Методи Деянов - любимецът на сектор „Г”, даде интервю за сайта на ЦСКА. В съвременния футбол хора като него вече са рядкост. Хора, които остават верни на един клуб през целия си живот. В България Мето Деянов е играл само за ЦСКА. Той облича червената фланелка през 1982-а, когато 7-годишен започва да тренира в школата, и я носи до началото на 2003-а, когато преминава в ОФИ Крит. Постоянните контузии не намаляват любовта му към футбола и ЦСКА. През 2008-а година завършва кариерата си подобаващо – като шампион на Кипър с Анортозис. Връща се в школата на ЦСКА, но вече като треньор. За кратко е помощник треньор в първия отбор, а от 2011-а е селекционер на юношеския национален отбор на България, набор’96.

 
- Мето, ти винаги ще бъдеш „любимецът на сектор „Г”. Как се печели любовта на привържениците на ЦСКА?
- С много труд и с много любов към ЦСКА. ЦСКА е всичко за мен. Целият ми живот е преминал тук. Това е моят дом. През всичките тези години любовта на публиката ме е крепяла ужасно много. В най-трудните моменти феновете направиха така, че аз да мога да се завръщам на терена и да играя футбол.    

- Ти си юноша на клуба, бил си футболист, треньор в школата, помощник треньор в първия отбор и скаут в ЦСКА. В коя роля си се чувствал най-добре?
- Определено в тази на футболист. Тогава съм бил най-щастлив и съм преживял най-хубавите моменти. Това не може да е вечно, но любовта към ЦСКА и играта ще ме задържа винаги до професия, свързана с футбола.

- Ти си и привърженик на отбора. На кой мач си се радвал най-много като дете?
- Най-голяма тръпка, естествено, бяха мачовете с Левски. Чаках ги с нетърпение. От ранни зори слагах шалчето и чаках да стане 17.00 или 18.00 ч. и да започне мачът. Изживявал съм и победите, и загубите.

- Имаше ли кумири?
- Не искам да изреждам всички. Не е имало футболист на ЦСКА, на когото да не съм бил фен.

- След ЦСКА си от Реал М? Защо?
- Любовта ми към Реал е може би от първи клас. Винаги през годините съм имал любимци в този отбор, още от времето на Бутрагеньо, Уго Санчес, Мичел, след това Бернд Шустер, Редондо, сегашните поколения. Цялата ми стая беше с календари на тези футболисти. Имаше борса навремето в София в събота и неделя. Това беше велик момент. Да отида и да си купя значка или флагче на Реал М. Страхотна любов. Повечето армейци са от ЦСКА и Барселона заради Ицо. При мен е по-различно – аз съм от Реал.

- Спомняш ли си първия ден в ЦСКА? Кога и как започна да тренираш в школата?
-(Замисля се).  1982-ра година трябва да е било. Отидох на „Червено знаме”. Все още нямаше група в моя набор’75 и се записах в отбора на набор’74. Почти през всичките години съм играл за по-големите. Когато станахме младша и старша възраст, играех и в моята възраст. Годините ми в школата преминаха при по-големите и там са повечето ми приятелства.

- Кои са били твои треньори в ДЮШ?
- Треньори много. Един ден се опитах да ги преброя – стигнах до 15. Не искам да ги изброявам, за да не пропусна някого.

- Кой те повика и кой те наложи в първия отбор на ЦСКА? По това време – през 1994-а година се смениха много треньори.
- Тогава цял полусезон тренирах с първия отбор и играех само в контролни срещи. Треньор беше македонецът Гьоко Хаджиевски. Петър Калпакчиев беше президент. Треньорът бе сменен и временно начело на отбора застана Боре Гаганелов. В последния кръг на сезона играхме с Шумен на „Българска армия”. Шумен беше направил добър отбор с Пламен Гетов и Викторио Павлов в състава. На разбора си чух името сред титулярите. Победихме с 2:1. Това е дебютът ми в първия отбор на ЦСКА.

- Ти беше в отбора при последния дубъл на Клуба през сезон 1996/1997. Какво си спомняш от този период?
- В личен план имам само лоши спомени. През 1996-та скъсах връзки. Близо 8 месеца не бях стъпвал на терена. Възстановяването беше много трудно. Имах много малко мачове, което е нормално. Не бях възстановен, не бях и във форма. Следващия сезон играх в почти всички срещи.

