Покойният Диего Марадона е дал изключително малко интервюта за български медии. Вероятно едно от последните от тях е през лятото от 2010 г. пред колегата от „Труд“ Владимир Памуков. БЛИЦ СПОРТ ви предлага целия разговор с Марадона, състоял се преди цяло десетилетие.

Хубаво е, когато ти се случват невероятни неща... С тази мисъл отидохме и си тръгнахме от среща с Диего Марадона. Вечният символ на футбола. Независимо как ще свърши световното за Аржентина.

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

Но... пак за невероятните неща. Беше 1994-та, мондиалът в Щатите. От пресцентъра в Далас тръгва автобусът за журналисти, но в последния момент шофьорът удари спирачки заради закъснял колега. На вратата се появи запотен индиец с роба и чалма.

Индусът размаха ръце и на висок глас попита: “Сори, кажете ми, моля, къде мога да интервюирам Марадона?” Последва взрив от смях и въодушевени викове. Този пич направо спечели световното.

По-късно и аз (Владимир Памуков - б. р.) платих сметката за смеха. В хотела от редакцията ми се обадиха “на пожар” с искането да взема интервю от... Марадона. Добре, че Бел е измислил телефона. Защото ако някой беше чул за задачата, и на мен щяха да ми подвикват дали не искам да ми доведат и Шарън Стоун гола. Както на индиеца тогава, през 94-та.

16 години по-късно, вече на петото ми световно, Марадона отново е най-търсеният от медиите. И в редакцията пак се сещат - интервюто може да е кратко, но да е само за “Труд”. Мисията обаче вече не е “индийска”.

Двама души могат да помогнат - Фидел Кастро или Христо Стоичков, за късмет наш специален коментатор за световното. Чичко Фидел е далеко, но Камата смело повежда екипа към ст. “Лофтус” в Претория за пресконференция на Марадона.

И невероятните неща започват. За първи път виждам някой свързан с футбола да не познае Стоичков, когото в ЮАР спират за снимка през 15-20 метра. Служител на ФИФА със сив костюм и тъмни очила просъсква: “Това не е вход, трябва да напуснете!” Отговорът е: “Аз съм Христо Стоичков!” Пазителят на реда замръзва, хваща се за главата, маха очилата и почва да сипе извинения и поклони. “За среща с Марадона? Оттук, моля.”

И ни повежда по маршрута, по който се чака да мине след малко великият Дон Диего. Смутен от издънката, служителят дори допуска без акредитация Симеон Калоянов, може би най-известния българин в Йоханесбург, приел да е шофьор за мисията.

Предават ни на друга охрана. Близо двуметров тъмнокож, който ще е до нас до появата на селекционера на Аржентина. Той се оказва фен на Мамелъди Съндаунс и го засвидетелства пред Стоичков с юмручни удари по сърцето си.

Точно зад кулисите сме. Пред нас е залата за пресконференция и миксзона, където вече чакат над 200 репортери. Метални огради спират и най-мимолетния достъп до Марадона. Но зад кулисите е по-различно и “Труд” го хваща в засада.

Дон Диего се появява със свита от 7-8 души. Един носи трите му мобилни телефона, друг - якето, трети - малка кожена чанта, четвърти - папка, пети... Геният вижда Стоичков през тъмните си очила и не може да скрие изненадата си. “Гранде амиго, луда глава, маестро”, са само част от възклицанията между двамата. Прегръщат се. Камата представя екипа.

Диего недоумява: “Как сте тук? Български журналисти? И те са лоши като аржентинските, знам. Нищо, че са с теб. Журналисти или терористи...”

Марадона се ръкува с нас. Настава суматоха и Камата хитро го издърпва настрани с “финта” да му каже последния виц на световното:

- Знаеш ли каква е приликата между италианците и французите на последните две световни? И на двете се срещнаха. Преди 4 години на финала, а сега на аерогарата.

Използваме паузата след смеха за въпрос.

