Само преди няколко месеца всички предричаха тежък сезон на френския гранд Лион, който от 3 години насам не е печелил трофей, а през лятото не инвестира много средства за нови попълнения. В момента обаче играчите на Реми Гарде, поел тима преди началото на сезона, са сред челниците в Лига 1, в Шампионската лига са поели курс към 1/8-финалите, а в турнира за Купата на лигата във Франция вече са 1/4-финалисти. Най-важното обаче е, че Лион играе добре, а заслуга за това има и бразилецът Мишел Бастос, който е на върха в своята кариера. Офанзивният халф загуби мястото си в националния тим на Бразилия след идването на новия селекционер Ману Менезеш, но въпреки това все още не е отписал бъдещето си в Селесао.

За ролята си в Лион и амбициите му към завръщане в националния тим 28-годишният Бастос даде обширно интервю пред официалния сайт на ФИФА.

- Мишел, Вие направихте с Лион много добър старт този сезон. Във Франция се говори много за Хавиер Пасторе, Нене или Еден Азар, но е ли Мишел Бастос може би най-добрият игра в този момент?
- (Смее се) Не знам дали трябва да ме причисляват към най-добрите играчи, но намерих отново големи качества у мен. Чувствам се страхотно, че мога да помагам на тима си. Но бих казал, че Пасторе е много по-ефикасен. Той вкарва много голове и дава много решителни пасове. Моята цел не е да бъда най-добрият, а да давам най-доброто от себе си, за да помагам на отбора си. Доволен съм от моя старт през този сезон и се надявам нещата да продължат така.

- Лион обяви през лятото, че тази година ще е преходна. Важи ли след добрия старт девиза да спасите това, което може да спасите или ще преследвате по-високи цели?
- Не искаме да се крием, но що се отнася за титлата този сезон, ние не сме фаворити. Има отбори, които имат предимство пред нас, но ние знаем, какво трябва да направим. Имаме качества да вървим нагоре. Целта ни е да даваме най-доброто от себе си, за да останем в борбата до самия край. Ние сме фаворити, но не винаги фаворитите печелят.

- Отборът бе подмладен и сега трябва да се дава шанс на по-младите от юношеската школа. От тази гледна точка Вие сте сред най-опитните играчи. Харесва ли Ви тази роля?
- Аз съм на 28 години, но обичам да се грижа настроението в съблекалнята. На моята възраст и с моя опит аз трябва да съм пример за най-младите, който доскоро са били при юношите. Опитвам се да помогна с каквото мога. Има много играчи в отбора, които също имат тази роля като например Крис, Ким Калстрьом, Антони Ревейер или Реми Веркутър. Това е роля, която ми харесва и ми дава повече отговорност.

- Не е малко гадно да преминете в Лион, когато клубът бе най-добрият във Франция, а от тогава не е спечелил нищо?
- Имам чувството, че съм черната котка (смее се). Досега съдбата не е на моя страна, но аз знам, че съм на правилното място. Мисля, че клубът има качествата да печели титли, а защо това да не се случи и тази година? Надявам се наистина, че ще спечелим поне един трофей. Най-гадното не е просто да не спечелиш, а да знаеш, че разполагаме с всичко, от което се нуждаем за победа, но не успяваме да го направим. Това е най-болезнено.

- Вие сте играли на всички позиции по левия фланг, но сте левичар и е по-добре да играете от дясната страна, както Лионел Меси в Барселона или Ариен Робен в Байерн. Обичате ли тази позиция?
- Вярно е, че често сменям позицията си по време на мача. Това зависи от съперника, от тактиката, от резултата. Обичам да ротирам из между нашите нападатели, за да се опитам да изненадам съперника. В определени мачове това е помагало. Когато играя отдясно ми е по-удобно да пробия в центъра и да стрелям с левия крак или пък така да създам свободно пространство по крилото. От друга страна имам повече възможности да комбинирам и да центрирам. Винаги зависи от дадения мач. Все пак най-много обичам да играя по лявото крило.