- През цялата кариера беше преследван от много контузии. Какво ти даде сили да се възстановиш толкова бързо след счупването на крака на мача с Олимпик Тетевен?
- Истината е, че тогава не беше въпрос да се възстановя, а да проходя. Най-трудно за мен беше да осъзная, че трябва да се боря да проходя, да се откажа от любовта към футбола. Ако не се бях вдигнал, може би трябваше да спра да играя. Любовта на публиката ми даде сили. Крепеше ме още любовта към играта, любовта към ЦСКА. Исках да докажа на себе си, че мога да се преборя. Това беше голямо изпитание за мен. Най-голяма подкрепа, разбира се, получих от моето семейство и от моята съпруга, която през всичките тези месеци беше до мен.

- Много фенове на ЦСКА казват, че ако не са били контузиите, си щял да бъдеш новият Якимов.
- Не бих искал да се сравнявам, защото това са големи имена и не бих искал да ме сравняват с тях. Не мога да кажа какво би се случило.

- Кои години бяха по-тежки за ЦСКА? Когато ти дебютира в средата на 90-те или последната 2013-а, когато не се знаеше дали ЦСКА ще продължи да съществува?
- Безусловно миналата година. Това беше много тежък момент за клуба. Не е нормално да се мисли, че клуб като ЦСКА може да не съществува.

- Мачовете с Шахтьор ли са най-силните ти в Европа?
- Може би. Макар че във втория мач не бих могъл да кажа, че съм бил и на терена.

- Но на реванша ти отбеляза изключително важния за ЦСКА гол.
- Ние не видяхме топката тогава. Но първия мач го изиграхме по блестящ начин пред една прекрасна публика, която беше напълнила стадиона. Може би това е един от най-хубавите ми спомени. Асистирах за два от головете, при третия ударих топката с глава, а Манчев я вкара във вратата.

- През 2008 година стана шампион на Кипър с Анортозис. Защо реши да прекратиш кариерата си пред възможността да играеш в Шампионска лига?
- Исках да остана честен пред себе си и хората в клуба. Една година играх там постоянно на инжекции. Доста време не си чувствах коляното. Не всичко е пари на този свят. Хората ми предложиха да остана с добър договор, да играя в Шампионска лига, но аз предпочетох да не ги лъжа да подпиша и да съм контузен постоянно.

- Веднага след това стана треньор в ДЮШ на ЦСКА. Как се работи с деца? Ти водеше ЦСКА’93.
- Сложно нещо е да преминеш в тази материя и да работиш с деца, от футболист да станеш треньор. Преходът е много труден, какъвто и футболист да си бил. Куриозното е, че след толкова много мачове, като влезеш в съблекалнята и видиш някакви очички да те гледат, в първия момент забравяш ума и дума. Споделям това, за да разбереш какво е чувството да застанеш пред 20 погледа. В един момент не знаеш какво да кажеш.

- Как се печели доверието им?
- С времето и с доверието, което ти показваш към тях. Всяко дете е различно и трябва да подхождаш по различен начин към всяко едно от тях. Родителите са до стадиона. Нашата работа е децата да се учат всеки ден, да са удовлетворени от това. И най-благото е като виждаш резултата на терена.

- Как се работи в школата на ЦСКА? Две години ти беше част от треньорския екип.
- Първо искам да кажа, че вече два пъти играхме с ветераните на новото игрище на „Българска армия”. Теренът е много добър. Щастлив съм от това, което прави „ЦСКА Завинаги” за школата. Много е важно децата да има къде да тренират, да им е кеф да излязат с червената фланелчица на хубавия терен. Годините, в които аз започнах като треньор в школата, бяха изключително трудни за всички треньори и ръководители. Въпреки никаквите условия, тези хора, които работят в школата на ЦСКА, показаха и доказаха, че са големи цесекари, че в тази нищета работят с голяма любов и трябва да им се благодари. Въпреки всичко ЦСКА създаде много футболисти, които сега играят както в чужбина, така и в „А” група. Оптимист съм за бъдещето на школата на ЦСКА. Новият терен е едно начало. В момента се правят още два. Чувам, че вече има деца, които са се върнали, което говори достатъчно. Когато се работи правилно и имаш условия, тогава може да се върви нагоре.

- В момента си селекционер на юношеския национален отбор на България, набор’96, с който победихте Испания в миналите квалификации. Малко отбори в света могат да се похвалят с подобна победа. Как се постига?
- Постигнаха го момчетата. Просто си повярваха. Играем 11 срещу 11, нали? В  днешния футбол, ако си концентриран и играеш на максимума от възможностите си, няма значение дали е Испания, дали е Бразилия. Възможностите се изравняват.

- Какви са шансове на отбора за класиране на Евро 2015? Съперници са Украйна, Израел и Швеция.
- Тежка група. Играли сме с Швеция. С Украйна се срещнахме на елитните квалификации миналата година. Познаваме ги. За Израел все още нямам достатъчно информация, но ще събирам. Отново ще играем 11 срещу 11. Няма да е по-различно от въпросния мач с Испания.