Бившият вратар на Славия Марио Кирев избра да продължи кариерата си в първенството на Албания. 29-годишният страж, родом от Сапарева баня, се запомни със сензационния трансфер в Ювентус. Когато е на 19 години, се уреди с договор със "старата госпожа" - през 2009-а, когато Славия го продаде срещу сериозна сума. Кирев обаче не успя да пробие в конкуренцията на легендата Джанлуиджи Буфон и следват наеми в швейцарските Грасхопър и Тюн, както и в Поли Тимишоара (Румъния). Играл е и в Кипър, а от това лято е в албаския Камза. 

Бившият младежки национал развива успешно и свой бизнеса в сферата на туризма. Кирев отговори на въпросите на БЛИЦ СПОРТ:

- Къде те откриваме и как се стигна до преминаването в Албания, където заигра в местния Камза? 
- Първо получих предложение от един отбор от Израел. Искаха да отида и да ме видят на място, тренирайки два-три дни. Това лято обаче правих операция от херния и заминах за Израел, преди да съм се възстановил напълно. Не бях пълноценен в тренировките, не се стигна до договор и се върнах в България. Помолих ръководството на Славия да поддържам форма с отбора. След това дойде и офертата от Албания. Предложението на Камза беше много добро и аз се съгласих да замина. Дебютирах на 26 септември в мач за Купата на Албания. Завършихме 2:2 и сe класирахмe напред, след като бяхме спечелили първата среща с 2:0. Това ми е и единственото учaстие към момента, в първенството още не съм записал мач. 

- Явно конкуренцията нa вратарския пост е доста сериозна?
- Твърд титуляр е Илир Авдири от Косово, който е неизменно на вратата в шампионатните двубои. Аз изчаквам шанса си. Неприятното е, че има правило само четирима чужденци да играят в мачовете в първенството на Албания. А ние сме няколко от чужбина - вратарят от Косово, имаме бразилец, аржентинец, кореец, италианец и черногорец. За всеки мач по двама от нас трябва да остават извън групата. Конкуренцията ме мотивира още повече, боря се и чакам да получа шанс. 

- До лятото на 2017 година беше в Славия, защо се раздели с клуба и не съжаляваш ли, че не остана? Размина се с Купата на България, която бившите ти съотборници спечелиха. 
- Нямаше вариант да остана след лятото, договорът ми приключи. Тогава имах предложение от Царско село. Стойне Манолов ме покани, но аз не исках. Желанието ми беше да изляза отново в чужбина. Относно Купата на България и дали съжалявам - да, щях да бъда много щастлив и аз да вдигна трофея. Бях на финала, гледах, радвам се, че момчетата успяха да спечелят Купата на България. Много се радвам и за Жоро Петков, който ми е идол. Сега се върна в националния отбор, желая му още успехи. Той просто си го може, нищо че вече е на 42 години.

- Повече конкурент или приятел беше с Георги Петков?
- И двете, като не крия, че научих много неща от него. Хем сме конкуренти, хем приятели. Жоро е изключително опитен футболист, от когото всеки има какво да учи.  

- В края на 2008 година се озова в Ювентус. Би ли разказал как изобщо стигна до гранда от Торино, с който подписа 5-годишен договор и беше представен през януари 2009-а? 
- Преди Коледа бях пет дни на проби, одобриха ме и в края на януари подписах договора. Малко като на шега заминах. Целият отбор на Славия имахме някакво събиране, на което Венци Стефанов ми каза: "Стягай се за Италия, на 4 декември летиш и ще тренираш с Ювентус.". Мислех, че ме будалка. Нали знаете какъв шегаджия е Венци. Каза ми го октомври, след което разбрах, че наистина е сериозен и заминах. Бях на 19 години, пазех за мъжкия отбор на Славия. Изиграх силен мач срещу Локомотив (София), в който получих шанс, спечелихме с 1:0. След това мениджъри от Италия искаха да им изпратим дискове със записа на срещата, за да ме гледат в Ювентус. Бяха ме набелязали от по-рано, следили са изявите ми. Заминах и започнах тренировки при Клаудио Раниери. Още в първата тренировка организираха двустранна игра, в която направих добри спасявания и ги впечатлих. Давид Трезеге, Алекс Дел Пиеро, Винченцо Якуинта и Павел Недвед излизаха срещу мен, а аз не им позволявах да ми вкарат. Раниери и екипът му много ме харесаха и в края на януари подписах. Като на шега се озовах в Ювентус, след което мечтата ми се сбъдна и станах част от този славен клуб. 

