Големият волейболен треньор Мартин Стоев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Специалистът държи изключително много на принципите си. Треньор, който парира капризите на звездите още в зародиш, защото вярва, че само с дисциплина успехите са възможни. И визитката му потвърждава това. След силна състезателна кариера, в която като капитан ликува със световната титла при младежите в Кайро през 1991 г., продължи делото на своя баща Стоян Стоев и доказа качествата си по безспорен начин. Още в началото на треньорския си път изведе мъжкия ни представителен тим до бронз на шампионата на планетата през 2006 г. и в Световната купа през следващата година. Преди две лета пък стигна до финала на европейското при 17-годишните. А в началото на миналия месец спечели най-ценното си отличие според собствените му думи – сребро от световното първенство до 19 години в Иран, като в името на каузата пренебрегна дори аерофобията си. Стоев е и двукратен носител на приза „Треньор на годината“ в традиционната анкета на в-к “Труд”.

- Марто, здравей! Радваме се, че си гост в предаването „Код Спорт“ след едно вълнуващо лято за феновете на българския волейбол. Националният тим до 19 г., на който си треньор, спечели сребърните медали на световното първенство в Техеран. На какво отдаваш този успех?

- Успехът мисля, че не е случаен, защото тези момчета преди това станаха три пъти балкански шампиони и втори в Европа. Така че ние отидохме там с ясната цел, че искаме да спечелим нещо и успяхме да го направим. По принцип не се случват ей така нещата без да искаш. Работено е много за това нещо – четири години и се радвам, че успяхме да си възнаградим труда.

- Как усети настроението в противниковите отбори, които срещнахме на това световно първенство? Бяхме ли заплаха за тях?

- Имаше може би осем-десет отбора на сериозно ниво. Освен осмицата, която се оформи, имаше още два отбора, които излязоха извън първите осем. Мисля, че това бяха Германия и Белгия, които са сериозни отбори. Равностойни са общо взето тези осем-десет тима. Решаващото е в дадения момент кой отбор в какво състояние се намира и физически, и психически, и технически. Явно ние в този момент сме били малко по-добре подготвени от останалите състави.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

- Твоите очаквания припокриха ли се с резултатите на тима и кои момчета израснаха в този турнир?

- В този турнир играха общо взето 12 момчета. Всички играха по два, по три мача, а някои изцяло във всички срещи. Но нямаше човек, който да не е влязъл. Във всеки един мач влизаха по 10-11-12 човека. Така че като цяло целият отбор е израснал, иначе нямаше да спечели. Но ако става въпрос изцяло за физически качества, може би Алекс Николов е израснал най-много от всички за период от една година.

- А твоите очаквания покриха ли се с резултата, който постигна с този сребърен медал?

- Покриха се, да. Даже малко и отгоре. Надявал съм се това да се случи. Вече на финала остава горчилката, но с ръка на сърцето мога да кажа, че в този мач отборът на Полша беше по-добър от нас, по-малко изморен и технически стоеше по-добре от нас. Може би ние превъзхождаме физически отбора на Полша, но определено в този мач те ни надиграха.

- Кое те накара да кажеш, че това е най-ценният ти трофей досега, при положение, че имаш толкова много титли и награди?

- Най-ценният е защото може би е свързан и със сина ми. Защото сме двамата в този отбор. Защото никога не съм работил с деца. Тези деца ги тренирам вече четвърта година, те са ми много близки, защото ми израснаха пред очите. Не са мъже, не са професионалисти и да ги видя как растат пред мен и дават всичко от себе си, не се плашат, не се огъват и успяха да спечелят. А ми е по-ценен, защото аз съм дал нещо от себе си за тях и виждам, че те успяха да го направят.

- Любопитно ми е как реагираха на твоя триумф баща ти – легендата във волейбола Стоян Стоев и майка ти, която е бивша състезателка по баскетбол – Маргарита Щъркелова? Какво ти казаха?

- Че съм най-добрият! (Смее се)

- Накъде гледа сега Мартин Стоев?

- Продължавам с моя си клуб. Влязохме в Суперлигата, успяхме да го направим за много кратък срок от създаването на клуба – четири години. Тази година ще играем за първи път в Суперлигата. За малко градче като Сливница с 6 хиляди човека, мисля че е успех за града. Отделно ни предстои квалификация за следващото европейско първенство и Балканиада. До 20 г. ще се водят тези момчета. Все още не се знае къде ще е нито Балканиадата, нито квалификацията, нито европейското, но е заложено в програмата. Надявам се да няма епидемични рестрикции и да се проведат тези състезания, защото е важно. Общо взето това ми предстои в момента.

