Отива си 2016 година, която предложи на българския спортен фен много емоции, както положителни, така и отрицателни. Година, която мина под знака на Олимпийските игри, но и не само. Година на развитие за спорта ни, но и година на падения. През всичките близо 365 дни на върха на спорта ни бе министър Красен Кралев. Пред БЛИЦ СПОРТ той направи своята равносметка за годината - кое го е зарадвало, кое го е разочаровало. Призна какво е успял и какво не е успял да стори от януари досега. Вижте какво каза спортният министър Красен Кралев пред колегата Юри Славчев в едно от най-дългите интервюта, които е давал:

- Г-н Кралев, отива си 2016 година, която бе олимпийска, а и като цяло бе изпълнена със спортни събития. Каква година изпращате вие и министерството, което оглавявате?
- 2016 година беше изключително интересна със своите моменти на радост и успехи, но и с моментите на драматизъм. Не можем да кажем, че всичко е вървяло по мед и масло, не може да кажем и че е неуспешна. Различните спортове и спортисти имат различни резултати. За някои беше успешна година, за други неуспешна. Аз като цяло съм доволен, защото екипът ни изпълни повечето от поставените цели. Най-важното е, че спортистите ни са здрави. Като изключим инцидента с Цвети Стоянова, нямахме драматични събития. Имахме успешните моменти на Олимпийските игри, под чиито знак мина годината, имахме и разочарования, но това е реалността в българския спорт към днешна дата.

- Кой бе най-успешният и развиващ се спорт у нас за изминаващата година?
- Много спортове имаха поводи за радост, макар не на това ниво, на което сме свикнали да ги наблюдаваме в миналото. Леката атлетика записа огромен успех с трите медала на Европейското – на Ивет Лалова и Мирела Демирева и със сребърния медал на Демирева на Олимпиадата. Доказахме, че имаме много добри атлети в добра кондиция. Сноубордистът Радослав Янков направи нещо, което друг българин не е постигал - Кристален глобус в сноуборда е нещо наистина немислимо. Тъй като постижението му беше в началото на годината, ми се струва, че не получи необходимото внимание. Но това е успех, сравним с медал от Олимпиада.

Художествената гимнастика също реализира потенциала си. В бокса също имахме успехи – трите титли от Европейското първенство по бокс за жени на Севда Асенова, Станимира Петрова и Деница Елисеева, както и сребро и бронз от световното първенство по бокс за жени на Стойка Петрова и Деница Елисеева. Резултатите показват, че женското направление в бокса работи добре. Добре се представя и женската борба. От мъжете очаквахме много повече, но жените в борбата успяха да направят така, че сезонът да не е провален.

Бадминтонът е сред най-бързо развиващите се спортове. Изключително приятна изненада е второто място отборно на европейското първенство за жени и титлата на европейското клубно първенство на сестри Стоеви. В спортната стрелба Антоанета Бонева има първо и второ място на Европейско първенство и финал на Олимпиадата. Отделни успехи имахме в биатлона, щангите, джудото, кану каяка, където спечелихме медали на европейски първенства.

Прави впечатление, че много малко са успехите на световните първенства, а няма как да имаме успехи на Олимпиадата, без да имаме медали от световните форуми. Факт е, че заради олимпийската година, през 2016-та нямаше световни първенства в редица спортове, а бяха главно европейски форуми.

Иска ми се да отбелязваме успехите и на професионалистите. Не трябва да подминаваме европейската титлата на Кубрат Пулев. В неолимпийските бойни спортове имаме и две световни титли – в кикбокса на Владимир Вълев в К1 и в ММА на Благой Иванов. Това също са огромни успехи, които в олимпийска година остават малко настрана от общественото внимание, но трябва да отдадем заслуженото на тези спортисти.

- Оценката ви за Олимпиадата и представянето на България?
- Не може да има еднозначна оценка. Имаше успешни спортисти, които се реализираха, както и такива, които се провалиха. Да бъдем реалисти - такива са ни възможностите. Сребърният медал  на Мирела е огромен успех. Второ място в дисциплина като скока на височина, където имаше 14 равностойни състезателки, е феноменален успех. В много тежка ситуация Елица Янкова се пребори за бронзов медал. Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика минаха през големи трудности. Аз съм много щастлив за тях. Не толкова заради медала, а заради това, че успяха да излязат от тази криза по-силни отпреди. Показаха невероятен дух и послужиха за пример и вдъхновение на цялата нация. Виждате, че неслучайно, те станаха емблемата на българския спорт през тази година. Хората се влюбиха в техния дух и начина, по който се бореха.
Художествена гимнастика, бокс, борба са спортове, при които има огромна доза субективизъм при съдийството. Ние нямаме финансовите възможности на бившите съветски републики да лобираме сред съдиите, нито потенциалът на западно-европейските държави, които от години имат хора в ръководствата на федерациите. Предвид това, трябва да оценим успехите по достойнство, защото спортистите положиха много усилия.