- Какви бяха първите ти впечатления от легендата Джанлуиджи Буфон, с когото тренираше дълго време?
- Първият път, когато го видях, беше в един балон, в който тренирахме, тъй като валеше дъжд. Влизам, пълно със звезди, които ме гледат, но и ме поздравяват. Имаше много шеги и закачки, бях приет изключително топло. 

- Буфон помагаше ли ти?
- Треньорът на вратарите основно се занимаваше с мен, Буфон също ми казваше някои неща. Постоянно го гледах и копирах. Работихме доста време. Покрай Буфон успях много да изчистя техниката на ловене на топката. 

- Неслучайно прякорът ти е БГ Буфон.
- Глупости, няма такова нещо. Журналистите така ме наричате, както и диджей Теди Джорджо на партитата, на които обичам да разпускам, когато съм си в България и съм свободен. Иначе в Ювентус ми викаха Джерард. Дел Пиеро и другите така се обръщаха към мен. Казаха ми, че приличам на Стивън Джерард. 

- Разпитваха ли те за България? 
- За Божинов ме питаха, защото той беше в Ювентус, преди аз да отида. Всички го знаят.  

- Защо не успя да пробиеш в Ювентус и изобщо в италианския футбол? Беше пращан под наем в Грасхопър, Тюн и Поли Тимишоара.
- Когато подписах с Юве, още същата вечер заминах за Швейцария. Изпратиха ме за шест месеца в Грасхопър. Треньорът Мурат Якин ме взе, но така и не записах мач за първия отбор, защото имах проблеми с визата. Пазех за втория тим на Грасхопър. След това се върнах в Ювентус. Играех за втория отбор, в първия бяха Буфон и още двама вратари преди мен. Реално аз бях със статут на четвърти страж. Аз бях млад, а другите доста опитни и така и не можах да захапя, както се казва. Имах и един неприятен момент. В мач на втория отбор на Ювентус срещу Модена играч на съперника се вряза в мен, сблъскахме се глава в глава, той със задната част, аз с лицевата. Разби ми скулата, след това ме оперираха. Поставиха ми две железа, които и сега са в главата ми... някакви метални пластини. Докторите си свършиха перфектно работата. В последните години няколко пъти са ми правили снимка на главата, за да гледат да не би случайно железата да са разместени. На мястото са си, виждат се, всичко е точно. 

- Сигурно е имало страх у теб след този инцидент?
- Не се наплаших особено. Все пак това са рисковете на вратарската професия. В началото обаче ми беше трудно, не го отричам. Имах чувство за самосъхранение. След това още много пъти са ме удряли, но съм се разминавал без сериозни последствия. 

- В Тюн също не записваш официален мач за първия отбор.
- Да, така беше. Отборът се бореше да се класира в Суперлигата на Швейцария, разчитаха на опитен вратар, а аз пазих само в контролни срещи. Като се върнах отново в Ювентус ме пратиха пък в Румъния. Изиграх 13 мача за Поли Тимишоара, докато бях под наем. После пак се върнах в Ювентус, Антонио Конте беше треньор. Собствениците на Поли Тимишоара направиха нов отбор тогава - АЦС Поли Тимишоара, и искаха да се върна при тях. Разбраха се с Ювентус и ме купиха за 100 000 евро. Станах основен играч на румънския тим и пазих в 25 мача в първенството.

- Как се запали по футбола и кой е първият ти треньор?
- В Сапарева баня започнах, родом съм от там. Децата ритахме в училището, а аз се хвърлях на цемента и спасявах ударите им. Само като се сетя колко анцузи съм скъсал, ходех все с обелени лакти и колена. Един ден мой съученик ми каза, че отива да тренира в школата на Германея (Сапарева баня), викна ме и мен. Отидох, записах се и започнах там. Тренирах в родния ми град почти три години, след което ме взеха в Локо 101. 14-годишен се озовах в София. Ходех с трамвая на тренировки, движех наляво-надясно, животът те учи. 

- После преминаш в Славия...
- Да. Един от съотборниците ми в Локо 101 отиде в Славия, извикаха и мен на проби. Беше зима, с юношите играхме точно преди да свърши полусезона, а аз направих силен мач и ме извикаха при мъжете. 

- Кой треньор ти даде шанс в мъжкия футбол?
- Ратко Достанич ме качи в първия отбор. Кольо Донев беше треньор на вратарите.