- Погледнато реално, освен твоя успех, представянето на националните отбори мъже и жени, както и този до 21 г., воден от Найден Найденов, не оправдаха очакванията. Защо вече не сме тази сила? Да започнем от мъжете – какво изпуснахме?

- Аз мисля, че мъжете са изпуснати след олимпиадата в Лондон през 2012 г. Оттам идва нашият спад и всяка година става все по-дълбок. Всяка година отстъпваме в световната ранглиста, отиваме по-назад и по-назад. Ако не се лъжа, в момента сме след 20-о място. Така че проблемът не е от вчера. Според мен е започнал след олимпиадата в Лондон. Аз лично виждам много трудно да се промени в момента това нещо. Проблемът е много дълбок. Мисля, че няма да ни стигне предаването, ако трябва да го разискваме изцяло. Но според мен там трябва да се направят сериозни промени.

- Какви?

- Те трябва да са съвместни между федерация, треньор и състезатели, защото те не могат да бъдат делени на различни неща. Федерация, треньор и състезатели са едно цяло. Трябва да се стигне не до разбирателство, не до единодушие, а до…

- Може би трябва да има една обща стратегия, която всички да приемат.

- Със сигурност трябва да има една стратегия и тя да е дългогодишна. Да не се работи на парче, един треньор да има договор за 1+1 или 2 години. Независимо кой е той, трябва да е за четиригодишен или осемгодишен цикъл. Една, две олимпиади, за да може един човек да си подбере щаб, състезатели, които ще вършат работа днес, които ще вършат работа след две години и които могат да свършат работа след четири години. А тук малко нещата са изпуснати, аз така ги виждам. От сорта, че на някой жена му казала, че тази година иска да ходи на море и той отказал на националния отбор или се прави на контузен. Имаме такива, доста примери могат да се дадат. И нещата не вървят добре – това е факт.

- Но знаеш ли - много от волейболистите казват, че парите са в клубния отбор. „Аз идвам да играя за България и ако се върна в клубния си тим контузен, губя мястото си, губя парите си“.

- Това е така, но има и още една истина, че един състезател, за да стигне до клубния си отбор и да взима една хубава заплата, най-голямата витрина за него е националният отбор. Така че той ако не е преминал през националния отбор и Българската федерация по волейбол не се е грижила за него, той нямаше да стигне до нивото, на което е в момента. Има такива състезатели, които са го забравили това нещо, със сигурност.

- Очакваш ли предложение да застанеш начело на мъжкия ни национален тим?

- Това нещо ме питат всяка година след всеки не провал, а да кажем неуспех на определено първенство. Дали вашата медия или друга ме питат очакваш ли, не очакваш ли… Аз не очаквам нищо. По принцип за един треньор е винаги чест да бъде треньор на националния отбор, но пак ви казвам – вече 10-11-12 години има едно нанадолнище, по което според мен се пързаляме и не знам дали ще спрем. Слушам всякакви неща и от треньори, че Световната лига е подготовка за европейското първенство, но на европейското се проваляме и казваме, че то е подготовка за следващото световно първенство. И си минаха десет години в подготовки от едно първенство за друго, а резултат няма.

- Спомена световното първенство. В края на месец септември бе теглен жребият за шампионата на планетата догодина в Русия. Как виждаш шансовете ни, след като сме в една група с Полша, САЩ и Мексико?

- Доколкото видях регламента, първите два отбора се класират напред плюс най-добрите четири отбора на трето място. Ние имаме реален шанс да влезем в следващата фаза според мен.

- Като най-добър трети отбор?

- Може и като втори, защото мисля, че отборът на Полша е по-стойностен в момента от нас. Но отборът на САЩ се провали на олимпиадата в Токио и там ще има смяна на кадри според мен. Ще се подмлади този тим и в зависимост с какъв състав ще се яви отборът на САЩ, мисля че са победими.

- Какви условия би поставил на шефовете на федерацията, за да станеш треньор на мъжкия отбор и според теб те изпълними ли са?