На Олимпиадата имаше и разочарования. Преди Игрите казах, че имаме реална възможност за 7-8 медала и така се оказа: Антоанета Бонева беше на крачка от медал на финала; Ивайло Иванов пропусна шанс за медал в джудото, където далеч по-слаби противници от него успяха да се наложат; в борбата при мъжете имаше възможности за медали, които много нещастно пропиляхме.

- Кой факт ще се запомни повече през изтеклата година в художествената гимнастика - успехът на златните момичета или инцидентът с Цвети Стояновa?
- Двата случая са еднакво силни, но на различния полюс. Инцидентът с Цвети дойде, когато момичетата бяха в пълна хармония и върхова форма и никой не очакваше да се случи подобно нещо. Това беше най-лошият момент през тези две години, откакто съм министър на спорта. Същевременно краят с медала на момичетата, с техния бенефис и любовта на хората, беше най-силната позитивна емоция. Това беше много драматична година за художествената гимнастика и съм много щастлив, че краят е добър - Цвети успя да се възстанови и е в добра кондиция в момента, момичетата успяха да преодолеят психическата травма в този кризисен момент и упреците, които се отправяха към тях заради участието им на първенството в Израел. Аз имам специална връзка с този ансамбъл, защото целият ми период на управление в министерството е бил свързан с тях още от първия ден. Първите награда, която връчих беше „Спортният икар“ за отбор на 2014 година на тях. Тогава за първи път се срещнахме. Много успехи имаше този ансамбъл – световни шампионки, медали в почти всички състезания, световни и европейски купи. Индивидуалните спортове са много важни, но знаете, че в колективния спорт емоцията е по-друга, обединява нацията по-силно. В един момент, в който всичките ни колективни спортове, с изключение на волейбола, са в тежка криза, появяването на „златните момичета“ и успехите им послужиха за вдъхновение и мотивация за много млади спортисти.

- Смени се и съставът на ансамбъла? Какво очаквате от новата генерация?
- Там има много сериозна конкуренция сред момичетата, имат много талант и заложби. Мотивирани са, защото нивото, което последният ансамбъл достигна е много високо. Въпросът е новият ансамбъл да има и характера на момичетата от стария. Това е най-важното. Защото индивидуални качества може да имаш, но колективният дух и сплотеност на ансамбъла се изгражда с годините. Може да са перфектни като индивидуалности, обаче да не получат тази хармония, енергия и синхрон на предишните момичета. Аз съм убеден обаче, че заедно с Ина Ананиева и новите момичета ще има много успехи по пътя към Токио и се надявам, че на следващата Олимпиада художествената гимнастика също ще бъде повод за радост.

- На фона на успехите и бенефиса обаче се появи и напрежението между Илиана Раева и Нешка Робева. Коментарът ви за случилото се?
- Аз бях на Общото събрание на федерацията. Всички делегати категорично изразиха позицията си – Илиана има пълна подкрепа. Тя е успешен президент, направила е изключително много за гимнастиката и това се оценява. Всички знаете, че в спорта най-важното фактор за успех, освен талантът, е дисциплината. Ако се допусне в един екип да има неизпълняване на решения и задачи, да има своеволия и обиди, успехът е непостижим. Има хора, които са направили много за спорта в миналото и с тях трябва да се отнасяме с необходимото уважение и респект, но днешният ден и бъдещето принадлежат на други. Има дисциплина, която трябва да се съблюдава. Категорично за мен Илиана Раева е добрият герой в създалата се ситуация. Във всеки един спорт подобни конфликти ни отдалечават от добрите резултати.