- А първият ти треньор в Сапарева баня кой е? 
- Георги Станчев и бате Мишо, при тях започнах. 

- Има ли нещо, за което съжаляваш?
- Може би това, че си харчех парите за маловажни неща.

- Какво имаш предвид, като казваш "за много глупости"?
- Наистина като се замисля, можех да заделя повече пари за бизнеса си. Ако можех да върна времето назад, бих харчил по по-мъдър начин.

- От какво семейство си?
- Баща ми е бил спортна натура от малък. Карал е ски, опита и мен да запали, но не станах скиор. Само един път съм се качвал на ските, паднах и това беше. Баща ми е тираджия от много години, майка ми Лилия пък работи в ТЕЦ Бобов дол, имам и брат. Покрай татко се запалих по камионите. Като малък постоянно ме взимаше с него и обикалях из страните. Първото ми излизане от България беше с татко до Флоренция. Още тогава се влюбих в Италия. Обикаляхме с тира, а аз гледах с интерес. Италия ми е на сърце още от дете. И все гледах италиански мачове по телевизията. Аз дори съм се учил да шофирам на тир, татко ми даваше да карам.

- От няколко години инвестираш в туризма - в родния си град Сапарева баня, където изгради комплекс "Бора Бора". Как реши да се захванеш с бизнеса?
- Туризмът е основен поминък в нашето градче. Знаете каква прекрасна природа имаме, Рилските езера са при нас. Теглих кредит, спечелих проект от фонд "Земеделие", добавих мои спестявания и изградих комплекс по подобие на хотелска верига на Малдивите. Бях там, впечатлих се от архитектурното решение, и ми дойде идеята да направя такъв кокетен хотелски комплекс и в моя роден град. Имах едно място, парцел по наследство. А и като подписах с Ювентус, знаех, че ще започна да получавам големи пари, както и стана. С родителите обсъдихме възможността да изградим комплекса и мисля, че добре се получи. Вдигнахме две къщички, капацитетът на едната е за 9 гости. Сега работим и по другите две, така че ще станат четири. 

- Бизнесът се разраства, за което те поздравяваме. Каква сума си теглил като кредит и кога очакваш да има възвръщаемост?
- Изтеглих 1 милион и 200 хиляди лева, още няма възвръщаемост, но до 3-4 години вече би трябвало да съм на печалба. Сега пак кандидатствам по проект от фонд "Земеделие", за да получа финансови средства и за новите две къщички. Лятото е пълно с гости, постоянно има резервации. Майка ми движи нещата, аз по-рядко се занимавам заради ангажиментите с футбола. Но е хубаво, че реших с какво ще се изхранвам, когато приключа състезателна кариера. 

- Сигурно и доста футболисти отсядат в комплекса ти?
- Не само футболисти, всякакви хора идват - политици, доктори... 

- Имаш татусите по тялото, какво символизират и какви са надписите?
- Само три са, все неща, които са мои принципи, които изпълнявам в живота. Мотивиращи послания. Не искам да прекалявам с татусите. 

- Кои са приятелите ти във футбола?
- Благо Георгиев, Галин Иванов също ми е на сърце, както и Емил Мартинов. Близък съм още с Димитър Пиргов от Ботев, Цецо Панов от Лудогорец, с Лъчо Балтанов и още от момчетата, с които бях в младежкия национален отбор до 21 години. С всички се имам. Не съм влизал в конфликт с някой колега. За мен най-важното е уважението и респекта. Дори Венци ми се е карал много пъти заради поведението ми и най-вече заради това, че се извинявам на съперници. Веднъж в мач с Черно море контузих техен играч. Извиних му се и му стиснах ръката, което е нормална постъпка. Но Венци Стефанов ми се кара след това. 

- Близки ли сте?
- Разбира се, той ми е като втори баща. В много добри отношения сме, на него дължа много. Често му се обаждам и го разпитвам как е, все пак е вече на възраст. Желая му да е жив и здрав и много успехи с любимата Славия.

- Имаш ли половинка до себе си?
- Не, но търся много сериозно. Гоня 30-те години вече и ми се иска най-после да намеря точния човек. Но е доста трудно в днешно време. А и като съм в чужбина е още по-трудно. Искам българка за жена. За толкова години в Италия не успях да си харесам италианка. Изобщо не ги харесвам, а да не говорим за румънките, там беше нещо страшно. Три години в Румъния ми беше тежко. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