Марин Димитров е предпоследният президент на Българската федерация по бокс. Пловдивчанинът не се кандидатира на последните избори през 2011 година, когато лансираният от него Красимир Инински го наследи. Приблизително с напускането на боксовата федерация Марин Димитров се отказа и от БК “Ботев” (Пловдив). Тази пролет преустанови членството си в Изпълнителния комитет на Българския олимпийски комитет (БОК). Продължава да работи в различни комисии на европейската федерация по бокс. Марин Димитров се съгласи да отговори на въпросите на „ШОУ” след две години мълчание, въпреки че през това време получи доста удари под кръста.

-Марине, защо се отказа от президентския пост на боксовата федерация? Много капацитети те обвиниха, че си оставил тежко наследство с дългове, надхвърлящи 180 000 лева?
-Направо източих централата (б.а. – смее се). Нищо не им оставих, сега си живея с тези пари - голям кеф е. Толкова много пари чопнах от федерацията, че ще ми стигнат за още 20 години бял живот. Майтапът настрана, но тези неща по мой адрес може да ги каже наистина някой „капацитет”. Капацитет в кавички – така го напиши! Аз за всичките си дела имам документи. Пари ли съм взел, пари ли съм харчил - всичко се вижда. И още нещо за тези прословути пари, които

 

съм бил

откраднал

 

Знаеш, че бях президент и собственик на боксов клуб “Ботев” (Пловдив). Само за един месец вадех от джоба си много повече. Заплати, премии…които бяха задължителни, защото “Ботев” 8 години беше отборен шампион на България. Заплатите на боксьорите ми варираха между 2 и 3 хиляди лева. Но Детелин Далаклиев, Митко Щилянов, Алексей Шейдулин, Вели Мумин, Юлиян Строгов, Сергей Ружнов, Дончо Гаджев – всички до един ми сваляха доста повече от заплата, защото биеха наред. И национали бяха и са. Биеха се и се бият успешно на международния ринг. Тези момчета, които ти изброих, си прибираха на месец до 10 000 лева в зависимост от това какво са постигнали! Тези пари аз ги давах, не държавата, нито боксовата федерация. Напиши го да се знае! За 10 месеца съм похарчил само за клуба над половин милион. Не от парите на федерацията, защото тя не може да има такива средства, а от печалбата на моя бизнес. Затова е обидно първо, и второ е просташко да ме клепят с откраднати пари. Имам документи за всичко! В “Ботев” съм плащал бели пари дори на треньори-куфари като Ангел Биков, Иван Нешев и баща му Огнян и т.н. Само един Людмил Русинов работеше, както трябва, и си прибираше на сезон поне 20 000 лева само от заплати.

-Успешен президент си беше в интерес на истината, но не разбрах защо се оттегли?
-Стана много сложно не само в бокса, а и във всичко в тая държава. На мен ми писна от главоболия. Бях във федерацията 11 години, 4 месеца и 23 дни. През 1999-а станах вицепрезидент на Лучано, после и президент бях сума ти време. Постигнахме изключително много и съм доволен от работата ни, а критикарите нека си говорят. Но когато аз почнах, какво заварих. Само ще ти кажа, че на европейското през 1998-а петима боксьори на нашите предшественици във федерацията се качиха на ринга и записаха пет загуби. И хайде обратно вкъщи. Нашият екип още на другото първенство в Тампере през 2000 година грабна 4 медала. Взехме два сребърни и два бронзови. И едното сребро на Борис Георгиев можеше да бъде и злато, но той нямаше опит и беше…на 16 години! След още две години в Минск имахме трима финалисти – Димитър Щилянов стана шампион, а Борето Георгиев и Александър Александров останаха втори, да не ти казвам защо и как…

 

сещай се

как може да

спечелиш финал

 

в Минск и срещу кого. През 2006 г. докарахме европейското първенство в Пловдив и това се случи за втори път в историята на бокса. Само Финландия е била два пъти домакин преди това! Та в Пловдив националите ни спечелиха злато, два сребърни и 3 бронза, с което пак станахме втори в отборното класиране след руснаците. Сега някои хора не знаят колко категории има в бокса и тръгват да говорят. Да плюят, искам да кажа. Освен това взех и четири европейски първенства за юноши, защото бях член на Изпълкома и хората ми имаха доверие.

-А защо ни отнеха домакинството на европейското първенство през 2010 година, след като официално го бяхме спечелили?
-Осъдих ги за тази далавера и спечелих делото. Стана така, че европейската федерация под давлението на световната федерация даде шампионата на Турция. Мисля, че компенсацията като пари, присъдени ни от съда, вече трябва да е в нашата федерация. Съдията беше американец и ни даваха право дори да предявим претенции и за пропуснати ползи. Защото за един такъв шампионат ще трябва да се посрещнат около 800-900 участници. Това са договори с хотели, ресторанти, бази за тренировка и т.н., за което се плащат дебели неустойки, ако отмениш резервацията. Може и за 2 милиона обезщетение да се съди европейската централа. Но това е работа на Красимир Инински и неговите хора, аз не се бъркам. Това европейско го спечелих лично аз, колкото и нескромно да звучи. От 18 души в Изпълкома, който се събра тогава в Турция, 10 души гласуваха за нас. На това му викат лоби, което със сигурност трябва да съм създал аз…Нашите домакини