- Промени ли се отношението между вас и аржентинските журналистите от времето на квалификациите и на мондиала, сеньор Марадона?
- Да, да. Преди бях само Диего, сега съм Дон Диего. (Смее се и потупва Стоичков по рамото - б. а.) Преди ме атакуваха брутално, сега някои са прекалено любезни. Твърдяха, че сме пълен провал, най-лошият отбор на Аржентина в историята. Сега сме били невероятни. Не, същите сме. Знам, че отношението е временно, но поне да е за по-дълго.

- Докъде ще стигне Аржентина?
- Искаме 7 мача. Не е тайна - 7 мача. Последният задължително на “Сокър Сити”! Дошли сме на битка! Но за това не искам да говоря, не искам да го коментирам. Вие, журналистите, го правите и аз трябва постоянно да бягам от този въпрос, защото не е добре за отбора. Излишно напрежение се създава. А на едно световно спокойствието в отбора, приятелството, доброто настроение са от най-важните неща.

- Затова ли прегръщате всички ваши играчи преди и след мач?
- Прегръщам ги, защото им вярвам! Защото съм с тях във всеки един момент. И вярвам, че те ще дадат всичко от себе си за радостта на Аржентина. За щастливите сълзи на Аржентина.

- Защо сте с два часовника?
- Единият часовник показва часа в местно южноафриканско време. А другият върви по аржентинско време. Така се чувствам по-близо до страната си. Но... Христо, аз тръгвам, извинете. Пресконференцията започва. Отивам да ме изядат.

Вратите се отварят. В залата е като в кошер. Решаваме да останем на позиция за снимки и автографи. Стоичков приема да изчака заради нас. “Ама, трябваше аз да подпиша договор с “Труд” като с мексиканската телевизия - обявява Камата, като се прави на сериозен. - Да ви взема една шестцифрена сума и...” Но прави голям жест и остава да чака с нас.

След около половин час обявяват край на пресконференцията и Марадона се оттегля по същия маршрут. “Хвърляме мрежите” за автографи и снимки. От свитата около него видимо нервничат и искат по-бързо да измъкнат от нас едно от най-популярните лица на планетата. А ние? Ние продължаваме да нахалстваме.

Стоичков пак прави номера с вица. Учи Марадона как да си прави майтап с играчите.

- Питаш го: “Знаеш ли какво е казал Дядо Коледа на великите играчи?” И той като каже “Не” му отговаряш: “Е, че откъде точно ти ще знаеш?”

Настроението е приповдигнато. Не знаем дали ще е така и когато броят на “Труд” излезе в понеделник с този материал след осминафинала Аржентина - Мексико (3:1 за „гаучосите“ - б. р.). Камата подарява фланелка с №8 от националния тим и пише пожелание. Гениалният аржентинец връща жеста с автограф за “Труд” на своя бяло-синя фланелка на “гаучосите”.

- Какво ще кажете за Стоичков?
- За футболиста няма да говоря, целият свят го знае. Той е истински приятел. Това е най-важно за мен. Когато съм имал проблеми и не ми е било лесно, винаги е намирал начин да ми се обади по телефона. По най-невероятни начини винаги намира контакт с мен. Но и аз съм го изненадвал по същия начин. Признай си! (сочи към Стоичков - б. а.). Може да не се виждаме често, но знам, че там някъде по света имам един наистина голям приятел. Имам Христо!

- Чувствате ли, че Господ има намеса или ви подсказва решенията, които вземате?
- На този въпрос мога да ви отговоря само на 11 юли (деня на финала - б. а.). Ако съм тук, ще ви отговоря!

- Пожелаваме ви успех! Дано водите тук Аржентина в 7 мача, като последният от тях да не е за третото място, а за титлата.
- Благодаря ви, нека българският Господ бъде с аржентинския на световното. Българи, подкрепяйте Аржентина!

Марадона вдига Божията ръка за поздрав и се оттегля със свитата.

Видяхме се с най-големия футболист в историята, определен от вота на феновете в организирано от ФИФА допитване. С най-магнетичната фигура на световното, въпреки че вече е по костюм и пред скамейката, не на терена. Накратко, с футболния Бог!

Тръгваме си и мисълта за невероятните неща пак върви с нас. Поглеждаме към стотиците журналисти, разотиващи си от стадион “Лофтус”. Може би и онзи индиец от 94-та е някъде там...