Двукратната ни олимпийска шампионка в спортната стрелба Мария Гроздева и треньорът й Валери Григоров гостуваха в предаването "Код Спорт" по TV+. Двамата са категорични, че въпреки че не успяха да вземат квота за олимпиадата в Рио, няма да се откажат от спорта.

- Ще има ли олимпиада в Рио, защото ти не взе квота, а на последните шест форума беше неизменно там, като спечели пет медала? Винаги си имала боен дух, сега как е?
- (М.Г.) Духът го има все още. Надявам се, ако не отида като състезател, да отида като делегат. Много ми се иска да съм заедно с отбора там, да го подкрепям. А защо не и от някое студио да коментирам като ваша колежка?

- Моментът е тежък за вас след неуспешното европейско първенство в Унгария. Разочароваха ли ви коментарите за това, че Мария не взе квота и че едва ли не се отказва от спорта?
- Наистина се изненадвам на тези коментари, защото ми пробягна такава мисъл, но не съм го казала официално дали се отказвам или не.

- Значи някой ти чете мислите?
- (М.Г.) Повдигна ми се настроението, когато говорих с един много известен състезател на пушка, словенец. В момента може би е на 55 години, има три олимпийски медала, бил е на осем олимпиади. Той също не успя да вземе квота и на въпроса ми: "Ще се отказваш ли?", той каза: "Защо да се отказвам това е само едно състезание в годината, което ще пропусна, има толкова много други". Това изречение много ме повдигна. Действително, гледайки по-широко на нещата, няма какво да се отчайваме.

- Не трябва ли въпросът да бъде: "Няма ли Мария да продължи, а не дали ще се откаже?"
- (В.Г.) Аз не съм чел някой да е казал, че тя се отказва. Но това ли е най-интересното? Според мен Мария е държавно богатство. Вместо да бъде подстрекавана да се отказва...Големият интерес е дали сега няма да каже "стоп", вместо всички ние да искаме тя да продължи, защото дотук са недостижими нейните успехи и оттук нататък, каквото и да направи все е добре и за нейната биография, и за биографията на държавата.

- Още веднъж виждаме колко е объркана нашата държава. Вместо да я стимулираме да не се отказва, ние веднага гледаме негативното.
- (В.Г.) Една част от въпросите бяха: "Отказваш ли се?", а другото са гръмките заглавия: "Мария Гроздева чака "уайлд кард"". Не е вярно! В спокоен разговор каза, че може да пробваме и с "уайлд кард". Аз като нейн мъж и треньор съм длъжен да пробвам всичко, дори неща, които почти сигурно са обречени на неуспех. Какво значи да се откаже? Какво да направи - да хвърли пистолета и да излезе, да направи бенефис?

- Ако става дума за бенефис, веднага ще й намерим място в мача на Стоичков.
-(В.Г.) Ние толкова го обичаме и искаме да присъстваме, обаче май няма да сме в България, ако живот и здраве се стигне до участие в една Световна купа. Искам да ви кажа и друго - Германия няма нито една квота по стрелба за олимпиадата в женския пистолет. Какво означава това? Ако отидем догодина, да не видим нито една германка ли там? Не мога да разбера - само участието на Олимпиада ли е повод да останеш някъде? Тези, които не взимат квоти, отказват ли се? Не мога да разбера какво толкова е станало. Истината е, че хората са свикнали да очакват успехи, медали, да ни гледат на олимпиада и може би това ми влияе на настроението. Животът не свършва с една олимпиада, но нагласата е такава, че щом има олимпиада, ние трябва да сме там. В крайна сметка се оказа, че никой не е абониран.

- Преди няколко седмици Мария стана държавен шампион с уникален резултат, а нищо не се написа. Тя направи финал, за който може да мечтае всяка една състезателка по стрелба.
-(М.Г.) Румънец, олимпийски шампион от Лондон 2012 също не успя да вземе квота.
-(В.Г.) В общи линии най-добрите не взеха.

- Защо при по-опитните състезатели напрежението сякаш е по-голямо? Не трябва ли да е обратно - на базата на вашите успехи ти трябва да стреляш максимално спокойно?
-(М.Г.) Аз стрелях спокойно, друго ми попречи - осветлението. Доста тъмно беше.
-(В.Г.) Мишените бяха коренно различни, нови.

