Треньорът Ивелин Петков работи трета година в школата на Монтана. Роденият в Ямбол 25-годишен наставник е начело на тима, който се състезава в Елитната юношеска група до 17 години. Преди да се озове на стадион "Огоста", Петков прекарва две години в ДЮШ на Левски. Кара стаж при "сините" при предишния престой на Николай Митов, който сега се завърна блестящо в клуба, побеждавайки ЦСКА с 2:1. В интервю за БЛИЦ СПОРТ Ивелин Петков сподели, че още тогава е бил впечатлен от треньорските умения на Митов. Той разказа и за стажа в Ливърпул, изкаран в края на 2016 година.

- Ивелине, как е в Монтана и лесно ли се работи с деца?
- Монтана е добро място за хора, които искат да се развиват - трамплин за футболистите и треньорите, аз не правя изключение. Тук трупам безценен опит. Когато дойдох в Монтана преди три години, не предполагах, че ще има толкова добри и талантливи деца, с които постигнахме и продължаваме да постигаме много добри резултати, а именно да сме конкурентно способни на най-добрите школи у нас. Работата с деца е огромна отговорност и е привилегия да може да изграждаш не само футболисти, а и хора, което е най-важното в нашата професия. Не бих казал, че е трудно. Индивидуалният подход и харизмата на треньора определено улеснява нещата. Дали се справям, не мога аз да отговоря. Знам само, че се наслаждавам на всеки ден, прекаран с тях.

- Добри ли са условията за работа на стадион "Огоста"?
- Условията, както тук, така и на повечето места в България, не са добри и за съжаление не се обръща достатъчно внимание на школата за сметка на привличането на чуждестранни футболисти. Не бих казал, че нямаме условия, а и смятам, че всеки, който има желание, ще намери начин да работи. Има школи с много по-добра материална база, но има и такива с много по-лоша от нашата.  

- Целите пред теб и отбора, който водиш?
- Те винаги са били много високи. От ръководството на клуба ни поставиха цел да запазим мястото на отбора в Елитната група до 17 години. С представянето до момента мисля, че няма да имаме проблем с това. Мерило за мен винаги са били грандовете и искам да продължаваме както досега - да им се противопоставяме успешно и да ги побеждаваме. В личен план мисля, че съм готов за следващата стъпка в кариерата ми. Кога това ще стане, е Божа работа... Със сигурност искам да работя в някой от родните грандове.

- Изкарал си дълъг стаж в Левски - две години. Имаше ли вариант да останеш на работа на "Герена"?
- Когато бях на 21 години, започнах стаж в мъжкия отбор на Левски. Треньор беше Николай Митов, който сега отново застана начело на тима.

- Какъв човек е Митов и научи ли нещо от него?
- Бях силно впечатлен от треньорските му умения. Митов е страхотен човек. Помогна ми много в изграждането ми като треньор. Също така съм много благодарен на доцент Михаил Мадански и Ферарио Спасов. В академията на Левски бях от сутрин до вечер, но за жалост ръководните фактори в клуба със сигурност не знаеха за мен. Смятам, че натрупах опит и знания от всички треньори, с които работих на "Герена". След това дойде предложението от доцент Михаил Мадански да замина в Монтана и го приех. Имаше вариант преди година да се върна в Левски. Получих предложение за работа в школата, но поради една или друга причина не се случиха нещата. Левски е отборът на сърцето ми и професионалните ми мечти са свързани неизменно с него.

- В края на миналата година имаше честта да бъдеш на стаж в Ливърпул. Както ти направи най-силно впечатление през едната седмица при "мърсисайдци"?
- Престоят ми в Ливърпул беше като сбъдната мечта. Професионализмът, с който се работи там е на изключително високо ниво. Заминах благодарени на футболния агент Петьо Костадинов. В Ливърпул идеята и любовта към отбора се възпитава в децата през всичките години в академията. Най-големият критерий за работата в школата е колко футболисти се реализират в мъжкия отбор, а не спечелването на купи за разлика от разбиранията в България. На всеки ъгъл има снимка на някой от футболистите, минал през школата и пробил в първия отбор. А на стадиона в Монтана няма нито една снимка на рекордьора по мачове в националния ни отбор - Стилиян Петров, което е много жалко... Стажът в Ливърпул беше доста полезен. Бяхме аз и още трима млади колеги. Отдаде ни се възможност да видим къде бъркаме и да си вземем поуки от тяхната работа. Но в същото време не трябва да мислим, че всичко може да се копира. Разговаряхме с директора на академията Ник Маршал, който каза, че трябва да знаем точно и ясно какво можем да приложим в България. Неговият пример беше: "Това, което бих направил в Ливърпул, не бих го направил в Тотнъм.". Пътувахме с всички отбори за мачове. Когато децата на Ливърпул се возят, слушат музика, позволено им е, но го правят по много културен и възпитан начин. Личи хармония. Предразполагат ги за предстоящата среща. Треньорите не им направиха нито веднъж забележка. Пътувал съм с доста отбори у нас - цари анархия. Разбира се, това зависи от възпитателя и треньора. Всеки може сам да си управлява съблекалнята и отбора. При тях децата не се ограничават, но те знаят точно и ясно какво може и какво не може. Най-силно впечатление ми направи организацията в клуба. Всичко е подредено. Работи огромен екип – от най-младите треньори, които навлизат в професията, до легенди на клуба като Кени Далглиш и Стив Хауей. Те помагат, съветват и децата, и треньорите. Всеки си знае задълженията. Всеки треньор работи със седем-осем деца, няма големи групи. Може да се обърне повече внимание на всяко дете, да му се изчистят грешките, което при нас е много голям проблем. След мачовете в Ливърпул има анализ на конкретната среща и на състезателите. Там много се анализира конкретният футболист. За тях най-важното е не как е завършил даден мач. Важно е как развиваш футболистите и доколко те са готови да влязат в професионалния футбол.

- Какво приложи в Монтана след стажа в Ливърпул?
- Аз съм един от първите, който започна да говори за правилно хранене в Монтана. Даже някои от родителите и колегите ми се смееха. В Ливърпул това е на много високо ниво. Храненето е в стол, който е за всички възрасти до дублиращия отбор. Направи ми впечатление, че дублиращият тим, от който взимат и футболисти за първия, се храни два часа преди мач. Тук е по-различно, храненето става много преди това.

- Някои от момчетата в твоя отбор готови ли са вече за първия тим на Монтана или още им е рано?
- Смятам, че има много талантливи момчета, с които ако се работи правилно и бъдат адаптирани правилно в мъжкия футбол, биха били гръбнака както на представителния отбор на Монтана, така и на много други отбори у нас, а и в чужбина.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