. Наши роднини викаха, че бил много млад, че му е рано да се жени. Ама нали знаете, че все някой ще се размрънка. Сватбата с Мариана беше в Пловдив – в хотел „Тримонциум”. Ожениха се на 7 февруари 1988 година, ден преди Ицо да навърши 22 години. Мариана я харесах от първия път. И трябва да ви кажа, че никога не съм имала проблеми с нея. Тя е страхотна жена и смея да твърдя, че е най-голямата опора на Христо.
-То се говореше, че нещо двете не се разбирате?
-Абе махни ги тия слухове. Главата ме боли от слухове. Това са пълни измишльотини!