- А ние нямаме такива мишени, на които да се готвим тук. Мишените са по-различни - с осветление на самата мишена. Беше в една голяма зала като "Арена Армеец", където другото осветление е много високо и недовиждах хубаво детайлите на мишената.
-(В.Г.) От самата мишена излиза светлина, едни LED светлини. Трябва да го работиш, за да свикнеш. Постоянно измислят нови неща с тенденция да се купуват нови и нови работи.

- Бързо ли се променя световната стрелба и вие как вървите в този процес?
- (М.Г.) Ние не вървим в крачка с този процес.

- Някои лаици подценяват физическото натоварване в стрелбата, както и в шаха. Опишете какво е най-тежкото за един състезател в подготовката за голям форум.
- (М.Г.) Най-тежка е психическата настройка. Нашият спорт е изцяло психика, защото много от спортистите, да не кажа повече от половината, не правят никаква физическа подготовка. Това не е най-важното при нас, както и възрастта. Много хора ме питат има ли значение възрастта - няма значение. Няма значение колко добре физически си подготвен. Има значение спокойната глава и психическата настройка за стрелба.

- Има български филм "Една жена на 33". При теб ще перифразираме "Една жена 33 години в спорта". Какво ти омръзна?
- (М.Г.) Не мога да се оплача от живота, който досега съм имала. Живот, изпълнен с много емоции, състезания, пътувания по целия свят, приятели, добър треньор, добро семейство, да са ни живи и здрави децата. Само мога да благодаря на Господ за тази кариера, която направих досега и за живота, който имах. Но има и нещо друго - това еднообразие, от 11-годишна се занимавам с това. Едно и също - на стрелбището, вкъщи, във фитнеса, вкъщи, състезанието, стрелбището отново...Малко или много дотежава, но затова пък се разнообразявам - в момента уча две магистратури.

- Валери, докато върви олимпиадата на Синеморец ли ще бъдете?
- (В.Г.) Ох, не знам. Лошо ми става,като си представя, че няма да ходим на олимпиадата. Свикнали сме през годината да се борим за световни и за европейски купи и на четири години веднъж за олимпийски игри. В общи линиии това ни е крайната цел. Сега изведнъж това се изпари. Мария ви казва, че може да помисли за нещо друго, но в момента, в който я попитате: "Ще се отказваш ли?", изведнъж... Нашият живот е преминал в подготовка за състезания, давайки максимума от себе си да отидем там и да свършим работа. Сега стана много неприятно с олимпиадата, но какво да направим?

- Колко всъщност са европейските титли и победите в Световната купа на Мария?
- (В.Г.) Европейските титли за юноши и девойки тя не си ги брои, защото ги е забравила. Търсихме ги, но ги няма като години. Девет са европейските, не броим тези от състезанията за военни и за полиция, отборните също. Мисля, че 23 са Световните купи.

- Имате ли любим форум? Може би Атина 2004...
- (В.Г.)  За мен Атина е осъзнатата победа. В Сидни беше неосъзната, защото когато на първата дисциплина станаха нещата, трябваше да я успокоя и я запазя за следващата дисциплина.
- (М.Г.) Бях много подготвена.
- (В.Г.) Ти сега също беше много подготвена.
- (М.Г.) Но там бях повече (смее се). На мен всички олимпиади са ми любими. Може би за мен най-хубавата беше Сидни, когато за първи път взех златен медал. Понеже бяхме там доста дълго - 25 дни и усетихме атмосферата. Докато в Атина отидохме ден преди откриването и веднага след стрелбата, на следващия ден се прибрахме. Бяхме точно една седмица и много не успяхме да се порадваме на олимпийската атмосфера.

- Кое толкова е особеното в олимпийските игри? Всички спортисти казват, че това е нещо съвсем различно в сравнение с другите състезания. 
- (М.Г.) За мен олимпиадата не е чак толкова тежко състезание, защото на една Световна купа сме 120 жени, а на олимпиада сме само 50. По-силният момент е медийното отразяване, което е фокусирано върху това състезание. Винаги съм си мислила, че има състезания и състезания. Олимпиадата е състезание за отбрани хора.