 

турците

си изядоха

ташаците

 

от яд, защото и те напираха да вземат първенството. И тук отварям една скоба, че президентът на турската федерация ми предложи 100 000 евро за да се откажа от спечеленото домакинство. Отказах офертата, естествено! Вечерта на банкета ми се присмиваше същият колега. Вика ми, че аз не съм ги взел парите, но те са ги дали на друг… После другото е известно -дадоха домакинството на Турция. Всъщност месец преди да почне европейското, върнаха ни го, защото усетиха огромната си издънка, но аз вече нямах време за организация. Важното е, че спечелихме делото, а има възможност и за още претенции от финансов характер.

-Разбирате ли се с Красимир Инински?
-Какво значи да се разбираме? Не, не се чуваме, защото не искам да му се бъркам. Аз го подкрепих Инински да заеме моето място, защото е прекрасно момче. Безкомпромисен е, работи със замах. Достоен е за шеф на федерацията ни. Но пак ще кажа, че не искам да се бъркам в работата му, като го коментирам пред медия.

-Коментирай тогава работата на федерацията, справят ли се наследниците ти?
-Първото нещо, което се сбърка, е изборът на треньори. Моите уважения, ама Палми Ранчев го няма на картата от 20 години. Ама треньор е бил на националите преди 25 години, затова хайде да го вземем. Чака малко сега, как така!? За този период боксът тотално се е променил, 1000 методики на тренировки са минали. Едно време боксьорите са пиели мед, сега пият хапчета. Как така слагат пенсионера Палми начело на националите? Не давам акъл, но се дразня от тези работи…

 

Не го плюя

Инински, аз го

издигнах за поста

 

мъжкар е! Но защо набутаха пенсионера Палми? Миналата година Михаил Таков го избраха за треньор №1, а сега той е селекционер. Може ли като си №1 и да спреш да се занимаваш с треньорство? Това е абсурд, парадокс! Не казвам, че и Михаил Таков е подходящ за треньор. Той съсипа ЦСКА, за пет години един шампион не извади като треньор. Всички изгони, други му избягаха. Когато Мишо беше треньор ЦСКА, ги биеха на отборни първенства, както си искат. Падаха от градове, колкото плюнка. Един “Омуртаг” с треньор Фикрет Ереджебов си ги караше наред, и “Левски” даже. Ние имаме супер специалисти и е смешно, че се дава път на треньор като Палми. Къде е сега Борислав Бояджиев, който направи елитни състезатели братята Кубрат и Тервел Пулеви? Къде е Радослав Суслеков, който се спука да вади шампиони? Колко шампиони имат сегашните треньори в националния отбор? Ами ще ти кажа, че сегашните ни шампиони всъщност са на треньора Петър Лесов!...Това е истината! Горчивата истина, за съжаление. А отдолу идат невероятни таланти, но кой да ги види, защо не се работи с тези младежи? Националният отбор има нужда от далновидни треньори. Националният няма нужда от Палми. Той ли да ги види младите таланти, че един нов няма в отбора му. Не съм се месил в работата им и не им се меся, но се дразня, като гледам как действат.

-Изглежда не си оптимист за представянето ни на започващото европейско първенство в Минск?
-Оптимист съм, защо не!? Тервел Пулев само с едно качване на ринга и си докарва медал. Мисля, че това ще бъде голямото състезание на Детелин Далаклиев, който вече е абсолютно зрял за европейски шампион. Ще му бъде тежко, защото в Минск трудно биха дали на българин първото място. Трябва да са супер подготвени, за да нямат проблеми. Оптимист съм, ще трябва да спечелим поне два медала, което би било отстъпление на позиции, но какво да се прави. Трудно, трудно стана. Парите са малко, ужасяваща мисия е да се прави спорт в България в тези времена. Не може държавата да отпуска 23-25 милиона лева за целия спорт и да се чакат успехите от едно друго време. За сравнение ще ти кажа, че Италия отпуска само на боксовата си федерация 4 милиона евро, което прави една трета от бюджета на целия ни спорт. Сега един боксов клуб у нас не получава повече от 2-3 хиляди лева. Всичко останало е от спонсори и президентите. Затова много трябва да се внимава, когато тези благодетели ги обвиняват в кражби и ред други такива пакости, както е написал онзи ден по мой адрес един твой колега олигофрен. Държавата трябва да осигури пари за спорта. Смятай от колко средства има нужда един български боксов клуб като сложиш заплати за 20-25 човека, екипи, оборудване, лагери, консумативи, ток, вода…

-Има ли корупция в бокса, уговаряне на мачове, залагания?
-Страшна корупция тресе бокса, но не у нас – спокойно. Един азер преди 2 години например внесе 9 милиона евро в сметката на световната боксова федерация. И никой не знае уж от кого са тези пари, освен че за развитието на спорта. Ама чакайте малко –

 

трафикант

ли ги е дал,

какъв е, що е?!