- Със сигурност мисля, че са изпълними, защото те не са финансови. Аз знам, че във федерацията парите не стигат, така че не е нужно един човек, когато няма ти да го изнудваш, нали? Въпросите са повече организационни и с перспектива. Както казах, не може да се работи на парче – 1+1 години или 2 години. Трябва един четиригодишен цикъл, но в момента той е двугодишен цикъл до олимпиадата в Париж. И нещата, както ги виждам в момента, за там отборът ще се класира много трудно, да не кажем, че е невъзможно. Така че цикълът трябва да е олимпиадата в Лос Анджелис. Там е реалното класиране според мен. Надявам се момчета, родени 2001-2004 г., тогава ще бъдат на една възраст между 21 и 23 години, в разцвета на силите си и спокойно като се добавят някои от сегашните, които тогава няма да са залезли, мисля че може да се получи един хубав отбор за олимпиадата в Лос Анджелис.

- Каква е разликата между отбора, с който ти триумфира през 2006 г., спечелвайки бронзовите медали на световното първенство в Япония и този с марка 2021 г.?

- Отборът е същия, на България е. (Смее се). Тогава почти всички играеха в чужбина, сегашното положение е същото. Не може да кажем кои са по-големи звезди от тогава и от сега. Но със сигурност аз си мисля, че тогава хората бяха различни. Бяха много по-мотивирани да спечелят нещо и направиха много повече компромиси със себе си и със собствените семейства в името на успеха на българския национален отбор.

- Страхуваме ли се да дадем мъжкия национален отбор на български специалист?

- А, това не знам, трябва да питате федерацията, но аз винаги съм бил за български специалист. Мисля, че имаме няколко треньора, които са на висотата на българския национален отбор. Не е нужно да взимаме чужденци или пък ако ще взимаме чужденци, да вземем добри чужденци. А не да взимаме с извинение хора на преклонна възраст, което не е окей според мен.

- Какво промени Любо Ганев откакто е начело на федерацията и каква е комуникацията ти с него?

- Аз комуникация с него специално за волейбол съм имал много малко – два-три организационни въпроса и дотам. Какво е променил? От това, което аз виждам в момента за една година, промени малко администрацията. Имаме административен волейбол, което значи че направи доста комисии, треньорски съвети, отговорници и т.н. Но като цяло специално за моята работа към младежкия отбор, нищо не се е променило.

- Каква е оценката ти за първенството на България по волейбол? Говорим за вътрешния шампионат при мъжете.

- Аз мисля, че не е добро.

- От тази година Сливнишки герой вече е в Суперлигата.

- Да. Нивото ни е доста ниско.

- Защо?

- Защото нямаме силни волейболисти в българското първенство. Общо взето не са добри – това е истината. Ето, виждаме, че примерно шампионът на България Хебър, а там е събрано най-доброто от българския волейбол, което е останало в България, загуби от шампиона на Испания с 0:3. А в шампиона на Испания не видях да има някакви звезди на европейския и световния волейбол. Просто един отбор събран и дотам. В последните години ние нито можем да пробием в някакви купи, нито можем да спечелим някаква купа. Но всичко това е свързано и с финанси. Ако има финанси в клубовете, вече спокойно всеки един отбор би могъл да има по двама-трима чужденци. Тогава нивото на първенството ще се вдигне. Българите, които остават да играят в България, ще се състезават в едно по-високо първенство, с по-голяма конкуренция и ще напредват по-бързо.

- Виждаме каква е ситуацията в ЦСКА и в Левски. Толкова години двата гранда просто не могат да намерят себе си. Няма пари, за които и ти спомена.

- Левски има пари.

- Има сега, но дълго време се луташе.

- Да, след като Лазаров се отказа от Левски, имаха една дупка от две-три години. След това новите собственици с Владо Николов се опитват да съживят този клуб или поне да спечелят нещо. Миналата година станаха втори или трети, така че в Левски има напредък. Сашо Попов с ЦСКА също се опитва да търси и да намери средства. Доколкото разбрах, тази година има стабилен спонсор и мисля, че отново ще направи боеспособен отбор, който да влезе поне в първите четири. Така че за нещата в Левски и ЦСКА виждам да има светлина в тунела.

- Младите волейболисти, дори леко да блеснат и веднага гледат към чужбина. Защо не можем да ги задържим тук? Само финансите ли са проблем?

- Не само. То е съвкупност – финанси и качество. Ако един състезател отиде в чужбина в едно по-силно първенство, ще се развие по-бързо, отколкото да играе тук в едно по-слабо първенство. Качество и финанси вървят ръка за ръка.

