Бившият национал на България Мариян Христов още не е окачил обувките на пирона. Продължава да рита за родния си Балкан (Ботевград) във “В” група. Русокосият исполин, който е роден на 29 юли 1973 година, винаги има какво да каже за българския футбол. Не го прави често, така че мнението му тежи. Той е от онези, който не говори празни приказки, а се стреми с малко да каже много. Мариян даде интервю за агенция БЛИЦ, в което темите на разговор бяха Славия, Левски, Балкан и националния отбор. Питахме го и за Кайзерслаутерн и Димитър Бербатов:

-Марияне, направи първи стъпки в треньорската професия. Как е на резервната скамейка?
-Не мога още да усетя какво е да си треньор, тъй като ние в Балкан в момента не тренираме. Отборът е във “В” група, събираме се от мач на мач. През седмицата някои от момчетата идват за занимания, други 15 ходят на работа и не могат.

-Ще ставаш ли истински треньор, или ще залавяш бизнес?
-В момента имам “Б” лиценз, започвам да карам и “А”. Засега нямам претенции да съм голям специалист, но искам да остана във футбола. Казвал съм го много пъти, човек е добре да прави това, което може най-добре. Дали ще стана треньор един ден, това никой не знае, но дано ми се отвори такава възможност.

-Какво стана и защо Балкан изведнъж се озова във “В” група?
-Това трябва да питате хората от Общината. Това е общински клуб. Когато се върнах, имаше много обещания, че ще се помага, ще се отпускат пари и т.н. и т.н.. Но ние в България явно сме хора само на голите обещания. Нашият бивш президент не можеше сам да издържа клуба. Много добре знаете, че не се печели от футбола особено в “Б” и “В” групите. Той само вадеше пари от джоба. Ако се бяха обединили общинските фирми и бяха започнали да дават пари, можеше да се спаси положението. Уви, не стана.

-Задава ли се светло бъдеще пред клуба?
-Светлото бъдеще е, че до 2-3 години клубът ще живурка във “В” група и ще бъде закрит. И това не е само в Ботевград, а в много други градове. Общините трябва все повече да помагат, иначе няма да стане. Живеем в XXI век, трябва във всеки град и село да има по един изкуствен терен, за да могат да тренират децата. Лошото е, че в Ботевград и децата няма къде да тренират и така всичко се срива. Виждате какво направиха в Черноморец, Славия и Литекс. Оправиха си базите, поддържат школите и така се върви нагоре, това е пътят.

-Един от бившите ти отбори - “Левски”, записа три поредни загуби. Как ще коментираш положението в отбора?
-Съвсем нормално е, не може да биеш 30 мача. Ясен Петров се справя. В България в един момент си №1, а в друг не ставаш, отричат те. Това ни е лошото на нас.

-Постоянно хвалят Гара Дембеле. Толкова ли е добър наистина?
-Няма нищо случайно във футбола. Може да има, но за 2-3 мача и после нещата опират до това, дали можеш, или не. Гара се доказа в досегашните двубои. Има факти, които са неоспорими. Вкарал е еди колко си голове във еди колко си мача. Повече не трябва да се коментира. В момента той е най-добрият нападател в България.

-Радваш ли се, че има българин - Илиян Мицански, в Кайзерслаутерн, с когото стана шампион през 1998 година?
-Естествено, че се радвам. Дано станат двама и трима, нека има повече българи по света. Ние българите сме такива, че по принцип не се радваме на успехите на българите в чужбина.

-Чу ли се с Илиян Мицански, какво му каза?
-Не съм говорил с него, по-често се чувам с баща му, с него поддържам връзка. Какво да му звъня, той е професионалист, играл е и в други отбори в чужбина, няма нужда да му давам съвети. Преди малко ходих да посрещна съпругата ми и децата от Германия, прибраха се от Кайзерслаутерн. Синът ми, който също се казва Мариян, бе на домакинството на отбора срещу Борусия (Мьонхенгладбах) - 3:0. Развя българско знаме и то точно на мач, в който Мицански направи дебют.

-Германец пое националния отбор. Това добро решение ли бе?
-Надявам се колегите ти от бранша да се радват, че най-после бе назначен чуждестранен специалист в представителния ни тим. Трябва обаче да му се даде време, той идва от съвсем друга действителност.

-Кое е по-вероятно, ние да го побългарим, или той да отлепи футбола ни от дъното?
-Съмнявам се немец да се побългари. Матеус вече избяга от два стадиона у нас, но ще свикне. Надявам се да се справи. Треньорската професия е такава, че зависиш от футболистите на терена, от формата на отделни играчи, дори и от късмета.

-Спомена отделни играчи. Трябваше ли Димитър Бербатов да се откаже от националния отбор?
-Не му беше времето сега са се отказва. Моето мнение е, че той трябваше да изиграе и тези квалификации и после да решава бъдещето си. Както направи Стилиян Петров, каза, че това е последния му цикъл квалификации и готово. А при Бербатов нещата станаха някак си изведнъж.

-Одобряваш ли решението му да се оттегли, доста го плюваха и обвиняваха?
-Връщам се към предишни мои думи. Когато вкарваше, Бербатов беше №1. Като пропуска и не вкарва - не ставал, не вкарвал във важни мачове. Не става така. Той вече е взел решението си, сподели го с хората. Аз се видях с него през лятото, говорихме, но всеки човек си има лично пространство. Не е нужно да обяснява защо го е направил, какви са мотивите му. Важното е, че е взел решението си и се е отказал от националния отбор.

-Какво е мнението ти за Станимир Стоилов?
-Аз не мога да кажа нито лоши неща, нито да сипя суперлативи за него. Мъри се справи в Левски, работи добре и постигна успехи. В националния отбор не успя и си понесе последиците. Каза, че винаги ще бъде българин и ще се радва, когато националният отбор побеждава.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