Мартин Петров преди няколко дни официално обяви, че слага край на състезателната си кариера, преминала през "Ботев" (Враца), ЦСКА, Сервет, Волфсбург, Атлетико (Мадрид), Манчестър Сити, Болтън и Еспаньол. С какво ще се занимава след футбола, за какво го е много яд и за последния престой в ЦСКА крилото говори пред Красимир Минев за ТВ+.

- Марто, свикна ли вече без футбол?
- Явно ще трябва да свиквам. Но когато има време, практикувам, ритам с приятели. Няма как, не мога да се откъсна от футбола.

- Няма вече подготовки, лагери...
- Да, трудно е да свикна с това. По принцип всяко едно от предишните ми почти 20 лета съм бил на подготовки. Сега обаче си намерих други занимания.

- Имаше ли вариант да продължиш кариерата си?
- Не знам. Повечето мнения на моите приятели и близки бяха, че трябва да продължа да играя. Че не трябва да се отказвам. Опитваха се да ме разубедят. Но аз смятам, че всяко нещо си има начало и край. И рано  или  късно трябва да спреш. Аз реших този момент да бъде сега.

- Какво те накара да кажеш „стоп"?
- Да ти кажа честно, просто исках да играя футбол в последните две години. Отидох в Испания с мисълта, че ще съм повече време на терена. Това не стана. След това се върнах в ЦСКА, за да помогна на клуба в този труден период. Да си кажа честно и не вярвам някой да ми се разсърди, имах желанието да играя повече в България. Но и тук не стана. Но не това е причината да спра. Аз се радвах, че завърших кариерата си в ЦСКА. За мен беше важно да виждам как другите момчета са щастливи от факта, че съм техен съотборник. Това, че съм Мартин Петров, не ме е карало да се чувствам като звезда. Това ще го потвърди всеки. Много от младите момчета ме питаха за всичко - за футболни и не футболни неща. Сигурно сега щеше да излезе нещо - за 6 месеца или за година. Но реших, че не искам вече да бъда разделен от семейството си. Заради това казах „стоп". Дали ще е сега или след година, все ще дойде.

- Защо избра да завършиш кариерата си в ЦСКА?
- Ами защото така се развиха нещата. Надявах се да излезе нещо, за да може да бъда по-близо до семейството си в Англия. Но дойде вариантът да се завърна в ЦСКА, отборът от който тръгнах за футбола. Не забравям "Ботев" (Враца), но по онова време те бяха в аматьорския футбол. С ЦСКА навлязох в професионалния. И пожелах да помогна на клуба в този тежък момент. Радвам се, че помогнах. Не сме направили нещо голямо. Както и Стойчо Младенов каза, да завърши ЦСКА на второ място и да се радваме, това не е било никога. Но сега периодът бе много тежък. Аз поддържах форма с „червените", когато Стойчо Младенов сформираше отбора за новия сезон - 6 дни преди мача с Локомотив (Пловдив). Първо, щях да се разрева, като видях на какво прилича Панчарево. Защото си спомних как изглеждаше базата преди 15 години. И бат`Стойо дойде при мен и ми каза: „Искаш ли носна кърпичка?". Тогава ЦСКА имаше картотекирани трима или четирима човека. И от тази нула стигнахме до второто място. Завършихме пред отбори с голям бюджет и финансова стабилност. Атмосферата в отбора обаче бе уникална. И въпреки купищата трудности - финансови, организационни и какви ли още не, ние се справихме. Това се дължи на нас, момчетата, защото сме цесекари, на ръководството, на треньорите. Заради шефовете клубът лека-полека напредва. Моето желание е ЦСКА да прогресира като клуб. Може и бавно, но нека се случва. Няма как да не похваля и момчета като Вальо, Бадема, Тошко, Апостол Попов. Младите също - Карачанаков, Венци Василев, Чочев... Чужденците - също не искам да изброявам всички. Получи се една стиковка между опитни и млади и заради това атмосферата беше страхотна. Тогава имаше забавяния на парите, защото просто ЦСКА има много задължения. И стискахме зъби и постигахме резултати. За нас, по-опитните, това не е фатално, защото имаме някакви спестявания. Нашата цел бе да накараме другите момчета да играят. Защото всеки гледа финансите. Колкото и да си говорим за емблемата ЦСКА, не е както едно време - малко хора играят за фланелката. Всичко е бизнес. Това не е само тук, в България. Така е в цял свят.

