Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи обширно интервю с полузащитника на Атлетико (Мадрид) Ектор Ерера. Ла Лига започна с очаквана битка между шампиона и Реал (Мадрид). А Ерера се върна към миналогодишната кампания в едно от топпървенствата в Европа. Тя ще се помни дълго, заради интригата в битката за титлата, която държеше феновете в напрежение до самия край. За 11-ти път шампион на Испания Атлетико, изпреварвайки грандовете Реал и Барселона. Мексиканецът Ерера ликува с олимпийското злато на игрите в Лондон през 2012 година. По-голямата му част от кариерата преминава в Порто, а от 2019 г. вече е с екипа на Атлетико. Той е сред най-опитните в състава на Чоло Симеоне и въпреки че не може да бъде определен за твърд титуляр, бе важна част от триумфа на Атлетико.

- Първо, поздравления за спечелената титла в Ла Лига. Атлетико (Мадрид) направи почти перфектна първа половина на сезона, но в края трябваше наистина да изстрадате този триумф?
- Благодаря! Вярно е, че стартирахме много силно, а отборът показа значително израстване. Също така няма как да отрека, че на финала на сезона изпитахме доста трудности. Тези мачове наистина ни изправиха на ръба. Сигурно са били доста инфарктни не само за нас, а и за привържениците ни. Но в крайна сметка постигнахме своята цел, а отплатата за всичките хвърлени усилия и нерви, си заслужаваше. След толкова мъки наградата наистина е много сладка. До последния мач не бяхме сигурни, че ще постигнем този успех, но не спряхме да вярваме, а сега можем да празнуваме.

- Ти си един от сравнително по-новите играчи в съблекалнята. Но сигурно вече си наясно, че това е част от ДНК-то на Атлетико (Мадрид) – успехът трябва да бъде изстрадан...
- Определено вече съм наясно с това. В един момент влязохме в труден период, в който не ни вървеше. А какво да кажа за последните два мача с Осасуна и Валядолид, в които противникът ни поведе? Помислих си: “Господи, защо трябва да се мъчим така”. Но това е част от нашата същност. Можехме да станем шампиони и без толкова нерви, но в крайна сметка това е футболът, а тези страдания са част от Атлетико (Мадрид).

- Кои бяха ключовите моменти през сезона, които изковаха триумфа?
- Имахме много решаващи мачове и ситуации в изминалото първенство. Винаги съм казвал, че в моментите, в които положението се влошава, трябва да покажеш, че можеш да си по-силен. Например, загубата в Севиля – за мен това е важен момент, защото накара отбора да се събуди. Естествено, последните мачове бяха ключови, защото в трудните ситуации отборът се събра, обединихме се и насочихме към постигането на нашите цели. За мен това са най-важните моменти.

- Ектор, ти си опитен играч, който винаги е имал своята роля. Ти дойде от Порто, където играеше водеща роля. Как преживяваш тези ситуации, в които отборът губи и настъпва неизбежното изнервяне? Натрупал си доста опит във футбола. Излизаш ли в такива моменти пред другите, за да им кажеш нещо от рода на “трябва да се успокоим, трябва да продължим напред”? Какво си говорите в съблекалнята?
- Може би не е точно така, както го описвате. Да, преди имах водеща роля на терена, докато сега е малко по-различно. Но пък за друго сте прави – винаги, когато получавам възможност да вляза на терена, аз се опитвам да пренеса спокойствие върху играта на моите колеги. Така беше и в последните срещи, в които минахме през трудности, преди да спечелим. Опитах се да внеса спокойствие. Срещу Осасуна се появих, когато ни оставаха само 10 минути. Опитах се и тогава да повлияя, но на терена е по-трудно. Когато обаче сме в съблекалнята, наистина се опитвам да говоря тези неща на по-младите момчета: “Запазете спокойствие и самоувереност. Остава още доста от този мач, можем да го обърнем”. Така беше например в последната среща. В тежките ситуации действително имаме нужда от спокойствие. А да гледаш отстрани е още по-трудно, защото искаш да си на терена и да помагаш. Но правя това, което мога.

- Смяната на схемата на игра като че ли се оказа ключов фактор по пътя към успеха? Как постигнахте тази трансформация?
- Честно казано, не си спомням точно кога се случи. Но определено сработи в наша полза. Футболистите разбрахме идеята и се адаптирахме към новата система, която наистина ни даде повече възможности. Съгласен съм, че тази промяна се оказа решаваща.

- Ти пристигна заедно с играчи като Жоао Феликс, Киърън Трипиър, Ренан Лоди. Всички вече се бяхте адаптирали, а привличането на Луис Суарес сякаш се оказа черешката на тортата?
- Преди няколко дни Симеоне сам го каза в едно интервю. “Суарес си е Суарес”. Няма какво да добавя. Всеки знае кой е Луис и на какво е способен. Доказал го е толкова пъти през годините. Суарес наистина добави много качество към играта на Атлетико. Освен че допринася и с огромния си опит, той също така играе за отбора, не за себе си. Но преди всичко той е футболист, който умее да спечели мача, а това го видяхме точно в последните два кръга. Кой отбеляза решаващите голове? Луис, разбира се! Той е точно такъв играч, богатство за всеки отбор.