- Заедно с Крис и Едерсон сте сред най-новите бразилци в Лион. Какво сте дали Вие и Вашите предшественици като Сони Андерсон, Клаудио Касапа, Жуниньо, Фред или Нилмар за клуба?
- Повечето от тези играчи имат голям принос за клуба. Бразилците донесоха културата на победата в Лион, желанието да се остави някаква следа в историята. И аз искам да направя същото и да постигна нещо голямо с клуба. Най-добрият пример е Жуниньо, който спечели тук всички и даде всичко, за да направи Лион голям клуб. Повечето бразилци, които са преминали през Лион, са оставили следа след себе си.

- Да поговорим за бразилския национален отбор. Под ръководството на Дунга си завоювахте титулярно място в тима поне за една година. Какви спомени имате от това?
- Само дори спомени. Бях в най-добрата си форма в моята кариера. Всеки път, когато получавах повиквателна, играех, за да си защитя титулярното място. Имах възможността да участвам на Световно първенство. Не обаче всичко е приключило. Работя усилено, за да се завърна в националния тим. Това вече не е мечта, тъй като мечтата ми бе един ден да бъда част от този тим.

- След пристигането на Мано Менезеш загубихте мястото си. Говорихте ли с него за това?
- Видях се с него в Париж, когато Бразилия пристигна за контролата с Франция. Той ми каза, че е трябвало да вземе решения и, че има определени виждания за състава на отбора. Ако някой ден се завърна, пак ще играя на моята позиция по лявото крило. Но дори и да ме повика, за да ме използва като ляв бранител, отново ще приема. Важното е да бъда в отбора. В момента той се опитва да формира отбора си. Респектиран съм от неговите решения, които досега са за добро. Всичко обаче може да се промени бързо. Към този момент с предимство пред мен са Андре Сантос и Марсело, които и в своите клубове играят като леви бранители. Това е позиция на която не играя, откакто съм във Франция. Желанието ми е да получа шанс за изява на моята си истинска позиция по лявото крило.

- Бразилия отпадна на 1/4-финалите на Мондиал 2010. Как си го обяснявате това лошо постижение година по-късно?
- Всъщност всичко функционираше много добре до второто полувреме срещу Холандия. До тогава бяхме много добри показахме в онзи ден невероятна игра през първата част, без съмнение най-доброто, което предложихме на турнира. Тогава се случи нещо, което не може да се обясни. Започнахме да играем зле и проспахме второто полувреме, за което платихме скъпо. Имаше много позитивни неща по време на турнира и малко негативни, но хората си спомнят само за това, че не играхме добре през това второ полувреме. Човек трябва да прозре истината в очите. Имах шанс да стана световен шампион и не го използвах. Световното първенство обаче е моментът, който никога няма да забравя.

- До следващото Световно първенство не остава много и то е в Бразилия. Не е ли това ултимативна мечта за всеки бразилец и за Вас също?
- Наясно съм, че е много трудно, защото през 2014 година ще съм на 32 години. Това към този момент не сред целите ми. Моите краткосрочни цели са най-накрая да спечеля титла с Лион и да поддържам възможно най-добро ниво. Ако това продължи до 2014 година и тогава съм във форма, може да се случи всичко. Всеки мечтае да участва на Световно първенство, а след това и да го повтори. За мен обаче това не е най-важната цел в моята кариера.

- Цял свят знае клишета за Бразилия. Какво ще открият хората, когато посетят Бразилия през 2014 година?
- Хората, които никога не посещавали Бразилия, ще открият гостоприемни и приятелски настроени хора. Това прави впечатление на първо време. След това, дори и да са клишета, си е самата реалност в Бразилия: радост, празненства, плаж, хубави момичета, самба, футбол. Всичко, което е било казано за Бразилия, е истина. Ще бъдеще посрещнати изключително сърдечно и ще научите всичко това, което прави страната ни толкова красива. Важното е да откриете тази радост към живота, която имаме и искаме да споделим.