- Спомена Емил Гъргоров. Защо си тръгна със скандал от ЦСКА?
- Не очаквах. Това е лично решение. Станаха неща, които можеха да се избегнат. Емо направи много за този отбор. Той бе сред играчите, които играха на най-високо ниво. Аз съм свидетел какво е Гъргоров за ЦСКА. Какво е влиянието му на терена и в съблекалнята. Надявам се в клуба да няма повече такива скандали. От това няма никаква полза. Нито за ръководството, нито за играча, нито за феновете.

- Ти как се раздели с ЦСКА? Бадема нарече шефовете на клуба „Сашета"...
- За мен те са г-н Томов и г-н Тодоров. Ако не бяха те, сега ЦСКА никой не знаеше къде ще се намира. За добро или за лошо, ще видим. Тези хора правят всичко възможно клубът да съществува. Същото важи за треньорското ръководство и играчите, разбира се. За мен те са шефове и ги уважавам много.

- Какво би казал за последния си мач - този с Локо (Пд)?
- Аз се разделих с този клуб... Направо настръхвам, като се сетя за последния ми мач. Да, можеше да има повече хора, можеше да има и по-малко. 500 или 5000, раздялата ми с ЦСКА бе много емоционална. Постоянно гледам клипове от последния ми мач и аплодирането от страна на феновете. Тези хора да ти скандират името е неописуемо. Някои казват: „Играл си по такива стадиони, а сега ти пляскат 1000 човека и ти го приемаш така". Но какво да направя. Уважавам много тази публика. Това за мен е неописуемо.

- Защо обичаш толкова много ЦСКА?
- Аз от малък съм чорбар. Това важи и за цялото ми семейство. Всички обичаме ЦСКА много. Когато моята фамилия разбра, че отивам на „Армията", бяха много въодушевени.

- Как би коментирал отношението на публиката на чуждите отбори в „А" група към теб?
- Не съм вярвал, че ще ме приемат така добре. Че ще ми ръкопляскат, ще ми скандират името и след мача ще ме чакат за автографи и снимки. Благодаря им на тези хора.

- Кой бе най-тежкият период в кариерата ти?
- Като отидох в Швейцария, за да играя в Сервет. Не знаех език, беше ми тежко. Баща ми ми казваше като малък да уча езици. Е, не го направих и след това ми бе много трудно. А иначе през футболната ми кариера най-тежки ми бяха контузиите. Това е кошмарът на всеки един футболист.

- В кой отбор се чувстваше най-голяма звезда?
- Във Волфсбург играех най-добре. Но не съм бил звезда. Звезда е Димитър Бербатов. Играл в големи клубове, голмайстор навсякъде. С него се разбирах най-добре на терена. За съжаление, в най-силните ми години получих тежки контузии. Радвам се, че всички клубове, в които съм играл, се гордеят, че съм бил при тях.

- За какво те е яд най-много?
- За това, че не останах повече време в Атлетико (Мадрид). Голям клуб, уникална публика, страхотна атмосфера на стадиона. Не че в Англия не е било така. Но в Испания беше страхотно.

- Накъде - мениджър или треньор искаш да станеш?
- С каквото и да се занимавам, искам хората да ме приемат както като футболист. Да няма скандали, всичко да е наред. Трудно ще е и заради това съм раздвоен.

- За какво мечтаеш?
- Искам здраве за мен и семейството ми. Искам да помогна на моите деца да се развият. Надявам се поредното ми преместване, което планирам - да отида в Испания, да е за добро. И аз трябва да тръгна по правилния път. Да съм позитивен. Тогава Онзи отгоре ще помогне.