Джаксън Менди бе привлечен в ЦСКА през миналото лято и много бързо той се превърна в любимец на феновете на отбора. Ето какво каза централният защитник пред микрофона на Ивка Димитрова от Канал 3:

- Джаксън, как се чувстваш в ЦСКА, вече си почти година в клуба?
- Чувствам се добре, правим добър сезон с добри футболисти. Много хора се съмняваха, че ЦСКА ще бъде на това място в момента, а всъщност ние сме сред водещите отбори. Работим върху това да държим високо ниво.

- Изиграхте две контроли през седмицата, как ти намираш мястото си в отбора? Виждаме те да целуваш емблемата.
- Това е мое правило. Аз съм лидер, не обичам да стоя встрани. Ако аз мога да направя нещо, правя го. Стремя се да допринасям с играта си и да правя всичко възможно. Аз съм от футболистите, които говорят на терена. Ако някой не се справя, готов съм да изслушам, да помогна и да дам съвет.

- За много хора остана неясно идването ти в ЦСКА. Как избра да дойдеш в отбора и да подпишеш договор с клуба?
- Първият ми договор беше със Стоичков, когато той беше треньор. Работехме по него, а после той си тръгна. След това Стойчо Младенов пое отбора, не съм разговарял със него, но той имаше името ми от Стоичков. Свързаха се с моя агент и после трансферът ми беше факт.

- Как ти се отрази тази смяна на треньорите? Имаше ли в теб притеснение, че бъдещето ти може да бъде неясно?
- Не, изобщо дори. Аз знаех Стоичков само по име. Знаех, че ЦСКА има проблеми, но не се притеснявах за бъдещето си. Постъпих както винаги досега, идвам и играя, помагам с каквото мога. Никога не се притеснявам за бъдещето си, ставам всяка сутрин за да тренирам, давам най-доброто себе си. Нека бъдещето бъде бъдеще.

- Какво най-много те мотивира да носиш червената фланелка?
- Не е до червената фланелка, цветът ми харесва разбира се. Аз обличам фланелката и играя със сърце, без значение от цвета. Може да е всякакъв – червен, бял, всички цветове, само не в синьо. Ще се боря независимо в какъв екип съм, аз съм борец, победител – не приемам загубата. Когато губя, се чувствам зле.

- Как ти се струва Стойчо Младенов като треньор. Личи, че имате силен колектив не само в съблекалнята, но и на терена?
- Знаете ли, треньорът (Стойчо Младенов) никога не влиза в съблекалнята преди тренировка през седмицата, никога не съм го виждал. Съблекалнята е за футболистите, теренът за треньора. Атмосферата винаги е много добра в съблекалнята. Ако аз имам проблем с някой, казвам му го в очите и всичко е наред след това. Наясно сме, че трябва да сме единни, особено на терена, трябва да се борим. Ние сме отбор от лидери, много от футболистите ни са именно такива, нямаме проблеми, а това е само от полза на отбора. Треньорът също е лидер. Истински. Той мрази да губи. Преди всеки мач се уверява, че ние искаме победата. Мотивира ни с добра реч. Когато започва мачът ,не се налага да ни говори много, ние знаем вече какво трябва да направим. Битка, ако не се бориш, няма как да победиш. Излизаме на терена и сме готови за битка, всички до един. Тогава става по-лесно.

- Спомена, че не би носил синя фланелка. Отборът на Левски ли имаше предвид?
 - Не не, аз просто не харесвам синия цвят. Никога не е бил сред цветовете в гардероба ми.

- Нека поговорим за дербито ЦСКА – Левски. Това ли е най-голямото, в което си играл?
- Играл съм в Германия за Фрайбург в дербито с Щутгарт, но знаете ли - не е същото. Тук ти го чувстваш, наистина го чувстваш. Всички видяха, че ЦСКА изяде Левски на терена. В Германия не е същото дерби, не се харесват, но не се и мразят. Тук е различно. Можеш да загубиш от всеки един съперник, но не и от този. Няма как да го допуснеш. Този сезон съм щастлив, защото нямаме загуба от Левски, с изключение на мача за Купата на България, но с дузпи. Не съм допуснал гол от този отбор и това е добре.

- Видяхме те след последното дерби с микрофон в ръка пред сектор “Г”, как изживя този момент с публиката?
- Можеш само да го почувстваш, когато играеш за ЦСКА. Това е магия, имаме специални фенове, страхотни са. Дори когато гостуваме някъде, те ни подкрепят от трибуните, идват хиляди фенове. Когато играеш, трябва да се раздадеш докрай, защото чувстваш, че феновете са зад теб. На тях не можеш да изневериш. Излизам на терена и се боря за победата – тя е за тях.

- Много от тях сигурно се чудят какви са първите ти стъпки във футбола. Как започна, кой те вдъхнови?
- Нямам кумир, никой не ме е вдъхновявал. Започнах да играя на улицата, когато бях малък. На 15-16 годишна възраст наистина исках да стана професионален футболист, преди това футболът не ме интересуваше. Това е и причината да навляза в професионалния футбол толкова късно - на 22 години.

- Ти ли избра позицията защитник или заради ръста ти те сложиха в отбрана?
- Като по-малък също бях много висок. Играех като ляв халф, след това ме преместиха на левия бек. Първият ми цял сезон като централен защитник е сега в ЦСКА. В повечето си мачове в професионалната ми кариера съм играл като ляв бек, но предпочитам да играя като централен бранител. Сега ми дадоха възможността да се изявявам на тази позиция - любимата ми. Възползвах се и мисля, че се справям.