- Замислял ли си се защо според теб спонсорите нямат нужда да рекламират във волейбола? Един спорт, който българите обичат толкова много. Виждали сме какво се случваше в „Двореца на културата и спорта“, ставали сме свидетели „Арена Армеец“ как се пълнеше. И изведнъж липса на финанси…

- Една от причините според мен е плоският данък. По простата причина, че всеки един човек или фирма, който даде пари за спорт, ги облагат и с данък, а не им приспадат нищо, доколкото знам. Така че няма никаква финансова изгода една фирма да дава пари. Това е едната причина. Знам, защото и аз търся пари за моя клуб. Според мен трябва и е нужно в България най-накрая да има Закон за спорта и то не само за спорта, а и за културата. Тези фирми да бъдат облекчени по някакъв начин, когато дават за спорт и култура в България, защото спортът ни като цяло вече отива назад. Ето, на олимпиадата имаме пет женски медала, а мъжете ги няма. А от тези жени, на следващата олимпиада две няма да ги има, защото няма да бъдат олимпийски спортове.

- Ансамбълът също ще е друг.

- Да, така че според мен, след като няма държавна политика за спорта, трябва поне да има Закон за спорта и вече фирмите, които имат желание, да помагат.

- С колко средства един волейболен клуб може да оцелее в Суперлигата и с колко може да стане шампион? Каква е разликата в тези средства?

- Аз мисля, че в момента минимумът, с който да оцелееш е около 200 хиляди лева, а вече да станеш шампион не е само до средства, там е и до умения. Шампион иска да стане не само един отбор, а два-три, но ще стане един.

- Разполагат ли обаче с еднакви средства?

- Горе-долу разполагат. Там е и до умения и кой как ще изхарчи правилно тези средства. Но аз мисля, че в момента бюджетите са 1 милион лева, там се върти шампионската титла.

- Какви съвети даваш на сина ти Ерик, който вече е трето поколение волейболист?

- Всякакви. Аз му давам и като треньор, и като баща, и като приятел, и като всичко.

- А дядо му дава ли му някакви съвети, занимава ли се с Ерик?

- Дядо му общо взето идва да го гледа само на мачове. Насърчава го, стимулира го, най-вече когато Ерик ходи на гости в тях да го види.

- С какво се занимава дъщеря ти Мартина? Тя остана далеч от волейбола, както и от художествената гимнастика на съпругата ти.

- Не е спортувала реално. Като дете играеше модерни танци. Тя си има детенце, гледа си го. В момента помага в клуба на жена ми и си гледа детето.

- Колко време можеш да издържиш без да се занимаваш с волейбол?

- Мога много със сигурност, аз не съм работохолик. Ако трябва да бъдем честни, когато синът ми беше на 14 години и ходех да го гледам как играе в юношеското първенство, тогава ми направи впечатление, че родените 2003-2004 г. са талантливо поколение и покрай това нещо се запалих да го направя. В същата година ми беше предложено да поема отбора 2001-2002 г. по простата причина, че тогавашният треньор Драго имаше някакъв здравословен проблем и не можеше да води повече отбора. И тогава отказах на федерацията, защото това не е моето място, ако трябва да бъдем реални. Но в името на детето и на другите деца, за които преди четири години ми се стори, че си заслужава и има перспектива да се захвана с това нещо и го направих. Тези момчета имат още две първенства. Дай боже, да се класират и на двете – на европейското догодина и на световното през 2023 г. ще е до 21 г. След това не е сигурно дали въобще ще се занимавам с волейбол, защото аз не съм работохолик.

- Ти не си работохолик, обаче имаш толкова успехи, че малко не се връзват нещата. Талантлив специалист, постигнал всичко във волейбола и изведнъж се отказва. Не намира стимул да се занимава.

- На кого да се доказвам? Ако изпитвам удоволствие след това, може и да продължа. Но ако не изпитвам удоволствие и удовлетворение, не бих го правил.

- Как приемаш загубата на карти?

- А, свикнал съм. Загубата е както на карти, така и във волейбола. Това ми е хоби между другото, може би доста хора го знаят. Но не съм комарджия. Важното е, когато картата е равностойна, да спечелиш, защото картата се върти. Един път е при единия, друг път е при другия, но когато картата се раздава равностойно, ти да спечелиш играта. Това е майсторството.

- Къде обичаш да си почиваш?

- Много обичам морето по принцип, не съм планинар. Най-много обичам на море да ходя.

- След всичко, което си спечелил, какво още искаш да добавиш в колекцията си от отличия?

- Единственото нещо, което нямам е олимпийски медал.

- Значи не би трябвало да се отказваш, докато не го постигнеш.

- Не знам, бъдещето ще покаже. Но единственото нещо, което аз нямам е олимпийски медал. Иначе за България съм донесъл девет медала.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+