- През годината спортното министерство инвестира много средства в спортна инфраструктура. Какво успяхте да свършите чрез инвестициите и какво не успяхте?
- За две години нашият екип е завършил 22 обекта в 15 областни центрове. Финансирали сме още 9 проекта за реконструкция и изграждане на нова спортна инфраструктура, които са процес на реализация. Най-много се гордея със зала „София”. Беше много амортизирана, но стана уникална. Тече ремонтът на „Фестивална”, която трябва да е готова до края на февруари и ще стане по-красива даже от зала „София”. По този начин сме намалили дефицита от зали в София, защото освен „Арена Армеец”, която е на най-високо ниво, имаше потребност от по-малки зали за провеждане на състезания с по-малко публика. Мисля, че с тези два проекта сме свършили оптималното за периода.

Поехме изграждането на много тежък обект – „Арена Бургас”. Ангажирали сме се да бъде завършен в рамките на година и половина. Стартирахме много важен ремонт в базата на Белмекен. Тя е уникална със своите дадености за подготовка в редица спортове, но трябваше категорично да се подобрят условията в хотелската част. Много малко пари са инвестирани през годините там или не по предназначение. В момента се подменя дограмата, ремонтират се общите помещения за отдих, ще бъдат ремонтирани стаите, медицинският център вече има сериозна апаратура. Много спортисти, които са били там на подготовка и са видели какво правим, ми пращат смс-и, за да ми благодарят за дейността.

Изграждаме ново осветление и терен на три футболни стадиона – в Горна Оряховица, Русе и Варна. В неделя (11.12.2016 г.) на Градския стадион в Горна Оряховица беше първият мач на Локомотив на собствения си стадион. 8000 души бяха щастливи, че след 21 години могат да гледат любимците си на собствения им стадион в елитната футболна група. Много е приятно да виждаш резултата от дейността си. Стадионите в Русе и Варна ще бъдат готови скоро. Това бяха тежки за изпълнение проекти, защото публичното внимание е фокусирано върху тях, сроковете са кратки и хората бързат да си видят отборите вкъщи. Доволен съм, че се справяме.

Има много сериозна нужда от реконструиране и изграждане на спортна инфраструктура в страната. Състезавахме се с времето. Каквото успяхме да направим до момента е добро. Но не е достатъчно според нашите собствени стандарти. Надявам се, че ще имаме възможност в следващия мандат с още по-големи темпове да развием програмата си за модернизиране на инфраструктурата.

- Не се разминахме и без скандали. Паралимпийците изразиха своето недоволство от премиите, а Силвия Дънекова бе заловена с допинг в Рио. Шахматът се запомни с голям скандал...
- Трите случая са коренно различни. Допингът за съжаление е част от спорта. Почти няма година без уличен елитен състезател, който да използва забранени субстанции, но България далеч не е на първите места по спортисти, уличени в употреба на допинг. Друг е въпросът, че Дънекова нямаше никакъв мотив и причина да взима забранена субстанция. Ние сме една от страните, които следват най-стриктно антидопинговите правила и изисквания на УАДА. И тези усилия са оценени.

Размерът на премиите на паралимпийците е тема, която не възниква за първи път. Моите предшественици също са имали подобни спорове. Всички са се опитвали да въведат коректна система при премирането, защото не може да се твърди, че паралимпийските и олимпийските игри са едно и също състезание. Същото е с Игрите за глухи - Дефлимпикс. Това са организации, които са признати от Олимпийския комитет, но техните най-високи форуми нямат статута на Олимпийски игри. Олимпиадата е нещо специално, нещо различно от всяко друго състезание. Трябваше да има справедливо приравняване на премиите и затова взехме решение премиите за паралимпийци да са равни на  тези за световните шампиони в олимпийски спортове. Световен шампион в неолимпийските спортове получава в пъти по-малко. Няма дискриминация. Трудът на атлетите с увреждания е оценен по достойнство и смятам, че не трябва да се спекулира с тази тема. Нашият екип в ММС направи нещо, което никой не е правил през годините. Разширихме много програмата за хората с увреждания. Нашата философия е, че трябва да концентрираме усилията си в инфраструктурата и изграждането на повече достъпни съоръжения, трябва да се разшири социалната база, трябва да накараме клубовете и отделните федерации да отворят вратите си за хора с увреждания, трябва да се разширят възможностите за масов спорт на хора с увреждания. За пръв път през 2016 г. увеличихме средствата за спорт за хора с увреждания с 20%. За първи път финансирахме федерации като баскетбол, канадската борба, гребане, конен спорт, които разработиха много сериозни програми за хора с увреждания. За следващата година сме предвидили и федерацията по тенис, която също много работи с хора с увреждания, да получи финансиране за тази дейност. Важни са не само медалите. Смятам, че решението за премиите беше абсолютно справедливо. Според нас фокуса при спорта за хора с увреждания трябва да бъде масовия спорт.