- С кого от твоите съотборници предпочиташ да си партнираш?
- Не мога да ви кажа. За мен няма значение дали ще е Апата (б.р.-Апостол Попов), Вальо Илиев или Крачунов. Само ще кажа, че играя и с тримата и ние все още сме най-добрата защита в първенството. Това означава, че имаме много добри футболисти.

- Отново да те върна към дербито с Левски. В края на миналата година, след отпадането от дузпи, имаше ситуация с теб и с Омар Косоко, когато бе съобщено, че ще напуснете отбора. Как ти се отрази всичко това?
- Те спечелиха, но беше на дузпи. Сега са аут от турнира, което е нищо. Ако печелиш, поне продължи до края. Тогава празнуваха все едно са ни победили с 3:0, но не го направиха, нали" Аз бях много подтиснат след този мач.. Тръгнаха много слухове, но във футбола е така. Много хора твърдяха, че искам да напусна през зимата на всяка цена. Чаках оферта и дори имах предложение, но останах. Повярвайте ми - ако съм искал да си тръгна, никой нямаше да може да ме спре. Щом съм тук, значи не искам да напусна. Ако взема решение, никой не може да ми влияе.

- Тогава освен теб беше замесен и съотборникът ти Омар Косоко. Много издания твърдяха, че ти си се застъпил за него пред Стойчо Младенов..
- Това са глупости, пълни глуспоти. Никога не съм разговарял с Младенов. Щом Косоко е тук, значи треньорът иска това. Аз нямам никакво влияние върху него, той е треньорът. Аз съм само играч, никога не би ме послушал. Не мога да коментирам пред него схема на игра, кой да пуска в игра. Ако той иска да извади някой от отбора, ще го направи. Аз нямам думата. Как си ме представяте мен да отида при Младенов и да искам от него нещо подобно? Кой съм аз, че да го правя? Просто играч... Щом Косоко е тук, значи е нужен на отбора. Според мен и двете страни са доволни от това.

- До колко се влияеш от публикациите в медиите, свързани с теб?
- В началото, когато дойдох в ЦСКА – да и то защото не познавах никого от българските футболисти. Информирах се какво се пише. Сега обаче не, видях че доста глупости излизат в медиите.

- Кои са най-добрите ти съотборници в отбора?
-  През по-голямата част от времето си съм с Омар, Фо-Поре, Райс, но най-много време съм с Омар.

- Ако профилът ти във Фейсбук наистина е твой, защо наричаш Тони Силва твой син?
- Защото ми е като син. По-млад е от мен и започна да ме нарича “папа” в един момент. И аз започнах да го наричам синко. Той е млад и малко луд от време на време. Ако направи някоя глупост, му напомням, че не е правилно. До него съм, съветвам го за добрите и лошите неща. Той е талант, харесвам го.

- Подкрепяш ли и другите млади таланти?
- Да, разбира се. Когато те са добри с мен, отвръщам със същото.

- Можеш ли да направиш кратко сравнение между ЦСКА и предишните тимове, в които си играл?
- Условията са различни в сравнение с Германия, там терените и всичко е на топ ниво. Относно феновете, атмосферата тук е по-добра, отколкото във Фрайбург. Там феновете също бяха много на брой, но тук са по-отдадени. Можеш да усетиш, че нистина обичат клуба. Фанатични са.

- Как ти се струва българският футбол, шампионата и конкуренцията в него?
- Зависи. Има 5-6 отбора, които играят добър футбол. Останалите, не са много добри. Понякога е трудно да се играе срещу такива отбори, не се получава мач. Случва се, когато излезеш на стадиона и видиш само 100-200 фена на трибуните и това допринася. По някой път не си мотивиран срещу другите отбори.

- Да разбирам ли, че ти допада формата на шампионата сега?
- Да, много по добре. Знаем, че всяка седмица предстои здрав мач. Трудим се здраво през седмицата, когато знаем, че всеки мач е дерби.

- Гледаш ли български футбол, когато не играеш?
- Да, гледам, когато ние не играем. Интересно ми е, следя всякакво мачове, постоянно.

- Имаш ли си фаворит в Европа и кой ще подкрепяш на световното?
- Нямам фаворит. Аз подкрепям само Париж, в този отбор започна футболът за мен.

- А в Шампионската лига?
- Не. Подкрепям само Париж.

- И ЦСКА?
- Да, за ЦСКА играя, а Париж е първият ми отбор.

- Предполагам следващата ти цел е да играеш с ЦСКА в евротурнирите?
- През следващия сезон - да. Това е желанието ми, всички работим много здраво, за да може да се случи.

- В момента актуална около ЦСКА е темата с акциите. Ти участва в промо видеото, купи ли си?
- Не съм си купил, но ако имат нужда, ще го направя.

- Винаги задаваме този въпрос. Играл ли си със или срещу някои от звездите във футбола?
- Играл съм срещу Джеко, Кедира, Луришайн, като се замисля доста, но не си спомням всички.

- Имаш ли сега някакви притеснения около ЦСКА, чувстваш ли клуба стабилен?
- Всичко е наред. Ставам всеки ден, щастлив съм че съм тук. Идвам на тренировка с усмивка, прибирам се с усмивка.

- Как ти се отразява животът в София?
- Бил съм може би само 2-3 пъти в центъра. Не обикалям много града. Обядвам с приятели, тренирам и това е.

- И тренировки в ЦСКА?
- Да, само това.

- Като за финал, имаш ли послание към феновете за оставащите срещи до края на шампионата?
- Благодаря ви за подкрепата. Имаме нужда от вас до края, да ни подкрепяте от трибуните във всеки мач, в следващия двубой с Ботев. И до шампионска титла.