Гледах Христо Стоичков с широко отворени очи, когато бях едва 7-годишен, през 1994-а. Плаках, когато България победи с 2:0 Аржентина и отпаднахме. Тогава виждах Стоичков като пират от приказките, който превзема корабите. Това е първото световно, което гледах. А сега очаквам той да ме гледа. И дано и аз да го накарам широко да отвори очи. Но само на головете ми. Ако правя глупости, ми е обещал да затваря очите.

- Имате ли впечатления от играта му в дриймтима на Барселона?
- Ооо, естествено. В Барса много държат на всеки нов да му покажат славната история. Независимо какво той знае от нея и какво - не. И, разбира се, кадрите с дриймтима и Стоичков са от първите, които се въртят пред очите на децата в школата.

- Какво научихте от Камата?
- Работихме, но за съжаление за малко. Поне засега - малко. Занимаваше се с мен, Боян и Педро три пъти седмично, когато отговаряше за нападателите в клуба. С него учехме развитие и завършване на атаките. И да ви кажа, ако не знаете - още го може!

- А вас тримата как ви оценяваше? Имаше ли и персонални бележки?
- Зареждаше ни с амбиция, даваше ни сила. Уверяваше ни, че някога тримата ще носим победите на Барса. Може да го е казвал само да ни стимулира, но ето вече е така. (б.а. - Меси, Боян Къркич и Педро Родригес вкараха за последната победа на Барселона - 3:2 над Севиля) Днес не знам каква оценка ще ми даде. Не смея да питам дали е доволен. А и той винаги е казвал, че няма значение колко гола си вкарал, а дали Барселона е спечелил и дали Барселона е първи!

- Така ли ще е на 16 май, когато завършва шампионатът на Испания?
- Отговорът не може бъде друг, освен най-краткият - да. Не говорим за това обаче в отбора. Всеки знае какво трябва да се случи и дано Господ е с нас. Смятам, че го заслужаваме. Почитателите ни по целия свят - също. И заедно ще успеем.

Владимир Памуков, "Труд"