- Коя е любимата ти дистанция - 10 м или 25 м?
- (М.Г.) На 25 м съм по-уверена, успявам да се подготвя, по-добрите резултати са ми там. Титлите ми са на 25 м.

- Питаме големите шампиони дали спортуват децата им. Обикновено те не са в елитния спорт им нямат такива амбиции. При вас как е?
- (М.Г.) И ние сме така.
- (В.Г.) Започнахме със спорт. Например малкият започна да тренира футбол, а аз не съм от бащите, които ще ходят при треньорите - "пусни моя, не го пускай". Тези неща се развиват явно и всички го виждат. Никой не се отказва сам, а просто някой те отказва. Ето сега може би ние няма да се откажем, а някой ще ни откаже.

- Мария, за колко време пребори рака и какво ти костваше тази битка?
- (М.Г.) Беше в много начален стадий и слава Богу не се стигна до големите борби с химиотерапии и лъчетерапии. Когато го казах, исках да обърна внимание колко важна е профилактиката. Всяка жена трябва да знае, че трябва поне веднъж годишно да си прави изследвания, защото тази болест е лечима, когато се хване в началото и е много страшна, ако се пропусне този момент. Бързо го забравих, защото всичко беше успешно.
- (В.Г.) Така си мислиш ти. От Мария няма да чуете да се оплаква.
- (М.Г.) По-тежко беше цялата ситуация за близките. Бях убедена, че не е нещо страшно и че ще се оправя. То си беше страшно, но слава Богу мина леко.
- (В.Г.) Никой не разбра, много по-късно стана дума и то именно, за да е трибуна, от която да се каже всички жени и мъже да ходим на прегледи, защото от едно нехайство човек не знае какво се таи в него.

- Имаше и една тежка контузия.
- (В.Г.) Кръстни връзки. До момента тя не може да клекне като хората и да си свива единия крак. Центърът на тежестта при стрелба се измества. Не може цял живот да си стрелял на двата крака абсолютно равномерно. Досега не са ни питали за това, други неща се гледат.

- Въпрос и към двамата - Мария е президент на Българския стрелкови съюз. Доколко се отразиха скандалите и конфликтите между вас и федерацията на вас и на спортната стрелба?
- (М.Г.) Отразяват се много. Ние някак си не можем да работим спокойно. Непрекъснато за нещо ни съдят, има някакви проблеми, писания по сайтове и вестници. Много странно, не се успокояват нещата. Гледаме да не обръщаме внимание, да се съсредоточим върху работата, поддържаме състезателите, които в момента са с квоти. Всичко даваме за тях, никой не е ощетен. Много странно как не се спря този човек.
- (В.Г.) За жалост той е и в политиката и оттам има разни лостове, с които влияе. Ужас! 

- След като имаше два Синода, как да няма две федерации?
- (В.Г.) То не може да има две. Ако имаше две, може би щеше да е по-добре. Нанесоха се много вреди, загубихме и европейски първенства.

- Защо българският спорт върви надолу, а битките за власт във федерациите вървят в обратната посока?
- (В.Г.) И аз това не мога да разбера. При нас нещата са направени поименно и това е принципът на държавата, тя не поддържа изцяло спорта, а го подпомага. Това, с което го подпомага е направено по пера - за подготовка на състезатели и треньори. 

- Често ли се карате, тъй като вие сте един от най-известните спортни тандеми?
- (М.Г.) Едва ли повече от нормалното.

- Имало ли е скандал на някое състезание?
- (В.Г.) Имало е, но обикновено си мълчим, което е по-страшно от карането.

- Кога се капризничи Мария най-много - преди състезание или в живота?
- (В.Г.) Към мен постоянно. (смее се) Към другите е всеотдайна и се раздава.
- (М.Г.) Ти можеш да ме изтърпиш, а другите може и да не го направят.

- Нещо за финал? Ние не искаме да се отказвате...
-  (В.Г.) Благодарим ви! От понеделник сме на тренировки.