- Първият полусезон беше изключителен – записахте впечатляваща серия от победи, само една загуба в първите 23 мача, подобрихте някои рекорди. А в същото време фаворитите Реал и Барселона допускаха доста грешки. Какво изпитвахте тогава?
- Разбира се, бяхме много щастливи от това, че играем силно, че се справяме добре. Но никой не се е заблуждавал, всички бяхме наясно, че ни предстои да извървим дълъг път. Бяхме сигурни, че вторият полусезон ще бъде по-тежък. Тогава всеки мач е труден, защото всеки противник играе за нещо – някой за титлата или за класиране в Европа, друг се бори да не изпадне. В последните месеци беше доста по-сложно. Знаехме, че ще бъде така. Няма как да станем лесно шампиони на Испания. А в края беше наистина тежко.

- Когато говорим за втората част от шампионата, за всички пропуски и хвърлени нерви, имаше ли моменти, в които да си помислите: “О, не, не, ще изпуснем първото място”?
- Не мога да отрека. Неизбежно е да не ти мине и това през главата, особено в мачове, в които резултатът е негативен. Умът ни работи по този начин. Дори и в последния мач, когато Валядолид ни поведе, си помислих и това. Но също така знаехме, че можем да се преборим и да обърнем мача в наша полза, ако дадем всичко от себе си. И успяхме.

- Да не забравяме и неуспехите, които претърпяхте – ранно отпадане от Кралската купа, а освен това бяхте елиминирани от Шампионската лига. Тези резултати извадиха ли ви от равновесие или запазихте стабилност в Ла Лига?
- Мисля, че през цялото време основната цел беше успех в Ла Лига. Да, Шампионската лига винаги е важна. Но когато отпаднахме, просто трябваше да продължим към основната си цел, без да се колебаем. Все пак това ни плаща заплатите, така да се каже. Смятам, че отборът реагира добре. Когато отпаднахме от Челси, всички в Атлетико бяхме наясно какво искаме. Ла Лига! Това беше голямото предизвикателство за нас.

- Да се спрем на ключовите мачове срещу Реал Сосиедад и Осасуна, победите в които бяха доста изстрадани. Всичко беше във ваши ръце, но изглеждаше, че сте на път да изпуснете ситуацията от контрол.
- Съгласен съм, че това бяха два ключови двубоя. Бяхме напълно наясно, че трябва да ги спечелим, за да държим всичко в наши ръце в последния кръг. Ако не бяхме победили в тези срещи, щеше да ни бъде доста трудно. Все пак наш конкурент беше голям клуб, който във важните моменти знае как да постигне целта си. Затова за нас мачовете с Реал Сосиедад и Осасуна бяха на живот и смърт. Но отборът наистина се справи невероятно в тези двубои.

- Какво изпитахте, когато съдията сложи край на мача във Валядолид? Може ли изобщо да се опише такъв момент?
- Как да го опиша? Чувствата в този миг, целият този адреналин, който преминава през теб… Просто е неописуемо! Мисля, че сами го видяхте. Бягахме обезумели във всички посоки, викахме и скачахме. Първият ми спомен е как се прегърнахме с Кондогбиа, като не спирахме да крещим. Това беше абсолютна лудост!

- На кого се обади първо след мача. Или за кого се сети?
- Първо си спомних за майка ми, за всичко, през което премина тя. Винаги е била с мен, вярвам, че и сега е така, въпреки че си отиде от този свят. А първият човек, на когото се обадих, беше съпругата ми. Тя и децата са моята опора, без тях съм нищо. И те заслужават също тази радост.

- Доста мексиканци са оставили своя отпечатък в Ла Лига и дори са печелили титлата – Уго Санчес, Рафа Маркес, Джонатан дос Сантос… Как се приема в твоята страна футболист от Мексико да стане шампион на Испания? Предполагам, че се превръща в събитие?
- Така е, за мен като мексиканец е гордост да представям страната си по този начин. Със сигурност това работи и за престижа на Мексико, когато аз или мой съотборник стане шампион на Испания. Наистина е лудост, а съм сигурен, че и в моята родина хората са се радвали.

- Ти получи поздравления от мексиканския национален отбор и от местната лига. Как приемаш цялата тази любов, макар и изразена в социалните медии?
- Действително, много хора ме поздравиха. Израснах и се формирах в отбора на Пачука. Горд съм, че ме поздравиха от клуба. Естествено, за всеки играч е гордост да бъде част от националния отбор. Радвам се, че ми честитиха бивши мои съотборници и от Порто, и от Пачука. Това ме изпълва с огромно щастие. Това означава, че съм оставил някакъв отпечатък и че съм обичан от хората.

- Остава още една година до изтичане на договора ти с Атлетико. Ако не се лъжа, контрактът изтича през лятото на 2022 г. Като мексиканец минава ли ти мисълта да се върнеш в Пачука и да се пенсионираш в отбора, в който стана професионалист?
- Да, да, наистина искам да се случи точно така. Говорил съм вече с президента на клуба, Хесус, че един ден ще се върна и ще сложа край на кариерата си именно с екипа на Пачука. Той вече настоява това да се случи, аз пък мисля, че имам още време. Но съм сигурен, че накрая ще стане така.

- Би ли изпратил послание към мексиканците? Впечатляващо е колко твои сънародници живеят в Испания и колко от тях те подкрепят. Какво би им казал за начина, по който те се отнасят към теб? Все пак в последните дни сред водещите новини, свързани с Мексико, е тази, че Ектор Ерера спечели титлата в Ла Лига с Атлетико (Мадрид)?
- Искам да благодаря на всички за подкрепата, която ми оказват. Както вече казах, за мен е гордост да представлявам своята страна. Щастлив съм, ако съм дал повод за радост на моите сънародници от Мексико. Прегръщам ви, Бог да ви благослови!