 

Ама после къде са тези пари – не се знае. Но резултатът го видяхме на световното първенство в Азербайджан, когато техен състезател стана шампион в тежка категория. Пълен смях – азер стана първи при най-тежките! И това вероятно си е имало цена. Този същия азер го смазаха от бой до финала, където вече му се падна да бие наистина по-слаб от него. Иначе друг вид корупция, такава каквато има във футбола примерно, в бокса няма. Може да си ощетен от реферите, но не защото букмейкърите са навлезли в нашия спорт или някакви други машинации да има. У нас уговорки няма. И как да има, след като състезателите заедно са по лагерите, заедно спят, споделят си нещата от семейството и т.н. Боксьорите са сладури хора, те много добре знаят, че ако бие в уговорка – значи нищо не струва. Това е бокс! Може един път да не те бият с уговорка, но после кво правим?...Другото, което искам да кажа, е ,че аз постоянно получавам писма от ръководители на бокса в чужбина, които споделят мнение, че трябва да настъпят промени в ръководния апарат на световната централа. Шефът на световния бокс Чън Ко У, когото докарах в Пловдив през 2006 година и тогава никой не го познаваше, направи много грешки напоследък. Некоректни неща се получиха. Професионалният бокс е толериран и аматьорският буквално загива. Загине ли аматьорският бокс, бокс пък въобще няма да има, защото няма кой да подготвя състезатели. Професионалният бокс и аматьорският са коренно различни спортове, нещо като хокей на трева и хокей на лед. Аматьорският бокс се нуждае от финансиране, от развитие.

-В какви отношения сте с Кубрат Пулев, който влезе в медийна престрелка с теб преди време?
-Не искам пак да подхващам нещо, което е заровено. Кубрат е едно прекрасно момче, много талантливо и със сигурност ще постигне още много на професионалния ринг. Това, че

 

някой олигофрен

пише глупости

 

не може да ме трогне. Нека си пише!...Кубрат е може би най-умният боксьор, когото съм срещал! Той бие противниците си с интелект, с акъл. Не искам да ме скарвате, с когото и да е. Аз се чувам с толкова много хора от българския бокс и даже вече си говорим за други неща. Те и повечето ми приятели вече се занимават с друго. Самед Хюсеинов онзи ден ми се обажда - бодигард е срещу заплата неколкократно повече, отколкото е прибирал от бокса. Защо да тренира, да го бият по 5 часа на ден за трохи. Никой в аматьорския бокс не може да живее с изкараното на ринга. Един бодигард станал, друг полицай като Даниел Петров-Пинчера, Лесовите гледат стопанство. Има и по-интересни и важни теми от бокса, дори и за самите боксьори. Затова одеве ти казах, че вече си говорим повече за чисто житейските неща. Един или повече олигофрени се опитаха да пишат на мой гръб, без да са си научили урока. Не искам с никой да се карам и правя евтина сензация. Не съм по тези работи, знаеш много добре.

-За коя грешка като президент на боксовата ни федерация може да си признаеш?
-Мога да призная всичките си грешки, защото имам достойнство. Не съм безгрешен, правил съм грешки със сигурност. Но боксът при моето управление имаше успехи, доставяше радост. Освен шампионите, създадохме силни контакти с ръководители на бокса от цял свят. Навсякъде сме имали лоби, уважавали са ни като боксова нация, ако щеш. Работил съм с всички институции напълно професионално и с нужния респект. Направиха опит да ме скарат с Весела Лечева, с Лучано, със Стефка Костадинова относно избора на президент на Българския олимпийски комитет. Щял съм да лобирам за Стефка, щото ми е била съгражданка. Как да стане, като и тримата са ми приятели, и на тримата вярвам безрезервно?! Като президент на бокса основната ми грешка се състоеше в това, че допуснах на работа много боклуци. Допуснах ги много близо до мен и те злоупотребиха. Говоря, както за ръководители, така и за треньори. Аз буквално задръстих бокса с боклуци и куфари. Това беше голямата ми грешка, като ме питаш.

-Шило в торба, каквото си ти, едва ли ще остане задълго извън спорта? Имаш проекти в това направление, нали?
-Аз в последните две години се отдадох изключително на бизнеса си в България и чужбина. Имах и проблеми със здравето, защото

 

кръвното

постоянно

ми пада

 

Но истина е, че без бокс няма да ме бъде за дълго. Руснакът Едуард Хюсеинов ми предложи да създам академия по бокс, каквато в света има само той. Смятам, че напълно съм готов и имам желанието да реализирам проекта. Догодина живот и здраве, заповядайте в Пловдив за откриването на тази академия за боксови таланти.

-Току-що ни каза новина?

-Не, не, новината ще се появи догодина, когато, живот и здраве, открием академията. У нас е бъкано с млади момчета, готови да се раздадат и да умрат на ринга, но да постигнат големи успехи. Аз ще им дам шанс, защото мисля за тях. А пък тия, дето ме плюят, да си гледат работата!
Здравко КАМЕНОВ