В шаха ситуацията е много тежка. Има вражда между две групи, които искат да ръководят шаха, а поводът е изразходването на средства, които са отпускани за определени състезания. „Опозицията“, която в момента негодува срещу управлението на Силвио Данаилов, е била част от управлението на предишния председател Сергиев. При него са били установени нарушения за над 1 милион лева, които са били върнати на министерството. В момента фактите са, че ММС е установило нецелесъобразно разходване на средства при провеждането на два турнира в Албена/Златни пясъци и Пловдив през 2014 г. Изискали сме от Българска федерация по шахмат да ни бъде възстановена сумата от 381 000 лева. В конкретния случай, част от средствата, които министерството е отпуснало за такси към международните федерации са изразходвани за наем на техника и заплащане на такси на състезатели, което не се допуска от наредбата ни. Имаме споразумение за разсрочено връщане на сумата в държавния бюджет. В момента се водят проверки на други разследващи органи за средствата, изразходени за двете състезания и ние чакаме резултата. Инспекторатът на ММС не е разследващ орган, ние правим проверка по документи дали са спазени закона за спорта и наредбите ни. Категорично заставам зад моя екип и знам, че всичко което е трябвало да бъде свършено е свършено и е спазен закона. Претенциите, че не сме отнели лиценза на Българска федерация по шахмат са несъстоятелни. Нямаме законово основание за това в момента. БФ Шахмат е завела дело в Лозана, срещу решението на бъде изключена от Европейския шахматен съюз и това спира действието на решението им. Когато делото приключи ще стане ясно дали ще бъдат изключени или не, едва тогава може да се премине към евентуално отнемане на лиценза. Членството на федерацията във ФИДЕ не е прекратено към момента. Останалото е шумотевица и хвърляне на обвинения в пространството, които нямат нищо общо с истината. Лошото е, че от непреодолимия конфликт в шаха страдат спортистите. Шахът ни не е на това ниво, на което беше преди години.

- Казахте, че не сте разследващ орган, но натъкнахте ли се на много злоупотреби във федерациите с парите от спортното министерство?
- Не можем да коментираме злоупотреби, а по-скоро става дума за нецелесъобразно използване на средства. Инспекторатът на ММС прави постоянно ревизии и проверки. През последните две години са извършени близо 300 проверки. Там където го има установени нередности, се прави констативен акт и сумите се възстановяват от федерациите. В повечето федерации сумите не са значими. Най-сериозно е положението в шахмата. По-сериозен контрол има по детските програми – „Научи се да плуваш”, „Научи се да караш ски”. Имаше в „Научи се да плуваш” клубове, които се оказа, че дават грешни данни и веднага ги изключихме от програмата.

- Футболният съюз не е пряко свързан със спортното министерство, но пък бяха инвестирани много средства в изграждането на стадиони и съоръжения. Отделно вие посетихте доста футболни срещи. В каква посока върви най-популярният спорт у нас?
- Футболният съюз е федерация като всички останали и трябва да получи необходимото внимание и уважение от държавата. Проблем е, че години наред това не е правено. Ние коригирахме една несправедливост. Футболът е най-популярният спорт у нас, практикува се от най-много хора. Над 50-60 000 души има картотекирани към БФС. Аматьорите са сигурно два пъти повече. Децата, които тренират футбол трябва да имат всички условия за това. Едно от първите неща, които направихме и с които се гордея най-много, е програмата за развитие на детско-юношеския футбол, която финансира с 1 млн. лв. В нея бяха включени школите на 12-те най-добри отбора, проведохме лагери, купихме екипи, пособия, направени бяха тестове. Мнението на всички, които участваха в програмата е добро. За 2017 година тази програма отново е заложена в бюджета на ММС и мисля, че ще се видят реалните резултати от нашите действия. През 2015 г. отпуснахме средства за провеждането на Европейското първенство за юноши до 17 години. През тази година както казах ремонтираме стадионите в Горна Оряховица, Русе и Варна. Беше обновен теренът на стадиона в Ямбол, сега ще бъде обновен и този в Хасково. В тези градове няма елитни отбори, но имат силни детски школи. Това са футболни центрове и трябва да бъдат възстановени. Не можем да се преструваме, че футболът не съществува. И ако сме недоволни от състоянието на елитния ни футбол и националния отбор, причината е, че дълги години позицията на спортното министерство беше – футболът да се оправя, защото няма общо с нас. Не смятам, че е така и благодаря на всички в моя екип, които повярваха, че трябва да не делим футбола от останалите спортове. Това е най-популярният спорт и всички имат огромни очаквания и към клубните отбори и към националите. Наистина трябва да има подкрепа от държавата.

Много внимание обърнахме на детско-юношеския спорт въобще през нашия мандат. Направихме нова програма „Тенисът – спорт за всички”. Направихме нова програма за голфа. Сега пускаме програма „Бадминтонът в училище”. Това са интересни програми, които дават възможност на много деца да се докоснат до магията на съответните спортове.

- Неолимпийските спортове развиват ли се в правилната посока? Това са най-вече бойни спортове, в които печелим много медали обаче често се чува, че липсва конкуренция...
- Още през първата година на нашият екип в ММС премахнахме разделението между олимпийските и неолимпийските спортове. Защото все пак ние не сме олимпийски комитет, а министерство на спорта и трябва да се грижим за всички спортове. Особено важни са тези, които българските граждани и младежи подкрепят. Очевидно е, че неолимпийските бойни спортове са във възход. Общо в страната с тях са ангажирани над 20 000 души в различните възрасти. Имаме много сериозни международни успехи в бойните спортове. В кикбокса тази година имат световната титла при професионалистите на Владимир Вълев, четири златни и два сребърни от световни първенства, а от европейски първенства – 12 златни, 5 сребърни медала и 8 бронзови. Общо 31 медала са взели през тази година представителите на федерацията по кикбокс и муай тай. Работят добре, има клубове в страната, десетки младежи се занимават с тези спортове. Федерацията по ММА само за една година съществуване също показа много сериозно развитие. Има един световен шампион, два сребърни медала и един бронзов от световното първенство, а на европейското имаме пет шампиона, един сребърен медал и един бронзов. Само за една година успяха да направят над 30 клуба. Това са спортове, които имат място в програмата на спортното министерство. Не може да ги пренебрегваме и да се правим, че ги няма. Табелата „Олимпийски спорт” не трябва да дава никакви привилегии. Има спортове, които стоят на държавната хранилка само заради това, че са олимпийски спортове, но не извършват никаква дейност. Не само, че нямат успехи, но нямат работа и с подрастващите. От друга страна има спортове, които са много по-популярни и атрактивни. Олимпиадата е само едно състезание на 4 години и то с много силен политически оттенък в него. Истинският спорт е всичко това, което се случва между две олимпиади. Тези федерации, които получават финансиране от държавата, не го получават само заради участието си на Олимпиада, те носят медали от световни и европейски първенства. Така че когато правим оценка за представянето на даден спорт, не бива да се фокусираме само върху едно състезание, а да гледаме целия цикъл.

- Кой е вашият фаворит за спортист на годината?
- За мен основните фаворити са двама – Мирела Демирева, която стана втора в Европа и на Олимпиадата, и Радо Янков, който взе Световната купа в сноуборда. Предпочитанията ми са за Мирела, заради значимостта и престижа на Олимпийските игри. Все пак леката атлетика е по-специален спорт от всички останали. Там конкуренцията е огромна. Демирева се труди много и заслужава това отличие. Има критици, които коментират какъв е бил резултатът й. Никой не се интересува от резултата на Олимпиада, всеки гледа класирането. Помнят се победителите и шампионите. Останалото не е от значение. За Отбор на годината „златните момичета“ нямат конкуренция. При треньорите има сериозна конкуренция и не бих се ангажирал с категорична прогноза, но все пак предпочитанията ми са за Ина Ананиева.

- Какво си пожелавате за 2017 година в личен и професионален план?
- В личен план – здраве. В професионален – премиерът и всички мои колеги министри, да имаме възможност да довършим това, което сме започнали и тези реформи, които сме планирали. Виждам какви усилия полага премиерът, какви усилия полагаме аз и моите колеги в Министерски съвет. Мисля, че всички сме изпълнявали достойно задълженията си и имаме още какво да направим.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